Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 26,04,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7916 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е предявени от М.К.М. срещу Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ обективно съединени искове, с правна квалификация чл.
511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26200,00лв., обезщетение
за причинени неимуществени вреди, по повод възникнало на 18,06,2017год. ПТП,
ведно със законната лихва от 22,03,2018год. до окончателното изплащане на
вземането, както и 111,00лв.-обезщетение за имуществени вреди/ молба от
29,09,2020год./, ведно със законната лихва от 22,03,2018год. до изплащане на
вземането.
Излагат
се съображения, че на 18,06,2017г., около 11,50часа на път ПП-1, Е 79, в района
на километър 406+000 между с. Долна Градешница и с.Струмяни, област Благоевград
между лек автомобил „Хонда Акорд“, peг. № *******управляван от И.М.и лек
автомобил Сузуки Гранд Витара, с рег.№*******, управляван от М.С.М.е
реализирано ПТП, по вина на водача И.М., който извършил неправомерна маневра
навлизане в лентата за насрещно движение. За случая бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, като било образувано и ДП № 339/2017 г., по
описа на РУ МВР Сандански, впоследствие прекратено поради смърт на дееца.
Вследствие на произшествието ищецът претърпял телесни увреждания, които от своя
страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Поддържа се, че гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при чуждестранен застраховател в Република Сърбия. Навеждат се
доводи, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение към
ответника, но е предложено занижено обезщетение, с което ищцата изрично е
изразила несъгласие. Платено е обезщетение в размер на 7800,00лв.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ в указания законоустановен срок за отговор излага становище
за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да са
възникнали елементите на деликтната отговорност на водача на лек автомобил
Хонда Акорд. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил Сузуки Гранд Витара, който е могъл да
предотврати произшествието при аварийно спиране извън платното за движение.
Оспорва вида и обема на претърпените от ищеца вреди. Счита размера на
претендирано обезщетение за прекомерен. Оспорва дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като сума в размер на 7800,00лв.е заплатена
извънсъдебно, както е и заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на
231,00лв. Оспорва дължимостта на законна лихва като акцесорно задължение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на 18,06,2017 г., е
реализирано ПТП на път ПП - 1 Е 79 на
км. 406, с участието на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № NS218DA,
управлявано от сръбския гражданин И.М.и лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Гранд Витара“, рег. №*******, управляван от М.С.М.,
при което ищцата М.К.М. е претърпяла травматични увреди, като пътник в лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“.
С постановление от 29,10,2019 г. на ОП –
Благоевград /л. 10/ е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 339 ЗМ-439/2017год. по описа на РУ на МВР гр. Сандански за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б . „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Заявена е претенция вх. № 22958/03,05,2018 г. /л.
47/ за изплащане на обезщетение до ответника, с която ищцата претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за извършени
разходи във връзка с лечението ѝ в общ размер на 213,00 лв., от които: 36,00лв.
по фактура № 1332/21,06,2017год. за закупуване на патерици; 17,40лв. по
кас.бел. № 15018/22,06,2017год. – такса за лечение и 57,60лв. по фактура №
**********/26,06,2017год. – за закупуване на лекарства и 120,00лв. по фактура
от 28,06,2017год.
Видно от писмо изг. № Л-3046/11,12,2019год. /л.
105/ бюрото е уважило претенцията на ищцата, като е определило обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7800,00 лв. и за имуществени в пълния
претендиран размер от 231,00лв. Видно от платежно нареждане от 17,01,2020год.
/л. 45/, сборът на сумите определени за
ищцата/8031,00лв./ и за друго пострадало лице Г.М./16340,00лв./ от общо 24371,00 лв. е заплатен по сметка на
ищцата.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява следният
механизъм на процесното ПТП:
Настъпило е на ПП - 1 Е 79 на км. 406, пред цех за добив на мрамор
„Бумар“, на прав пътен участък. Пътното платно 1 Е 79 се състои от едно платно
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по една пътна лента отделени с единична прекъсната линия. Произшествието е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният лек автомобил „Хонда” се е движел по ПП - I Е 79 върху дясната пътна
лента с посока от с. Долна Градешница към с. Струмяни със скорост на движение -
90 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, върху пътната лента за
насрещното му движение и в противоположната посока се е движил л.а. Сузуки.
Преди да се разминат двата автомобила, по неустановени причини водачът на л.а.
Хонда е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, като е навлязъл върху
пътната лента за насрещното му движение. В посочения момент двата автомобила са
се движели един срещу друг върху пътната лента, по която се е движил л.а.
Сузуки. Реализирало се е ПТП. Двата автомобила са се ударили с предните си
части челно, в по-голямата част от левите им страни. След удара, двата
автомобила са се установили на местата, където са били намерени, при огледа на
ПТП от компетентните органи. След удара л.а. Сузуки е бил върнат назад спрямо
първоначалната му посока на движение. Експертизата установява,
че преди мястото на настъпилото ПТП в посоката на движение на л.а. Хонда и от
ляво, е била монтирана метална еластична ограда, успоредно на платното за движение.
От двете страни на платното за движение не е имало обособени банкети. ПТП е
настъпило извън населено място, където максималната разрешена скорост на МПС, е
била 90 км/ч. Мястото на удара между л.а. Сузуки и л.а. Хонда по широчина на
платното за движение на път Е 79, е на около 4 - 5 м. вляво от десния край на
платното за движение по посока на движението на л.а. Хонда и по дължина на
платното за движение, е в района на км. 406. Ударът е настъпил върху пътната
лента за насрещното движение за л.а. Хонда. Опасната зона за спиране на лек
автомобил Хонда за определената му скорост на движение от 90 км/ч, е била около
79,6 м., докато тази на автомобил Сузуки за определената му скорост на движение
от 80 км/ч е около 66,4 м. В конкретния случай водачът на л.а. Сузуки дори и да спре преди мястото
на удара, удар пак е щяло да настъпи, но на друго място, тъй като л.а. Хонда се
е движил срещу него без да е спира. Водачът на л.а. Сузуки не е имал техническа
възможност да се движи извън платното за движение и да предотврати настъпването
на ПТП чрез аварийно спиране. Вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил Хонда със системите за управление на автомобила,
който е навлязъл с автомобила си върху пътната лента за насрещното му движение
в момент, в който срещу него се е движил л.а. Сузуки, при което се е реализирал
челен удар между двата автомобила.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено
следва да се вземе предвид от съда при постановяване на съдебния акт, се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла следните
увреждания:
Ляво стъпало - Фрактура на
ладиевидната кост (една от седемте тарзални кости намиращи се в задната част на
стъпалото и под глезенната става); сублуксация (непълно, частично изкълчване)
на глезенната и субталарната става (непосредствено под глезенната, полуподвижна
става, обозначена в случая като тало-калканео-навикуларна сублуксация) и
луксация (пълно изкълчване) на 5-тата метатарзофалангеална ставичка (малката
ставичка в основата на 5-тия пръст на крака);
Лява китка - Кръвонасядане и оток;
Тяло, ръце, крака и лице - Охлузни рани, без да
се уточнява точното местоположение и размер. Експертизата установява, че в деня
на процесното ПТП, ищцата е хоспитализирана по спешност в МБАЛ - Благоевград за
4 дни, където след направения преглед и рентгенова снимка, са поставени горните
диагнози, без фрактурата на лявата ладиевидна кост на стъпалото, диагноза
поставена на по-късен етап (7 дни след изписването от МБАЛ Благоевград) чрез КТ
- изследване в „Пирогов“. По време на хоспитализацията в МБАЛ - Благоевград,
ищцата е лекувана медикаментозно с обезболяващи, стероидни препарати и
антиагреганти. Предприето е било ръчно наместване под обща упойка на двете сублуксации
на лявото стъпало, както и на ставичката на 5-тия пръст на същото стъпало,
последвано от гипсова имобилизация на стъпалото и глезенната става до коляното
с лонгета. На 28.06.2017г. (1 седмица след болничното лечение), на ищцата е
направено КТ изследване в „Пирогов“ на лявото стъпало, като е установена
фрактура на ладиевидната кост. На последвалата консултация с ортопед е бил
сменен гипса с по-стабилен гипсов ботуш за 2 месеца. В заключението е посочено,
че до хоспитализацията, болката от понесената травма е била с висока
интензивност, бавно намаляваща след приложеното лечение и най-вече след
имобилизацията в гипсов ботуш за 2 месеца. След този период болката би трябвало
да е била умерена, с временни и изостряния при свалянето на гипса и 2 седмици
ходене с патерици. След 2,5 месеца, травматичните увреждания на лявото стъпало
и глезен зарастват и се възстановяват и болката би трябвало да затихне. Възможна е болка
при промяна на атмосферното налягане. Ищцата е носела профилактично в период от
1,5 години след травмата ортопедични стелки и обувки и при нея не се е проявило
състояние на „травматично плоско стъпало“.
Експертизата установява, че извършените от ищцата
разходи от 111,00 лв. по плащане на потребителска такса, антиагрегантен
медикамент и патерици са в причинна връзка с лечебно-възстановителния процес на
ищцата. В дадени разяснения по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК, вещото лице
посочва, че от наличните по делото доказателства не се установява увреждане на
прешлените на гръбнака, настъпило в причинна връзка с процесното ПТП. При
наличието на дегенеративни промени на гръбнака, при настъпилото при
произшествието сътресение на тялото е възможно отключването на болка за
определен момент.
От заключението на назначената по делото
съдебно-психологична експертиза се установява, че по време на инцидента освидетелстваната
е понесла остър емоционален стрес. Преживяла е интензивни негативни емоции на
страх за здравето и живота си, както и тези на своите близки, страх за бъдещето
при тяхната евентуална загуба и страх за дъщеря си при трагичен за тримата
изход от ситуацията. Понесла е болки и неудобства през възстановителния период,
както и страх от трайно инвалидизиране. С най-голям интензитет негативните
изживявания са били в първите два месеца, отслабвали са по интензивност в
рамките на около шест месеца, като последиците от травматичното събитие не са
отзвучали и към настоящия момент. При споделянето за преживяното по време на
инцидента и последиците от него, споменът на ищцата се актуализира болезнено и
осезаемо се долавя нейното напрежение и безпокойство. Констатира се продължаваща
емоционална лабилност, напрежение, изострена чувствителност за стимулите на
средата, стремеж към избягване на вълнения, загуба на увереност, повишено ниво
на стрес от нежелани външни ограничения, страх от пътуване с автомобил,
избягващо поведение, нарушаване на обичайния житейски стереотип, тревожност при
пътуване на членове от семейството.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Д.М.М. – дъщеря на ищцата,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за
ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или
бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ,
поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно
заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не оспорва
пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие. Легитимацията на
ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно
който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по
чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е
единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
С оглед данните за депозирана претенция вх. № 22958/03,05,2018 г. пред
Сдружение НББАЗ и изтекъл срок по смисъла на чл. 380 от КЗ, съдът намира
депозираната искова претенция за процесуално допустима.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение по договор застраховка Гражданска отговорност на
виновния водач сключен със застраховател, установен в държава различна от
Република България към датата на събитието настъпило в Република България.
С оглед определянето и заплащане на обезщетение от страна на бюрото по
заявена от ищеца претенция, следва да се приеме че ответникът признава
възникването на фактите, съставляващи основанието на иска.
Фактическия
състав на непозволеното увреждане от страна на водата на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Акорд“ се установява и от събраните по делото доказателства.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, в нарушение на 20, ал. 1 от ЗДвП той е загубил контрол върху
управляваното от него МПС, вследствие на което е осъществил сблъсък с
автомобила, в който се е намирала ищцата. Нарушен е и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП,
вменяващ забрана за водача на пътно превозно средство, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне; Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е
необорена.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че
претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 30000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на
претърпените телесни увреждания – увреждания в областта на лявото стъпало - фрактура
на ладиевидната кост, сублуксация на глезенната и субталарната става и луксация
на 5-тата метатарзофалангеална ставичка, кръвонасядане и оток на лява китка и
охлузни рани по тялото, ръцете, краката и лицето; възрастта на ищцата към
настъпване на произшествието от 47 години/активна работоспособна възраст
препятствана по причина на
произшествието/, периодът на възстановяване от около 3,5 месеца/ 2,5
месеца с гипсова имобилзация и 1 месец поради ползване на помощни
средства-патерици/,
по време на който възможността на ищцата за
придвижване е било силно ограничена, нуждата от използване на помощни средства
– проходилки, патерици и др., претърпените физически болки със сравнително
висок интензитет, особено непосредствено след настъпване на произшествието, които
продължават и до сега при промяна на атмосферното налягане, осъщественото
внезапно и неочаквано травматично увреждане, нуждата от използване на
ортопедични обувки и стелки, установените от назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза и депозираните свидетелски показания
негативни душевни изживявания във връзка с произшествието и настъпилите
увреждания – стрес, тревога, чувство на непълноценност, нежелание за водене на
активен социален живот. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“,
пътник в който е бил ищцата. От една страна съгласно заключението на
изслушаната съдебна автотехническа експретиза не се установи поведение на водача М., което да е допринесло
за настъпване на произшествието, както и невъзможността, чрез аварийно спиране да бъде предотвратено настъпване на удар
между двата автомобила. От друга страна в случай, че с действията си този водач
е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, в този
смисъл и за претърпяното от ищцата увреждане, то на основание чл. 53 от ЗЗД, би
било налице основание за солидарна отговорност с водача на застрахования при
чуждестранния застраховател автомобил, като пострадалото лице може да
претендира заплащането на пълния размер на обезщетението от всеки от
солидарните длъжници.
Безспорно
между страните е обстоятелството за извършено на 17,01,2020год. плащане на
ищцата на обезщетение за неимуществени вреди от 7800,00 лв., което следва да
бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение. Ето защо претенцията
за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер от 22 200,00 лв. и
отхвърлена за разликата като неоснователна.
По отношение
на иска за имуществените вреди:
Видно
от представената по делото претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
подадено от ищцата, както и други участници в процесното ПТП – Г.М. М. и М. С.М.,
ищцата е претендирала обезщетяването на извършени разходи във връзка с
лечението на претърпените от нея телесни увреди, а именно 36 лв. по фактура №
1332/21,06,2017год. за закупуване на патерици; 17,40 лв. по кас.бел. №
15018/22,06,2017год. – такса за лечение и 57,60 лв. по фактура №
**********/26,06,2017год. – за закупуване на лекарства. Така претендираните
разходи са идентични с разходите, предмет на предявената пред съда претенция за
имуществени вреди. Видно от писмо изх. № 1-046 от 13,12,2019год. тези разходи са
одобрени от бюрото, като обезщетението за тях е заплатено на ищцата на
17,01,2020год. с част от общото плащане от 24371,00 лв. Ето защо, претенцията
за заплащане на имуществени вреди се явява неоснователна като погасена чрез
плащане.
По
отношение на дължимата законна лихва:
Обезщетението за забава върху дължимото обезщетение
съобразно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал. 1 е изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ. В този смисъл се сочи увреденото лице да може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът
или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е
постъпила при ответника на 03,05,2018г., или обезщетение се дължи 04,08,2018год. Претенцията за лихва
за забава, считано от 22,03,2018год. до 03,08,2018год. е неоснователна.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на
ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в
полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се
присъдят общо в размер на 1434,00лв., от които 888,00лв. - държавна такса и 546,00лв. от общо
650,00лв.- депозити за вещи лица /150, 00лв.-САТЕ, 200, 00лв.-СМЕ и 300,00 лв.
– СПЕ/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени
разноски за държавна такса в размер на 381,74лв. от общо 454,46лв., съразмерно
уважената част на иска.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв М.Б.Н. се дължи възнаграждение,
съобразно уважената част от иска в размер
1108,23лв. от общо 1319,33лв., определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
С оглед данни за регистрация по ЗДДС се начислява 20%ДДС/ 221,64лв./ или общо
възнаграждението е 1329,87лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер от 274,97лв. от
общо 1833,19лв., от които 1583,19лв. с ДДС– адвокатско възнаграждение и 250,00
лв. депозити за вещи лица-150 лв. – САТЕ и 100 лв. – СМЕ./Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно с оглед фактическа и правна
сложност на делото, извършени процесуални действия и бр. съдебни заседания,
поради което определя адв. Възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер от
1583,19лв. с ДДС, вместо 1932,00лв. с ДДС/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********, съдебен адрес:***– десен да заплати
на М.К.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.
511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 22200,00 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 18,06,2017год.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 04,08,2018год. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
22 200,00лв. до предявения размер от 26200,00лв., както и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 111,00лв., както и за законна лихва върху главниците от 22,03,2018год. до
03,08,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********, съдебен адрес:***– десен да заплати
на М.К.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 381,74лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********, съдебен адрес:***– десен да заплати
по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1434,00лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********, съдебен адрес:***– десен да заплати
на адвМ.Б. Н.-Т., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сума в размер на 1329,87лв.с ДДС– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********, съдебен адрес:***– десен, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 274,97лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: