Решение по дело №10213/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

                    Боряна Петрова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов … ..в.гр.дело № 10 213. по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

                        С въззивна жалба М.Д.И. и П.Д.В. обжалват решение № 352 789 от 05.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 35 482/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани са доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Твърди, че решаващия извод на съда, по отношение на неосигуряването на достъп за преминаване през войсковия район незабавно и момента на искането не означава, че същият е препятствал ползването на имотите от ищците е неправилен и необоснован. Твърди, че неправилно и в противоречие с практиката на съдилищата съдът е приел, че за да има облага е необходимо ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендират разноски пред двете инстанции. 

                        Ответника по въззивната жалба Съвместно командване на силите оспорва същата. Твърди, че оспорва наведения довод, че ползва имотите, като твърди, че процесните имоти са маркирани и те не се ползват от воените формирования. Оспорва твърденията, че през процесния период е отказан достъп до имотите.  Твърди, че възстановените имоти не са обособени като самостоятелен обект и са изцяло заобиколени от имоти на ВР 1013, със статут на публична държавна собственост и е невъзможно ползването на имотите. Оспорва заключението на вещото лице и свидетелските показания. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от решение № 352 789 от 05.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 35 482/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав, че съдът е отхвърлил предявените от М.Д.И. и П.Д.В. срещу Съвместно командване на силите, искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2012 г. за лишаването им от ползването на собствените им недвижими имоти (ПИ с идентификатор 68134.4081.9395 и ПИ с идентификатор 68134.4081.9396), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 30.06.2014 г. до окончателното изплащане и е осъдил М.Д.И. и П.Д.В. да заплатят на Съвместно командване на силите, направените по делото разноски в размер на 300 лв.

           Не се спори между страните по делото, о се установява и от представените доказателства, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 68134.4081.9395 и ПИ с идентификатор 68134.4081.9396, с площ по кадастрална карта 1 514 кв. м и 2 161 кв. м.

           Не се спори между страните, че имотите на ищците попадат в границите на войскови район (ВР) 1013, който е публична държавна собственост; че ВР 1013 е със специален режим на допуск (пропускателен режим), както и че имотите, отразени в Акт за публична държавна собственост № 0110 / 26.11.1999 г., са предоставени за управление на ответника Съвместно командване на силите, считано от 01.07.2011 г.

           В показанията си свидетеля Я.М.твърди, че в периода м. юли 2011 г. - м. декември 2012 г. ищците неколкократно са правили опити да достигнат до имотите си, но служители на ответника (лостовите по КПП) са им отказали достъп. Твърди, че е присъствал лично на тези опити, като през м. юли 2011 г. ищците са били ангажирали геодезисти за заснемането на имотите, през м. октомври 2011 г. са искали да идентифицират имотите пред нотариус, а през 2012 г. посещението на свидетеля и ищците е било свързано с напреднали преговори с трети лица за отдаването на имотите под наем. Свидетелят твърди, че не е било искано предварително разрешение за достъп до имотите, които - по думите му - са с особен статут „в рамките на едно засекретено поделение“.

           Не се спори между страните, а се установява и от представената Заповед № ОХ-968 / 29.12.2011 г. на Министъра на отбраната, че е определен редът за еднократни посещения в МО, в структурите на пряко подчинение на министъра и в организационните единици на Българската армия. Заповедта касае и лица, които не притежават валидно разрешение (сертификат) за достъп до класифицирана информация.

           От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че средния пазарен наем за имота от 1 500 кв.м. е сумата от 14 910 лв., а имота с площ от 2 300 кв.м. е 22 862 лв. Така изготвената експертиза е оспорена от ответника с доводи за неподписването на екземпляра за него, както и че е изготвена СТЕ, а не допусната СТОЕ. В последствие е възразено срещу определената цена, като се твърди, че следва да се има предвид извършени сделки. Видно от заключението при определяне на цената вещото лице е изпълзвалосравнителния метод, метода на сравнителните аналози.

                         От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени суективно съединени  искове, с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от по 18 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на 286 кв.м. от процесния имот за периода 01.07.2011 г. - 31.12.2012 г.

