РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501837 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивни жалби срещу
Решение №261057/05.08.21г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8488/20г.
Въззивникът – ищец С. Х. И. обжалва решението в частта, с което е
отхвърлен предявения от нея иск почл.226, ал.1, вр. с ал.2 и ал.3 КТ, както и в частта, с
което е уважен насрещния иск на ответника. Оспорва извода на съда, че ищцата не е
полагала труд за времето от 18.10.2019г. – 18.01.2020г. като излага съображения, че е
отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но не е отправила
изявление, че няма да спази предизвестието. Счита, че неявяването на работа влече
други последици, а не дължимост на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и излага
съображения.
Съображения въззивницата излага и досежно основателността на иска й по
чл.226, ал.1 вр. ал.2 и 3 КТ, предвид задържане на трудовата й книжка от работодателя,
независимо от обстоятелството, че тя полага труд при друг работодател.
Въззиваемият – ответник „Франц - Мари“ – ЕООД представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК – на 24.09.21г. писмен отговор. В него пунктуално се оспорват
твърденията на въззивниците и се излагат съображения за потвърждаване на
решението.
Въззивникът – ответник „Франц – Мари“ – ЕООД обжалва решението в
частта, с което е призната за незаконна и е отменена заповед №6/30.12.20г., с която на
ищцата С.И. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, допусната е поправка
в трудовата й книжка по отношение на основанието и датата на прекратяване на
трудовото правоотношение и ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски, в
размер на 610 лева и 100 лева – държавна такса по сметка на БРС.
С позоваване на съдебна практика, подробни аргументи въззивникът излага
по въпроса от кой момент тече срока за налагане на дисциплинарното наказание. В
1
тази връзка излага съображения, че неявяването на работа от страна на ищцата не е
осъществено само на 7, 8 и 9 октомври, както е приел БРС, а и в дните след това, като
работодателят е узнал това обстоятелство съгласно докладна записка от 27.12.20г.
Поради това налагането на наказанието със заповед от 30.12.20г. е извършено в
законния срок. Според въззивника, при налагане на наказанието са спазени законовите
разпоредби и Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, но ищцата е
извършила действия по осуетяване и забавяне на дисциплинарното производство, като
не се е явявала да получи изпратените й пратки – излага хронологията на отправените
до ищцата съобщения и известия.
По отношение на претенцията по чл.344, ал.1, т.4 КТ въззивникът излага
подробни аргументи за същността й – такава претенция се предявява тогава, когато не
се оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното в
трудовата книжка основание за това. Излага съображения за недопустимост на
съединяването й с исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, респ. – недопустимост на
първоинстанционното решение в тази част. Аргументира и тезата досежно поредността
на работодателите „Франц Мари“ – ЕООД и първият работодател – „Богородица“ –
ЕООД, както и относно обстоятелството кое дружество съхранява трудовата книжка на
ищцата.
На последно място въззивникът излага аргументи, досежно изтичане на
срока за предявяване на настоящите искове, независимо от прекратителното основание
– най-късно на 21.02.20г. ищцата е знаела че правоотношението й е прекратено, а дори
да се приеме извода на БРС, че това е станало на 19.01.20г., искът отново е подаден
извън законовия срок.
Въззиваемата по тази жалба и ищец в производството С. Х. И. не представя в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Постъпила е частна жалба вх.№282132/04.10.21г. – вх.рег. БРС от „Франц
Мари“ – ЕООД, срещу Определение №263999/16.09.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№8488/20г., с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател за изменение на първоинстанционното решение в частта, относно
разноските. Частният жалбоподател излага аргументи, че съдът е присъдил разноските
на ищцата в пълен размер, но предвид това, че част от претенциите й са отхвърлени,
разноските следва да бъдат присъдени съразмерно.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна на 06.10.21г., чрез
адв. Бойчев. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е подаден писмен отговор.
Първоинстанционното решение не се обжалва, поради което е влязло в сила
в частта, с което са отхвърлени исковете: по чл.344, ал.1, т. КТ – за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
– за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена
от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение
(ТПО), по силата на трудов договор №147/22.04.2004г., по който ищцата е заемала
длъжност „счетоводител“ на непълно работно време (4 часа). В договора е посочен
постоянен адрес на ищцата ***. В т. 8 от договора страните са уговорили тримесечен
срок, в който всяка от тях може да прекрати ТПО с предизвестие. С последното
допълнително споразумение от 01.01.2019 г., е увеличен размера на основното месечно
трудово възнаграждение на 84.38лава (1 час). В посочените споразумения ищцата е
посочена с адрес ***; в допълнителното споразумение от 01.01.2018 г., е посочен
постоянен адрес ***.
Не се спори, че по силата на трудов договор №11/10.11.2015 г., ищцата е
заемала при ответника длъжност „крояч“, на пълно работно време (7 часа),
правоотношението по който е прекратено със Заповед №5/30.12.2019 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори, че по силата на трудов договор,
2
ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в „Богородица“ – ЕООД, с управител
Мария Инджова, трудовото правоотношение по който също е прекратено.
Ищцата твърди, че многократно е правила опити да прекрати трудовото си
правоотношение като счетоводител с „Франц Мари“ – ЕООД едностранно – с
предизвестие, но работодателят не приемал/входирал писмените й заявления. Поради
това с нотариална покана рег. №12597, том 5 на Нотариус Виктория Дралчева, е
отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовите си договори - от
22.04.2004 г. на длъжност счетоводител; от 10.11.2015 г. - на длъжност крояч. Не се
спори и видно от представения препис, нотариалната покана е връчена лично на
управителя Мария Инджова на 18.10.2019г.
Ищцата твърди и видно от представените доказателства, по подадена от нея
жалба до Инспекция по труда – Бургас (ИТ), по повод дължими й, но незаплатени
трудови възнаграждения, с писмо изх.№20077742/17.11.2020г. е била уведомена, че
трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено със заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като видно от констатациите на
ИТ, заповедта не й е връчена надлежно.
Ищцата твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е незаконосъобразна на следните основания: не е спазена процедурата по
налагането му и са нарушени разпоредбите на чл.193 и чл.189 от КТ, тъй като не са
поискани обяснения от работника преди налагане на наказанието и работодателят още
преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи наказание на
ищеца. Аргументира теза за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, тъй като
работодателят е изпратил заповедта за искане на обяснения на адрес, различен от
известния му настоящ адрес на служителя. Излага съображения за изтекла давност по
смисъла на чл.194 КТ, тъй като нарушенията, допуснати на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г.,
09.10.2019 г. и 10.10.2019 г. е следвало да станат известни на работодателя най-късно
на 10.10.2019 г., респ. - дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок
не по-късно от 10.12.2019 г., а в действителност е приключило на 30.12.2019 г. Според
ищцата, заповедта за уволнение не отговоря на изискването на чл.195 КТ, като не е
посочен текстовия еквивалент на нормативната разпоредба, за която се твърди че е
нарушена. Твърди, че не са извършени дисциплинарни нарушения.
Ищцата претендира отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО – чл.344,
ал.1, т.1 КТ; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
„счетоводител“ – чл.344, ал.1,т2 КТ; заплащане на обезщетение за оставането й без
работа поради уволнението – чл.344, ал.1, т.3 КТ. Претендира в условията на
евентуалност иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ – ако съдът приеме, че ТПО е прекратено
поради предизвестие от страна на ищцата, а не на основание дисциплинарно
уволнение, да поправи в трудовата книжка на ищцата вписаното прекратително
основание. Претендира присъждане на обезщетение по чл.226, ал.2 КТ – за незаконно
задържане на трудовата книжка. Твърди, че до момента на депозиране на исковата
молба не е връчена трудовата книжка на ищцата.
Ответникът „Франц - Мари“ ЕООД оспорва предявените искове. Намира, че
същите са предявени след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Заявява, че след
като работодателят е бил уведомен, че ищцата не се явява на работа в периода 07.-
09.10.2019г., на постоянния й адрес на 10.09.19г. е изпратено писмо с искане да даде
обяснения за неявяването си, което е върнато непотърсено. В тази връзка по делото са
приложени изпратени до С.И. две писма с искане за даване на писмени обяснения по
реда на чл.194 от ГПК до адрес *** с посочен мобилен номер, като видно от
отбелязването на „Български пощи“ АД са се върнали непотърсени. Според
работодателя, на адреса, на който са изпратени писмата до ищцата, са й изпратени и
пощенски записи с трудово възнаграждение, които са били получени от нея; същата
недобросъвестно не се е явила да получи изпратените й писма, знаейки за тяхното
съдържание. Намира, че при налагане на наказанието са спазени законовите
разпоредби, в т.ч. и срока. Последният започва да тече от откриване на нарушението,
което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - извършител на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
дисциплинарно нарушение; това в случая е станало с докладна записка от 27.12.2019
3
г., в изпълнение на правилата, установени с Правилника за вътрешен трудов ред на
работодателя.
Заявява, че трудовата книжка се държи от „първия“ работодател на ищцата –
„Богородица“ – ООД, а не от „Франц Мари“ – ЕООД.
При условията на евентуалност работодателят предявява насрещни искове: в
случай, че съдът приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за
законосъобразно, да осъди ищцата да му заплати обезщетение с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ в размер на 253.14 лева - за уговорения тримесечен срок на
предизвестието, ведно с мораторна лихва в размер на 29.95 лева, за периода от
19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и
законната лихва от датата на иска до окончателното плащане. Евентуално, в случай че
се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на отправеното от
ищцата предизвестие, получено от работодателя на 18.10.2019 г., претендира същата да
бъде осъдена да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 253.14
лева, предвид обстоятелството, че тя не е отработила същото, нито е платила
обезщетение на това основание, ведно с мораторна лихва в размер на 29.95 лв., за
периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г.,
както и законната лихва от датата на иска до окончателното плащане.
За установяване твърденията на страните по делото са представени писмени
доказателства. Не се спори, че със Заповед от 28.08.2019 г., ищцата е разрешено
ползването на платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 4 дни от 02.09.2019 г. до
05.09.2019 г. По искане на ищцата, със заповед от 01.10.2019г. й е разрешено
ползването на платен годишен отпуск за 2019 г., в размер на 3 дни от 02.10.2019 г. до
04.10.2019 г.
Не се спори, че на 07.10.2019г., ищцата С.И. се е явила в шивашкия
производствен цех на „Франц Мари“ - ЕООД, находящ се на ул. „Христо Ботев“ № 57,
като заявила, че повече няма да идва на работа. За същото е съставен протокол/, в
който подписалите го лица М. Н., С. И., Н. Г., П. Г. и Г. П. са удостоверели горното
обстоятелство. Не се спори, че на 10.10.2019г. чрез „Български пощи“ на ищцата е
изпратено писмо с обратна разписка, в което се съдържа покана да даде писмени
обяснения за неявяването си на работна на 07., 08., 09. и 10 октомври 2019г., върнато
като непотърсено. С докладна записка от 28.10.2019 г., изготвена от М. Н. и С. К.,
работодателят е уведомен чрез управителя, че С.И. не се явява на работа, съгласно
горния протокол в т.ч. и до момента на съставяне на докладната записка. Със Заповед
№3 от 30.10.2019 г., управителят на „Франц Мари“ - ЕООД е възложил на
горепосочените лица да извършат проверка за причината за отсъствието на С.И..
С докладна записка от 11.11.2020г. се сочи, че са изпратени писма с обратна
разписка до лицето за искане за обяснение за причините за неявяване на работа и
покана за явяване на работните си места, които са се върнали непотърсени. Направено
е предложение да се изпратят за втори път писма. С Докладна записка от 27.12.2020 г.,
управителят на „Франц Мари“ ЕООД е уведомен, че не е осъществен контакт със С.И.
и писмата, изпратени до нея са се върнали непотърсени. Сочи се, че от 07.10.2020 г.
лицето не се явява на работа и умишлено не получава писмата, с които се иска да даде
обяснения, изпратени до адрес: ***, като изпратените суми за трудови възнаграждения
с пощенски запис до същия адрес са получени от ищцата.
С тук атакуваната Заповед №6/30.12.2019 г., на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че не се е явила на работа в два и
повече последователни работни дни - 7, 8, 9 10 октомври 2019 г. и следващите работни
дни.
По делото е прието като доказателство искане от С.И. от 29.08.2017 г. до
началника на РПУ Бургас, в което сочи, че е загубила торба, в която са се намирали
документи, в т. ч. и дневник за издаване и получаване на трудови книжки на „Франц
Мари“. Представено е и копие от дневник за издадени трудови книжки на „Франц
Мари“ ЕООД/л. 35-37/ с отбелязване, че е от 2018 г. и е възстановен поради изгубване
от въззивницата. Първият запис в дневника е за трудова книжка на С. Х. И., но липсва
отбелязване за пореден номер и дата на издаване.
За установяване адреса на ищцата са представени удостоверение за настоящ
адрес, от който е видно, че настоящият адрес на въззивницата И. е в ***., Приложени
4
са запорно съобщение до „Франц Мари“ ЕООД на ЧСИ Борислав Янев, видно от което
е наложен запор на трудово възнаграждение на С.И. с посочени два адреса: *** и ***;
запорни съобщения до „Франц Мари“ ЕООД, в които като адрес на С.И. е посочен този
в ***.
По делото е приложено уведомление на основание чл.128а, ал.1 от КТ.
Приложено е и писмо, подадено от С.И., до „Франц Мари“ ЕООД и „Богородица“
ООД, с което посочва, че трудовата й книжка, УП2 и УП3 могат да бъдат изпратени на
адрес в ***. Уведомлението е с дата 21.10.2020 г. взе в тази връзка са представени и
договори за наем. Постъпила е справка от НАП за актуално състояние на трудовите
договори на лицето С. Х. И. към дата 20.04.2021 г.
Бургаският окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното
решение извърши проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че
същото не страда от пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно
решението на Бургаски районен съд е валидно и допустимо. След като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната инстанция намира, че искът е предявен в срока по чл. 358, ал.2,
т.1, вр. ал.1, т.2 КТ. Според посочените разпоредби, срокът за искове по спорове за
прекратяване на трудово правоотношение и за отмяна на дисциплинарно наказание, е
двумесечен и започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била
връчена съответната заповед. Връчването може да стане както лично, така и по
пощата – с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята
за наложено от деня на нейното получаване. (Решение №283/06.04.2010 г. по гр.д.
№5078/2009 г. на III г. о., Решение №39/09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о.).
В настоящия заповедта за прекратяване на правоотношението, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ не е надлежно връчена на С.И.. От
представените и обсъдени по-горе доказателства се установява, че ищцата фигурира в
трудовото си досие при работодателя с адреси, различни от този на който и е изпратена
заповедта за уволнението. Действително адреса в *** е постоянният й адрес, но същият
не е бил посочен от нея на работодателя. Този адрес фигурира единствено в отправена
до работодателя нотариална покана, за едностранно прекратяване на трудово
правоотношение с предизвестие.
Поради това и независимо, че пощенските записи до нея са били изпратени и
получени на този адрес, изпратеното, но неполучено писмо, съдържащо процесната
заповед не може да се счита за връчено, респ. – поставящо началния срок за
предявяване на иска. Тук допълнителен аргумент може да се черпи от изявлението на
ищцата, съдържащо се в жалбата до ИТ, в което тя е заявила, че не знае дали
правоотношението й е прекратено и на какво основание. За основанието е узнала от
отговора на ИТ, получен на 17.11.2020г.; искът е предявен на 23.12.2020г. – в законния.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. „Откриване на нарушението”, съставлява узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина – субект,
време и място, поведението на работника, което от обективна и субективна страна
може да се квалифицира като нарушение. От установяване на посочените съществени
елементи от фактическия състав на нарушението, работодателят следва да извърши
действия по изясняване на случая, да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ,
субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, се преклудира - Решение № 256/18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1036/2011
г., IV г. о., ГК на ВКС.
В настоящия случай в процесната заповед и в писмения отговор на исковата
молба самият работодател признава, че на 10.10.2019 г., узнавайки, че ищцата не се
явява на работа от 07.10.2019г, на осн. чл.193 КТ, е изпратил по пощата писмо, с
искане за даване на обяснения във връзка с това нарушение. Поради връщане на
писмото като непотърсено, второ такова искане е отправено на 14.11.2019 г.
5
Следователно на 10.10.2019г. работодателят е узнал за нарушението, щом е изпратил
на служителя искането си за даване на обяснения. Заповедта за уволнение е издадена
на 30.12.2019 г., поради което се налага извода, че е издадена след изтичане на
двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението. Ето защо, налагането на
наказанието е извършено извън законовия срок, поради което заповедта като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3 от КТ:
Съобразно разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ, работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено. Необходимо е да се установи незаконно задържане
на трудова книжка от страна на работодателя, както и претърпени от служителя вреди,
които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане, в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Тежестта за
доказване на иска лежи върху ищеца - чл.154, ал.2 ГПК.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства,
установяващи, че трудовата книжка на С.И. се намира във владение на работодателя
„Франц Мари“ – ЕООД. Напротив – от приложеното по делото копие от дневник за
издадени трудови книжки от дружеството и от приложения по делото сигнал от С.И.
Главна инспекция по труда е видно, че трудовата книжка на ищцата е във владение на
„Богородица“ ООД. В допълнение, не се установява да са налице вреди, тъй като не се
спори, че ищцата е в друго трудово правоотношение с друг работодател.
Искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което той е
отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ:
Съгласно нормата на чл.326, ал.1 КТ, работникът има право едностранно с
предизвестие, без да го мотивира, да прекрати трудовото правоотношение. Според
правилото на чл.335, ал.2, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на
предизвестието, освен страните пожелаят да го прекратят и преди това. С разпоредбата
на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестието, като заплати на другата страна
обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя, за неспазения срок на предизвестието. Но всяка от страните следва да
направи нарочно волеизявление – че не желае да спази срока на предизвестието. Ако в
рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение,
водещо до дисциплинарно уволнение, прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване
на заповедта от работодателя на работника. (Решение № 220 от 6.01.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 490/2019 г., III г. о., ГК ; Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2962/2016 г., IV г. о., ГК ; Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009
г., III г. о., ГК).
В настоящия случай, отправяйки изявление за прекратяване на
правоотношението, ищцата не е заявила, че няма да го спази, в който случай за нея би
възникнало задължението за заплащане на обезщетение. Същата, преди до
работодателя да достигне волеизявлението за прекратяване, е престанала да се явява на
работа. С това е нарушила трудовата дисциплина, за което й е наложено и процесното
наказание. Това нарушение не се приравнява и не следва да се квалифицира като
мълчаливо изявление, че предизвестието няма да бъде спазено.
По изложените съображения, обстоятелството, че ищцата е престанала да се
явява на работа е довело като последица до правото на работодателя да й наложи
дисциплинарно наказание уволнение, но не и до правото да претендира обезщетение за
неспазване срока на предизвестието. Ето защо предявения от въззивното дружество
насрещен иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ е неоснователен.
Първоинстанционното решение, постановено в обратния смисъл е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
6
Предявеният като евентуален насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ – за
присъждане на обезщетение в полза на работодателя, поради дисциплинарно
уволнение на работника иск следва да бъде разгледат, предвид отхвърляне на иска по
чл.220, ал.1 КТ. Този иск е неоснователен, предвид обстоятелството, че искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ се намира за основателен и се уважава от двете инстанции.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ.
Този иск е предявен като евентуален – ако съдът счете, че правоотношението
не е прекратено на основание дисциплинарно уволнение, а по инициатива на
служителя, с предизвестие. „При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се твърди
незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение
е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение
за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен
интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за
незаконно. С иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ не се установяват правните възможности,
при които страните по трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно
съгласие, биха могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната
квалификация на действителното основание (осъществените юридически факти), при
които това е сторено - Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
В настоящия е предявен иск за отмяна на уволнение – чл.344, ал.1, т.1 КТ, с
твърдения за неговата незаконосъобразност. Този иск е разгледан от
първоинстанционния и от въззивния съд и е намерен за основателен. Поради това ако в
трудовата книжка на работника е вписано това уволнително основание, то следва да се
заличи по силата на съдебното решение за неговата отмяна. Независимо от
поставеното процесуално условие – искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ да се разгледа, ако
съдът приеме, че ТПО е прекратено с предизвестие от работника, по делото не е
предявен иск за установяване, че прекратяването е настъпило по силата на отправено
от ищеца предизвестие, а не по силата на дисциплинарно уволнение. Поради това
искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ е изначално недопустим.
Изводите на БРС, че искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен, поради
настъпило прекратяване на ТПО с предизвестието на ищцата са правилни и
законосъобразни в контекста на този иск, доколкото неговото уважаване не следва
автоматично от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. При разглеждане на иска
по чл.344, ал.1, т.2 КТ, съдът следва да вземе предвид всички настъпили факти и
обстоятелства. Отмяната на заповедта за уволнение възстановява правоотношението,
но същото отново се прекратява поради отправено предизвестие от служителя. Поради
това и искът по т.2 е неоснователен.
В случая предявеният наред с исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 иск по
чл.344, ал.1, т.4 КТ иск е недопустим, независимо че е предявен при условията на
евентуалност. Поради това постановеното от първоинстанционния съд решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По разноските:
Предявени са следните искове:
- ищцата С.И. е предявила пет иска: искове по чл.344, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ и иск
по чл.226, ал.2, КТ – за присъждане на обезщетение за задържане на трудовата книжка.
Същата е направила разноски в двете инстанции, в размер на 1260 лева – адвокатско
възнаграждение – 650 лева за първата и 610 лева за въззивната инстанция;
- ответникът „Франц Мари“ – ЕООД е предявил 2 насрещни иска – за
присъждане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, евентуално - за присъждане на
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Същият е направил разноски в двете инстанции, в
размер на 1550 лева – 600 +650 +130 лева – адвокатски възнаграждения за първа,
въззивна инстанции и за частна жалба, 50+15+5 лева – държавни такси за въззивно
обжалване, насрещни искове и удостоверение.
Никоя от страните не е диференцирала заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение според броя и вида на исковете. Следователно направените разноски
от всяка от страните, са за защита по своите и по насрещните искове – по 7 иска,
7
поравно за всеки иск.
Като краен резултат: от предявените от ищцата 5 иска е уважен 1 – този за
отмяна на уволнението; предявените от ответника 2 иска са отхвърлени Следователно
ищцата има право на разноски по 3 иска – уваженият й иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и
отхвърлените искове на ответника по чл.220, ал.1 КТ и чл.221, ал.2 КТ. Ответникът
има право на разноски по 4 иска – отхвърлените искове на ищцата по чл.344, ал.1, т.2 и
3 КТ, по чл. 226, ал.2 КТ, прекратеното производство по иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ.
В полза на ищцата следва да се присъдят 3/7 от направените разноски или
540 лева. В полза на ответника следва да се присъдят 4/7 от направените разноски или
885.72 лева.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №261057/05.08.21г., постановено от Бургаски
районен съд по гр.д.№8488/20г. В ЧАСТТА, с която е разгледан иск по чл.344, ал.1, т.4
КТ и е допусната поправка в трудовата книжка на ищцата С. Х. И. по отношение на
основанието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ на С. Х.
И. ЕГН ********** от ***, срещу „Франц Мари“ – ЕООД, ЕИК********** със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Морска“, №16, за допускане на
поправка в трудовата книжка на ищцата, досежно основанието и датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество.
ОТМЕНЯ Решение №261057/05.08.21г., постановено от Бургаски районен
съд по гр.д.№8488/20г. В ЧАСТТА, с което е уважен насрещния иск по чл.220, ал.1 КТ,
предявен от ответника „Франц Мари“ – ЕООД - гр.Бургас И ВМЕСТО НЕГО:
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Франц Мари“ – ЕООД, ЕИК********** със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Морска“, №16, ЗА ОСЪЖДАНЕ на С.
Х. И. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 253.14 лева -
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, за неспазване на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, по което ответницата е заемала длъжност
„счетоводител“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
23.12.2020г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ЕВЕНТУАЛЕН ИСК на „Франц Мари“ – ЕООД,
ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Морска“, №16, ЗА
ОСЪЖДАНЕ на С. Х. И. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата
253.14 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – за срока на предизвестието поради
дисциплинарното уволнение на служителя.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата част – по отношение на иска
по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по отношение на иска по чл.226, ал.2 КТ.
ОТМЕНЯ Решение №261057/05.08.21г., постановено от Бургаски районен
съд по гр.д.№8488/20г. В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ; ОТМЕНЯ Определение
№263999/16.09.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№8488/20г., КАТО
ВМЕСТО ТЯХ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Франц Мари“ – ЕООД, ЕИК********** със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Морска“, №16, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. И. ЕГН **********
от ***, сума, в размер на 540 лева – съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА С. Х. И. ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Франц Мари“
– ЕООД, ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Морска“,
№16, сума, в размер на 885.72 лева – съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от датата, посочена с протоколно определение от 08.11.21г. за
обявяване на решението – 22.11.2021г.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9