Р Е Ш Е Н И Е
№260404
гр.Пловдив, 23.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в
публично заседание на петнадесети март, през хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6105 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хюманита ТСМ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 154,
бл.А, ет.10 представлявано от неговият *** Р.К.-Х.В.З.срещу наказателно постановление № 56 от 08.09.2020г., издадено от
инж.Д.К.Г.на длъжност Директор на РИОСВ-Пловдив с което на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.150, ал.4, вр. чл.127, т.2,
б.“б“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за осъществен състав на
административно нарушение по чл.150, ал.4, вр. чл.127, т.2, б.“б“ от ЗУО.
Дружеството – жалбоподател е
обжалвало наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него се
изтъкват доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено. Прави се искане за присъждане на разноски.
Дружеството – жалбоподател
редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна - РИОСВ-Пловдив редовно призована, в съдено заседание се представлява от Д.К., по силата на представено
пълномощно, която представя становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмени доказателства. В пледоарията си представя доводи по същество на
искането и към съда за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Моли за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав при
Районен съд гр.Пловдив, като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на
страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано
лице с правен интерес поради което е и ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 11.03.2020г. експерти на
РИОСВ-София извършили извънредна проверка на задържана на Митнически пункт –
Калотина към ТД“Югозападна“ композиция с рег. № ***превозваща товар на „Хюманита ТСМ“ ЕООД гр.Пловдив. Композицията била пломбирана
с пломба на първоначалния изпращач и върната от Сърбия. Било е установено че
товара не е допуснат да навлезе на сръбска територия и върнат от сръбските
митници обратно в България, тъй като бил определен като отпадък, а не както е
бил отразен в съпътстващата товара документация „почистващи кърпи от
употребяван текстил“. От проверяващите експерти
на РИОСВ-София бил извършен физически контрол на превозвания товар. Резултатите
от проверката били обективизирани в Констативен протокол на РИОСВ-София №
ККФОС-ИЦ-32/11.03.2020г. и съгласно който товарът представлява опаковани
текстилни отпадъци, които били видимо нарязани с дупки и петна по тях. Според
проверяващите превозваните отпадъци е следвало да бъдат класифицирани с код 19
12 08 съгласно Европейския каталог на отпадъците (Наредба № 2 от 23.07.2014г.
за класификация на отпадъците) тъй като са образувани в резултат от третиране
на употребявани дрехи. Било прието че превозвания товар представлява отпадък и
към документацията не е имало необходимите документи изискуеми по Регламент
(ЕО) № 1013/2006г. относно превозите на отпадъци. Била извършена проверка и
установено че дружеството не притежава документ, издаден по реда на Закона за
управление на отпадъците и определящо превоза като незаконен превоз.
Съставения КП, ведно с
уведомление от Агенция Митници, документи съпътстващи превоза, и писма били
изпратени до Директора на РИОСВ-Пловдив, който след получаването им издал
Заповед № РД-79 от 10.04.2020г. по реда
на чл.127, т.2, б.“б“, вр. чл.116, ал.2 от ЗУО с която било
разпоредено/наредено в т.1 дружеството в срок до 7 работни дни след получаване
на заповедта, да организира за своя сметка
предаването на отпадъците за екологично третиране на дружество,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО за дейности по оползотворяването на
отпадъци с код и наименование по Наредба 2 за класифициране на отпадъците „19
12 08“. В заповедта, в т.2 е било посочено и че преди изпълнение на
задължението по т.1 дружеството следва да представи на Директора на
РИОСВ-Пловдив следната информация: 2.1. предвидената дата за осъществяване на
обратното вземане и описание на маршрута на превоза до съоръжението за третиране;
2.2. копие на сключен писмен договор със съоръжението за третиране на отпадъци
на територията на България за приема и оползотворяване на отпадъците; 2.3. документ
по Приложение VII от Регламент(ЕО) № 1013/2006,
попълнен в полета 1-12 и подписан от представляващия дружеството „Хюманита ТСМ“ЕООД;
Съгласно т.3 от Заповедта Попълненият съгласно т.2.3 документ по Приложение VII от Регламент(ЕО) № 1013/2006 и копие от настоящата
заповед следва да съпровождат обратния превоз на отпадъците до съоръжението за
оползотворяване в България; Съгласно т.4 от заповедта в срок до 7 работни дни
след получаване на настоящата заповед дружеството следва да представи пред
директора на РИОСВ-Пловдив документ по Приложение VII от Регламент(ЕО) № 1013/2006 съгласно т.2.3 попълнен и подписан от
съоръжението за оползотворяване в поле 13.
Съгласно заповедта нейното обжалване не спира изпълнението.
Издадената от директора на
РИОСВ-Пловдив заповед била връчена на представляващ дружеството на 10.04.2020г.
До ***я на дружеството била
изпратена покана за явяване на 30.06.2020г. в сградата на РИОСВ-Пловдив за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Покана била
получена от ***я на дружеството на 16.06.2020г.
На 30.06.2020г. против
дружеството, в отсъствие на представляващ дружеството е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 38/30.06.2020г. от свидетел И.И.К.,
в присъствието на двама свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН с който е установено, че „Хюманита ТСМ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ №
154, бл.А, ет.10 представлявано Р.К.-Х.В.З.– *** е извършил следното:
Със Заповед № РД-79/10.04.2020г.
на дружеството „Хюматина ТСМ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.127, т.2,
б.“б“ от ЗУО, във вр. с чл.24, т.2,
б.“б“ и т.9 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/. Със Заповед е наредено на дружеството да организира
за своя сметка обратното вземане на отпадъците /обект на незаконен превоз/ в
общо количество 20160.00кг. в срок до 7 работни дни след получаване на
Заповедта и в същия срок /7 работни дни от получаване на заповедта/,
дружеството да представи пред Директора на РИОСВ-Пловдив документа по Приложение
VII от Регламент(ЕО) № 1013/2006,
съгласно т.2.3 попълнен и подписан от съоръжението за оползотворяване в поле
13.
Съгласно съставения АУАН Заповед
№ РД-79/10.04.2020г. е връчена на 10.04.2020г.видно от разписка за получаване и
в предвидения срок Дружеството не е спазило наложената принудителна мярка, а
именно не е организирало за своя сметка
обратното вземане на отпадъците /обект на незаконен превоз/ в общо количество
20160.00кг., не е представило пред
Директора на РИОСВ-Пловдив документа по Приложение VII от Регламент(ЕО) № 1013/2006, съгласно т.2.3 попълнен и подписан от
съоръжението за оползотворяване в поле 13. Съгласно съставения акт
административното нарушение е извършено на 24.04.2020г. и с това свое деяние
дружеството е осъществило състава на чл.150, ал.4, вр. чл.127, т.2, б.“б“ от
ЗУО като не е спазило принудителната административна мярка. Актът е бил връчен
на представляващ дружеството на 22.07.2020г. В законоустановения три дневен
срок пред АНО не са били представени писмени възражения от представляващия
дружеството относно съставения АУАН и посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта
е издадено и атакуваното НП с което за нарушение по чл.150, ал.4, вр. чл.127,
т.2, б.“б“ от ЗУО е ангажирана административната отговорност на дружеството
като му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В издаденото НП
по идентичен с акта е дадено описание на установеното, на нарушението и
посочената като нарушена правна норма. Издаденото НП е връчено на 11.09.2020г.
