№ 149
гр. гр.Несебър, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101189 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 549 - 551
от ГПК във вр. чл. 16 вр. чл. 14 от ЗЛС.
Молителите Д.Х.Ч., ЕГН ********** и Т. П. Ч., ЕГН ********** –
двамата с адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С.” № **, сочат, че са родители на Х.Д. Ч.,
ЕГН **********, роден на *****г., последен постоянен адрес: гр. С.В., ул.
„Ц.С. I” № **. В молбата се излага, че след раждането си Х. Ч. бил дете с
нормално физическо и психиатрично развитие. След 2003г. станал враждебен,
агресивен, раздразнителен. След преглед в ОДПЗ „Д- р Иван Темков” гр.
Бургас била поставена диагноза – „шизофрения – параноидна форма,
псевдохалюцинаторен синдром”. Х. Ч. бил лекуван в различни болнични
заведения. След поставена диагноза от ТЕЛК бил описан със ТНР от 80%. С
Решение № 435/ 12.12.2013г. по гр.д. 487/ 2013г. на ОС гр. Бургас Х. Ч. бил
поставен под пълно запрещение. Х. Ч. живеел с родителите си, като
поведението му било неуправляемо и непредсказуемо – употребявал алкохол,
вдигал скандали, искал непознати да го черпят, обикалял безконтролно града.
На 18.01.2015г. за последно се бил прибрал в дома си. След този ден
родителите му не го били виждали. На деветият ден от тази дата Ч.и разбрали,
че Х. се намирал пред супермаркет в града, опитали се да го намерят, но бил
изчезнал. След тази дата го търсили в района около населеното място, но не
го намерили. За станалото семейството уведомило ОД МВР Бургас, РУ
Несебър , като лицето е обявено за ОДИ. До момента нямало данни за
изчезналия Х. Ч.. Иска да бъде обявена смъртта на Х. Ч. и да бъде
постановено издаването на акт за смърт на лицето. Претендират, че датата на
смъртта му следва да се определи на 18.01.2015г.
Молителите се явяват лично в съдебно заседание и се представляват от
адв. К., АК гр. Бургас. Молбата се поддържа и се иска нейното уважаване.
Заинтересованата страна Община – Несебър не е изразила становище по
1
молбата, представила е изискани писмени доказателства. В съдебно заседание
не се представлява .
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, представлявана от
прокурор Георги Кирков, счита молбата за основателна.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
копие на удостоверение за раждане на Х.Д. Ч.; копие на лична карта на Х.Д.
Ч.; Експертно решение № 1491 / 28.09.2010г. на ТЕЛК при ОДПЗС „Проф. д-р
Иван Темков” ЕООД гр. Бургас; Експертно решение № **85 / 11.07.2012г. на
ТЕЛК при ДПБ гр. Ловеч; Експертно решение № 1248 / 02.07.2013г. на ТЕЛК
при ОДПЗС „Проф. д-р Иван Темков” ЕООД гр. Бургас; препис от Решение
№ 435/ 12.12.2013г. по гр.д. № 487/ 2013г. на Окръжен съд гр. Бургас;
удостоверение № Н1- ОА1- 1608# 1/ 15.05.2014г. на Община Несебър;
удостоверение рег. № 304000-2697/ 11.07.2016г. на ОД МВР Бургас, РУ МВР
Несебър; дванадесет броя епикризи за Х.Д. Ч.; писмо изх. № Н1- ГР- 4890-
001/ 24.09.2021г. на Община Несебър; удостоверение за настоящ адрес на
Х.Д. Ч.; удостоверение за постоянен адрес на Х.Д. Ч.; копие на издирвателна
преписка на ОД МВР Бургас за лицето Х.Д. Ч..
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Б. А. Т.. Свидетелят
разказва, че познава молителите и техните деца, вкл. и Х. Ч.. Като дете Х. се
развивал нормално. Често Т. и Ч.и се събирали заедно, празнували ,
спортували. Х. Ч. ходел в дома на свидетеля , за да играят шах. Т. разказва, че
след инцидент в дискотека, където на Ч. бил нанесен побой, поведението на
младият мъж се променило- станал безпричинно агресивен, започнал да псува
непознати хора на улицата, употребявал алкохол. Родителите изпитвали
притеснение от поведението на сина си и започнали да го водят по
психиатрични консултации. Агресивното поведение на Х. Ч. се насочило и
към майката Т.Ч., който се опитвал да й нанася побой. Лечението не дало
положителен резултат. На 18.01.2015г. Х. Ч. минал покрай дома на свидетеля
в гр. С.В., поискал пари за вафли от съпругата на Т. и след като тя му дала, си
заминал. Вечерта Д.Ч. се обадил на Т., за да попита дали синът му не е при
него, като свидетелят отговорил, че не е там. На следващия ден Х. Ч. не се
прибрал в дома си. От жители на гр. С.В. научили, че Х. Ч. е закупил бутилка
бира от магазин в града и след това се насочил към в.с. „Елените”. От този
ден нататък семейството и свидетелят провели търсене в района на гр. С.В.,
обходили и проучили голяма територия около града, но не намерили следи от
изчезналия. Б. Т. заявява, че след 18.01.2015г. не е чул да е постъпила
информация за местонахождението на Х. Ч..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
молителите, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към молбата и прието като доказателство копие
на удостоверение за раждане Х.Д. Ч. е роден на *****г. в гр. Бургас. Родители
на Х. Ч. са молителите Д.Х.Ч. и Т. П. Ч.. По делото се установи, че Х. Ч. е
израснал като нормално развиващо се дете, без изявени здравословни
проблеми. Постепенно започнала емоционална промяна в поведението на Х.
Ч.. Установено е, че изчезналият е развил параноидна шизофрения, която
според медицинската документация започнала около 2004г. Отбелязано е , че
множество пъти Х. Ч. е лекуван в ОДПЗС гр. Бургас, ДПБ гр. Ловеч, ПБ гр.
Раднево. Промяна в състоянието му не е отбелязана. През 2013г. с Решение №
435/ 12.12.2013г. по гр.д. № 487/ 2013г. на Окръжен съд гр. Бургас е поставен
2
под пълно запрещение, а за настойник е назначен бащата Д.Х.Ч.. Въпреки
положените от родителите усилия, Х. Ч. продължил с негативното си
поведение към околните, често проявявал агресия или молел непознати да му
купуват храна или алкохол. На 18.01.2015г. Х. Ч. посетил дома на св. Б. Т. и
поискал от съпругата на последния пари за вафли. След това си заминал. По –
късно Д.Ч. потърсил сина си при Т. , но не го намерил. Вечерта Х. Ч. не се
прибрал. Семейството и техни приятели започнали за го търсят в землището
на гр. С.В. , но не го намерили, не открили и следи от него. По искане на
родителите Х.Д. Ч. бил обявен за ОДИ от ОД МВР Бургас. Видно от
приложената преписка, издирвателните служби на МВР са извършили всички
възможни действия за установяване на лицето, но до положителен резултат не
се е стигнало.
Съдът е изпратил за разгласяване извлечение от молбата до Община
Несебър и кметство на гр. С.В. по реда на чл. 550 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Производството по чл. 549, ал. 1 от ГПК е охранително. Образувано е
по молба на Д.Х.Ч., ЕГН ********** и Т. П. Ч., ЕГН ********** – двамата с
адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С.” № **, родители на Х.Д. Ч., ЕГН **********, роден
на *****г., последен постоянен адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С. I” № **. Молбата е
допустима и е депозирана от лица, които са активно легитимирани да искат
обявяването на смъртта на Х.Д. Ч.- наследници на лицето, обявяването на
чиято смърт се претендира, поради което притежават качеството
заинтересовани лица. Молбата е подадена пред надлежния съд – по последния
постоянен адрес на изчезналия, поради което Районен съд – Несебър е
компетентен да се произнесе по нея.
Охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по
чл. 549 и сл. от ГПК целят да се съдейства за защита на интересите,
застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви
сведения. Според разпоредбите на чл. 14 ЗЛС в общия случай, след като
изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован
обявява неговата смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието
на лицето. Единственото изискване е да е минал период от пет години, през
който да няма никакви известия от лицето или за него. Съобразно изричната
разпоредба на чл. 16 ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на
предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта
се приема денят, за който се отнася последното известие. Ето защо в
производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на
безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за
отсъстващия. Ако няма точни данни, съдът не е длъжен да определи часа на
предполагаемата смърт.
Молбата е основателна. От събраните по делото сведения от ОД МВР
Бургас, РУ Несебър, Община – Несебър, представените от молителите
писмени доказателства, се установява безпротиворечиво, че няма сведения за
Х.Д. Ч., ЕГН **********, роден на *****г., последен постоянен адрес: гр.
С.В., ул. „Ц.С. I„ № **, считано от 18.01.2015г., когато се сочи, че е бил видян
жив за последно. От събраните по делото доказателства е видно, че след тази
дата Х. Ч. не е бил виждан жив. Твърдението, че след това е бил видян пред
3
магазин в гр. С.В. около девет дни след 18.01.2015г. не е подкрепено с
доказателства, няма обективни данни за това. При проведеното издирване на
лицето в процедурата по местно, така и в общодържавното издирване, не са
събрани данни за неговото местонахождение. От установеното за личността
му , следва да се заключи, че няма вероятност да бъде намерен жив. Х. Ч. е
бил поставен под пълно запрещение, имал е нужда от съдействието на своите
родители, за да води повечето от ежедневните си дела, нямал е възможност да
работи и да се издържа, както и физическите и психически способности да
живее продължително извън дома си. Предвид продължителния период, в
който няма сведения дали изчезналия е жив и къде се намира – в случая почти
седем години към датата на съдебното дирене, следва да се приеме, че той е
починал. За дата на смъртта следва да бъде приет денят, в който за последен
път са установени сведения за него – 18.01.2015г., която дата кореспондира с
представените писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел.
На тази дата същият е видян в гр. С.В.. Тази дата следва да се приеме
съгласно чл. 16 ЗЛС. Часът на смъртта не може да бъде установен от
събраните доказателства по делото.
Тъй като обявената по съдебен ред смърт поражда същите правни
последици като при действителната смърт /чл. 17 ЗЛС/, въз основа на
решението следва да бъде издаден акт за смърт от общината по последния
адрес на лицето – Община – Несебър, съгласно чл. 551 от ГПК.
На основание чл. 541 от ГПК , разноските по водене на делото остават
за сметка на молителя.
Водим от горното и на основание чл. 549 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 14 от ЗЛС ОБЯВЯВА СМЪРТТА на лицето Х.Д. Ч.,
ЕГН **********, роден на *****г., последен постоянен адрес: гр. С.В., ул.
„Ц.С. I” № **.
На основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС ОПРЕДЕЛЯ 18.01.2015г. за ден на
смъртта на Х.Д. Ч., ЕГН **********, роден на *****г., последен постоянен
адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С. I” № ** – денят, за който се отнася последното
известие за него.
ДА СЕ ИЗДАДЕ АКТ за СМЪРТ на Х.Д. Ч., ЕГН **********, роден на
*****г., последен постоянен адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С. I” № ** от Община
Несебър, като за дата на смъртта се впише 18.01.2015год. /чл. 551 от ГПК и
чл. 59 от ЗГР/.
Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Община Несебър за
издаване на акт за смърт на лицето Х.Д. Ч., ЕГН **********, роден на
*****г., последен постоянен адрес: гр. С.В., ул. „Ц.С. I” № ** съгласно чл. 59
от ЗГР.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
гр. Бургас, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4