Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4107 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Ю.С.И. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 10.11.2016 г. пострадал при ПТП, вина за което имал
водачът на т.а. „Форд Транзит“ с ДК № *******С.О.С..
От
произшествието И. получил травматично увреждане на ляв горен крайник, наложило
поставяне на гипсова имобилизация за период от 20 дни, през които изпитвал
затруднения в ежедневието си. В резултат на инцидента получил и разстройство на
адаптацията – напрегнатост, смущения в съня и страх от шофиране. Приложеното му
била медикаментозно лечение.
Водачът
на т.а. „Форд Транзит“ с ДК № *******имал сключена валидна към 10.11.2016 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Б.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение,
с което да го осъди да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно законната лихва от датата на изтичане
на срока за произнасяне на ответника – 28.02.2017 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от С.С.
товарен автомобил. Счита, че пострадалия също е допринесъл за настъпване на
произшествието, като се е движил с превишена скорост и това му е попречило да реагира
своевременно и да предотврати настъпване на произшествието, каквато възможност
същият имал. Оспорва и причинната връзка между описаните в исковата молба
увреждания и процесното ПТП. Възразява и за съпричиняване на вредите от И.,
който пътувал без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
по настоящото дело е образувано по подадена пред СРС искова молба, с която е
предявен иск за сумата от 1 000 лева, частичен иск от 30 000 лева. С
протоколно определение от 26.02.2018 г. по образуваното пред СРС гр.д. №
37109/2017 г. производството по делото е прекратено поради допуснато увеличение
в размера на предявения иск и е изпратено по подсъдност на СГС.
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 30.11.2016 г., а с молба от 14.02.2017 г. е
представил допълнително изисканите от застрахователното дружество документи.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от С.С. товарен
автомобил „Форд Транзит“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. „Б.и.“ АД към 10.11.2016 г.
В случая
отговорността на З. „Б.и.“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между
получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
С
решение № 151 от 15.03.2017 г. по АНД № 352/2017 г. по описа на РС - гр. Русе С.О.С.
е признат за виновен в това, че на 10.11.2016 г. в
гр. Русе, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил- марка
„Форд транзит” с рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 25 ал. 2 от ЗДвП , като предприел маневра, свързана
с навлизане изцяло в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се по нея
л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ******и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ю.С.И. от гр. Русе, изразяваща се в изкълчване на лява лакътна
става, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за
повече от тридесет дни – престъпление по чл.
343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК. Севим Осман е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева. Обстоятелството, че Севим Осман е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
по чл. 78а от НК не заличава виновността на дееца и противоправността на
извършеното от него деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Според
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза вследствие
процесното ПТП Ю.И. е получил луксация на лява лакътна става с вътреставна
фрактура, наложило наместване и поставяне на гипсова имобилизация за срок от 20
дни. Това причинило на И. трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник
за срок повече от 30 дни и трайно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Периодът на възстановяване бил около два месеца, но поради сложността на
лакътната става и на контузията, след сваляне на имобилизацията били необходими
мерки за възстановяване обема на движенията и силата на мускулатурата на
крайника. Чести последици от този вид травми представлявала контрактурата на
ставата, която се установила и при извършен от вещото лице личен преглед на
пострадалия. Свиването на ставата настъпвало по-бързо, но разгъването й все още
било ограничено.
Според
дадените от св. К.показания, поставената гипсова имобилизация направила
невъзможно самостоятелното му хигиенно-битово обслужване на Ю., поради което
той се нуждаел от чужда помощ за това. Изпитвал и притеснения дали ще успее да
продължи изпълнение на трудовите си функции, тъй като работел по трудов договор
със срок на изпитване.
При
преживения инцидент Ю.И. получил и остра стресова реакция и в следващите месеци
(най-много половин година) бил в състояние на посттравматично стресово
разстройство. Временните психични смущения били в рамките на нормалното и не
обосновавали извод за смущения от психоорганичен тип или синдром на болестна
зависимост.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 35 г. към датата на ПТП, тежестта на
увреждането и периода на интензивни болки и страдания, негативните последици
поради съществуваща неяснота относно възстановяване на нормалната екстензия на
лакътната става, психо-емоционалното състояние на ищеца, съдът намира, че
обезщетението следва да бъде определено на 20 000 лева. Ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение са конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 10.11.2016 г., когато е
настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващи се в управление на МПС с
превишена скорост, попречила му да предотврати произшествието и пътуване без
поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е съЗ.ал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В производството пред СРС са допуснати и приети две
съдебни авто-технически експертизи. Безспорно се установява механизма на ПТП:
на 10.11.2016 г. около 16.40 часа в гр. Русе, на бул. „България“ в района на ІІ
противопожарна служба – гр. Русе водачът на т.а. „Форд Транзит“ С.С. от спряло
положение вдясно на двулентов път за еднопосочно движение предприел маневра
потегляне, с последващо престрояване към лява лента и насочване към уширение за
извършване на обратен завой. По същото време в лява лента на бул. „България“ се
движил л.а. „Фиат Пунто“, управляван от Ю.И.. От момента, в който
престрояването и преминаването от дясна в лява пътна лента на т.а. „Форд
Транзит“ става опасност за движещия се в лява лента л.а. „Фиат Пунто“ водачът И.
предприел маневра за аварийно спиране, но не успял да установи автомобила.
Последвал удар в задна лява част на т.а. „Форд Транзит“ с предна лява част на
л.а. „Фиат Пунто“. Като причина за настъпване на произшествието и двете вещи
лица сочат поведението на С.С., който не се съобразил с останалите участници в
движението и не пропуснал находящия се в лява пътна лента л.а. „Фиат Пунто“. Безспорно
се установява, че Ю.И. е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с превишена скорост – над
70 км/ч. И двете авто-технически експертизи са заключили, че при спазване на
ограничението за пътния участък, за което е имало поставен знак В26, забраняващ
движение със скорост, по-висока от 70 км/ч И. е могъл да предотврати удара. За
него е била налице и възможността да заобиколи т.а. „Форд Транзит“ чрез
отклоняване на управлявания от него автомобил вдясно. Това води до извод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който принос съдът
определя на ¼. Определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено
съответно до сумата от 15 000 лева.
Неоснователно
е второто от направените от ответника възражения за неизпълнение на
задължението на И. да пътува с поставен предпазен колан. Характерът на
травматичното увреждане не се намира в причинно-следствена връзка с
произшествието и тъй като страната, която носи доказателствената тежест не
проведе пълно и главно доказване на факта на нарушението на нормата на чл. 137а,
ал. 1 от З.вП от ищеца, определеният от съда размер на обезщетението от
15 000 лева не следва да бъде редуциран.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че на 14.02.2017 г. Ю.И. е представил
допълнително изисканите от застрахователя писмени доказателства. С други такива
същият не е разполагал и следователно застрахователят е дължал произнасяне.
След като са били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата
от 14.02.2017 г., на 08.03.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за произнасяне. Не
се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да
заплати на Ю.И. обезщетението за търпените от него неимуществени вреди от
процесното ПТП, поради което върху главницата от 15 000 лева следва да се
начисли лихва от 09.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски, на основание чл. 84, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС 600 лева
държавна такса и 225 лева разноски за експертизи по делото.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ и защита, поради което на процесуалния му
представител Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“ се дължи сумата от
978 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ищеца е възразил за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 и § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 1 956 лева.
Фактическата и правна сложност на делото не налага определяне на адвокатски
хонорар в по-висок размер. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът
следва да заплати на З. „Б.и.“ АД 1 203 лева разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП на 10.11.2016 г., ведно със законната лихва
от 09.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лева и за мораторни лихви за периода
28.02.2017 г. – 08.03.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и п.“, ЕИК *******, с адрес гр.
София, ул. „*******офис 2А сумата от 978 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ю.С.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 203 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: