№ 595
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500196 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 294 от ГПК.
С решение №60121/13.01.2022г. по к.гр.д.119/2021г. по описа на ВКС е отменено
решението на ВОС по гр.д.№ 2496/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда с указания, при постановяване на решението, съдът от гледна точка на обосноваване на
правния интерес да извърши преценка за допустимост на предявеният отрицателен установителен
иск, да прецени доказано ли е посоченото в представения по делото АПОС придобивно основание
– чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.19 ЗСПЗЗ, като се обсъдят представените от ответника с отговора на
исковата молба доказателства и изложи мотиви установяват ли те реализирането на фактите,
изграждащи релевираните от ответника придобивни основания.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, срещу постановеното
решение №2760/01.07.2020г. по г.д.№15023/2019г. на ВРС, 16-ти състав, с което е прието за
установено в отношенията между С.Б. Т. и ответника Община Варна, че ответникът не е
собственик поземлен имот с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
29/23.04.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.м., с. Т., община Варна,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – пасище,
категория на земята при неполивни условия – четвърта, № по предходен план 000164, при съседи с
идентификатори 72709.514.163,72709.513.168, 72709.513.152, 72709.88.21 и 72709.88.18 на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на процесуалните
правила. Излага, че ВРС не е съобразил материалната доказателствена сила на протоколно
решение № 6/10.12.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, заповед № РД-09-190/14.12.2009г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Варна и приемо-предавателен протокол от
26.02.2010г. Посочва, че в комисията са участвали лица със специална компетентност, като
решението й материализира право в полза на Община Варна, изразяващо се в стопанисване и
управление. Посочва, че не са налице данни за публично манифестиран и явно заявено намерение
от ищцата за своене на имота, както и не се доказано осъществяване на владение в посочения от
ищцата период. Навежда довод, че имотът е публична собственост, поради което не е допустимо
да се придобива по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с
1
което искът се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
В депозираната пред ВРС искова молба СТ. БЛ. Т. е изложила твърдения, че е придобила
собственаостта върху недвижим имот с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-29/23.04.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.м., с. Т.,
община Варна, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
пасище, котегория на земята при неполивни условия – четвърта, № по предходен план 000164, при
съседи с идентификатори 72709.514.163,72709.513.168, 72709.513.152, 72709.88.21 и 72709.88.18.
на основание давностно владение от 1998г., упражнявано трайно и непрекъснато,
необезпокоявано и явно до предявяване на иска. В началото на м. август 2019г. ищцата решила да
предприеме действия за снабдяване с НА по обстоятелствена проверка и тогава узнала, че за имота
е съставен акт за публична общинска собственост № 10144/03.07.2019г., вписан в службата по
вписвания-акт № 30, вх.рег.№ 17314, дело № 10372/10.07.2019г. В акта, като основание за
придобиване на собствеността е посочен чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че съставения без основание АОС за
имота препятства възможността на ищцата да се позове на давност при издаване на КНА за
собственост при обстоятелствена порверка. Излага, че ответникът Община Варна без основание е
съставил акт за общинска собственост на процесния имот. Позоваването на общото нормативно
основание за трансформирането на собствеността в общинска не сочи на конкретно фактически
осонвание. Твърди, че в полза на Община Варна не е осъществен фактическият състав по чл.19 и
чл.25 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не представлява остатъчен фонд; липсват доказателства имотът да е
бил част от кооперативно земеползване, одържавяван или отнеман по друг начин, съответно да е
подлежал на реституция. Същият не е имал статут на земеделска земя, подлежаща на
възстановяване.
Ответникът община Варна, е оспорила иска като неоснователен. Твърди се, че ищцата не е своила
имота спрямо физическо лице, а спрямо Държавата и общината, поради което не може да
придобие имота на твърдяния от нея придобивен способ. Твърди се, че върху процесния имот няма
признати права и възстановено собственост на бивши собственици и в КР към КК като единствен
собственик е записана Община Варна, която е придобила собствеността на основание чл.25, ал.1,
вр. чл.19 ЗСПЗЗ и въз основа на протоколно решение №/10.12.2009г. на комисия по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ и заповед № РД-09-190/14.12.2009г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Варна
и приемо предавателен-протокол от 26.02.2010г. Посочва, че преди да бъде отразен в КК с
настоящия идентификатор по предходен план имотът е бил с №164 и със същата площ от 8266
кв.м., същият начин на трайно ползване, т.е налице е е пълна идентичност между имот №164 и
имот № 72709.88.20. Налице са законови пречки за придобиването на правото на собственост
върху имота въз основа на давностно владение.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в
съвкупност и съобразно приложимите нормативни разпоредби, по вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
От представеното по делото заверено копие от АПОС № 10144/03.07.2019г., вписан в АВ Варна
на 10.07.2019г. се установява, че Община Варна е актувала имот № 72709.88.20 по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 8266 кв.м., находящ се в
с.Т., Община Варна, при граници на имота: 72709.514.163; 72709.513. 168; 72709.513.152; ;
72709.88.21; 72709.88.18. Като парвно основание за съставяне на акта е посочен чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОС, вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Видно от представеното копие от заповед № РД09-190/14.12.2009г. на основание чл.45в, ал.7
ППЗСПЗЗ, вр. чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение № 6/10.12.2009г., изготвено и
подписано от комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в
землища, намиращи се на територията на Община Варна.
Представен е протокол от 26.02.2010г. от който е видно, че на посочената в протокола дата
2
Общинската служба по земеделие Варна е предала на Община Варна земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ,
определени с протоколно решение №6/10.12.2009г. на комисията по чл.19 ЗСПЗЗ, съгласно
приложение № 1, раздел 1, т.1 от протоколното решение.
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са представени: протоколно
решение № 6 от 10.12.2009г. от заседание на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена от
директора на областна дирекция „Земеделие“ Варна с което са определени имотите по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в силана ЗИДЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр.13
от 2007г. съгласно приложените към решението кадастрални регистри. В приложение №1, към
раздел 1, т.1 от протоколното решение № 6/10.12.2009г. в землище Т., Община Варна, като
общинска собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е посочен и процесния имот № 164 с площ
от 8,266 кв.м.
Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че процесният
имот представлява земеделска земя. Твърдения в този смисъл са изложени от ищцата в исковата
молба, които кореспондират с от представените по делото писмени доказателства- писма,
удостоверение за характеристики на имота в Земеделска територия, скици за имота, удостоверение
за данъчна оценка, в които е посочено, че имотът представлява земеделска земя.
От ангажираните от ищцата гласни доказателства се установява, че тя осъществява фактическа
власт върху процесния имот отпреди около 15 години, т.е от от 2004г.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения за принадлежност на собствеността върху процесния имот в
патримониума на ищеца, въз основа изтекла в нейна полза придобивна давност, за осъществявана
от нея фактическа власт по отношение на имота и оспорване на собствеността му от ответника,
изразяващо се в съставянетона АОС, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
е допустим.
Предмет на отрицателния установителе иск е установяване правото на собственост на
ответника по отношение на процесния имот. Предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост възлага в тежест на ответника да докаже правопораждащия факт на въведеното от
него придобивно основание. В настоящият случай ответникът навежда твърдения, че е собственик
на процесния имот като собствеността е възникнала по силата на ЗОС, вр; чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Съставения акт за общинска собственост няма вещно-прехвърлителен ефект, а само
удостоверителна функция.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че имотът
представлява земеделска земя.Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.17 от 1991г., земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост.
Тези имоти са „остатъчна земя“, т.е. незаявена за възстановяване от собствениците й до
кооперирането. Придобиването на имота по давност е изключено по отношение на имотите, които
са били част от кооперативното земеползване. След изменението на разпоредбата на чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ обн. Двбр.13/09.02.2007г. е добавено, че собствеността на общините върху мерите и
пасищата е публична и не може да се обявява за частна общинска собственост по реда на ЗОС.
