№ 5917
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20211110147771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Постъпила е искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу С. К. Б.,
ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 4374,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2021 г., до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 439,99 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 19.01.2021 г., сума от 00,00 лв., представляваща сума за
дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., и
мораторна лихва върху цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 0,60 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., както и
сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, поддържа, че
ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот-
Апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. А, ет. 2, с
присъединен абонатен № *********, по смисъла на ***, ал. 1 ЗЕ, се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения
за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
1
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „ПМУ- И“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от
потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството
топлинен счетоводител. Моли за уважаване на предявените искове.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане
по чл. 190 ГПК за задължаване третото лице помагач да представи всички
относими към процесния имот и период документи.
В срока по чл. 131 ответникът подава отговор на исковата молба, чрез
особен представител адв. А. М., с който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта за
акцесорно вземане за мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение, доколкото последната е с посочена нулева стойност.
Доколкото липсват приложени фактури, ответникът поддържа, че исковете не
са доказани по размер и по пера. Сочи, че видно от фактура от 31.07.2020 г. на
ответника била определена за възстановяване сумата от 158,06 лв., от което
можело да се направи извод за липсата на непогасени парични задължения за
предходния отчетен период. Твърди, че липсват доказателства за поставяне на
длъжника в забава чрез уговорен падеж или връчване на покана за плащане.
Не ставало ясно дали процесната сума за главница за ТЕ е изчислена въз
основа на реално потребление или по прогнозно такова. Оспорва общите
условия на ищеца да са публикувани в един местен всекидневник и в един
централен. Сочи, че не била предвидена възможност за отказ на потребителя
от договора. Поддържа неравноправност на клаузите, уреждащи начина на
извършване на дялово разпределение, фактуриране на доставеното
количество топлинна енергия и нейното заплащане. Моли за отхвърляне на
исковете.
Моли за изключване от доказателствения материал по делото на
приложените с исковата молба писмени доказателства. Възразява срещу
искането за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, като в условията на евентуалност моли за допускането им с
поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице, посочени в отговора на
исковата молба.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
2
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. ***, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Не се спори че ответницата има качеството на потребител на доставена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Качеството на потребител
се установява и от представената по делото молба-декларация с която
ответницата е поискала откриване на партида на нейно име. От представения
по делото нотариален акт се установява, че ищцата е придобила вещно право
на ползване върху процесния имот.
Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за
уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за
05.2017г.-04.2020г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип,
преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани
технологични разходи за сметка на ’’Т.С.” ЕАД съгласно действащата
методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „ПМУ И”ООД за ЕС
и процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Изравнителната
сума за процесния период е +174.46лв. (за доплащане).Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ’’Т.С.” ЕАД във фактури за абоната през
процесния период е 4916.14лв., от която 1030.33лв. за отопление на имот и
сградна инсталация общо, и 3885.81лв. за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на С. К. Б.,
аб.********* са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
3
топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.
Налице е и признание на това обстоятелство, тъй като ищцата е правила
частични плащания по издадените фактури.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът
намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява
основателен.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
4
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 439,99
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява основателен.
Съдът намира, че искът за главницата за дялово разпределение в размер
на 0,60 лева се явява неоснователен, тъй като същият е обусловен от
установяване на дължими суми за дялово разпределение. В настоящият
случай такива не се установяват и следователно неоснователен се явява и
искът за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение.
Предвид основателността на исковете за главница за доставена топлинна
енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение съдът
следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна
давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
5
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
18.08.2018г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода м.05.2017г. – м.06.2018г. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза това са всички
непогасени вземания по обща фактура № **********/31.07.2019г. за периода
от м.05.2017г. до м.04.2018г. в общ размер на 1214,53 лева. Законната лихва
върху тази сума възлиза на 189,62 лева. Погасени по давност са и сумите за
м.05 и 06 от 2018г. които възлизат в общ размер на 185,99 лева. Ето защо
погасени по давност се явяват суми в общ размер от 1400,52 лева и 189,62
лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата, сумите за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху тази сума, които не са
погасени по давност.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на
798,62 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и особен
представител.
В заповедното производство ищецът има право на разноски в размер на
64,52 лева – държавна такса.
Ищецът е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева в исковото производство и 50 лева в заповедното.
Съдът намира че претендирания размер не превишава определеният от
Наредбата за правната помощ и следва да бъде присъден съразмерно на
уважената част от исковете. Пропорционално на уважената част от исковете
наищецът му се следват 67,00 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 33,50 лева в заповедното
производство.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, С. К. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
6
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. ***, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 2973,80 лева - главница, представляваща цена за доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, жк. „Л.“, бл. ***,
вх.А ет.2, ап. 11, за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 18.08.2021г.. до окончателното изплащане на вземането, 250,37 лева
- мораторна лихва за забава от м.06.2018г. до м.04.2020г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. ***, ал. 1 ЗЕ срещу С. К. Б., ЕГН
********** за разликата над уважения размер от 2973,80 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран
размер от 4374,32 лева /тоест за сумата от 1400,52 лева/, както и за разликата
над уважения размер от 250,37 лева - мораторна лихва за забава от м.06.2018г.
до м.04.2020г. до пълния претендиран размер от 439,99 лева /тоест за сумата
от 189,62 лева/ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода м.04.2017г. –
м.06.20178г.;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. ***, ал. 1 ЗЕ срещу С. К. Б., ЕГН
********** за сумата от 0,60 лева мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.11.2020г. до 31.12.2020г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 798,62 лева разноски в исковато
производство, 64,52 лева – разноски в заповедното производство и 100,50
лева юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „ПМУ И“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7