№ 102
гр. Русе, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520202177 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. М., депозирана против наказателно
постановление № 22-3393-000527/12.10.2022г. на Началник Второ РУ при
ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Във връзка с тези
твърдения се инвокират доводи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗДвП, относно реквизитите на
АУАН и НП, както и се твърди, че деянието не е извършено виновно.
Инвокират се доводи, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е
бил негова собственост, същият е бил с поставени регистрационни табели и
жалбоподателят не е знаел, че е с прекратена регистрация и по делото не са
налице доказателства въз основа на които да бъде обоснован и най-общ извод,
че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че
1
моторното превозно средство е било с прекратена регистрация.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез неговия
защитник поддържат депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. В депозирано писмено становище се развиват
съображения, че жалбоподателят е бил длъжен да провери дали има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното МПС, както и да
познава законовите последици от неизпълнението на това задължение,
включително и спирането на автомобила от движение и като не е сторил това,
е проявил небрежност, което обосновава и неговата вина. Инвокират се
доводи, че уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със служебно
прекратена регистрация не е елемент от фактическия състав и е неотносимо
към отговорността на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че нормата на чл.
14, ал. 2, вр. ал. 1 НК е неприложима, тъй като незнанието на факта, че
управлявания лек автомобил е със служебно прекратена регистрация се
дължи на проявена от жалбоподателя непредпазливост под формата на
небрежност. Претендират се разноски и се прави възражение за недължимост
и прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата
страна.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
2
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 22-3393-000527 от 12.10.2022г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 5286/22г. от 28.09.2022 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същия, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на
30.08.2022г., около 15,30 часа, в град Русе, ул. „Опълченска“ № 8, е
управлявал лек автомобил Мерцедес 112 ЦДИ, с рег. № РР 37 56 ВН, негова
собственост, което МПС е било със служебно прекратена регистрация, на
основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно
жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, както и
че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.
Напълно опровергани от доказателствата по делото – справка за
собственост, са твърденията на наказващия орган, че управляваното от
жалбоподателя МПС е било негова собственост. Видно от справката,
моторното превозно средство е собственост на Сабри Сюлейман Ахмед.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
3
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни
ангажираните в жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени
нарушения при издаването на наказателното постановление.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, собственикът на посоченото МПС да е бил уведомен, че преди
датата на деянието, моторно превозно средство, което е предоставил за
управление на жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация,
поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на
валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 574, ал. 11
КЗ. По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят,
който не е бил собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че
управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно
4
прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и в
приобщената преписка от РсРП, а напротив, видно от приложеното в същата
писмо рег. № 330р-25301/16.09.2022г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР
Разград, собственикът на автомобила е бил уведомен, относно прекратяването
на регистрацията с писмо рег. № 330000-30092/31.08.2022г., но едва след
датата, на която е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
Не може да бъде споделена тезата на наказващия орган, че липсата
на знание у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност, тъй като незнанието на този
5
факт у водача се дължало на проявена от негова страна небрежност. За да е
налице тази форма на вината, законът изисква деецът да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние, но да е
бил длъжен и да е могъл да ги предвиди. Нито в ЗДвП, нито в Наредбата е
предвидено задължение на наказаното лице да извършва проверка, дали
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, а задължение да
бъде уведомен собственикът е вменено именно на службите за контрол. Ако
бъде споделена тезата на процесуалния представител на наказващия орган би
означало преди всяко управление на МПС, водачът да извършва справка в
сектор „Пътна полиция“, дали предоставеното му МПС не е с прекратена
регистрация, а такова задължение липсва в нормативната уредба. Щом по
делото не е доказано да е налице изпълнение на задължението по чл. 143, ал.
10, изр. 1, предложение последно от ЗДвП от страна на службата за контрол и
за прекратената регистрация да е бил уведомен собственикът или
жалбоподателят, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, а
именно че липсва виновно поведение от страна на наказаното лице, поради и
което не е осъществен съставът на нарушението от субективна страна. Вината
следва да бъде доказана, а не може да бъде презумирана.
В този смисъл е и Решение от 29.12.2020 г. на Административен съд
– Русе, постановено по КАНД № 434/2020 г.
Не може да бъде споделена тезата на представителя на наказващия
орган, че щом жалбоподателят е знаел, че за автомобила няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, то следователно, същият е бил с
прекратена регистрация. Управлението на МПС, за което няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
представлява самостоятелен състав на административно нарушение и
едновременно с това само по себе си липсата на такава застраховка не води
автоматично до прекратяване на регистрацията по силата на закона, а за да е
прекратена същата е необходимо да са се проявили допълнителни факти от
обективната действителност, а именно Гаранционния фонд да уведоми
службата за контрол, съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, едва след което се
прекратява регистрацията на моторното превозно средство, за което се
уведомява собственикът на същото, вписан в регистъра. Осъществяването на
всички тези факти, преставлява фактически състав, който е от съществено
значение за субективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В
6
случая към датата на нарушението, както бе посочено по-горе в мотивите,
липсват доказателства, както собственикът, така и жалбоподателят, като лице
на което е бил предоставен автомобилът да се били уведомени, за
прекратената регистрация на същия и жалбоподателят да е привел в движение
моторното превозно средство, след като в съзнанието му са намерили
представи досежно този факт от обективната действителност.
В този смисъл е Решение от 13.07.2020 г. на Административен съд -
Русе по КАНД № 97/2020 г. по описа на съда.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при
липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева.
Неоснователно е искането да не бъдат присъждани разноски в полза
на жалбоподателя. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение,
съдържащо се в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК страната има право на присъждане на разноски, когато е
доказано извършването им, като когато възнаграждението е заплатено в брой
и едновременно с това, с оглед размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение няма изискване същите да бъдат заплатени по банков път,
фактът на изършеното плащане е достатъчно да бъде отразен в договора за
правна помощ, който има характера на разписка за извършеното плащане. В
случая в договора за правна помощ е отразено, че договореното
възнаграждение е в размер на 500 лева, от които 250 са платени в брой, в
момента на сключване на договора, а останалата част от 250 лева е платена в
брой на 29.11.2022г., който факт се удостоверява от приложената по делото
разписка от същата дата.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, непредставянето на
списък с разноски не води до недължимост на същите, а е предпоставка от
кръга на абсолютните за развитие на производство по изменение на
решението в частта за разноските.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Доколкото в случая на жалбоподателя са наложени,
както административно наказание „Глоба“, така и „Лишаване от право да
7
управлява МПС“, то приложимата разпоредба, определяща минималния
размер на адвокатското възнаграждение е чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й след изм.в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, в която разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, която касае
единствено и само наложено административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение,
минималния размер на възнаграждението е 500 лв., колкото претендира и
жалбоподателят.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-3393-
000527/12.10.2022г., на Началник Второ РУ при ОДМВР – Русе, с което на А.
Б. М., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста)
лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес ***** СУМАТА в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8