Дори да се вземе предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в ред до ДВбр.13/09.02.2007г. е
видно, че общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, но придобива собствеността след изтичането на 10 годишен срок от
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими
стари реални граници.
По делото липсват доказателства за това процесния имот да е бил отнеман по някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, за да бъде предмет на реституционно производство по специалния
закон, както и относно влизането в сила на плана за земеразделяне и картата на старите реални
граници. По изложените съображения за имота не следва да се прилагат разпоредбите на чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Релевантен за спора е въпросът за принадлежността на правото на собственост върху
земята към момента на твърдяното установяване на владение от ищцата. Самиата тя в исковата
молба, излага твърдения, че процесния имот е бил земеделски, придобит въз основа на давностно
владение, като не е посочен конкретен частно-правен субект, легитимиращ се като собственик на
терена, по отношение на когото фактическата власт е упражнявана с намерение за своене.
Твърденията изложени от ищцата, че имотът не е бил част от кооперативно земеделие или
3
одържавен, както и непосочването на бивш собственик в АОС и останалите документи в
административната преписка на Общинска служба Земеделие са индиция, че към момента на
установяване на фактическа власт от ищцата, имотът е бил държавна собственост на основание
чл.6 ЗС, ред., действала от 17.12.1951г. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ/ 01.03.1991г./.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по предходния план имот с № 164 е отразен със
същата площ и начин на ползване: пасище , мера, като в разписния лист не е вписан собственик. В
случая не са изложени твърдения, че ищцата е своила имота по отношение на определено
физическо лице, а по отношение на Община Варна и е насочила претенцията си срещу нея.
Безспорно от доказателствата се установява, че процесния имот попада в територия на земеделски
земи, не са наведени твърдения и липсват доказателства да е придобит от ищцата или друго лице
по реда и начините предвидени в ЗСПЗЗ или собствеността да е принадлежала на физическо,
юридическо лице.
Независимо от обстоятелството, че съставения АОС, при неустановяване на
предпоставките на посоченото придобивно основание, по силата на което имота е преминал в
патримониума на Общината не легитимира безспорно Община Варна като собственик на имота,
въз основа на събраните доказателства, настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме
за установено, че процесния имот към към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991
г., ЗМСМА и чл.25 ЗСПЗЗ, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, като при
липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към
влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост. Този
статут на имота, изключва възможността собствеността върху него да се придобие въз основа на
давностно владение, осъществявано през твърдяния период по следните съображения: до
01.06.1996г. чл.86 ЗС в редакцията му до 1990г. изключва придобиването по давност на вещ, която
е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996г. в сила от
01.06.1996г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост. Следователно за вещите, които са частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ
бр.33 от 1996г. давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. В случая следва да се приеме, че
давностния срок по отношение на процесния имот е започнал да тече от 1998г., съгласно
наведените твърдения в исковата молба. Десетгодишният срок, който законът изисква за
придобиването на собственост въз основа на недобросъвестно владение изтича през 2008г. На
31.05.2006г. обаче течението на давностния срок е спряно с §1 ДР на ЗС за срок от седем месеца,
като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на довностния срок е
продължено до 04.03.2022г.- влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022г. на КС постановено по
к.д. №16/2021г., с което разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна.
Обявяването на разпоредбата за противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен. Обжалвното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, С.Б. Т. следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна Община Варна сумата от 325лв., представляваща съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавни такси, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2760/01.07.2020г. постановено по гр.д.№15023/2019г. по описа на РС
- Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б. Т., ЕГН ********** от гр.Варна срещу Община Варна,
ЕИК ********* иск с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за установено между страните, че
Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-29/23.04.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8 266 кв.м., с.
Т., община Варна, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване
– пасище, категория на земята при неполивни условия – четвърта, № по предходен план 000164,
при съседи с идентификатори 72709.514.163,72709.513.168, 72709.513.152, 72709.88.21 и
4
72709.88.18.
ОСЪЖДА С.Б. Т., ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на Община Варна, ЕИК
********* сумата от 325лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5