Определение по дело №5663/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5580
Дата: 14 декември 2017 г. (в сила от 22 декември 2017 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20171100205663
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

          гр. София, 14 декември 2017 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН МИЛЕВ

 

 

 СЕКРЕТАР:

ПРОКУРОР:

МАРИЕЛА МИЛАНОВА

ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ

 

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕВ ЧНД № 5663 по описа за 2017  г.

 

На поименното повикване в 13:05  часа, се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ В.Н.Г. – явява се лично, доведен от СЦЗ, с упълномощения си адв. Г. от САК.

 

За началника на СЦЗ се явява ИНСПЕКТОР Ж.К.– упълномощена със заповед Л-336/30.10.2017 г.  на началника на затвора – гр. София.

 

За СГП – ПРОКУРОР КИРИЛОВ.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като не намери пречки за даване ход на делото,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на лишения от свобода Г. по данните от неговото затворническо досие:

В.Н.Г. – ЕГН **********, на ** години, роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с две деца, висше образование, инженер химик, осъждан.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода Г. процесуалните му правата в настоящото производство, включително и правото на отводи.

 

ОСЪДЕНИЯТ Г.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства. Моля да приемете справката от затвора.

 

ИНСПЕКТОР К.: Представям изисканите от съда документи – актуална справка за остатъчния период от наказанието към днешна дата и оценка за осъдения.

 

АДВ. Г.: Не възразявам да се приемат.

 

СЪДЪТ намери, че за да изясни делото по същество, следва да даде ход на съдебното следствие, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДОКЛАДВА молбата на осъдения Г. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

 

ОСЪДЕНИЯТ Г.: Поддържам молбата си.

 

АДВ. Г.: Няма да сочим доказателства в подкрепа на тази молба.

 

СЪДЪТ намери, че следва да приеме представените от представителя на началника на затвора доказателства, а именно справка за остатъчния период от търпимото към момента наказание към днешна дата и оценка за осъдения, изготвена от ЗО „Казичене“, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА докладваните документи като писмени доказателства.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ като констатира, че страните нямат други доказателствени искания, както и че не се налага служебно събиране на други материали, намери делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

АДВ. Г.: Моля да приемете, че молбата на В.Г. за предсрочно освобождаване е основателна. Налице са многобройни обстоятелства, които сочат за положителна промяна у Г.. Той е  изпълнителен, дисциплиниран, представената и в днешния ден оценка е  положителна, и то много положителна. Има адекватна самооценка, добронамерен, трудово ангажиран. Приема отговорността, вменена му с присъдата, споделя нагласи за промяна още при първоначалното му преместване в затворническо помещение. Решава възникнали проблеми с позволени средства, мотивиран за законосъобразно поведение. Твърди се, че наказанието давало своя коригиращ ефект, неконфликтен и отговорен.  Няма данни за възможност за рецидив и продължаване на престъпно поведение – така нареченият снижен риск от рецидив. Няма риск за обществото.

Всичко това извеждам от материалите, които са приложени по делото и са мнение на затворническата администрация. И въпреки това се твърди, че Г. трябвало да надгражда своето поведение – твърдение, което не подлежи на състезание с аргументи, защото за това твърдение аргументи не са преведени. Въпреки очертаните и достатъчни от гледна точка на закона обстоятелства, администрацията прави съвсем различен извод. Какво да надгражда този човек? Той е на близо 70 години. Присъдите му са за сключени неизгодни договори и за безстопанственост на предприятие, което той ръководи и на което в голямата му част собственик. Той няма престъпна нагласа, престъпна криминална среда в класическия смисъл на понятието, че да предполага един по-продължителен период от време да извърши пренагласа на своето мислене и да се откаже от своето криминално престъпно поведение въобще. Да, ако има подобно нещо, действително тези месеци, в които с него е извършвана така наречената коригираща дейност, на пръв поглед изглежда недостатъчно, но той не е такъв, той е стопански ръководител и е на 70 години, още повече, че самата администрация сочи и за хронични негови заболявания, които ги има в материалите по делото.

Ето защо, моля да уважите молбата и да не уважите аргументите, изказани в днешното съдебно заседание от представителя на прокуратурата и на затворническата администрация.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като неоснователна, защото от данните по делото се вижда, че молителят към момента не се е поправил, с което липсва задължителна предпоставка по ал. 1, чл. 70 от НК, наличието на която е необходимо за евентуално постановяване на условно предсрочно освобождаване. 

 

ИНСПЕКТОР К.: От представените Ви доказателства, становища и данните съдържащите се в личното затворническото досие на лишения от свобода В.Н.Г. е видно, че към настоящия момент същият е изтърпял ½ от наложеното му наказание фактически, но моля да отчетете факта, че при формиране на това време е зачетен предварителен арест в размер на 10 месеца и 17 дни – време, през което спрямо лицето не е провеждана корекционна дейност.

На следващо място, същият работи в относително високо охраняема и контролирана среда. Безспорно, корекционният процес е факт, но е необходимо още време за постигане на трайни резултати от рехабилитацията. Рискът от сериозни вреди към обществото е среден и към настоящия момент.

Предвид всичко това, моля да оставите без уважение молбата.

 

 

ОСЪДЕНИЯТ Г.: Изцяло подкрепям това, което каза моят адвокат. От това, което аз съм изтърпял, остатъкът, който ми остава, с работа, тъй като аз съм започнал да работя веднага след като от приемно отделение ме приведоха в Казичене, работих като ел. техник, обслужвам библиотеката и лекарския кабинет. Няколко пъти съм награждаван, в момента съм на „лек“ режим, преди 2 месеца получих и годишен отпуск за работата, която съм вършил, през цялото време съм участвал във всичко, никъде не е имало никакви проблеми и остатъкът, който ми остава, е приблизително 1/3 от присъдата.

 

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Г.: Моля да бъда условно предсрочно освободен. 

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на определението си.

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.

 

Осъденият В.Н.Г. е направил по реда на чл. 437, ал. 2 НПК искане за условно предсрочното освобождаване от изтърпяваното към момента в СЦЗ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено по н.о.х.д. № 515/12 г. на ОС/Пазарджик и определено като най-тежко такова при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК  при групирането му със санкцията по н.о.х.д. № 1337/10 г. на РС/Пазарджик с влязло в сила на 21.07.2016 г. протоколно определение по ч.н.д № 419/16 г. на ОС/Пазарджик.

СЪДЪТ намери молбата за основателна и прецени, че са налице предпоставките на чл. 70 НК за постановяване исканото предсрочно освобождаване.

  От една страна, е изпълнено формалното условие на закона – изтърпяната до този момент част от наказанието да надвишава ½ по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. В същото време, може да се приеме, че е налице и другата предпоставка, формулирана в цитираната разпоредбата, а именно - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Вярно е, че постъпилото по делото становище на началника на Затвора (л.2), както и това на гл. инспектор А. Б. (л.4), съдържат констатацията, че започналият спрямо осъдения Г. корекционен процес следва да продължи и поради това предсрочното освобождаване би било преждевременно. Тези становища обаче, звучат абстрактно, голословно и неподкрепени с конкретни факти, тъй като изложените от затворническата администрация обстоятелства са все в посока, обосноваваща положително поведение на лишения от свобода и данни за неговото личностно поправяне. Така например, вече споменатото писмено мнение на гл. инспектор Борисов съдържа единствено положителна информация за поведението на Г., като отразява данни за замяна на режима към лек, трайното добро поведение, многократното награждаване на осъдения, разрешаването на домашен отпуск, задоволителната трудова дейност, занижаването на риска от рецидив.

Аналогично е и становището на И. В. (началник сектор СДВР към Затвора – л. 5 от делото) от 06.11.2017 г., според което при Г. рискът от вреди за обществото не е непосредствен; осъденият активно се включва в трудова дейност; показва готовност да поема и други задачи, а възложените му към момента се изпълняват пълноценно.

Изготвеният доклад от инспектор Д. М. (л.7-9) също съдържа редица положителни констатации, сочещи на личностна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК. В него е акцентирано върху доброто поведение на осъдения Г., участието му в трудова дейност, поощряването му с награди, липсата на наложени дисциплинарни наказания, поддържането на социални контакти с близките си, липсата на данни за злоупотреба с алкохол, добрата прогноза за бъдещото развитие за личността, успешното развитие по изпълнението на плана на присъдата. Във финалната част на този доклад изрично е посочено, че целите на наказанието се постигат към момента, а това всъщност е равносилно на доказателства за поправяне на осъдения по смисъла на чл. 70, ал.1 НК. Заключителната част на оценката за осъдения по чл. 156 ЗИНЗС, приета като писмено доказателство в днешното с.з., е също в тази посока - че стойностите на оценката на риска от рецидив и вреди са отбелязали понижаване и че у осъдения се изграждат социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.

При всички тези констатации, при това – изготвени от затворническата администрация, за съда звучи немотивирано финалното становище на Началника на затвора, че корекционният процес трябва да продължи, за да се изпълни планът на присъдата. Формално този план е наличен по делото (л.12) и от неговото съдържание е видно, че набелязаните 5 точки засягат абсолютно всички споменати до този момент факти, обосноваващи положителна промяна.

Съдът намира, че формално целите на наказанието са постигнати, но те биха могли да бъдат обезпечени допълнително и чрез допускането на предсрочно освобождаване и определяне на изпитателен срок, в който  да се изпълнява пробационна мярка. Като се вземе предвид, че се касае за лице с изградени житейски стереотипи, предвид неговата възраст, може да се направи изводът, че прекараният до този момент затворнически престой е оказал своето въздействие.

Независимо, че по делото липсва доклад от пробационен служител относно уместността на една от пробационните мерки, няма пречка съдът да извърши служебно такава преценка и да приложи в остатъчния изпитателен срок пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, а именно - задължителна регистрация по настоящ адрес.

Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения В.Н.Г., с ЕГН **********, по изтърпяваното към момента наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено по н.о.х.д. № 515/12 г. на ОС/Пазарджик и определено като най-тежко такова при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК  при групирането му с наказанието по н.о.х.д. № 1337/10 г. на РС/Пазарджик.

 

ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, считано от датата на евентуалното влизане на настоящото определение в сила.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 70, ал.6 НК в рамките на изпитателния срок изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, а именно „задължителна регистрация на осъдения по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес по реда на гл. ХХІІ от НПК пред САС.

 

Препис от протокола, за сведение и изпълнение, да се изпрати на Началника на затвора, на когото да бъде върнато и затворническото досие.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:35 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: