РЕШЕНИЕ
Номер 260467 15.12 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 07.12.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 1025
по описа за 2018 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017 г. около 12:00
часа на ул.“С. ***, водачът на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с
рег.№***- Д.Г.Р., при управление на
този автомобил е нарушила изискванията на ЗдвП, според които водачът на пътното превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и реализирал ПТП блъскайки пешеходката Ц. А. К.. Твърди,ч е за произшествието е бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 10.08.2017 г. и е образувано досъдебно
производство №ЗМ-648 от 10.08.2017 г. по описа на Първо РУ-Пловдив.
Ищцовата страна твърди, че след горния инцидент К. е била приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив с оплаквания от силни болки в левия крак, като й били назначени и извършени различни
прегледи и изследвания, в резултат на които
е било установено, че вследствие на
процесното ПТП, ищцата е получила
закрито счупване на бедрената шийка. Твърди, че е било взето
решение за провеждане на оперативно лечение и на 11.08.2017 г. под спинална
анестезия е била извършена тотална смяна на тазобедрена става, а след интервенцията й била назначена
медикаментозна терапия, прровеждана в
лечебното заведение до 17.08.2017 г. когато ищцата била изписана. Дадени й били препоръки за подмяна на превръзките на оперативната рана
през 3-4 дни,за сваляне на конците след двуседмичен период,както и да провежда
лекарствена терапия, която й била
предписана.
На следващо място се твърди,
че
пътният инцидент е причинил на
пострадалата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания, като от удара и
получената фрактура все още изпитва болки в областта на травмите. Заявява
се, че в резултат на счупването и последвалата
смяна на тазобедрена става, значително е
затруднено извършването на свободно движение на крака, като възможността да извършва обичайните си физически
активности и към момента на подаване на ИМ е възпрепятствано. Твърди, че с големи усилия К.
се
придвижва самостоятелно поради дискомфорта и болките, които продължава да изпитва. В резултат на процесното ПТП са настъпили промени и в
емоционалното й състояние.
В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП
виновният водач е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите
,сключена
с ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с полица №BG/30/116002941977, с валидност от 16.11.2016 г. до 16.11.2017 г. В тази връзка и на основание чл.380 от новия
Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ пострадалата отправила претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач с искане да й бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, както било видно от
нейна молба с вх.№1767 от 11.07.2018 г. Твърди се, че ответникът-застраховател съгласно писмо с
изх.№3834 от 09.10.2018 г. е отказал да удовлетвори заявената извънсъдебна
претенция. Претендира се да бъде начислена
и законна лихва до окончателното й изплащане
начиная от датата на произшествието.
Моли се да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на пострадалата ищца Ц.К.,
впоследствие поради смъртта й заместена в процеса от своите наследници М.Ж.Б. и
И.Ж.К., обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
размер на 100 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и
страдания,причинени й в резултат на ПТП от 10.08.2017 г.,ведно със законната
лихва,считано от датата на произшествието,до окончателното изплащане на
главницата. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* е подал в законния срок отговор на
исковата молба, с който е оспорил
процесния иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът заявява в отговора
на ИМ, че не оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
описания по-горе лек автомобил по силата на посочената от ищцата
застрахователна полица с посочения по-горе период на валидност, както и че не оспорва валидността на
застрахователната полица към датата на ПТП-10.08.2017 г.Ответникът обаче
оспорва иска по следните съображения:
Твърди, че водачът на участващия в процесното ПТП лек автомобил-Д.Г.Р.
не е нарушила по никакъв начин разпоредбите на
ЗдвП или на друг нормативен акт и не е създала опасност за ищцата Ц.К., като тя сама се е поставила в положение на опасност. Твърди, че Д.Р. е била внимателна и предпазлива, но не е имало начин да избегне настъпването на
ПТП. Според ответника в случая е
налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на НК и затова няма противоправно
деяние, което да обуслови
гражданската отговорност на Д.Р. към ищцата, съответно и на застрахователното дружество-ответник.
Твърди още, че липсва и вина на водача на лекия автомобил
за настъпване на описаното в исковата молба ПТП и за вредоносните последици от
него по отношение на ищцата. В тази връзка
ответникът заявява, че по делото няма
данни и да е повдигнато обвинение, нито да е потърсена административно-наказателна отговорност по отношение
на водача на автомобила.
Ответникът също така поддържа, че съприкосновението, настъпило между лекия автомобил Тойота Корола и
пешеходката Ц.К., е било съвсем леко
поради правилното поведение и реакция на Д.Р.,з а което според ответника говори и фактът, че по МПС няма никакви щети. Счита,че Р. е направила всичко възможно и всичко, изисквано от закона, за да предотврати удара, но същият е бил непредотвратим за нея. Ответникът оспорва основателността и на
претенцията за законна лихва по чл.86 от ЗЗД,като излага съображения за това в
отговора си на ИМ.
В условия на евентуалност и в случай, че съдът намери иска за основателен, ответникът моли да бъде намален неговия размер
поради възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди,
че
същата се е движела по пътното платно, без да е налице обективна причина за това. Твърди,че ищцата е нарушила редица разпоредби на ЗдвП
като участник-пешеходец и че тези нарушения се намират в пряка причинна-връзка
с настъпването на ПТП и травматичните последици от него по отношение на ищцата. Затова счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в
значителна степен от страна на пострадалата, поради което дори и искът да бъде намерен за
основателен,ответникът заявява,че обезщетението следва да се намали значително
с оглед този принос на ищцата,който ответникът оценява на поне 80 %.
Ответникът прави и възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания от една
страна, и от друга, като несъответстващо на съдебната и застрахователната
практика по аналогични случаи за процесния период. Същевременно ответникът твърди,че ищцата страда от
сериозни дегенеративни заболявания и ставата, която тя твърдяла, че е счупена вследствие на ПТП, всъщност била изкуствена става от проведена в по-ранен
момент алопластика. Заявява,че оспорва
твърденията на ищцата, че едва след ПТП тя
е станала трудно подвижна, изпитвала е болки в
ставите и твърдението й,че едва след настъпването на ПТП се е нуждаела от
помощта на близките си. Ответникът още
оспорва твърдението, че болките и
страданията на ищцата изобщо са свързани с ПТП, както и че билките и страданията,които тя евентуално
търпи към настоящия момент,са свързани с ПТП. Оспорва и твърдените от ищцата емоционални травми по
съображения, изложени в отговора
на ИМ.
Пловдивски Окръжен
Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязло в сила решение № 321 от 29.03.2021г. постановена по
АНД № 1592 /2021 г. по описа на Пловдивския
районен съд, с което е признат обвиняемата Д.Г.Р. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 10.08.2017г. в гр.Пловдив,
на ул. “С. Стамболов“ № 77 при управление на моторно превозно средство – л.а.
„Тайота Корола“ с рег.№ *** е нарушила правилата за движение – чл.20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Ц.А.К. с ЕГН **********,
изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в областта на шийката
довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник.
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като аналогично следва да се приеме и по отношение и на
влязло в сила решение по АНД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния
съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента Р. в неимуществената
сфера на К., като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице С. по
назначената СМЕ, който установяват причинно –следствената връзка между
активното поведение на Р. и вредоносния резултат. Също така е безспорно между
страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на
автомобила е била сключена валидна застраховка ГО. Представени са и изрични доказателства, от които се
установява, че пострадалата е отправила на основание чл.380 от КЗ
застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото. /лист 14
по делото/
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от
ответника възражения за съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото са разпитани свидетелите М.Б. и С. Б., които са били
непосредствени очевидци на психо-физическото състояние на пострадалата след
настъпване на инцидента, включително лечението на К. и възстановителния период,
които обективират в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от пострадалата болки и страдания. Съдът намира,
че следва да приеме безкритично информацията поднесена от тези свидетели,
въпреки че е установена близка родствена връзка с пострадалата. Това е така,
тъй като същите възпроизвеждат свои непосредствени и лични впечатления и
показанията им са в унисон с останалия събран по делото доказателствен
материал. Наред с това и несъмнено най- близките родственици на пострадалата
имат преки впечатления от оздравителния процес и преживените от нея психически
и физически болки. Съдът освен това отчита и съдържанието на изслушаната по
делото СМЕ установяваща, че същите са продължили през целия болничен период, а
във възстановителния и рехабилитационния
са били със затихващ характер, но налични. Вещото лице С. сочи, че към момента
на изготвяне на СМЕ пострадалата е в компенсирано здравословно състояние и е
постигнат задоволителен резултат по отношение оздравителните процеси, като К.