           С атакуваното решение № 352 789 от 05.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 35 482/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав, че съдът е отхвърлил предявените от М.Д.И. и П.Д.В. срещу Съвместно командване на силите, искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2012 г. за лишаването им от ползването на собствените им недвижими имоти (ПИ с идентификатор 68134.4081.9395 и ПИ с идентификатор 68134.4081.9396), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 30.06.2014 г. до окончателното изплащане и е осъдил М.Д.И. и П.Д.В. да заплатят на Съвместно командване на силите, направените по делото разноски в размер на 300 лв.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на жалбата съдът намира, че същата е процесуално допустима. Видно от доказателствата по делото е подадена е в срок, от легитимирани лица, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното решени, свързани с елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, както и с неправилност на изводите на съда, по отношение на факта, че ограничения достъп до имотите, не представлява лишаване от право да ползват имотите по предназначение. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за основателни.

                        Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, които се обогатил за сметка на другиго,дължи да върне това, с което се обогатил, до размера на обедняването. Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване ( кондикции) – престационна и непрестационна ( чл.55 и чл.59 от ЗЗД). Фактическия състав на непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т.е. не чрез престиране от другото лице. Получаването по друг начин означава обогатяване посредством действия на обогатилия се, което от своя страна представлява вмешателство, посегателство върху чужда правна сфера. При този вид неоснователно обогатяване е налице правото да се иска онова, с което се е обогатило другото лице, но до размера на обедняването. В конкретния случай сме изправени пред тази хипотеза на неоснователното обогатяване. Размера на обедняването е среднопазарния наем за имота, който ищците биха могли да получи в случаи, че собственият им имот не е бил в държане на ответника или достъпа до него за използването му по предназначение не е бил препятстван..

                        По отношение на наведените доводи, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което е направил необоснован извод, че ограничаването на достъпа ( въвеждането на определен ред) не представлява лишаване от ползване на имота, съдът в настоящия си състав намира, че същият е основателен. В конкретния случай е налице обедняване от страна на ищците, изразяващо се в невъзможността да ползват имотите си по предназначение. Фактът, че през имотите на ответника се е извършвало преминаване, по установен от закона ред не може да обоснове извод, че не е налице препятстване на ползването на имотите от ищците. Неправилен е и извода на съда, че за ответника не съществува обогатяване. Фактът на издадената заповед за забрана за ползването на имотите от военното поделение не установява при условията на пълното и главно доказване, че същите не са използвани, нито опровергава събраните по делото доказателства, че ползването на имотите е било ограничено. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отговорността на ответника е ангажирана. Видно от заключението на експертизата общия размер на обезщетението е сумата от 37 772 лв., поради което и предвид разпоредбата за неприсъждане на свърхпетитум исковете следва да бъдат уважени в предявеният размер от 18 000 лв. за всеки един от ищците.

                        Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се осъди ответникът да заплати на всеки един от ищците по 18 000 лв., представляваща обезщетение.                 

            С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че направените изявления за присъждане на разноски от въззивниците са основателни. Въззиваемата страна следва да бъде осъден да заплати на въззивниците сумата от 1 700 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита, както и сумата от 720 лв., представляваща внесена държавна такса. Ответникът следва да ъде осъден да заплати и сумата от 1 440 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса в първоинстанционното производство, сумата от 200 лв. разноски и сумата от 1 500 лв., разноски за адвокатска защита.

            Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                        ОТМЕНЯ изцяло решение № 352 789 от 05.03.2018 г., постановено по гр.д .№ 35 482/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОСЪЖДА Съвместно командване на силите - гр. София, бул. „******, ЕИК ******да заплати на М.Д.И. ***, ЕГН **********, и П.Д.В. ***, ЕГН ***********  сумата от по 18 000 (осемнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2012 г. за лишаването им от ползването на собствените им недвижими имоти (ПИ с идентификатор 68134.4081.9395 и ПИ с идентификатор 68134.4081.9396), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 30.06.2014 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от  1 700 (хиляда и седемстотин) лв., както и сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лв., представляваща внесена държавна такса, представляващи разноски за настоящата инстанция и сумата от 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лв., представляваща размера на дължимата държавна такса в първоинстанционното производство, сумата от 200 (двеста)лв. разноски и сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лв., разноски за адвокатска защита .

                        Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                      2.