Р Е Ш
Е Н И Е
№ 74
гр. Дулово, 15.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на съдебният секретар НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията Бр.дело № 18/2020година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с молба от Н.Х.А. с ЕГН **********,*** с правно основание 49, ал.1 от СК, като се иска прекратяване с развод на
гражданският му брак, сключен на *****г. в ****, със С.Е.А. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
От представените
по делото доказателства се установява следното:
Страните са сключили граждански брак на *****г. в ****, видно от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак от ****г., издадено от Община – ******, въз основа на
Акт за граждански брак № ****/*****г.,
съставен от Кметство ****.
От брака си имат родени две деца – Ч. Н.Х. с ЕГН **********, която понастоящем е непълнолетна и С.Н.М.с ЕГН **********,
която понастоящем е пълнолетна, видно от
представените Удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****г. от Община **** и
Удостоверение за раждане № ****г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****г.
от Община-******.
От изложените твърдения в исковата молба, изцяло
потвърдени от свидетелските показания на свидетелят, разпитан в съдебно
заседание на ****г., се установява, че брака между страните
съществува формално, като от края на ****г.
съпрузите са във фактическа раздяла.
Ищеца твърди, че
от фактическата раздяла, ответницата не поддържа контакти с него и че непълнолетното
дете Ч. Н.Х. живее при него, като средствата за неговата издръжка и образование
се осигурявали изключително от него.
Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните
граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина, да определи местоживеене на детето Ч. Н.Х. с ЕГН ********** при него, да му се предоставят на него упражняването на родителските права
спрямо роденото по време на брака Ч. Н.Х. с ЕГН **********,
да се определи режим на лични отношения на майката С.А. с детето Ч. Х. - два пъти в месеца, всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване по настоящ адрес на
майката,
и един месец през лятото по споразумение на родителите, да осъди майката С.Е.А.
с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200лв. Ведно със законната лихва, на детето Ч. Н.Х.
с ЕГН **********, считано
от датата на подаване на молбата за развод до настъпване на обстоятелства изключващи нейното
плащане, да възстанови предбрачното фамилно име на
ответницата „К.”, не желае издръжка, не претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на
гласни доказателства относно фактическата раздяла между съпрузите и причините
довели до нея.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран
писмен отговор от ответника.
Ищецът Н.А.
– редовно призован, не се явява тъй като е на работа в чужбина, представлява се
от процесуален представител – адв. П.Н. от АК-Варна, с изрично пълномощно,
който заявява от името на совя доверител че поддържа молбата за развод и моли
да бъде уважена.
Ответникът
С.А. – редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не депозира писмено становище.
Дирекция
„Социално подпомагане” - Дулово, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.
Представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и
интересите на роденото от брака на страните дете в настоящото производство.
С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между
страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без
изследване на въпроса за брачната вина и без произнасяне за нея.
В същото време обаче, доколкото подобни основания за
дълбокото разстройство на брака не са посочени нито в исковата молба, нито в
съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при
произнасянето му по въпроса за вината. Имайки предвид, че основания на
бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват
дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание
на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко
разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата
е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед
принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322,
ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на
всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им е процесуално наложително.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Не се
спори по делото, а и видно от приложеното Удостоверение за сключен
граждански брак от ***г., издадено от Община – *****, въз основа на Акт за
граждански брак № ***/*****г., съставен
от Кметство ****, страните са сключили граждански
брак на *****г.в ****, от който имат родено две деца – С.Н.М.– родена на ***г. и Ч. Н.Х. – родена на ***г.
По
делото са допуснати гласни доказателства и на двете страни, но от тази възможност в
съдебно заседание се е възползвал само ищеца.
Видно от
показанията на разпитаната като свидетел по делото С.Н.М.- дъщеря на
страните /показанията на която съдът кредитира изцяло, вземайки предвид близката родствена
връзка със страните/, се установява, че влошаването на отношенията между съпрузите се е случило след смъртта на
майката на ищеца през 2012 г., че ответницата е конфликта и със своите действия
и с държанието си е успяла да отчужди ищеца от всички включително и от децата
си, както и че ответницата никога не е ходила на работа, но е помагала при
отглеждането на тютюн. Свидетелят заяви още, че майка й в момента е в Белгия и
че средствата за издръжката на сестра й Ч. се осигуряват всеки месец от баща им.
