№ 5830
гр. С, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110151992
по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Н. СТ. В., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
главница представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 3 141,76 лв. /три хиляди сто четиридесет
и един лева и 76 стотинки/, ведно със законна лихва от 05.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2019г.
до 19.04.2021 г. в размер на 358,52 лв. /триста петдесет и осем лева и 52 стотинки/, сума в
размер на 58,49 лв. /петдесет и осем лева и 49 стотинки/, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху тази сума от 05.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
19.04.2021 г. в размер на 10,55 лв. /десет лева и 55 стотинки/. По така подаденото заявление
било образувано ч.гр.дело № 25429/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Н. СТ. В. е подадено възражение,
поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата
молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С, гр.С, ул.С В №, вх., ет., ап., аб.№9589,
е потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи посочените
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Н. СТ. В., с който
1
исковите претенции се оспорват по основание и размер. Оспорват се количествата топлинна
енергия, които ищецът твърди, че е доставял и че тези количества са били потребени;
оспорва се техническата годност на общия топломер; оспорват се формираните от ищеца
топлинни стойности за ответника за процесния период; прави се възражение за
недължимост на претендираните суми като неустановени и недоказани; оспорват се
формираните и претендирани от ищеца месечни и годишни парични суми за топлинна
енергия.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
2
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира Н. СТ. В. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не се оспорва посоченото качество,
като собствеността по отношение на процесния имот се установява и от представен по
делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №56 от
19.06.2007г. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения Н.
СТ. В. да се е разпоредил с имота след посочената дата в НА, поради което като собственик
на имота по наследство, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот,
за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция на 16.7.2015г. – видно от Протокол за демонтаж на топломер на стр.78 от делото, на
който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 на 20.07.2017г.
/съгласно Протокол за метрологична проверка на топломер на стр.79 от делото/ и на
26.10.2021г. /съгласно Протокол на стр.80 от делото/. В съдебно заседание за защита на
заключението, вещото лице посочва, че от 2017 г. до 2021 г. не е имало проверка на
метрологичната годност на топломера, като от топлорайона, от където е получила
документи за изготвяне на заключението, са й отговорили, че не е имало договор за проверка
на средствата и заради това такава не е извършвана през 2019г. Въпреки това вещото лице
счита, че топломера не е преминал метрологична проверка, но е бил изправен, доколкото в
самите отчети не е намерила данни за ремонтни дейности върху този топломер и
неизправност.
Установено е, че сградата на адрес гр.С, ул.С В №, вх. А-Б, е с непрекъснато
топлоподаване през периода 05.2018г.-04.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
3
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
за отопление на имот с два радиатора с действащи уреди за дялово разпределение.
Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от
редовни отчети на 1 бр. водомер, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма“
ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни
от уреди за сградата и имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 3542,65лв., от която 1608,67лв. за отопление на имот
и сградна инсталация и 1133,46лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -466,32лв. за получаване, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление. За определяне размера на дължимата
цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ е видно, че не се установяват
извършени плащания за погасяване на задължения за периода. Установено е, че общия
размер на неплатените суми за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е
3134,85лв., като от тях за топлинна ененргия 3076,36лв. и за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия 58,49лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
4
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на
изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН
№ А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните
проверки на топломер е 2 години Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от
ДР на ЗЕ технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са
предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна
енергия или природен газ), са собственост на топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/.
Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия – чл. 156,
ал. 1 ЗЕ.
Поради въведената законова регламентация на извършването на проверка на СТИ,
включително по период, възражението на ответника, че за част от процесния период
монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол, е основателно.
Това е надлежно установено от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и от представените от ищеца Протоколи за метрологична проверка. Периодична
метрологична проверка е направена на СТИ на 20.07.2017г. и съгласно цитираните
разпоредби, последваща такава е следвало да се извърши на 20.07.2019г. Данни за проверка
преди 26.10.2021г. обаче липсват, като изрично се признава, че такава не е извършвана.
Следователно считано от м.08.2019г. до края на процесния период 30.04.2020 г., монтирания
на процесния адрес топломер не е бил годно техническо средство за измерване, поради
което съдът счита, че не може да се приеме възвикване на задължение за заплащане на
топлинна енергия от ответника за този период, защото самото средство за търговско
измерване не е отговаряло на изискванията на закона. Наведените от вещото лице доводи, че
поради липса на извършвани ремонти и подавани сведения за неизправности на СТИ, то е
измервало точно постъпилата ТЕ и през този период не могат да бъдат споделени, защото
противоречат на изискванията на нормативен акт. Средството за търговско измерване е
5
собственост на доставчика и съответно грижа за неговата поддръжка и сертифициране има
ищцовото дружество. То може по всяко време преди изтичане на срока на вече проведения
контрол да го смени. Не е нужно да чака изтичането му. След като е допуснало в тази
абонатна станция да работи непроверен метрологично топломер дружеството доставчик
само се е поставило в положението да не може да докаже по несъмнен начин какво
количество енергия е подадено в сградата. Поради недостоверност на данните за постъпила
ТЕ, не може да се приеме, че и показаното от отделните разпределители и водомер е реално
потребено.
Видно от заключенията на вещите лица стойността на реалното потребление за
периода м.05.2018г.-м.04.2019г. е в размер на 1817,74лв. /табл.5 на стр.4 от СТЕ и таблица
на стр.3 от ССчЕ/. Същата се дължи от ответника доколкото през този период СТИ е било
годно и преминало метрологична проверка, а останалите възражения на ответника за липса
на представени доказателства за публикуване на цени и непредставяне на изискани
доказателства от страна на ищеца, се явяват неоснователни.
СТИ е било изправно и преминало метрологична проверка и в периода от 01.05.2019г.
до 01.08.2019г., поради което сумите, начислени за този период се дължат. При използване
на данните в посочените две таблици на вещите лица, Съдът определя размер на
задължението за периода 119,60лв., което следва да се прибави към сумата 1817,74лв.
/Съгласно таблиците фактурираното потребление за м.05.2019г. е 77,36лв., за м.06.2019г.
77,36лв и за м.07.2019г. 86,88лв. или общо 241,60лв. Сумата от изравнителни сметки за
връщане през отоплителния период е 487,98лв., като същата следва да се раздели на 12,
колкото са месеците в периода и се получава сума за връщане за всеки отделен месец от
40,66лв. или за трите месеца – сума за връщане от изравнителни сметки 122лв., която следва
да се извади от сумата на фактурираната цена на потреблението 241,60лв.-122лв. =
119,60лв./ С оглед на изложеното дължимата сума за цена на потребена ТЕ е в размер на
1937,34лв., до който размер следва да се уважи иска за признаване дължимост на главница за
цена на доставена ТЕ.
Върху главницата от 1937,34лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
05.05.2021г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
6
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
7
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, а и размера се установява от заключенията на вещите
лица, поради което иска следва да се уважи в пълния размер.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
361,57лв. за заплатена държавна такса и такса за издаване на съдебни удостоверения,
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение /при приет размер от
100лв., определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ/.
От ответника не се претендират разноски, а и няма данни такива да са направени.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 25429/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 39,92лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 27,96лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” №, против Н. СТ. В., с ЕГН: **********, с гр.С, ул.С В
№, вх., ет., ап., че Н. СТ. В. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 1937,34лв. - главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент 36, находящ се в гр.С, ул.С В №, вх., ет., аб.№ 9589, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 58,49 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 05.05.2021г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 25429/2021г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
8
главница за сумата над 1937,34лв. до пълния предявен размер от 3 141,76 лв., претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за
периода от 15.09.2019г. до 19.04.2021 г. в размер на 358,52 лв. и претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 19.04.2021 г. в размер на 10,55 лв.
ОСЪЖДА Н. СТ. В., с ЕГН: **********, с гр.С, ул.С В №, вх., ет., ап. да заплати в
полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № направените по
ч.гр.дело № 25429/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 39,92лв. за
заплатена държавна такса и 27,96лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената част от
исковете в размер на 361,57лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9