се придвижва сама по равен терен с помощта на бастун. На фона на възрастта й е
постигнат добър лечебен ефект. Изпитва слаби до умерени болки при движение,
което е обичайно за възрастта й и не може да се отдаде единствено на травмата.
Също така при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе под
внимание и с съдържанието на изслушаната СПЕ. В същата се сочи, че след ПТП се
наблюдава задълбочаване на емоционално-
волевите и интелектуално- паметови смущения, с необходимост от обгрижване и
контрол. След преживяното при пострадалата
е налице влошаване на психичното й състояние, което е израз, както на
възрастовите особености, така и на преживения стрес, което е довело от
състояние на самостоятелно функциониране до зависимост от близките й.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 50 000 лева.
Съдът отчита, при определяне на този размер, че не се касае за комплексно увреждане обхващащо цялото
тяло или част от него. Лечението е протекло обичайно, като пострадалата е била
в задоволително състояние и е постигната съществена ремисия с оглед възрастта
й. Също така съдът отчита и факта, че се касае за счупване препятстващо движението,
тъй като се касае за става, а не за кост, което винаги следва да бъде
разглеждано, като обстоятелство завишаващо нуждата от обезщетение с оглед
настъпващите ограничения в придвижването.
При така очертаното статукво се
налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше
извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването
на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да
бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило
увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде
разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
От събраните по делото
доказателства- разпит на свидетелката С.С. и изслушаната допълнителна САТЕ,
несъмнено може да се направи извод за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата. Съдът не счита, че следва да приема безкритично
показанията на делинквента с оглед неговата заинтересованост от изхода на
спора. Свидетелката С., която е пряк очевидец на инцидента, обективира в своите
показания правно релевантния факт, че очевидно К. се е появила внезапно отдясно
между паркираните други автомобили, като същата се е движела по начин, който
определя извод, че пострадалата изобщо не е осъзнавала наличието на автомобил в
движение. Установено е по делото, от изслушаните САТЕ, че МПС управлявано от
делинквента току- що е било потеглило, когато е настъпил удара, като очевидно
внезапното навлизане в неговата траектория от страна на пострадалата е
способствало несъмнено за настъпване на вредоносния резултат. По делото е установено
от събраните доказателства, свидетелски показания и изводи на СМЕ, че К. е била
с доста намален слух, при което обосновано може да се предположи, че същата не
е съобразила при излизане на пътното платно лекия автомобил. Наличието на
проблеми със слуха определят извод, че пострадалата би следвало да разчита
повече на своето зрение и при пресичане на улица същата следва да се огледа за
налични автомобили, което очевидно не е сторено. Вещото лице М. в
допълнителната САТЕ твърди, че водачката на автомобила също е имала техническа
възможност да възприеме пострадалата и да установи автомобила на място преди
удара, чрез извършване на екстрено спиране, ако К. се е движела със спокоен или
бърз ход и при скорост на МПС от 20 км/ч и при 30 км/ч. В случая, с оглед данните изнесени от прекия очевидец С.
и възрастта на пострадалата е изключено да се приеме за установено по делото,
че К. е тичала или се е движела с максимален бърз ход. Наред с това и
констатациите на вещото лица са в посока, че също и пострадалата е имала
техническа възможност да забележи приближаващия лек автомобил и да предприеме
пресичане на платното, като се съобрази с него. Поради това и несъмнено е
налице съпричиняване на вредите, при което К. е способствала с поведението за
настъпилия вредоносен резултат.
Относно стойността, с която
сумата определена от съда, като справедлив паричен еквивалент на настъпилите
неимуществени вреди, следва да се редуцира, критерият би следвало да е в каква
степен двамата участници в инцидента са предприели действия и бездействия в
унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по
принцип обстоятелствата около това дали поведението на участниците в ПТП са
били в унисон с нормативните правила следва да повлияе на процентното
съотношение на съпричиняването, като законосъобразното или незаконосъобразно
поведение се съпостави и с обективните данни относно настъпването на инцидента.
В разглеждания в настоящия процес случай очевидно и двамата участника в
движението- пешеходец и водач са имали вина за настъпване на вредоносния
резултат. Както се установи водачът на автомобила е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП. От своя страна пешеходката е имала задължение по чл. 113 от ЗДвП, който постановява, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки , като преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая К. е навлязла на платното за движение не на
пешеходна пътека, като очевидно се установява, че същата не се е съобразила с
наближаващото МПС. На следващо място К. е нарушила и чл.114, който забранява на
пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение. В случая данните по делото
установяват именно противоправно поведение на пострадалата, която внезапно е
навлязла на платното за движение.
Поради
изложеното може да се приеме, че и двамата участници в движението са нарушили
правилата за движение по пътищата и са допринесли съществено за настъпване на
ПТП, като и двамата при законосъобразно поведение са могли да предотвратят
настъпването на инцидента. Поради това и съдът намира за справедливо да се
приеме съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %, поради което и окончателния
размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищцовата страна е в
размер на 25000 лева.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главницата. Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило 10.08.17г.,
а застрахователния договор е сключен след влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр.102
от 29.12.2015г. т.е. не е налице хипотезата на § 22 от ПЗР на КЗ.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429
от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от
приложените доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е
предявена пред застрахователя на 11.07.2018г. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и
т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Ето защо обезщетение ще
се присъди със законната лихва начиная от 11.07.2018г.
Ищцата,
която е починала в хода на производство, е била освободена от държавна такса.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе
дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения иск за
неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв. Поради това ответникът следва да
бъде осъден да внесе ДТ от 1000 лв. по сметка на ПОС.
Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да
заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който
е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 162.50 лв.
Ищците следва да заплатят на
ответното дружество сумата от 1770.75 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Отправено е искане от ищцовата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането
е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на
доверителя, пълномощникът е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор
за правна помощ- лист 27 и 28/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да
заплати на адв. Р.М. сумата от 1280 лева дължимо адвокатско възнаграждение,
ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати
на основание чл.432 от КЗ на М.Ж.Б. с ЕГН ********** *** и И.Ж.К. с ЕГН **********
***, като наследници на починалата в хода на процеса увредена ищца Ц.А.К. с ЕГН
********** сумата от 25 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от увреденото
лице неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на това, че на на 10.08.2017 г. около 12:00 часа на ул.“С. ***, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег.№***- Д.Г.Р., при
управление на този автомобил е нарушила чл.20,
ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Ц.А.К.
с ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в
областта на шийката довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник
й, ведно със
законната лихва върху главницата начиная от 11.07.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му претендиран размер от 100 000, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1000 лева съразмерно на уважената част
от иска, както и сумата от 162.50 лева заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА М.Ж.Б. с ЕГН ********** *** и И.Ж.К. с ЕГН ********** ***,да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София сумата от 1770.75 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София да заплати на адвокат Р.И.М. С личен номер в
адвокатски регистър при ВАС № *** и адрес на упражняване на дейността ***
сумата от 1280 лева на осн. чл.38, ал.2
от ЗА представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, ведно с
дължимото ДДС върху сумата.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :