Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 661/12.06.2020 година,
град Бургас
Административен
съд - Бургас, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД №
540/2020 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „Ансар“ ЕООД - Велинград с ЕИК ********* против
решение № 8/14.01.2020 година по н.а.х.д. № 358/2019 година на Районен съд –
Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002612/25.07.2019
година на директора на дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив (НП).
С НП, за
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.414 ал.1 от КТ,
на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Касаторът
оспорва решението. Според него, съдът неоснователно е приел, че е доказано
извършването на нарушението, защото от доказателствата по преписката и не се
установяват обстоятелствата, твърдени от наказващия орган – че на работника Б.Л.не
е осигурена задължителната междудневна почивка, регламентирана в КТ. Заявява,
че при налагане на санкцията и при разглеждане на делото в РС неоснователно е
кредитиран график на работните смени, който е „невалиден“ и „неизползваем“.
Поддържа, че съдът не е отчел липсата на материална компетентност у
административнонаказващия орган и не е обсъдил възраженията в тази насока.
Изтъква, че РС неоснователно е отхвърлил довода, че нарушението представлява
маловажен случай.
Иска се
отмяна на решението на РС и отмяна на НП („алтернативно“ – връщане на делото на
друг състав на РС за извършване на допълнителни процесуални действия).
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Прокурорът
пледира неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С НП
търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 10.07.2019
година в хотел „Панорама“, стопанисван от дружеството, на представен график за
работа на сменен режим за юли 2019 година, в качеството му на работодател, не е
осигурило задължителната междудневна почивка от поне 12 часа на работника Б. М.
Л., отработил в обекта на контрол на 09.07.2019 година смяна до 20:30 часа и започнал
работа на 10.07.2019 година от 07:00 часа (с реално осигурена междудневна
почивка от 10 часа и 30 минути).
РС е
потвърдил НП като е приел, че нарушението е доказано от наказващия орган.
Касационният
състав споделя мотивите на РС.
Нарушението
е установено от представените доказателства – представени при проверката от надлежен
пълномощник на самия работодател и заверени за вярност от него. Видно от
представените график и декларация от Л. – с изключение на петък - ежедневно работникът е полагал труд като
смяната му е приключвала в 20:30 часа, а е започвала на следващия ден в 07:00
часа, т.е. между двете смени не е била осигурена задължителната почивка от поне
12 часа (лист 18 - 19 от н.а.х.д. № 358/2019 година).
Твърдението
на касатора, че графикът е имал предварителен и необвързващ характер
основателно не е кредитирано от РС при липсата на друг достоверен график,
надлежно заверен и представен по делото, от който да бъдат изведени факти,
различни от констатираните при проверката. Действително – с жалбата до РС за
пръв път е представен и още един график за разпределение на работното време за
юли 2019 година. Този график, обаче, е с неясно съдържание и от него не може да
бъде изведено точното работно време на описаните служители, нито да бъде
установена каква е била продължителността на почивките им между отделните
работни смени. Затова РС основателно не го е кредитирал (лист 8 от н.а.х.д. №
358/2019 година).
Неоснователно
е възражението на касатора за неотчитане от РС на липсата на компетентност у
наказващия орган, защото в заповедта, с която е бил оправомощен, не е било
посочено изрично, че включва и тази част от страната, която попада в
териториалния обхват на дирекция ИТ – Бургас. В приложената заповед №
З-0576/31.05.2017 година изрично е описано, че директорът на дирекция ИТ –
Пловдив е компетентен наказващ орган за констатирани нарушения с място на
извършване на територията на други дирекции „Инспекция по труда“. Така
формулирана заповедта предоставя наказваща компетентност на директора на
дирекция ИТ – Пловдив и за нарушенията, извършени в териториалния обхват на
бургаската дирекцията на изпълнителната агенция, какъвто случай е процесния.
Компетентността на актосъставителя пък е установена от заповед № З-0634/02.07.2019
година, приложена като част от преписката (лист 26 – 27 от н.а.х.д. № 358/2019
година).
При така
установените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че в
производството пред РС по несъмнен начин е била установена трудовоправната
връзка между търговеца и работника в периода 09 – 10.07.2019 година и работата
на Л. по графика на смените, представен от работодателя в заверено копие,
използван при извършването на проверката.
Съгласно
чл. 152 от КТ, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Нормата
на чл. 414 ал.1 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
В
конкретния случай, нарушението е описано пълно и коректно, правната му
квалификация е относимата по КТ, а жалбата срещу него – неоснователна.
Наложената санкция е към минимума, предвиден от закона.
Що се
отнася до възражението на касатора, че РС неправилно е преценил, че случаят не
се явява „маловажен“ по смисъла на чл. 415в от КТ, настоящият касационен състав
приема напълно доводите в обжалваното решение - в тази насока. Нарушението, за
което дружеството е било санкционирано, е било довършено преди започване на
проверката и отстраняването му е било обективно невъзможно. Затова и нормата на
чл. 415в от КТ е неприложима, а твърдения в обратната насока не почиват на
никаква житейска или юридическа логика.
Решението
следва да се остави в сила.
Предвид
своевременно направеното искане за разноски от процесуалния представител на
ответника и на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 ал. 4 от АПК, касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган, сумата от 100
(сто) лева разноски – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
на изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 8/14.01.2020 година по н.а.х.д. № 358/2019 година на Районен съд
– Царево.
ОСЪЖДА „Ансар“
ЕООД - Велинград с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: