№ 223
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20034930 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 22432/11 г., СРС, ГО, 29 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.***“ ООД, ЕИК *******,
представлявано от управителя С. З.С., със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“******* съдебен адрес гр.София, ул.“**************, че М. П. Ш. ЕГН ********** и
Т. П. Ш. ЕГН **********- и двамата с адрес гр.София, бул.“*******“ *******, са
собственици на основание законово наследствено правоприемство при квоти –1/4 ид. ч. за
М. П. Ш. и1/4 ид.ч. за Т. П. Ш., на недвижим имот-апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда е идентификатор 68134.300.511.1.1, находящ се в гр.София,
СО- „Възраждане“, на партерния етаж в сградата на бул."*******4 /стара „Г. Кирков“
*******/, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, при съседи: от две страни двор,
калкан и бул. ’’*******”, отгоре-Г. Ш., отдолу-зимнични помещения, заедно с избено
помещение, без площ и съседи по документи за собственост, заедно с 20/100 ид. части от
сградата и 20/100 ид.ч.от 49/52 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 331 кв.м., съставляващо поземлен имот №6 в кв.199 по плана на гр.София,
бул.******* местност *******“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Ш. ЕГН ********** и Т. П. Ш. ЕГН **********
срещу „Д.***“ ООД, ЕИК ******* иск за предаване на владението на ¼ ид. ч. за М. П. Ш. и
1
1/4 ид.ч. за Т. П. Ш., на недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.София, СО-
„Възраждане“, на партерния етаж в сградата на бул."*******4 /стара „Г. Кирков“ *******/,
състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.300.511.1.1.
ОСЪЖДА „Д.***“ ООД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Ш. ЕГН ********** сумата
от 510 лв. разноски по делото.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,в частта,с
която се признава за установено,че М. П. Ш. и Т. П. Ш. са собственици на основание
законово наследствено правоприемство. Счита решението за недопустимо, неправилно
,незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила.Излагат се доводи, че не били
налице всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.Към датата на
предявяване на иска ответникът е бил собственик на имота и като такъв е упражнявал
своето право в пълен обем,вкл.и фактическа власт върху имота.С ИМ ищите не предявили
иск по чл.31 ал.1 ЗЗД и едва с доклада по делото съдът разпределил доказателствена тежест
и указал,че следва да се установи наличието на една от предпоставките на чл.31 ал.2
ЗЗД.Депозирали са становище за недопустимост за разглеждане на такъв иск.Правото на
ищците да искат унищожаване на основание чл.32 ал.2 ЗЗД се погасило на 21.09.2007
г.,когато е изтекъл тригодишния давностен срок,считано от деня на сключване на сделката.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и
недопустимо и да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.108 ЗС като ищците
претендират,че като наследници на Ф. Ш. са собственици по ¼ ид.ч.от процесния имот и е
приел,че ищците с подадената искова молба са навели възражение за унищожаемост на
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.08.2004 г., с упълномощител Ф. Ш.. По
силата на цитираното пълномощно ответникът „Д.***“ ООД е придобил собствеността на
процесния имот.
Според трайно установената съдебна практика /ТР 4/2014 г. ОСГК ВКС/
ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване, че ищецът е
собственик на процесния имот и осъждане на ответника да му предаде владението на същия,
като на основание чл. 2 от ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и
осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Искът за
собственост по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
2
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. В този
смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1
от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот
или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че
ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
В иска по чл. 108 от ЗС се съдържа и установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В
този смисъл несъстоятелни са твърденията на въззивника, че след като не е установено, че
процесният имот се владее от ответника, не е налице единият елемент от фактическия
състав на иска по чл. 108 от ЗС и същият не следва да бъде уважаван.
С иска по чл. 108 от ЗС ищецът търси съдебна защита на правото си на собственост, в
обема на притежаваното от него право на собственост, срещу лицето - ответник по иска,
което без основание упражнява това право на собственост вместо него.
В рамките на заявения предмет на спора при предявен осъдителен (ревандикационен)
иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и пряко доказване, всеки елемент от
фактическия състав, правопораждащ правото му на собственост.Ищците са установили , че
упълномощаването, извършено от Ф. Г.ева Ш. с нотариална заверка на подписа на
16.08.2004г., с което е упълномощила С.С.Т. да я представлява, като от нейно име продаде,
замени, дари или ипотекира на когото намери за добре, за цени и условия, каквито уговори,
собствените й недвижими имоти, сред които е процесният имот, е унищожено при наличие
на условията по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че ищците не са предявили отделен иск
по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а съдът едва в доклада по делото приема, че е сезиран с иск по чл. 108
от ЗС, като при разпределяне на доказателствената тежест вменява на ищците, с оглед
релевираните основания, да установят, че договорът е сключен от дееспособно лице, което
при сключването не е могло да разбира или ръководи постъпките си, както и наличието на
предпоставките по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба ищците, след като излагат аргументи относно обстоятелствата, свързани с
унищожаемостта на упълномощителната сделка, правят изрично искане съдът да се
произнесе по въпроса за унищожаемостта на тази сделка спрямо тях. В този смисъл
искането за прогласяване на унищожаемост на упълномощителната сделка е изрично
направено и са представени и събрани доказателства в подкрепа на направеното искане.
От събраните по делото доказателства - решение по гр.д. 577/2005 г. по описа на
СГС, 7-ми брачен състав, приета съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от Е.Т.С.-Т.,
решение на ТЕЛК № 2437/13.12.2002 г., амбулаторен лист от преглед на Ф. Ш. №
675/13.08.2004 г., съдът прави извод, че към момента на упълномощителната сделка —
16.08.2004 г., упълномощителката, макар да е била формално дееспособна, същата поради
психичните си заболявания, не е била психично годна и в състояние да формира валидна
воля.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че съдът неправилно не е приел
3
направеното от „Д.***“ ООД със становището, депозирано след изтичане на срока за
отговор и представяне на доклада по делото, възражение за погасяване по давност на
правото на ищците да искат унищожаване на упълномощителната сделка. Съдът правилно е
приел, че направеното от ответника/въззивник възражение, че ищците не са спазили
предвидения в тригодишен срок, е преклудирано, поради което и не следва да го разглежда.
Съгласно изричната законова уредба срокът по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД е давностен и за него са
приложими общите разпоредби за давностните срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от
ГПК ответникът следва с отговора на исковата молба да посочи възраженията си, в т.ч.
възражение за изтекла погасителна давност. За ответника този срок е преклузивен, като
доводите за изтекла погасителна давност относно направените в исковата молба и заявление
от 15.10.2008 г. оспорвания по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД са релевирани от ответника с
представеното в първото съдебно заседание становище.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част..
На въззиваемата страна М. Ш. следва да се присъдят сторените в размер на 1500
лв.разноски за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20034930 от 05.02.2021 г. по гр.д. № 22432/11 г.,
СРС, ГО, 29 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Д.***“ ООД, ЕИК ******* да заплати на М. П. Ш. ЕГН **********
сумата от 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4