Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 06.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №15152 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 468907 от 13.08.2018 г. на
СРС, II-ро Гражданско отделение, 113-ти състав, постановено по гр.д.№
12833/2017 г. по описа на СРС, е уважил предявените от Н.А.С. срещу ЗАД ОЗК
Застраховане АД осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност” № 23114000667185, във връзка с реализирано
на 22.08.2014 г. пътно-транспортно произшествие в гр.Добрич по вина на И.М.И.-
водач на влекач „MAN TG 510 A” с рег. *******с прикачено на него ремарке “SCHWARZMULER
SS06” с рег. *******, ведно със законната лихва върху сумата от 22.08.2014 г.
до окончателното й изплащане.
Срещу постановеното решение, в частта, в която са били уважени
предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е подадена въззивна жалба от
ответника, в която се излага, че решението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно. Изразява становище, че в производството е установено, че
водача на лекия автомобил няма вина за настъпване на ПТП и в случая е налице
случайно деяние, както е прието и по образуваното досъдебно производство. Така
и според констатациите на приетата в първоинстанционното производство САТЕ
причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се дължат на
виновното поведение на пострадалата – ищца в производството.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и отхвърляне на предявения иск, както и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не изразява становище по жалбата. В с.з. на 27.05.2019
г. заявява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
атакуваното съдебното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на една от
насрещните страни, приема за установено следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
С прекия иск по чл.
226, ал. 1 от КЗ(отм.) разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на
вредите или неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
Тя е функция на извършения деликт, но произтича от застрахователния договор.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо
да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение
на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими
доказателствени средства.
Спори се относно
размера на неимуществени вреди и се твърди, че няма деликт, а случайно събитие.
Според чл.81, ал.1
от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността да изпълни се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Разпоредбата на чл. 306 от ТЗ
регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение,
непреодолимата сила. Тя е дефинирана като непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след облигационното задължение. В
гражданското право като обстоятелство, изключващо отговорността на длъжника се
възприема и случайното събитие/деяние. То също се дефинира като непредвидимо,
непредотвратимо, непреодолимо събитие или действие, при което липсва виновно
поведение на длъжника. Като част от фактическият състав и на двете е наличието
на причинна връзка между случайно деяние/събитието и невъзможността за
изпълнение. В тежест на този, които се позовава на такова обстоятелство е да го
докаже, тъй като той черпи за себе си благоприятни правни последици от него.
Други елементи от фактическия състав на случайното събитие/деяние е
установяването, че длъжникът няма вина за настъпването им, както и
осъществяването им. В случая застрахователят се позовава на случайно деяние/
събитие, което изключва отговорността на застрахования при него водач по
задължителна застраховка "гражданска отговорност".
В случая между
страните не се спори и се установява чрез събраните писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001456/22.08.2014 г.,
протокол за оглед на местопроизшествието от 22.08.2014 г. и другите събрани в
хода на досъдебно производство № 766/2014 г. по описа на Първо РУ на МВР –
Добрич /пр.пр.№ 1646/2014 г. по описа на РП Добрич/, както и чрез показанията
на свидетеля И.М.И., че на 22.08.2014 г. около 13.45 часа в гр.Добрич, ул.*****,
в района на площадката пред сервиз „Детелина“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което е пострадал пешеходеца Н.А.С..
Установява се, че
механизмът на настъпване на ПТП е следният:
На 22.08.2014 г. в
гр.Добрич, товарна композиция от седлови влекач „MAN TG 510 A” с рег. *******с
прикачено на него ремарке “SCHWARZMULER SS06” с рег. *******, управлявана от И.М.И.е
била паркирана на ул.*****пред Автосервиз „Детелина“, като предната част на
влекача е била насочена в посока гр.Генерал Тошево, а задната част – към село
Врачанци. След привеждане на влекача в режим на работа, водачът изчакал
известно време предвид необходимостта от достигане на оптимално работно
налягане на въздуха в спирачната система. Водачът освободил паркинг спирачката
на товарното полуремарке, след което поглеждайки в огледалата за обратно
виждане и след като се уверил, че няма МПС и хора зад композицията, предприел
маневра на заден ход за включване в движението по околовръстния път на град
Добрич. При така предприетата маневра на плавно потегляне на заден ход и
изминавайки разстояние не повече от 2 до 3 метра, чул писък и вик откъм задната
част на композицията. Незабавно преустановил движението на композицията и спрял.
След като слязъл, водачът поглеждайки от лявата страна на композицията видял,
че няма никой. Минал пред влекача и заставайки от дясната страна констатирал,
че на пътния терен лежи успоредно на ремаркето с крака към осите и глава към
влекача жена, впоследствие установена като Н.А.С.. Чрез съставения протокол за
оглед на местопроизшествието се установява, че пострадалата Н.С. се е намирала
между първа и втора ос на полуремаркето в ляво от дясната гума на първата ос, в
клекнало или седнало положение.
След като възприела
движението на композицията на заден ход С. с придвижване и преместване на
десния крак била застъпена от дясната гума на първа ос, впоследствие
преминаваща през стъпалото й. В последващото й действие за излизане изпод
ремаркето бил реализиран удар и в други части от конструкцията на полуремаркето
вкл. вероятно в един от стабилизаторите, от което настъпили наранявания и в
други части на тялото й. След излизане на тялото от под ремаркето, пешеходката
се установила вдясно на терена в легнало положение успоредно на товарната
композиция.
Чрез констатациите
на приетата в първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК и становището на експерта С.С.изразено в с.з. на 17.05.2018 г. се
установява, че вина за настъпване на произшествието носи водача на влекач „MAN
TG 510 A” с рег. *******с прикачено на него ремарке “SCHWARZMULER SS06” с рег. *******-
И.М.И., доколкото същият е нарушил правилата за движение по пътищата указани в чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Именно нарушението на посочените
правила за движение, според първоинстанционният съд се явява непосредствената
причина за настъпване на произшествието.
Същевременно, чрез
събраните от първата инстанция доказателства се установява, че пострадалата е
съпричинила вредоносния резултат с поведението си, тъй като е имала възможност
да чуе стартирането на двигателя и работата на място до качване на въздуха и
избиването на балансьора, както и освобождаването на паркинг спирачката, което
ставало със специфичен остър звук, тъй като се освобождават блокираните челюсти
на спирачките на трите оси на полуремаркето. Прието е, че пострадалата с
поведението си е поставила сама себе си в опасност, което представлява
обективен принос и е в пряка причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди.
С оглед така
установените обстоятелства, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
приел, че ПТП е причинено по вина на водача на товарната композиция - свидетеля И.М.И., като пострадалата е
допринесла с поведението си в значителна степен настъпване на вредоносния
резултат с посочен процент – 90%.
Настоящият състав
намира, че с поведението си пострадалата е допринесла в значителна степен
настъпване на вредоносния резултат и така определения принос се явява правилен
и законосъобразен.
Доводите на
въззивника за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
изводите на първата инстанция, настоящият състав намира за неоснователни. Постановлението
за прекратяване на наказателното производство на РП Добрич от 19.04.2016 г. /по
ДП № 766/2014 г. по описа на Първо РУ на МВР- Добрич/ не се ползва със
задължителна за гражданския съд сила според указанията на чл.300 ГПК. Според
цитираната разпоредба само влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това, възраженията на ответника, че не е
установена в проведеното производство вината на водача на товарната композиция
за настъпилото пътно произшествие, съдът намира за неоснователни.
Както бе посочено,
в случая е установено, че с оглед установения механизъм на ПТП водачът на
товарната композиция при извършената маневра няма как да се убеди, че няма
препятствие в зоната на полуремаркето, ако няма помощ, както е посочил и
експерта по САТЕ в с.з. на 17.05.2018 г. Според изразеното от последния експертно
становище, за тази маневра на заден ход обикновено се използва осигурително
лице, което да помага и съдейства на водача да контролира композицията.
Несъмнено в случая от шофьорското място водачът не е имал възможност да
възприеме наличието на човешка фигура в областта на полуремаркето. Нарушението
на цитираните правила за движение по пътищата - чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от
страна на водача на товарната композиция е установено по несъмнен начин от
събраните и обсъдени по-горе доказателства, според настоящия състав.
С оглед така
установеното, се налага извод за наличието на деликт, а не на случайно
събитие/деяние.
Досежно причинените травми на Н.А.С. е допусната съдебно-медицинска експертиза, събрани са писмени доказателства и са
изслушани показанията на свидетеля М.А.М.пред първата инстанция. Чрез
последните се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата са били
причинени следните травматични увреждания: „счупване на горното рамо на лявата
срамна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (от 1.5 до 2 месеца); разкъсване на
Ахилесовото сухожилие в дясно закрито, причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни
(от 3 до 4 месеца без настъпване на усложнения); разкъсно-контузна рана на
дясно бедро, с по-късно възникнало усложнение – флегмон (възпалителен процес),
лекуван оперативно и медикаментозно в продължение на 1 месец, като това
усложнено нараняване е довело до затруднение на движението на десен долен
крайник за период от 3-4 месеца, разкъсно-контузна рана с размачкване на меките
тъкани на десен глезен и стъпало; охлузвания на кожата (екскориация) на двете
бедра и коленни стави – причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
Установените
увреждания са непосредствена последица от произшествието.
Според
констатациите на СМЕ, които съдът възприема изцяло за разрешаване на спора, по
реда на чл.202 ГПК, обичайният срок на оздравителния период за получените
травматични увреждания са от 4 до 5 месеца, но поради възникнало при
пострадалата късно усложнение – възпалителен процес в областта на разкъсно-
контузната рана на ляво бедро, е удължен срока на възстановяване в рамките на 5
до 6 месеца, като ищцата е изпитвала болки с най-голям интензитет
непосредствено след травмата, след последващите оперативни интервенции,
удължено, поради възникналото усложнение три месеца по-късно и в началото на
раздвижването.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието
на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968
г. на ВС/.
Съдът, след като
съобрази медицинската експертиза, възрастта на пострадалата-29 години, вида и
характера на причинените увреждания, периодът на лечение и възстановяване и
настъпилите усложнения – възпалителен процес в областта на причинената разкъсно-контузна
рана на ляво бедро, установените обстоятелства за продължителност и интензитет
на понесените от пострадалата болки и страдания, понесените ограничения във
връзка с травмите и негативното отражение на произшествието върху пострадалата,
приема, че справедливото обезщетение за репариране на получените от ПТП увреждания
е 70 000.00 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази,
че произшествието е настъпило през 2014 г., както и икономическата конюктура в
страната.
С оглед приетият
принос на пострадалата по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението следва да бъде
намалено на сумата 5000.00 лв.
Поради съвпадане на изводите на съда, решението на СРС следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
В останалата част
решението на СРС, като необжалвано е влязло в законна сила.
По
разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца- адв. Н.С.В.
*** следва да бъде присъдена сумата 580.00 лв.-възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 468907 от 13.08.2018 г. на СРС, II-ро Гражданско отделение, 113-ти състав,
постановено по гр.д.№ 12833/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК
Застраховане АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Н.С.В. ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата 580.00 лв.-възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.