В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан в съдебно заседание като
свидетел И.И.К. потвърди че той е съставил акта и посочи фактите така както
са отразени в съставения от него акт. По
отношение на нарушението свидетелят посочи че е била наложена със заповед на
директора на РИОСВ - Пловдив ПАМ която дружеството не е изпълнило. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като
логични, последователни и потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
приложените по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства. Същите по реда на чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН съдът прие, приложи и цени като доказателства по
делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, произтичащи
от разпоредбите на ЗУО и оправомощителни заповеди №
РД-55/12.03.2020г. на Директора на РИОСВ-Пловдив и № Рд-255/27.03.2020г. на
Министъра на околната среда и водите. Съставения акт за установяване на
административно нарушение съдържа всички
реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН. При извършената служебна проверка на съставения акт
за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, накърняващи процесуалните права на нарушителя. Няма
основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
По същество от приетите по делото доказателства се установи и че не спори че на
дружеството – жалбопадетел е била издадена Заповед № РД-79/10.04.2020г. от Директора на РИОДВ-Пловдив по реда на чл.127, т.2,
б.“б“ от ЗУО
за прилагане на принудителна административна мярка, с която е
наредено да организира за своя сметка обратното вземане на
отпадъците /обект на незаконен превоз/ в общо количество 20160.00кг. и не е
представило пред Директора на
РИОСВ-Пловдив документа по Приложение VII от
Регламент(ЕО) № 1013/2006, съгласно т.2.3 попълнен и подписан от съоръжението
за оползотворяване в поле 13.
Съгласно разпоредбата на чл.127, т.2, б.“б“ от ЗУО „ Министърът на околната среда и
водите или оправомощени от него длъжностни лица разпореждат
извършването на обратно вземане на отпадъците в Република България и тяхното
последващо екологосъобразно третиране за случаите по чл.22, §2 или чл.24, §2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при износ
или превоз от Република България. В случая след установения превоз от страна на
дружеството на товар, който е върнат от сръбските митнически власти и определен
като отпадък директора на РИОСВ-Пловдив е разпоредил обратното вземане на
отпадъка съгласно приетите законови разпоредби – ЗУО и Регламент (ЕО) № 1013/2006г.
и определил срок за това. Видно от
приетите по делото доказателства същото не е било сторено от страна на
дружеството и поради бездействието си е , поради което осъществил
фактическия състав на цитираната законова разпоредба в НП.
Административно
наказващия орган правилно е приложил административно наказателната разпоредба.
Наложил е имуществена санкция в минималния предвиден
за осъществения състав на административно нарушение размер, тъй като разпоредбата на чл.150, ал.4 от ЗУО посочва, че за неспазване на принудителните
административни мерки по чл.127, т.2 или на чл.129, ал.6 на физическите лица се
налага глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и еднолични търговци
се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Съдът не е в правомощия да изменя така наложената на дружеството
имуществена санкция в посока нейното намаляване. Наложената имуществена санкция размер съдът намира за правилна
и законосъобразна и счита, че чрез нея биха се постигнали целите на
наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Въпреки че липсват данни за други нарушения от страна на дружеството по
отношение ЗУО съдът счита че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в
случая. Процесуалното
поведение на представляващия юридическото лице в хода на развитие на
производството по делото съдът определя като добросъвестно но то не е определящо за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Съдът
съобразявайки тежестта на нарушението и след
съвкупен анализ на събраните в хода на производството по делото писмени и
гласни доказателства, че същото се явява тежко и засягащо
съществени обществени отношения в областна на
екологията и опазването на околната среда счита, че не може да се приемат
действията на дружеството като маловажни.
С оглед изхода на делото и при направено
искане от ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на дружеството жалбоподател да бъдат присъдени и претендираните от
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата
се е изразила в процесуално представителство, осъществено в едно съдебно
заседание, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 56 от 08.09.2020г., издадено от
инж.Д.К.Г.на длъжност Директор на РИОСВ-Пловдив с което на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.150, ал.4, вр. чл.127, т.2,
б.“б“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на „Хюманита ТСМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 154, бл.А, ет.10 представлявано от неговият *** Р.К.-Х.В.З.е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за осъществен
състав на административно нарушение по чл.150, ал.4, вр. чл.127, т.2, б.“б“ от
ЗУО.
ОСЪЖДА „Хюманита ТСМ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 154,
бл.А, ет.10 представлявано от неговият *** Р.К.-Х.В.З.ДА ЗАПЛАТИ на
РИОСВ-Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
на основанията, визирани в НПК и по реда на Глава ХII-та от Административния процесуален кодекс пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
ВИ