№ 75
гр. Шумен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500039 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260386 от 25.10.2021г. постановено по гр.д.№13/2021г. по описа на
ШРС, съдът е уважил частично, предявените от М. ЕВГ. ТР. срещу "Хан Омуртаг" АД
искови претенции по чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата
сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на претърпяна на 27.07.2020 год. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на злополуката – 27.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата /разделена от съда като обезщетение за забава за периода от
27.07.2020г. до предявяване на иска - 06.01.2021г. в размер на 232,33 лв., и от предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата/, като отхвърлил иска за разликата над
5100 лева до пълния предявен размер от 17000 лева, като неоснователен и недоказан, и
сумата от 312 лева деловодни разноски. С решението ответника е осъден да заплати в полза
на държавата и по сметка на ШРС сумата от 249,70 лева, представляваща дължима
държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер
на 252 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва
решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове,
"МБАЛ Шумен"АД в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди. В
жалбата си, жалбоподателят излага, че не е доволен от решението на съда, в атакувана част,
като сочи доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения. Моли
1
решението да бъде отменено в осъдителната част, и постановено друго, с което иска да бъде
изцяло отхвърлен
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата
против решението, в който излага съображения за неоснователността и, и моли решението
да бъде потвърдено в атакуваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.200, ал.1 от КТ от М.
ЕВГ. ТР. срещу "Хан Омуртаг" АД. Безспорно установени по делото са следните
обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 14.07.2020
год., по сключен трудов договор №64/14.07.2020г., като ищеца работел на длъжност
"Оператор фолираща машина, работно място: 00000101 31-КП 3 - Сортировка" с 6 месечен
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. На 27.07.2020 год., при изпълнение на
трудовите си задължения, около 11 ч., ищеца претърпял инцидент на територията на
производствената база на дружеството в гр. Шумен, на обичайното си работно място,
разтоварвал с изправна ръчна електрическа палетна количка, завършен палет с готова
продукция от фолиращата машина, с цел неговото преместване от фолиращата машина до
вътрешната буфер зона за временно съхранение, като при изпълнение на тези трудови
задължения, заклещил левият си крак между управляваната от него количка и един от
палетите, в следствие на което настъпили множествено счупвания на подбедрицата.
Механизмът на настъпване на трудовата злополука се установява както от приложените по
делото писмени доказателства, така и от свидетелските показания, а именно - след
натоварване на палет на ръчната количка, ищецът дал на заден ход управляваната от него
количка, като при извършването на тази маневра, се сблъскал със завършен палет с плочки,
разположен в буферната зона и по този начин заклещил крака си между палета и
платформата на количката, като заклещеният крак не е бил на обезопасителната платформа
на количката, а извън нея. Сблъсъкът е настъпил поради обстоятелството, че ищецът не е
успял да спре своевременно движението на количката, която е била технически изправна, и
поради по - високата скорост от допустимата в конкретните условия от невниманието на
водача при движение на заден ход за наличие на препятствия. Извършена му била
оперативна интервенция – оперативно наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
поставяне на три компресни винта и гипсиране на крака. По съответния предвиден от закона
процесуален ред в чл. 60, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 КСО е установен правно-релевантния факт, че
процесната злополука е трудова, за което е постановен нарочен акт /разпореждане
№29765/07.08.2020г./ на съответното длъжностно лице при ТП на НОИ София град,
2
представляващ официален удостоверителен документ за установените с него факти. Били
издадени болнични листи за временна неработоспособност от датата на увреждането до
22.01.2021 г. В посочените болнични листи, като причина за неработоспособността е
посочено основание "Злополука - трудова" по чл. 55, ал. 1 от КЗОО. От назначената в
първоинстанционното производство СПЕ се установява, че преживяната от ищеца трудова
злополука е причинила значителен субективен дистрес за него, изразяващ се не само с
физически /хроничен болков синдром, трудности в самообгрижването/, но и с психични
последици- подтиснато настроение, оттегляне от контакти, нежелание за общуване,
примирение, отчаяние, песимистични нагласи към бъдещето, изживявания за провал/.
Случилото се довело до значима промяна в житейското функциониране на
освидетелствания, нарушавайки в голяма степен изпълнението на ежедневните задължения
и влошаване на качеството на живот. Интензивността на стреса, интерпретацията на
възникналата ситуация превърнали преживяното в психотравма. Вещото лице сочи, че
освидетелстваният и към момента на изготвяне на СПЕ, продължава да има оплаквания от
негативния регистър попадащи в синдромната характеристика на диагностичната категория
на Протарихарана адаптационна реакция. Психологичните преживявания са се редуцирали в
известна степен с подходящата роля на средата, но социалното функциониране не било
възстановено в обичайни рамки. Във връзка с настъпилото застрахователно покритие на
ищеца не е било изплащано застрахователно обезщетение, както за имуществени, така и за
неимуществени вреди.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.200, ал.1 от КТ
е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищеца е претърпяла трудова
злополука, вследствие на която е получила закрито счупване в лявата подбедрица, както и
че към датата на злополуката е била в трудово правоотношение с ответника. Съобразно
чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия законов текст сочи, че
трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо следва да се приеме,
че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ,
обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя. Установена е и сочената от
ответната страна груба небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.
Процесното нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, доколкото при него е налице виновно
3
допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана
небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.
Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност
не може да се основава на предположение, а, при липсата на доказателства за осъществени
от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не може да се
прави категоричен извод за допусната груба небрежност. От една страна ищецът е допуснал
кракът му да бъде извън платформата при работа с количката, а и скоростта, с която е карал
количката, е била по-висока от безопасната, не се е огледал при движение на заден ход и не
е забелязал стоящия зад него пълен палет, като е нарушил производствените правила и
правилата за безопасност на дружеството. Проведен му е бил задължителния начален
инструктаж в съответствие с Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, връчен, както и
инструктаж за работа с ръчно водима количка, в който детайлно са описани условията за
безопасно боравене с уреда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се вземат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети
пострадалия за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на трудова
злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните
обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др.
външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и
конкретните доказателства по делото. В процесния случай, следва да се отчете, че
вследствие претърпяната злополука ищеца е бил в отпуск, поради временна
нетрудоспособност за период от шест месеца, като първоначално е бил обездвижен, а в
последствие се е възстановявал сравнително трудно от физическата травма. Вследствие на
злополуката, ищеца е изпитвала силни болки по време на обездвижването, след сваляне на
гипса, в периода на раздвижване и последващите интервенции. Тези болки и страдания са
довели до увреждане на общото му психично здраве и са станали причина за негативната
промяна в мирогледа на ищеца в периода на възстановяване. Наложило се е полагане на
грижи за ищцата от страна на негови близки. Факта, че периода на възстановяване е
продължил дълго и ищеца не е бил в състояние да упражнява трудова дейност, както и
влошеното психично здраве на същия, са довели и до ограничаване на неговите социални
4
контакти. Ето защо определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди - 17000 лева, каквато е била и ищцовата претенция, не
би могло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца, а би могъл адекватно да
репарира причинените му неимуществени вреди. Правилно е определена и степента на
съпричиняване, в резултат на проявената груба небрежност и така определеното
обезщетение е намалено със 70 %.
Неоснователно е възражението жалбоподателя, че в настоящия случай е приложима
хипотезата на чл.200, ал.3 КТ и така определеното обезщетение следва да бъде намалено с
полученото от ищеца обезщетението от общественото осигуряване. Хипотезата, която
предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно
обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респ. два пъти се задоволява
един и същи интерес. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би
довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за
неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на
други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив -
до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Въпреки наличието на
съдебна практика в обратния смисъл, настоящия състав намира за правилна, и в
съответствие с волята на законодателя останалата установена съдебна практика, между
която - Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., Решение №
548 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2009 г., III г. о., Решение № 463 от 14.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., III г. о., Решение № 119 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
675/2012 г., IV г. о., Решение № 492 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., III г. о.,
Решение № 741 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 143/2010 г., III г. о., и др.
Предвид изложеното атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за направени във
въззивното производство деловодни разноски, поради което и такива не следва да и се
присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №260386 от 25.10.2021г. постановено по гр.д.№13/2021г.
по описа на ШРС в ЧАСТТА, с която "ХАН ОМУРТАГ" АД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на М. ЕВГ. ТР. с ЕГН ********** сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 27.07.2020 год. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 06.01.2021г. до
окончателното и изплащане, и 232,33 лева обезщетение за забава от 27.07.2020 год. до
предявяване на иска - 06.01.2021г., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза
на ШРС и деловодни разноски на страните.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6