От становищата на страните и от показанията на разпитаният свидетел, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а
отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи
за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им така, както изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.
По
делото се установи, че страните дори не поддържат контакти помежду си, включително и относно отглеждането и възпитанието на
непълнолетната Ч. Х.. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко
разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не
могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от
присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи
грижи за семейството и децата, съществува само формално, поради
което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 49 от СК е
основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:
Искане за непроизнасяне по въпроса
за брачната вина е направил ищеца с молбата за развод.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи
на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на
съпрузите.
По
делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които
да са дали сериозно отражение върху съзнанието им и върху
брачните им отношения като цяло до степен, че да вменят във вина
на единия или другия.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА:
Такова искане са направили и
двамата родители. Ищеца с молбата за развод, а ответника който се явява и ищец
с насрещния иск.
При решаване на въпроса за упражняването на
родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на
децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на
Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане
подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества
на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата;
привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е
умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен
пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на всяко едно от децата. Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от
ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-добър
интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето;
б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта,
пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е
причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на
родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно от
свидетелските показания от фактическата раздяла между страните бащата е този, който е
единствено е полагал грижи за непълнолетното дете Ч. Х. и
продължава да полага грижи за отглеждането, възпитанието и подпомагането му в училищния процес, тъй като то са останало да живее при него след
като майката го е изгонила от дома си. Не се
спори по делото, че от раждането си до сега детето живее заедно с баща си в ****, където има създадени нормални условия за
неговото отглеждане и развитие. През учебната ****/***г. детето Ч. Х. е завършила в 11- ти клас в *****.
Не се спори, че въпреки фактическата раздяла между родителите майката рядко
общува с детето Ч.. По делото не са събрани данни тя да е давала средства за
тяхната издръжка на детето, когато е било необходимо. Това не е отразено и в
изготвеният по дерото социален доклад.
Становищата и на Дирекция „Социално подпомагане“ –Дулово е, че съда следва
да вземе най-доброто за детето решение относно това кой родител да упражнява
родителските права и при кого да живее то за в бъдеще.
В
този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото
развитие на роденото по време на брака дете Ч. Х., от двамата родители бащата е
по-пригоден да полага грижи за тях.
След
раздялата между страните, детето Ч. е избрало и е останало да живее при майка
си, но след като отказала да се грижи за нея и след катоя изгонила от дома си Ч.се
върнала да живее при бащата в с. Правда, където за нея са създадени
необходимите жилищни и битови условия за нолмалното й отглеждане.
Посоченото
от самото дете при разговор със социален работник обстоятелство, че че
отношенията между него и майка са много обтегнати, допълнително дава основание
на съда да смята че детето ще е по –добре при неговият баща, ще се чувства по-спокойно,
и при който има създадени необходимите жилищни и битови условия за нормалното му
развитие и възпитание, а оттам и по-
благоприятна атмосфера за отглеждане.
Това
обстоятелство, в хода на настоящия процес, не беше опровергано от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Предвид
изложеното и предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът счита, че изцяло в интерес на детето е то да не променя сегашната среда
на живот и развитие, към която се е приспособили успешно, да не бъде откъсвано от
баща си от чийто грижи и напътствия имат с оглед възрастта в която се намира –
на 17 години, тъй като в този етап на тяхното развитие и съзряване, именно той
е този, която има нужния капацитет и качества успешно да развие възможностите му
и да му осигури добра психична и физическа основа за по-нататъшното му
развитие, част от което ще бъде и осъществяване на лични отношения с майката. Още
повече, че детето е в такава възраст, че спокойно може само да направи своя
избор къде да живее след развода на родителите си и къде
ще се чувства по –спокойно и щастливо.
Всичко
изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на
въпроса при кого от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака
непълнолетно дете и на кого от тях да се предостави упражняването на
родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи
при бащата-ищец, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ НА МАЙКАТА С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:
Упражняването
на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител
от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват
независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и
нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един
към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо
другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител
авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на децата.
Съдът
счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да
определи така личните отношения между родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения, тъй като е необходимо определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Поддържането
на лични контакти между детето и родителят на
когото не са присъдени родителските права е в интерес на последните, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи
на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с рождената му майка са в негов
интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка
родител-дете и за запълване на липсата от майка, която детето ще
изпитва в ежедневието си.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на
майката С.А. с детето Ч. Н.А., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота с преспиване по настоящият адрес на
майката, до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по споразумение на родителите.
Този
режим на лични контакти на майката с детето следва да бъде осъществяван на
нейният настоящ адрес ***.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА И НЕНАВЪРШИЛО ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕТЕ:
При
определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда от
нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на родителите,
дължащи издръжка. При решаване на въпроса за дължимата издръжка, съдът взе
предвид от една страна нуждите на детето, съобразно обикновените условия за
живот, неговата възраст и обстоятелството че му предстои завършване на средно
образование тъй като наесен ще бъде ученичка в дванадесети клас, възможностите на страните да осигуряват
издръжка, съобразно техните доходи и имуществено състояние, поради което съдът
намира, че за задоволяване на нуждите на детето и правилното му развитие,
отглеждане и възпитание, както и с оглед обстоятелството, че страните са
работоспособни и получават доходи за детето Ч., е необходима и достатъчна
сумата от 300 лв., от които майката следва да поеме заплащането на
ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете в размер на 170 лева, от датата
на подаване на исковата молба за развод от ищеца, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на
обстоятелства изклюващи плащането й, а останалата част да се поеме от бащата,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
В останалата част предявеният иск за заплащане на ежемесечна издръжка над размера от 170 лева до предявения от 200.00
лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не бяха
представени докаателства че майката може да заплаща издръжка в претендираният
размер.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищеца
сам заяви, че с ответника не притежават
такова, а и по делото не бяха представени доказателства за наличие на такова,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ
НА БРАКА ДВИЖИМИ ВЕЩИ:
В
молбата за развод ищецът не сочи да имат придобити такива с ответника в режим
по СИО. Доказателства не бяха представени в съдебно заседание.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА
СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Съдът е сезиран с такова
искане от ищеца в молбата за развод, такова желание е изразила и ответинцата,
поради което и на основание чл. 326 от ГПК във връзка
с чл. 53 от СК, намира за правилно
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – К., и да отпадне носенето на
фамилията на съпруга й - А..
ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД
РАЗВОДА ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между
съпрузите, съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не
претендират такава.
ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ
ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На
основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е в размер
на 50.00
лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от ищеца Н.А., счита че
следва да осъди ответника С.А. да заплати допълнителна държавна такса по
развода в размер на 25.00
лева, в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - Дулово.
На основание
чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, С.Е.А. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 %
върху деветмесечните платежи на така определената ежемесечна издръжки за роденото
от брака непълнолетно дете, която се равнява на 61.20лв.
Останалите разноски остават в тежест на ищеца и
ответника, така както ги е направил всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на *****г. в *****, с акт № ****/*****г. на Кметство с.Правда, граждански брак между Н.Х.А.
с ЕГН ********** и С.Е.А. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете Ч. Н.Х. с
ЕГН **********, при неговият баща Н.Х.А. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете Ч. Н.Х. с
ЕГН **********, на неговият баща Н.Х.А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката С.Е.А. с ЕГН ********** с детето Ч. Н.Х. с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота с
преспиване по настоящият адрес на майката
в *****, *****, до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по споразумение на родителите.
ОСЪЖДА С.Е.А. с ЕГН **********,***, да заплаща на непълнолетното дете Ч. Н.Х. с ЕГН **********
чрез неговият баща и законен представител Н.Х.А.
с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер
на 170 лева/сто и седемдесет лева/, считано от *****г. до
настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения от 200.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
Съпрузите
Н.Х.А.
с ЕГН ********** и С.Е.А. с ЕГН **********,
нямат придобито по време на брака семейно жилище, както и друго движимо и
недвижимо имущество в режим на СИО.
След
развода двамата съпрузи Н.Х.А.
с ЕГН ********** и С.Е.А. с ЕГН ********** не си дължат издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата С.Е.А. с ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име – К..
Разноските остават за всеки един от съпрузите така както ги
е сторил.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.Е.А. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Дулово,
допълнителна държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева.
ОСЪЖДА С.Е.А. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Дулово, държавна такса от 4% върху деветмесечните платежи на
присъдената издръжка, в размер на 61.20 лева /шестдесет и един лева
и двадесет стотинки/.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК допуска
предварително
изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: