Р Е Ш Е Н И Е № 166
гр.Кюстендил, 27.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 133 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.217 и сл. от АПК.
Началникът на Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, обжалва решение № 159 от 13.04.2020г. на Дупнишкия районен съд по НАХД № 1320/2019год. в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 19-5310-001257/22.10.2019год. Жалбата съдържа бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за неяснота на предявеното обвинение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът М.П.С. *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд в частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 19-5310-001257/22.10.2019год., издадено от началника на Група
КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на М.П.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 10.10.2019год., около 12,57 часа, на път
III-104, км. 13+100 в посока гр. Кюстендил, управлява лек автомобил с
несъобразена скорост, поради което губи контрол над автомобила като навлиза частично в лентата за насрещно
движение и удря със странично ляво
огледало движещия в посока гр. Бобошево лек автомобил.
За деянието е съставен АУАН № GА64923/10.10.2019г., в който е описана идентична
фактическа обстановка. С акта и НП е предявеното обвинение за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка на място
след получен сигнал, т.е. не са очевидци на нарушението, и които само потвърждават констатациите в АУАН. Свидетелите сочат, че съобразно местоположението на автомобила,
който бил частично в лентата за насрещно движение са описали нарушението. Като
доказателство по делото е приет Протокол за ПТП, в който са описани същите факти.
При изложените обстоятелства, районният
съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.
Приема се, че предявеното обвинение е неясно, като АНО е пропуснал да посочи настъпилото ПТП като съставомерен
признак на деянието; че АНО е възпроизвел законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП без да
конкретизира с кои обстоятелства не е съобразена скоростта на движение на
процесното МПС и съотв. причината за настъпилито ПТП. Горният извод е обоснован от анализа на съдържанието
на АУАН и НП, а неясното обвинение е квалифицирано като съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя и съдебния контрол за
законосъобразност.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено
нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава
на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – за причинено пътнотранспортно
произшествие вследствие на движение с несъобразена скорост по см. на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Следва възпроизвеждане на цитираното законово правило в
съдържанието на АУАН и НП. Така формулираното обвинение е неясно и възпрепятства
правото на защита на нарушителя, както и упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на НП. Констатираният порок на АУАН, повторен и от АНО, не
може да бъде преодолян в процеса на доказване, вкл. чрез събраните гласни
доказателствени средства и протокола за ПТП. Същите не внасят конкретика
относно фактите на нарушението. Липсва яснота с кой фактор по чл.20,
ал.2 от ЗДвП не е съобразена скоростта на движение на процесния автомобил. Като следствие от горното е останал неясен механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие
и причината за същото, т.е. на признаците от обективната страна на деянието. Налице
е съществено процесуално нарушение при описание на съставомерното деяние и при
предявяване на обвинението, в който смисъл са и решаващите изводи на въззивната
инстанция за незаконосъобразност на НП. Като го е отменил
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 159 от
13.04.2020г. на Дупнишкия районен съд по НАХД № 1320/2019год. в
частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 19-5310-001257/22.10.2019год., издадено от началника на Група
КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на М.П.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП вр. с
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В останалата част, решение № 159 от 13.04.2020г. на Дупнишкия районен съд по НАХД №
1320/2019год., е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.