№ /21.02.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3090 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС
и е образувано по жалба от „Нави-Фоур“ ЕООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя И.Т.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.С.Р.
***, против Заповед за налагане на принудителни административни мерки №ФК-503—339584/19.09.2019г
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ
на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“д“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисваното от
дружеството-жалбоподател заведение за бързо хранене „Subway”, находящо се в гр.Бургас, мол „Бургас
Плаза”, и забрана на достъпа до него за срок от 5 (пет) дни. Жалбоподателите излагат подборно мотивирани
съображеиня в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед
поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на
материалния закон и противоречие с целта му. Конкретно се сочи, че избраният
вид ПАМ е несъответна на вида на безспорно установеното административно
нарушение, от което не са и е обективно невъзможно да произтекат вредни
последици за фиска, срокът й е определен при липса на релевантни мотиви и е
неоправдано дълъг предвид необходимото технологично време за пренасяне на
паспорта на ФУ от офиса на дружеството до търговския обект, както и в нарушение
принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С тези съображения претендират отмяна
на оспорената заповед, както и присъждане на сторените в производството
разноски. В съдебно заседание адв.Р. поддържа изцяло така депозираната жалба.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП, надлежно призован, не се явява, не се представлява и не е ангажирал
становище по жалбата.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
„Нави Фдур” ЕООД стопанисва
търговски обект – заведение за бързо хранене „Subway”, находящо се в мол
„Бургас Плаза” в гр.Бургас. На 17.09.2019г инспектори по приходите в отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас извършили проверка на обекта, при което около 13:55ч
било установено, че на място там не се съхранява паспорта на въведеното в
експлоатация и работещо в в обекта ФУ Datecs FP 550 KL с ИН на ФУ: DT353354 и ИН на ФП №02708088. Констатациите си
в хода на проверката контролните органи обективирали в съставения на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК ПИП от 17.09.2019г,
към който приложили събраните доказателства. Според отразеното в ПИП,
извършената от инспекторите контролна покупка на ст-ст 26.48лв. била отчетена с
издаване на фискален касов бон от ФУ, а при съпоставката на фактическата и
разчетената касова наличност не била установена разлика. За единственото
констатирано при проверката нарушение - гореописаното несъхраняване на паспорта
на ФУ в обекта, квалифицирано по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на
МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС, против
дружеството бил издаден АУАН от 21.09.2019г.
На основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №ФК-503-0339584/19.09.2019г,
с която административният орган наложил на дружеството ПАМ - запечатване на
търговския обект за срок от пет дни. Според изложеното в мотивите й, така
избраната продължителност на ПАМ органът съобразил с тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, както
и следните факти: в обекта не се съхранява паспорта на ФУ; задълженото лице е
регистрирано по ЗДДС; средно-дневният оборот е в размер на 1 500лв.;
декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години (2018 –
данъчна загуба в размер на 3171.47лв, 2017г – данъчна загуба в размер на
35 899.87лв., 2016г – данъчна загуба в размер на 37 500.85лв.);
наличието на непогасени публични задължения в размер на 2 528.94лв.,
възприети като доказателство, че „Нави Фоур” ЕООД е неизряден данъчен платец.
Анализирайки тези факти административният орган достигнал извод, че
стопанисваният от дружеството обект е популярен, с потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти, което прави необходимо прилагането на ПАМ,
тъй като установеното нарушение препятства контролната дейност на приходната
администрация, а липсата на организация в обекта в съответствие с изискванията
на Наредба №Н-18/31.12.2006г и невъзможността за документално проследяване на
основни компоненти от дейност, обосновава необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Посочено е още, че вредата от нарушението по чл.42 ал.1 от Наредба
№Н-18/31.12.2006г, изразяващо се в липса на задължителен документ на ФУ в
обекта, произтича от невъзможността за контролните органи да проверят дали това
ФУ е декларираното за обекта, респективно – дали оборотите от него са отчетени
правилно. Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на
обществените отношения, свързани с отчетността, административният орган е
приел, че степента на обществена опасност на нарушението е висока и тя произтича
от възможността за многократно проявление във времето; както и че извършеното
деяние показва поведение на лицето, насочено против установената фискална
дисциплина. Посочено е също, че срокът на ПАМ е съразмерен на извършното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца с цел точното и правилно
съхраняване на документи в обекта и
съответно отчитане на продажби, а индиректната – недопускане на вреда за
фиска.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, се установява въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”д” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване
на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.
Разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/31.12.2006г пък въвежда задължение
за лицето по чл.3 със стационарен търговски обект да съхранява в него паспорта
на ФУ, с изключение на случаите по чл.14 ал.3 (при извършване експертиза
на ФУ) и чл.50 ал.6 (при ремонт на ФУ).
Следователно условията, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната ПАМ, са дружеството да е лице по чл.3 от
Наредбата, което не съхранява паспорта на ФУ в стационарния си търговски обект.
Тези кумулативно изискуеми условия са налице в конкретния казус, а нарушението
не е оспорено в нито един момент, което квалифицира като неоснователни
твърденията на жалбоподателите, че ПАМ е приложена при липса на основание за
това, или при неправилно приложение на материалния закон. Несподеляеми са
твърденията за противоречие на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с целта
на закона – в случая административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, прилагайки ПАМ по силата на изричното законодателно предвиждане
за установено нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС, а след като
прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда
противоречието й с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК. При това оспорената
заповед е издадена от компетнетен по материя и териториално административен
орган, съдържа всички предвидени с чл.59 от АПК минимално изискуеми за
редовността й от формална страна реквизити, а в производството по издаването й
не са допуснати съществени процесулани нарушения – такива, чието избягване би
резултирало в различо произнасяне по същество.
Независимо от гореизложеното,
съдът в този си състав споделя възражението за липса на мотиви в заповедта
относно определената продължителност на срока на ПАМ, като счита, че част от
съображенията на административния орган се неотносими към казуса, други са
общи, а конкретизираните такива не са доказателствено обвързани.
На първо място несъхранението
на паспорта на фискалното устройство и регистрацията на дружеството по ЗДДС
представляват елементи от фактическия състав на нарушението по чл.42 ал.1 т.2
от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, респективно – основание за прилагане на
ПАМ, поради което очевидно не могат да служат и като мотив за определяне на
срока й. Размерът на средно-дневния финансов оборот и декларираните данъчни
загуби от дейността на дружеството са относими при прилагане на ПАМ на осн.чл.186 ал.1 б.“а“
от ЗДДС, т.е. за неотчитане на извършените продажби чрез издаване на касов бон
от ФУ, доколкото са относими към евентуално укриване на приходи, съотв. и на
данъци – настоящият казус обаче не е такъв предвид констатираното отчитане на
всички продажби чрез ЕКАФП и установената нулева разлика между фактическата и
касова наличност. Наличието на непогасени публични задължения към м.19.09.2019г
в размер на 2 528.94лв, или двукратния размер на средната брутна работна
заплата за РБ през м.09.2019г от 1 266лв, при това за задължения с падеж
м.05.2019ги м.09.2019г, доказват
по-скоро, че дружеството-жалбоподател е редовен платец, отколкото неизряден
такъв, както е приел административният орган. Заключението, че в обекта липсва
организация, позволяваща на търговеца да ръководи и организира дейността си в
съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006г, обосновано единствено с
липсата на паспорт на ФУ в деня на проверката, се преценява като напълно
произволно и противоречащо на констатациите в ПИП за липса на каквито и да било
други нарушения на изискванията на Наредбата или на ЗДДС. Съжденията относно
задълженията на лицата по чл.3 от Наредбата за използване на ЕКАФП и вредните
последици от неизпълнението им са неотносими към настоящия казус, в който
такова нарушение не е установено, вкл. не е установено и нарушение при отчитане
и регистриране на извършените продажби. Мотивът, че липсата на паспорта на ФУ в
обекта е поставило в невъзможност контролните органи да проверят дали това
устройство е декларираното за обекта и дали оборотите от него са правилно
отчетени, е опроверган от описаните в ПИП и в самата заповед модел, марка,
номер на фискалното устройство и на фискалната памет, както и от наличието
на свидетелство за регистрация на същото
това ФУ в НАП в търговския обект, предоставено на инспекторите в деня на
проверката. Очевидно е при това, че контролните органи по никакъв начин не са
били затруднени или възпрепятствани да извършат нужните проверки в кръга на
компетентността им, свързани с функционирането, регистрирането на продажби и
отчитането на ФУ, което обстоятелство декласира този мотив за определяне на
срока на ПАМ. Изводите, че конкретното нарушение е с висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократното му проявление
във времето (при липса на данни и доказателства за предходно извършени такива
от дружеството), и че то показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина (при липса на каквито и да било други несъответствия,
установени при проверката или в друг момент), са изцяло произволни и почиват
само на предположения, поради което не следва да бъдат кредитирани във връзка с
определяне продължителността на ПАМ. При положение, че осигуряването на
паспорта на ФУ в обекта би отнело не повече от час за разстоянията в гр.Бургас,
мотивът, че определеният срок на ПАМ е съобразен с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца, е
очевидно несъответен на конкретно установената в случая фактология, поради
което също не може д абъде кредитиран. Останалите изложени съображения
възпроизвеждат целите на ПАМ по см.чл.22 от ЗАНН, или са отново неотносими към
конкретното нарушение, поради което също не могат да бъдат възприемани като
мотиви за определяне срока на ПАМ.
При
прилагането на ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на материалноправните
предпоставки, установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При
определяне на продължителността й обаче органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на
закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да
бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на
мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение, защото
касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане
чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на императивното
изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като обективно лишава съда от
възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и поради
това е основание за незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК.
Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на ПАМ, е
особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е основателна и следва
да бъда уважена в целия й доказан размер от 1050лв. (50лв. ДТ и 1000лв.
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителни административни мерки №ФК-503—339584/19.09.2019г на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на
НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“д“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисваното от „Нави-Фоур“ ЕООД –
Варна, ЕИК *********, заведение за бързо хранене „Subway”, находящо се в гр.Бургас, мол „Бургас
Плаза”, и забрана на достъпа до него за срок от 5 (пет) дни.
ОСЪЖДА НАП - София да заплати на „Нави-Фоур“ ЕООД –
Варна, ЕИК *********, сторените в производството разноски в размер на
1 050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: