№ 1220
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Георги Иванов
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.01.22г. постановено по гр.д.№ 1173/2017г. по описа на СГС, ГО, 7
с-в е частично уважен иск с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, като Й. Й.,
чрез назначения особен представител адв.Д. е осъден да заплати в полза на „Обединена
Българска Банка" АД, ЕИК *********, в качеството й на правоприемник на „Сибанк" ЕАД,
ЕИК 83168320, сумата 14 652.20 евро, представляваща дължима главница по Договор за
банков кредит от 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 30.01.2017г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 2433,64 лв., направени по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Със същото решение е отхвърлен искът за сумата 1139, 90 евро начислена главница в
периода от 19.12.2010г. до 29.01.2012г., като погасен по давност, а за разликата до пълния
предявен размер от 36 232,23 евро, като неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Й. Й., чрез назначения особен представител адв.Д.
оспорва решението в неговата осъдителна част - като изтъква факта, че в мотивите съдът е
посочил, че след последното плащане на 20.12.2010г. не са извършвани никакви плащания
по договора, като падежиралата главница за периода от 19.09.2012г. до 19.09.2021г. е в
размер на 14 652.20 евро, а за периода от 19.12.2010г. до 19.08.2012г. сума в размер на 1
1
833.88 евро, представляваща непогасени падежирали вноски или общо 16 486.08 евро,
поради което искът в този размер е основателен и следва да бъде уважен. Въпреки това
искът е уважен до размер от 14 652.20 евро, което очевидно е ЯФГ.
На следващо място посочва, че правилно в своя анализ „съдът приема, че ответникът
не е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита и изявлението на
банката не е достигнало до него." Договорът за ипотечен кредит за покупка на готов имот №
1108- 00014/13.08,2008г. и задълженията по него не са станали предсрочно изискуеми.
Давността по смисъла на чл.110 ЗЗД не е прекъсната и затова вземанията са погасени по
давност. Цитира съдебни решения, в които е застъпено становището, че договорът за банков
кредит попада в хипотезата на чл. 111, б „в" ЗЗД. В тези решения са застъпени мотиви, че с
оглед на предварително договорения погасителен план, според който плащанията се
извършват на вноски, приложение намира кратката тригодишна давност за всяка отделна
падежирала вноска. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават настъпване на предсрочна
изискуемост преди депозиране на ИМ в съда, което означава, че ако изцяло задължението не
е погасено по давност, то в конкретния случай част от задълженията по договора за
ипотечен кредит след 19.09.2012г. до 30.01.2017г. и имащи характера на „периодични
плащания" приравнени с „частични плащания" съобразно чл.66 ЗЗД са погасени с изтичане
на три годишната давност съобразно чл.111 б „в" ЗЗД. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК ********* в
качеството й на правоприемник на „Сибанк"ЕАД,ЕИК 83168320, оспорва жалбата и молят
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че от първата
приета по делото ССЕ се установява, че към датата на подаване на ИМ - 30.01.2017г.
размерът на дължимата главница е 36 232,23 евро, като от нея сумата в размер на 1 833,88
евро представлява непогасена падежирала главница за периода от 19.12.2010г. до
19.08.2012г. От допълнителното заключение, става ясно, че непогасеното задължение на
кредитополучателя за главница по договора за кредит за периода от 19.09.2012 г. до
19.09.2021г, е в размер на 14 652,20 евро и включва падежирали месечни вноски по
главница за този период. С оглед обстоятелството, че искът на “ОББ” АД е предявен на
30.01.2017 г. /арг. чл. 125 ГПК/, то за периода от 30.01.2012г. до 30.01.2017г. неплатените
задължения на кредитополучателя по главница не са погасени по давност, както твърди
жалбоподателят, тъй като давността за вземането се прекъсва с предявяване на иск и е
петгодишна - чл. 116, б.“б“ от ЗЗД. Неправилни и необосновани са твърденията на
жалбоподателя, че вземанията на “ОББ” АД са погасени по давност, тъй като при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски приложение намира
кратката тригодишна давност. Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
2
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 ЗЗД. Прп уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно
задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Затова твърди, че в
случая е приложима петгодишната давност за вземанията по главница и че началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит е моментът, когато всяка вноска става изискуема, т.е. с
настъпването на падежа на всяка вноска. Ето защо и предвид датата на депозиране на ИМ в
съда (30.01.2017г.), СГС е осъдил кредитополучателя да заплати на “ОББ” АД сума в размер
на 14 652,20 евро, включваща неплатени падежирали месечни вноски по главница за
периода от 19.09.2012г. до 19.09.2021 г. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от ОББ АД, с правно основание
чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Банката твърди, че на 13.08.2008г. е отпуснала на ответника кредит в размер на 38 367 евро
за закупуване на недвижим имот, с период на погасяване от 20 години и анюитетни вноски в
размер на 303,20 евро, съгласно договор за ипотечен кредит № 1-108-00014/13.08.2008 г.
Считано от м. декември 2010 г. кредитополучателят е престанал да плаща вноските по
кредита. Ищцовата банка поддържа, че поради неплащане на 21 месечни погасителни
вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.08.2012г. Затова с писмо -
покана за доброволно изпълнение от 23.10.2012г. „СИБАНК“ ЕАД е уведомила длъжника за
датата на предсрочната изискуемост, което е видно от обратна разписка подписана от
ответника на 12.11.2012г. Поддържа, че към 30.01.2017 г. задълженията на ответника към
„СИБАНК“ ЕАД са следните: главница в размер на 36 232,23 евро; договорна лихва от 4
279,24 евро за периода 19.01.2011г. - 19.08.2012г., наказателна лихва от 42 216,15 евро;
неплатени такси 177,50 евро. Претендира единствено сумата от 36 232,23 евро дължима
главница по договор за ипотечен кредит № 1-108-00014/13.08.2008 г. ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
С протоколно определение от о.с.з. на 26.01.2021г. на основание чл.227 ГПК, като
правоприемник на първоначалния ищец „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* е конституирана
„ОББ“ АД, ЕИК *********, с оглед настъпилото в хода на процеса вливане на„СИБАНК“
ЕАД в „ОББ“ АД.
От фактическа страна се установява, че „СТОПАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД е предоставила на Й. Й. банков кредит в размер на 38 367 евро, за покупка на
апартамент № 318, находящ се в жилищен комплекс „***“, блок ***, етаж *** в с. ***, общ.
3
***, заедно с изба № 39, попадащи в сграда № 6, построена в ПИ с идентификатор
39459.23.50 по кадастралната карта на с. ***, общ. ***, местност „***“, съгласно Договор за
ипотечен кредит за покупка на готов имот № И08-00014/13.08.2008г.
Договорът е подписан за кредитополучателя, чрез пълномощник в лицето на А. К., видно от
самия договор от 13.08.2008г. и приетото пълномощно /двуезично - на български и
английски език/ с нотариална заверка на съдържанието и подписите рег.№ 7255/18.08.2008г.
на помощник нотариус К. Р., при А. А., нотариус рег.№ *** от НК, ответникът Й. Й.
упълномощил А. К., да извършва всички необходими действия пред „СИБАНК“ АД, във
връзка с искане за жилищен кредит в размер на 39 000 евро, вкл. подаване на искане,
сключване на договор за кредит, подписване на документи за усвояване на кредита,
откриване на сметка в „СИБАНК“ АД, както и да закупи от името на упълномощителя и за
негова сметка конкретно жилище в жилищен комплекс „***“, блок ***, етаж.З в с. ***, общ.
***.
Кашулис е упълномощен от името на Й. Й. да закупи имота за него лично или от името на
ЕООД „ЕЙВИ.УАЙ.И.ЕЙ“ гр.Варна, ЕИК *********, чийто едноличен собственик на
капитала и управител се явява кредитополучателят Й., както и да ипотекира имота в полза
на банката.
Според чл.8 от кредитния договор кредитът се издължава на равни месени вноски,
включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница отразени в погасителен
план неразделна част от договора. Съгласно клаузата на чл.21 договорът е сключен на
български и на английски език, като при несъответствие предимство има българския език. В
чл.24 страните договорили, че всички спорове във връзка със задълженията по договора
се разрешават от компетентните български съдилища. Ето защо напълно
неоснователни са възраженията на ответната страна за неприложимост на
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК и международна неподведомственост на спора с
аргументи и позоваване на Нормата на чл. 26 от Регламент № 1215/2012 г., както и чл. 4, ал.
1 от същия регламент. Възражението, че осъдителният иск на банката ищец не е
международно подведомствен на български съд, е неоснователно при наличието на изрично
договорена местна подсъдност на облигационен спор.
Според уговореното в чл.7.1 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва
формирана от БЛП за този вид кредити и надбавка, като към датата на сключване на
договора БЛП е в размер на 4.5% процентни пункта, надбавката е 2.25% процентни пункта.
В раздел VI „Отговорности и санкции“, в текста на чл.12 ал.1 от кредитния договор е
предвидено, че при забава на плащането на месечните анюитентни погасителни вноски по
кредита от страна на длъжника, същият дължи наказателна лихва върху просрочените суми
в размер на 0.5% на ден. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 12, ал.2 от договора, при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, банката олихвява кредита с
годишна наказателна лихва в размер на сбора на банковия лихвен процент за ипотечния
кредит на банката плюс фиксирана надбавка, в размер на 2.25 % плюс надбавка от 10
пункта. В чл. 16, ал.1, т.3 е уговорорена годишна такса за управление на кредита - 0.5 %
4
върху остатъчния размер на главницата, в т.5 на същата разпоредба страните договорили
месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 10 евро.
По делото е представено уведомително писмо- покана за доброволно изпълнение от
23.10.2012г., с която банката обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, тъй
като към 03.10.2012г. задължението на ответника е в общ размер на 42 316.43 евро, от които
36 232.23 евро просрочена главница; 5906.70евро просрочена лихва; 177.50 евро просрочени
такси. На страница 25 е представена обратна разписка, връчена на 12.11.2012г. в Кипър.
С оглед възражението за неавтентичността на подписа на ответника Й. Й. върху известие за
доставяне от 12.11.2012 г., по делото е изслушана и съдебно - графологична експертиза,
изготвена от вещо лице Х., неоспорена от страните, чието заключение съдът приема като
обективно и пълно. От същото се установява, че подписът/текстът, изпълнен със синя
химикална паста, в мястото на получател на известие за доставяне/обратна разписка от
12.11.2012г., не съответства на подписа на Й. Й. в копието на пълномощно на А. К. за
сключване на банков кредит. Подписите, в копието на пълномощното от Й. Й. за покупка
на недвижим имот и сключване на договор за банков кредит и в копието на документ за
самоличност на Й. Й. не си съответстват с подписа /вписания текст/, положен върху
известието за доставяне/обратна разписка от 12.11.2012г.
С оглед горното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че ответникът
не е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита към
12.11.2012г. т.к. изявлението на банката не е достигнало до него. Това е станало много по-
късно - при връчване на препис от ИМ по реда на чл.47 ГПК. Последното обаче би
рефлектирало единствено върху размера на дължимите възнаградителна респ.
наказателна лихва, но не и върху главницата, а именно тя е предмет на настоящото
производство.
От изслушаното по делото пред първа инстанция заключение на допусната ССчЕ, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на
19.08.2008г. ответникът Й. Й. е усвоил еднократно договорния кредит в размер на 38 367
евро. Експертът посочва, че размерът на дължимата главница към 30.01.2017г. -датата на
подаване на ИМ, е в размер на 36 232.23 евро. Последната постъпила сума за погасяване на
задължения по договора е от 20.12.2010г. в размер на 260.81 евро, с която е погасена част от
вноска падеж -19.12.2010г. Вещото лице обосновава извод, че към 20.08.2012г. - датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем задължението за главница по договора е в
размер на 36 232.23 евро - изцяло непогасена главница, формирана от разликата между
усвоената в размер на 38 367 евро главница и погасената в размер на 2 134.77 евро главница
по месечни вноски. Вещото лице сочи, че от непогасеното задължение за главница в размер
на 36 232.23 евро към 20.08.2012г., 1 833.88 евро представлява непогасена падежирала
главница по 21 броя падежирали месечни вноски за периода 19.12.2010г. до 19.08.2012г.
С оглед горните изчисления първа инстанция е уважила претенциите в частичен размер,
само досежно падежиралите вноски, като е отчетен факта, че след последното плащане на
20.12.2010г. не са извършвани никакви плащания по договора, като падежиралата
5
главница за периода от 19.09.2012г. до 19.09.2021г. е в размер на 14 652.20 евро, а за
периода от 19.12.2010г. до 19.08.2012г. сума в размер на 1 833.88 евро, представляваща
непогасени падежирали вноски или общо 16 486.08 евро, поради което искът в този
размер е уважен. Върху главницата е присъдена и законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска - 30.01.2017г.
Не е изследвано наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, поради което и
няма произнасяне в тази насока, което съгласно трайно установената вече практика на ВКС
е вменено в служебно задължение на съда.
При така установената фактическа обстановка САС, като въззивна инстанция, в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията,
дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си
дейност счита същото и за правилно.
Първо – в определение по Дело С-74/15, D. T., I. Т. срещу Banca Comercialг Intesa S.
Romвnia SA и др. е прието, че по Дело С-74/15 на СЕС е разяснено, че директивата се
прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на
Директива 93/13, поради което предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на
директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на
страните - в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в
рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Понятието
"потребител" по смисъла на § 2, б. "б. " от Директива 93/13 има обективен характер и трябва
да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали
разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за
упражняването на дадена професия /т. 27/. Преценката се извършва с оглед всички
обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на физическо лице, което е
поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на
националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната
от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с
това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия
дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния случай
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-купувач на имота е
физическото лице-кредитополучател/.
Настоящият съдебен състав възприема дадените от СЕС и ВКС тълкувания на понятието
"потребител" по смисъла на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
и начина на доказването му в производството. Счита, че при постановяване на решението си
и преценка качеството на страните по сделката въззивната инстанция е длъжна да обсъди
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
а не избирателно само част от тях; длъжна е да посочи, кои факти приема за установени и
кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнала до извода дали страната по
процесния договор за кредит има качеството "потребител". При преценка и анализ на
6
доказателствата субективното отношение на страните по сделката е ирлевантно.
С оглед горното и като взе предвид, че целта на процесния договор за кредит е закупуването
на недвижим имот в полза на ЕООД „ЕЙВИ.УАЙ.И.ЕЙ“ гр.Варна, ЕИК *********, чийто
едноличен собственик на капитала и управител се явява кредитополучателят Й., съдът
намира, че в случая е неприложима т.н. потребителска защита, визирана в ЗЗП с оглед
принципа комуто ползите, нему и тежестите т.е. целта е осъществяване на търговската
деййност на купувача. Затова липсата на произнасяне от СГС служебно по наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит не се е отразило на формираните
правни изводи по същество.
Второ - според мотивите към постановката по т. 2 на задължителното за съдилищата в
Републиката тълкувателно решение № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
8/2017 г., "главницата по договор за заем/кредит представлява дълг, чийто размер не се
определя от периода на ползване", поради което дори когато е предвидена възможност
главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не се променя характера на вземането и
последното е едно и също, независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните
вноски, или като предсрочно изискуема главница.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Друг такъв срок е предвиден за вземанията за лихви,
за наем и други периодични плащания, а именно три години /чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Заявеното
от ищеца вземане е за главница по договора за кредит, погасяването на която е било
разсрочено на вноски. С решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о.
и Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о., е прието, че отделните
погасителни вноски по предоставен заем /кредит/ не превръщат договора в такъв за
периодични платежи, а представляват частични плащания по него, по отношение на които е
приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от пет години. На основание чл.114,
ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При
разсрочено плащане на предоставен кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на падежа за нея. Затова СГС е формирал извод, че към датата на подаване на
исковата молба /30.01.2017г./ за част от вноските за главница се явяват погасени по давност,
а именно за периода от 19.12.2010г. до 29.01.2012г. в размер на 1139,90 евро, определен от
съда по реда на чл.162 ГПК. Именно затова за периода 19.12.2010 до 29.01.2012г. и за сумата
1139,90 евро предявеният иск е отхвърлен като погасен по давност, а за разликата до
пълният предявен размер от 36 232,23 евро, като неоснователен. В тази част решението като
необжалвано е влязло в сила респ. недопустимо е произнасяне на въззивна инстанция.
В останалата осъдителна част съдът намира решението за правилно, тъй като е безспорно
установено от доказателствата по делото, че ответникът е неизправна страна по договора,
тъй като не е изпълнил задължението си да връща кредита по начина и сроковете,
определени е него, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е
преустановено през 2010г. с преустановяване на плащанията за главница и договорна лихва.
/видно от заключението на СсчЕ, последното плащане по договора за кредит е извършено на
7
20.12.2010г./ След този момент ответникът е изпаднал в забава по отношение на
падежиралите месечни анюитетни вноски.
ПО РАЗМЕРА на дълга и предвид факта, че искът е осъдителен, а не установителен по реда
на чл.422 ГПК след проведено заповедно производство по реда на чл.417 ГПК.
В мотивите на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което "задължава съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът
придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в
течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска". Прието е,
че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.235 ал.3
ГПК.
При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по
търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото
производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК.
С оглед горното съдът намира, че е доказано пълно и главно наличието на виновно
неизпълнение - неплатени три последователно месечени вноски към 10.12.2012г. Затова и
предвид настъпилата в хода на производството предсрочна изискуемост, дължима е цялата
неплатена главница, а не само падежиралите вноски, които са присъдени с решението. С
оглед принципното правило, че не може да се влошава положението на кредитополучателя,
съгласно чл.271 ал.1 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 23 001 евро, като жалбата е изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски за въззивна инстанция, в размер на 1400 лв. платен хонорар за
назначения особен представител, видно от приложения на л.30 списък по чл.80 ГПК. На
осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
8
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.01.22г. постановено по гр.д.№ 1173/2017г. по описа на
СГС, ГО, 7 с-в, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Й. Й. гражданин на Република Кипър с адрес:***,*** ***,Р.Кипър, роден на
***г., чрез адв.П. Д. от САК, съдебен адрес:гр.***-1000 ул,"***"№ ***,ет. ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК *********, в качеството й
на правоприемник на „Сибанк"ЕАД, ЕИК 83168320, гр. София, район „Възраждане”, ул.
„Света София” № 5, Дирекция „Легаси“ сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/,
направени по делото разноски пред въззивна инстанция на основание чл.78 ал.1 ГПК, както
и сумата от 300 лв./триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивна
инстанция.
В отхвърлителната част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9