Определение по дело №401/2019 на Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                     01.08.2019 г., гр. Ловеч

 

          ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав на първи август през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание  в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

      1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря ... …. като разгледа докладваното от съдия П.Данкова чгр.д. 401/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК

 

           Постъпила е частна жалба №7211/26.6.2019 от :"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК : ********* , със седалище и адрес на управление; гр София ул.”Панайот Волов" 29 , ет.З п.к. 1527, срещу разпореждане №2137 от 11 юни 2019 г. по ч.гр.д 1108 /2019 г на PC -Ловеч . с което изпяло е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно претендирано вземане, представляващо: главница, неустойка, лихви, разходи за извънсъдебно събиране на вземането, както и разноски за процесуално представителство. Счита, че атакуваното разпореждане е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Твърди, че смисълът на заповедното производство е в една бърза, по-евтина и опростена съдебна процедура да се установи дали твърдяното вземане е спорно и з случай, че то е безспорно, кредиторът да се снабди със съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането сп.Изтъква, че в процедури, в които не се използват доказателства съдът дължи проверка само на формална външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК.Жалбоподателят посочва, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправния им за потребителя характер , е особен вид недействителност, който не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. Относно претендираното обезщетение за забава, договорна лихва, неустойка за изпълнение на задължението, разходи за извънсъдебно събиране на задължението сочи. че основното правило, установено с нормата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, дава право на изправната страна - кредитор по договора да иска изпълнение от длъжника като в конкретния случай това изпълнение включва връщане на заетата сума- главница и плащането на договорената цена за ползването заедно с обезщетение за вредите Посочва, че съдът неправилно е счел, че сумата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението не се дължи по аргумент от разпоредбата на чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК, тъй като съгласно чл. 10 ал. I ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допиши гол ни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, за което с подписване на договора страните са постигнали съгласие на основание чл.9  от ЗЗД.В заключение заявява, че заповедният съд е превишил правомощията си по преценка като е обсъдил по същество обстоятелство, което е извън предмета па проверка в настоящото производство. Цитира съдебна практика.Моли съда да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част като бъде издадена заповед за изпълнение за вземането, претендирано със заявлението по чл.410 от ГПК.

           Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на        20.06.2019 г. връчване на съобщението от PC- Ловеч, жалбата е подадена на 26.06.2019 г. видно от пощенското клеймо. Следователно е спазен законоустановения срок по срока по чл.413 an. 2 ГПК  и съдът приема, че е допустима и следва да се разгледа по същество.

             Ловешки окръжен съд съобрази представените писмени доказателства по гр.д. 1108/2019 г. на ЛРС, становището на жалбоподателя и приема, че частната жалба е неоснователна.

            Със заявление №7211/26.06.2019 от „Агенция за контрол на просрочени вземания"ЕООД-гр.София с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В.Д.А. за сумата от 228;67 лева - главница ; договорна лихва от 30 юли 2018 до 15 октомври 2018 ; неустойка за неизпълнение на задължение -66.87 лева ; разходи за извънсъдебно събиране на задължението - 45 лева; законна лихва - 15.35 лева ;законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането и разноски по делото ; 25 дева -държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер 200 лева . от които 50.00 лева по чл. 13,т.2 от НЗПП за подготовка и завеждане на дело и 150.00 лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство. Кредиторът твърди, че след като заемателят не е изплатил целия заем на 15 октомври 2018 г. последната падежна дата и към момента до датата на подаване на заявлението -26.06.2019. то длъжникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Претенцията се обосновава със сключен договор за паричен заем 3278572 на 20 юли 2018 между В. Алексиевда /заемател/ и „Изи АсетМениджмънт"АД/заемодател/. Заявява се, че А. е изплатила сумата 100 лева, като след приспадането им остава да дължи главница 228.67 лева, ,лихва 8.86 лева  и други задължения в общ размер 364.75 лева.На 01.02.2019 на основание чл.99 от ЗЗД вземането е прехвърлено на „Агенция за контрол за просрочени задьлження"ЕООД, за което длъжникът е надлежно уведомен с писмо с обратна разписка по твърдения на жалбоподателя на същата дата 01.02.2019 г.Ловешки районен съд се е произнесъл с разпореждане 2137 /11юни 2019 г.по ч.гр.д.1108 / 2019 като отхвърлил искането по заявление 7211/26.06.2019 на „Агенция за контрол ма пресрочени задължения" ЕООД –София изцяло.

             Ловешки окръжен съд счита, че не се установява дължимост на сумата по главницата в размер на 228.67 лева, тъй като предвид внасяните суми от А. не може да се определи поредността на погасяване на дълга /в т.ч. неустойка, разходи  за извънсъдебно събиране на дълга, които /и размера на погасяване,а оттам размера на оставащата главница в настоящето производство. Предвид недължимост на сумата по главното вземане, са неоснователни исканията за присъждане на акцесорните вземания за лихви.

                    Настоящата инстанция приема, че претендираната от заявителя за заплащане сума 66.87 лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по естеството си тази сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно при действие на  чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК  процесния договор в частта за неустойката е нищожен. По същество доводите на жалбоподателят относно неустойката са неотносими към казуса,тъй като нищожността се установява от изложените обстоятелства по заявлението за начина на определяне на неустойката и проверката на заповедния съд по чл. 411 от ГПК се извършва служебно.

                  Настоящият състав на съда преценява, че сумата в размер на 45 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на плащане и също е фиксирана  по размер към момента на сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането на претенцията обосновава извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му части. Заповедният съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното производство и счита, че исканията следва да бъдат отхвърлени.

                      Следва да се отбележи, че заявителя се позовава на цесия от 30.01.2017 г. , а договорът за кредит е сключен на 20.07.2018г. и заявлението е неоснователно и при този довод.

                 Предвид изложеното атакуваното разпореждане  №2137 / 11 юни 2019 г. по гр.д. №1108/2019 г. на Ловешки Районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

                  Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане №2137 / 11 юни 2019 г. по гр.д. №1108/2019 г. на Ловешки Районен съд .

      Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                   2.