Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                             31.08.2021 г.                         град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                         II  граждански състав

На тридесет и първи май                                година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав                                                                   

                                                                       

 

                                                                                  Председател: С.Г. 

                                                                                                                                                                               

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 2893 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от  Закона за  /ЗН/. Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фаза след допускане на делбата.

           

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството  е във фаза след допускане на делбата.

 

С влязло  сила съдебно решение №  387/ 2020 г. постановено по гр. д. № 2893/2017 г. описа на Районен съд – К. е съдът е допусна съдебна делба между П.Р.П., ЕГН **********, и М.К.М., ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в град К. на улица „В.“ №  в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.502.41.3.43 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица „В.“ бл.; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.502.41, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.502.41.3.44, под обекта: 35167.502.41.3.40, над обекта: 35167.502.41.3.46, при квоти:  1 /2 идеална част за П.Р.П. и 1 /2 идеална част за М.К.М..

 

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищеца П.Р.П.  е предявил претенции по сметки в срока по чл.346 от ГПК срещу съделителя М.К.М., с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване на идеалната му част от делбения имот, за периода 10.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението в размер на 200 лева месечно, както и претенция по сметки за подобрения в имота.

 

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответницата М.К.М. е предявила претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на основание чл. 349, ал.1 от ГПК.

 

По извършване на делбата

 

Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

 

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно - техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение, които не са оспорени от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. От заключението на същата се установява, че допуснатият до делба жилищен имот – апартамент е неподеляем, съобразно определените от съда квоти.

 

В първото заседание след допускане на делбата ответницата е предявила претенция за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот –  апартамент на основание чл.349, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако  неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари

           

            Безспорен между страните е избраният способ за извършването на делбата, а именно постановяване на делбения неподеляем имот в дял на ответницата М.М. на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, като уравняването на идеалната ½ част на П.П. следва да се извърши по действителната стойност на имота.

 

Налице са всички елементи от фактическия състав на правото на възлагане на неподеляемо жилище, поради което така предявената възлагателна претенция следва да бъде  уважена. Процесното жилище е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, като бившият съпруг, на когото е предоставено правото на упражняване на родителските права по отношение на детето от брака, няма собствено жилище и е поискал възлагането на  семейно жилище. Искането е направено в  срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Представена е Декларация от М.М. от 26.10.2020 г., че не притежава други имоти, справка по данни за физическо лице на М.К.М.,*** от 23.10.2020 г. и удостоверение изх. № г., издадено от Районен съд  – К. за прекратен брак.  Ищецът не възразява срещу така направеното искане на ответницата и претндира дела му да бъде уравнен с пари.

При тези обстоятелства съдът намира, че по отношение на ищцата са налице предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК.

 

Предвид уважаването на претенцията за възлагане ответницата,  следва на ищеца  да бъде присъдено уравнение на дела му в пари. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че стойността на имота е  51 392 лева. От заключението се установява, че стойността на дела на П.Р.П., съобразно квотата му е 25  696 лева, а стойността на дела на М.К.М. е  25  696 лева.

 

            По претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 от ЗС

 

  Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва общата вещ лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени. В този смисъл е  и приетото ТР №7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта. От значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е средството за защита на лишения от възможността съсобственик пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания от него дял в съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците, а размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота в съсобствеността. Тъй като обезщетението е да репарира вреди, то се дължи, когато са реално претърпени т.е. обезщетението се дължи за минало време. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Следователно за да се освободи от отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на съсобственика и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право / Решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д.№3204/2008 г. на ВКС по чл.290 от ГПК/. По делото няма доказателства, че преди предявяване на исковата молба ищеца е отправил покана до ответницата да му заплаща наем в размер на 200 лева за ползване на собствената  му 1 /2 идеална час от имота, затова за момент на писмено поискване следва да се приеме получаване на исковата молба от ответника с поканата за заплащане на наем за лишаване от ползване. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на исковата молба на 13.11.2017 г.  т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК /Решение №294/13.07.2010 г. по гр. д. №2654/2008 г. на ВКС,  I г. о. по чл.290 от ГПК/. Ответницата не е навела твърдения, а и не ангажира доказателства, че на свой ред е поканила ищеца да ползва апартамента, респективно да му осигури достъп до него, тъй като няма право на обезщетение този, който отказва да приеме предоставена му възможност да ползва вещта. Следователно за периода от 13.11.2017 г./датата на връчване на исковата молба/ до 26.10.2020 г. /датата на предявяване на претенцията/ ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която тя е лишен като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Размерът на дължимото се обезщетение за времето от 13.11.2017 г. до 26.10.2020 г., съответстващо на наемното възнаграждение определено от съда с оглед на чл.162 от ГПК и заключението на експертизата, при съобразяване обема, за който ответникът надхвърля своите ½ ид.част в съсобствеността, е 3 185.50 лева,  а претенцията в частта за времето от 10.10.2017 г. до 25.10.2020 г. в размер на 4 015.50 се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на ½ ид.част процесния  за времето от 13.11.2017 г. до 26.10.2020 г. размер на 3 185.50 лева.

        

            Съгласно нормата на чл.344, ал.2 от ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделители от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Цитираната норма регламентира правото на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Обезщетението се изчислява на база средна наемна цена, а по искането съдът се произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде изменяно от същия съд. Същото е за бъдеще време, считано от постановяване на определението до окончателното извършване на делбата. Безспорно процесният апартамент се полза от ответницата. Съгласно заключението на експертиза средната наемна цена на целият гараж е 179 лева месечно, следователно за притежаваната от ищеца 1/2 идеална част същата възлиза в размер на 89.50 лева месечно. Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца сумата 89.50 лева месечно, считано от постановяване на настоящото решение до окончателно извършване на делбата.

 

Относно претенцията за подобрения.

 

Ищецът е предявил претенция за подобренията, направени в процесния недвижим имот, в размер на 13 610 лева за периода месец ноември 2012г. до месец август 2016г., както следва :  Баня: изкъртване на стара мазилка и плочки 18 кв.м. по 20 лв. - общо за труд са платени 360 лв.; поставяне на плочки на под и стени 22 кв.м. по 25 лв.- общо за труд 550 лв. платени; закупуване на плочки за под и стени 22 кв.м.по 50лв.-общо платени 1100 лв.; смяна на старата с нова В и К инсталация /тръби, муфи, сифони,меки връзки и др./, включително закупуване на новата инсталация, вкл. труд - общо платени 300 лв.; смяна на стара с нова ел.инсталация /лед осветление,вентилационна система и др./вкл. труд - общо платени 200лв.; поставяне на 4кв.м. окачен таван /закупени материали и труд/ -платени общо 360 лв.; закупуване на оборудване за банята / бойлер,моно блок тоалетна,мивка, стенно огледало, тоалетка, душ батерия, настолна лампа и др./ включително труд- общо платени 1630 лв; Спалня: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 60 лв.; Поставяне на нова дограма - цена на дограма и труд-общо платени -360 лв.;  Хол: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 80 лв.; Поставяне на нова ПВС дограма - цена на дограма и труд-общо платени - 4200 лв.; Демонтаж на стара входна врата, закупуване и монтаж на нова входна врата-обща платени 360 лв.;  Коридор: подготовка и шпакловка на 30 кв.м. по  6 лв.-общо платени за труд и материали 180 лв.; закупуване на плочки 8 кв.м. по 20 лв.- общо платени 160 лв.; Закупуване и поставяне на окачен таван 7 кв.м. по 22лв.-общо платени 154 лв. Външна изолация на апартамента - общо платени 912 лв. материали и труд 24 кв.м. по 38 лв.; Спалня: закупуване и поставяне на гипсокартон стени на конструкция, труд и материали 40 кв.м. по 25 лв.-общо платени 1000 лв.; закупуване и поставяне на окачен таван гипсокартон, труд и материали 18 кв.м. по 35 лв.-общо платени 630 лв.; боядисване на стени и таван 56кв.м. по 7.50лв.-общо платени за труд и материали 420лв.; нова ел.инсталация - общо платени за труд, материали и осветителни тела - 150 лв.; Поставяне на ламинат 16 кв.м. по 5лв.- общо платени за закупуване и труд за поставяне 80лв.;  Ремонт на хол: закупуване и поставяне на гипс картон на конструкция и изолация 50 кв.м.по ЗО лв.-общо платени за труд и материали 1500 лв.; закупуване и поставяне на окачен таван на две нива 20 кв.м. по 35 лв.-общо платени за труд и материали 700лв.; закупуване на ламинат 22 кв.м. по 14 лв.-обща платени 310 лв.; -закупуване на изолационни материали на ламината и монтаж 22 кв.м. по 5 лв.-общо платени 110 лв.; -боядисване на стени и тавани с три цвята бои 70 кв.м. по 16 лв.-общо платени за труд и материали 1120 лв.; подмяна на ел.инсталация и закупуване на лед светлини,контакти и ел.ключове - обща платени за труд и материали 200 лв.

 

Относно подобренията са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.Р.Х. Н.Б.Д., К.С.Д.  и М. Г.Н..

 

Свидетелката В.Х. /сестра на ищеца/, определя периода на извършения ремонт в апартамента от средата на 2010 г. до 2016 г.  Ремонта започнал от банята с коридора, после саниране, спалнята, обзавеждане на спалнята и след това хола и външна изолация. Твърди, че по време на ремонта брат й работил,  а М. не работила. Брат й изтеглил заем след това имало рефинансиране  през 2012г. – 2014г. за „рефинансиране и поддръжка на семейството“.  Извън кредитите брат й  дал лични пари в размер на 7 000 лева през ноември 2016г, за ремонт на жилището и обзавеждане. Лично тя превела на брат си пари в размер на 5 000лева по банков път, които били от продажбата на наследствени ниви. Другите 2 000 лева  през октомври 2016г. брат й взел лично на ръка „продадохме имота на баща ми - къща“. Твърди, че с „тези пари е правил спалня – обзавеждане плюс хола“. Не знаела родителите на М. да са й пращали пари. Заявява, че постоянно била в дома на П. и М., тъй като гледала детето, „за да пазаруват двамата“.

 

Свидетелят Д. е съсед на страните „те са във „В“ аз съм в „Б“ вход". Сочи, че закупили апартамента през 2010г. и започнали ремонта през 2011г до 2014г.,  2015г. Правили ремонт на банята, коридора, спалнята и хола. „Доколкото сме приказвали кредити са взимани от П. за плащане на майстори“. Няма спомен М.  да е работила през този период. От нея знаел, че  нейните родителите  нямали  възможност да й помагат.

 

Свидетелката К.Д. е близка приятелка на ответницата. Ремонта на апартамента на П. и М. продължил доста години,  обновили хола, спалнята, коридора, банята. Твърди, че средствата за ремонта и разплащането с майсторите са изцяло направени със средства на роднини на М., които живеели в И. като й изпращали пари. Твърди, че заедно са купували нееднократно материали, като преди това  М. е  теглила пари от банкомата. По това време М. учила и работила.  „Трябваше да й пращат пари за ученето и за ремонта – за плочки, за бои“. Виждала е по това време П.  по заведения. Не знае той да е плащал на майстори и да се е занимавал с ремонтните дейности. М. се занимавала с всичко.

 

От показанията на свидетелката М. Николова /леля на ответницата/, се установява, че живее в град С.. М. ***, където учила за изпити и очни занятия.  Знаела, че са си купили апартамент. Показвала им снимки как изглежда апартамента след ремонта. М. и била споделила, че за закупуване на жилището и за ремонта  родителите й пращали  пари. Сочи, че средствата са изпращани за следването и за заплащане на семестри и за ремонта на жилището. Разбрала, че П. теглил заем, „но не знаех каква е пречката за толкова бавното отремонтиране“. М. и споделяла, че П. не помага в ремонтирането на общото жилище и води охолен живот по местните заведения. Сестра й пращала пари на М. с банкови преводи. Чувала когато сестра й  казвала на М. „казва пратили сме пари за диван“.

 

По делото във връзка направените в имота подобрения са представени следните документи: отчет по сметка с титуляр М.К.М. за периода от 01.01.2013 г. до 19.02.2021 г., издадена от ПИБ – 4 стр.; отчет по сметка от 01.01.2000 до 31.12.2013 г. с титуляр М.К.М. – 7 стр.; стокова разписка № г., издадена от „Н.“ ООД, ведно с фискален бон; стокова разписка № г., издадена от „Н.“ ООД, ведно с фискален бон; заявка № г. с доставчик „Б.“ ЕООД, ведно с експедиционна бележка № г., ведно с фискален бон; заявка № г. с доставчик „Б.“ ЕООД; стокова разписка за продажба по поръчка № 523 от 03.08.2016 г.; гаранционен талон от „М.“ ЕООД; копие на трудова книжка на М.К. П. – 6 стр.; вносна бележка от 31.08.2011 г.; копие на стокова разписка от 26.06.2015 г., издадена от „Н.“ ЕООД, ведно с фискален бон.

 

По делото е назначена   съдебно-техническата експертиза, която е депозирала допълнително заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Посочено е, че в ап. № 43 са извършени подобрения, посочени в молба от 22.03.2021 г. Видът им е посочен в т. 4.1. към констативно съобразителната част: баня – фаянсова облицовка по стени, настилка от гранитогрес по под, окачен таван, подов сифон, тоалетна чиния, мивка с шкаф, душ батерия; коридор – нова входна врата, гипсова мазилка с мрежа по стени, окачен таван и др.; спалня – ПВЦ дограма, изолация на шпакловка с латекс по стени, настилка по пода с ламиниран паркет и стиропор, окачен таван с лампи топ луна и др.; хол – ПВЦ дограма, изолация и шпакловка с латекс по стени, настилка по пода с ламиниран паркет и стиропор, окачен таван с лампи пот луна и др.; външна фасада – топлоизолация на северна и  източна стена. Посочено е, че количествата на строително-монтажните работи са получени от оглед замерване на място. Вещото лице сочи, че към датата на извършване на строително-монтажните работи (датите посочени в молбата на ищеца) стойността на вложените материали и труд и др. разходи е 10 933 лева, а към датата на изготвяне на експертизата 14 471 лева (без овехтяване), 9 752 лева (с овехтяване).

 

От събраните по делото гласни  доказателства се установи, че  след като са закупили жилището страните са започнали ремонт на същото. Показанията на свидетелката Х.  следва да бъдат обсъдени с оглед на разпоредбата на чл.172 предвид родствената й връзка със страна по делото. След тази преценка съдът  не кредитира показанията й в частта  относно твърдението й, че ответницата не е работила, както и че родителите й не са й помагали,  като са и изпращали финансови средства. Тези твърдения се опровергават от представените по делото копие на трудовата книжка на М.К.  и от извлечения от банковата й сметка в евро. От тези доказателства се установява от една страна, че ответницата е работила по трудово правоотношение по време на брака й с ищеца. От  банковите извлечения по сметката на ответницата от друга страна  се установява, че родителите на същата са и пращали суми в размер на няколкостотин евро. Твърденията на свидетелката, че тя изпратила пари на брат си в размер на 5 000 лева от продажба на наследствени ниви през 2016г. и 2 000 лева, които му дала на ръка през октомври 2016г. от продажба на къщата на баща, който ищецът вложил в ремонта на жилището са изолирани и не подкрепят от останалите доказателства.  По делото няма доказателства, че ищецът е извършил продажба на  наследствени имоти. Дори да се приеме, че ищецът е получил твърдяните от свидетелката  пари по делото няма доказателства, че същите са вложени в ремонта на апартамента.От показанията на свидетеля Д. се установява, че в апартамента е извършен ремонт, но от същите не се установява какво е включвал ремонта, кой е закупувал материалите за ремонта.

 

От представените по делото писмени доказателства ; стокова разписка № г., издадена от „Н.“ ООД, ведно с фискален бон; стокова разписка № г., издадена от „Н.“ ООД, ведно с фискален бон; заявка № г. с доставчик „Б.“ ЕООД, ведно с експедиционна бележка № г., ведно с фискален бон; заявка № г. с доставчик „Б.“ ЕООД; стокова разписка за продажба по поръчка № 523 от 03.08.2016 г.; гаранционен талон от „М.“ ЕООД; копие на трудова книжка на М.К. П. – 6 стр.; вносна бележка от 31.08.2011 г.; копие на стокова разписка от 26.06.2015 г., издадена от „Н.“ ЕООД, ведно с фискален бон се установява, че ответницата е закупувала материали за ремонта на апартамента и мебели за обзавеждане на жилището. От представените отчет по сметка с титуляр М.К.М. за периода от 01.01.2013 г. до 19.02.2021 г., издадена от ПИБ – 4 стр.; отчет по сметка от 01.01.2000 до 31.12.2013 г. с титуляр М.К.М. – 7 стр. и копие на трудовата книжка се установява, че ответницата е получавала финансови средства от своите родители както и, че е работила по трудово правоотношение, по време на брака си с ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Д. и М. Н. относно твърдението, че по време на брака на страните ответницата е работила, както и че е получавала финансови средства от своите родители, тъй като същите са безпротиворечиви, логични взаимноподкрепящи се и се подкрепят от горепосочените писмени доказателства.

 

По отношения на претенцията за подобрения съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява твърдените подобрения и ремонтни работи в имота да са били извършени или заплатени от ищеца, за да могат да се претендират от негова страна. По делото липсват доказателства относно някакви разходи извършени в имота със средства на ищеца, за да може да ги претендира. В подкрепа на този извод са и представените по делото, стокови разписки, експедиционни бележки и фискални бонове за закупени строителни материали и обзавеждане, като в нито едно от доказателствата не фигурира името на ищеца като получател на стоката или платец на същата. Следователно от посочените по-горе доказателства не може да се направи извод, че  от страна на ищеца по делото да са били извършвани или заплащани подобрения или ремонтни работи, отговарящи на заявената от негова страна претенция по чл.346 от ГПК, поради което същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Страните претендират съдебни разноски и прилагат списъци по чл.80 от ГПК. Ищецът претендира сумата от 3 973 лева включващи 3 343 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 630 лева възнаграждение за вещо лице. В приложения договор за правна помощ  не са посочени размери на адвокатското възнаграждение по всеки един от предявените искове. Ответницата претендира. 700 лева разноски по делото, от който 600 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева за експертизата.

 

Ответницата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно. Съгл. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дело за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, според правилата на ал. 2, но не по малко от 600 лева. за всяка фаза.

 

По аргумент от нормата на чл.355 от ГПК следва да се приеме, че направените от съделителите разноски в производството по съдебна делба остават за тяхна сметка. Поради това направените от страните в настоящото производство разноски във връзка с иска за допускане на съдебна делба - ищецът в размер на 1 540 лева, от които: 1 440 лева с ДДС  адвокатско възнаграждение и 100 лева за експертиза и ответницата в размер на 700 лева, от които: 600 лева  адвокатско възнаграждение и 100 лева. за експертиза - остават за тяхна сметка така, както са ги направили.

 

Що се отнася до разноските на страните направени по повод предявените по делото обективно съединени искове по сметки съдът намира, че съгл. разпоредбата на чл. 355, изр.2 от ГПК, разпределението на разноските следва да се извърши по правилата на чл. 78 ГПК.

 

Във връзка с предявените по делото искания по сметки съделителят П.П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 903 лева. Цената на исковите за претенции по сметки е 20 810 лева. Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение по отношение на претенцията е разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението е: при интерес  от  10 000 до 100 000  лева – 830 лева + 3% за горницата над 10 000 лева т.е. в случая минималния размер, съгласно цената на претенциите е 1 154.30 лева  без ДДС съответно 1 385.16 с ДДС.  В случая платеното от ищеца адвокатско възнаграждение  е 1 903 лева. Изхождайки от вида и характера на осъществената защита по спора, обема на извършените процесуални действия, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и материалния интерес, съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение  за защита по исковете по сметки  е прекомерно, предвид което последното следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г.- 1 385.16 лева с ДДС. Ищецът претендира 630 лева възнаграждение за вещо лице по представен списък, съгласно чл.80 от ГПК. Предвид изхода на спора по иска за подобрения.и обезщетение. по чл.31, ал.2 от ЗС на основание 78, ал.1 от ГПК ответника дължи и следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете разноски в размерна 308.47 лева.

 

Ищецът и ответницата следва да заплатят по сметка на Районен съд - К. държавна такса върху уважената и отхвърлена част на претенциите по сметки както следва: ищецът 704.98 лева и ответницата 127.42.

 

Съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. 4 % върху стойността на дела си, като се имат предвид квотите, при които е допусната делбата по отношение на всеки от съделителите и паричната оценка на тези квоти, дадени в заключението но вещото лице. Тъй като делбата е допусната при равни квоти, стойността на всеки дял е 25 696 лева. Ето защо всеки съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 1 027.84 лева.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот: апартамент №, находящ се в град К. на улица „В.“ №  в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.502.41.3.43 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица „В.“ бл. 6, вх. В, ет. 2, ап. 43; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.502.41, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.502.41.3.44, под обекта: 35167.502.41.3.40, над обекта: 35167.502.41.3.46

 

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, парично уравнение на дела му в размер на 25 696 лева в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва.

 

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС сумата от  3 185 50 лева обезщетение за лишаването от ползването на 1/2 ид.част от апартамент № 43, находящ се в град К. на улица „В.“ № в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № 15-440219/12.09.2017 г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.502.41.3.43 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица „; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.502.41, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.502.41.3.44, под обекта: 35167.502.41.3.40, над обекта: 35167.502.41.3.46, за времето от 13.11.2017г. до 26.10.2017г, като отхвърля претенцията  в частта за времето от 10.10.2017 г. до 25.10.2020 г. в размер на 4 015.50, като неоснователна.

              

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата 89.50 лева месечно за ползването на апартамент № 43, находящ се в град К. на улица „В.“ № 46 в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.502.41.3.43 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.502.41, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.502.41.3.44, под обекта: 35167.502.41.3.40, над обекта: 35167.502.41.3.46 за периода от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** против М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** иск за стойността на извършени подобрения в размер на 13  610 лева за периода месец ноември 2012г. до месец август 2016г. в апартамент № 43, находящ се в град К. на улица „В.“ №  в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.502.41.3.43 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица „В.“ бл.; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.502.41, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.502.41.3.44, под обекта: 35167.502.41.3.40, над обекта: 35167.502.41.3.46 както следва : Баня: изкъртване на стара мазилка и плочки 18 кв.м. по 20 лв. - общо за труд са платени 360 лв.; поставяне на плочки на под и стени 22 кв.м. по 25 лв.- общо за труд 550 лв. платени; закупуване на плочки за под и стени 22 кв.м.по 50лв.-общо платени 1100 лв.; смяна на старата с нова В и К инсталация /тръби, муфи, сифони,меки връзки и др./, включително закупуване на новата инсталация, вкл. труд - общо платени 300 лв.; смяна на стара с нова ел.инсталация /лед осветление,вентилационна система и др./вкл. труд - общо платени 200лв.; поставяне на 4кв.м. окачен таван /закупени материали и труд/ -платени общо 360 лв.; закупуване на оборудване за банята / бойлер,моно блок тоалетна,мивка, стенно огледало, тоалетка, душ батерия, настолна лампа и др./ включително труд- общо платени 1630 лв; Спалня: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 60 лв.; Поставяне на нова дограма - цена на дограма и труд-общо платени -360 лв.;  Хол: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 80 лв.; Поставяне на нова ПВС дограма - цена на дограма и труд-общо платени - 4200 лв.; Демонтаж на стара входна врата, закупуване и монтаж на нова входна врата-обща платени 360 лв.;  Коридор: подготовка и шпакловка на 30 кв.м. по  6 лв.-общо платени за труд и материали 180 лв.; закупуване на плочки 8 кв.м. по 20 лв.- общо платени 160 лв.; Закупуване и поставяне на окачен таван 7 кв.м. по 22лв.-общо платени 154 лв.      Външна изолация на апартамента - общо платени 912 лв. материали и труд 24 кв.м. по 38 лв.; Спалня: закупуване и поставяне на гипсокартон стени на конструкция, труд и материали 40 кв.м. по 25 лв.-общо платени 1000 лв.; закупуване и поставяне на окачен таван гипсокартон, труд и материали 18 кв.м. по 35 лв.-общо платени 630 лв.; боядисване на стени и таван 56кв.м. по 7.50лв.-общо платени за труд и материали 420лв.; нова ел.инсталация - общо платени за труд, материали и осветителни тела - 150 лв.; Поставяне на ламинат 16 кв.м. по 5лв.- общо платени за закупуване и труд за поставяне 80лв.;  Ремонт на хол: закупуване и поставяне на гипс картон на конструкция и изолация 50 кв.м.по ЗО лв.-общо платени за труд и материали 1500 лв.; закупуване и поставяне на окачен таван на две нива 20 кв.м. по 35 лв.-общо платени за труд и материали 700лв.; закупуване на ламинат 22 кв.м. по 14 лв.-обща платени 310 лв.; -закупуване на изолационни материали на ламината и монтаж 22 кв.м. по 5 лв.-общо платени 110 лв.; -боядисване на стени и тавани с три цвята бои 70 кв.м. по 16 лв.-общо платени за труд и материали 1120 лв.; подмяна на ел.инсталация и закупуване на лед светлини,контакти и ел.ключове - обща платени за труд и материали 200 лв, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 308.47 лева, представляваща направени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 704.98 лева.

 

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 127.40 лева.

 

ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 1 027.84 лева представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела му.

 

ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 1 027.84 лева представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела й.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

                                           

                                                   

                                                                     Районен съдия: