Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3297 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Я.С. срещу
наказателно постановление № 23-0001166 от 17.12.2018 г., издадено от началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 43, ал.
1, т. 6 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (Наредбата).
Във въззивната жалба въззивникът П.Я.С.
чрез пълномощника си адв. М.Ж. *** излага съображения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се,
че липсва съответствие между описанието на нарушението и посочената правна
квалификация на същото. Навежда доводи, че в АУАН и наказателното постановление
са посочени обстоятелства, съставомерни относно
различни нарушения: по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредбата и чл. 43, ал.
1, т. 6 от Наредбата, но на въззивника е вменено едно
единствено нарушение. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна П.С. изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде отмнено, тъй като за същия преглед има наложено още едно
наказание.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. М.Ж., изразява становище, че в
рамките на една проверка П.С. е санкциониран за подобни нарушения. На следващо
място навежда доводи, че от съдържанието на НП и АУАН не може да се изведе
конкретното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Моли съдът да
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален
представител гл. експерт И.Г., който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност. Посочва,
че в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, поради което
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в рамките на една
проверка е незаконосъобразно да се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице за няколко нарушения. Намира, че нарушението, описано
в наказателното постановление е едно и то се изразява в приключване на
протокола от извършения преглед преди самият преглед да бъде окончателно
завършен. Счита, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в конкретния
случай, тъй като годишният технически преглед е основната гаранция за това, че
движещите се по пътищата автомобили са технически изправни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят
П.Я.С. е технически специалист, притежаващ квалификация за проверка на ППС от
кат. М1, М2, М3, N1, N2 и N3, както и за таксиметров превоз на пътници, автобуси за превоз на пътници,
автобуси за превоз на деца и ученици, издаване/заверка на ЕКМТ, включен в
списъка на техническите специалисти към разрешение № 999/24.02.2014 г. за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, издадено в полза на „Димов Инвест“
ЕООД.
На
30.10.2018 г. в КТП на „Димов Инвест“ ЕООД, намиращ
се в гр. Варна, Западна промишлена зона, бил представен за технически преглед
лек автомобил, кат. М1, марка и модел
„Ауди 80“, с рег. № В 9349 РК, собственост на Йордан Господинов Неделчев.
Въззивникът П.С., в качеството си на председател на
комисията, при извършването на периодичен преглед за техническата изправност на
моторното превозно средство, отбелязал заключението „Допуска се ППС да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване“, подписал се е, подпечатал
го и е залепил холограма
№ 16805647 в протокол № 17711854 преди извършване на проверките съгласно част
II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 г.,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
а именно преди на автомобила да е извършено замерване на изгорелите газове с
газоанализатор и проверка на допълнителното оборудване на моторното превозно средство,
като в протокола е отбелязано, че то е оборудвано с годно такова, въпреки, че
липсва аптечка и годен за ползване пожарогасител.
След извършено повторно замерване на спирачните усилия е установено, че
спирачката за паркиране не покрива минималните изисквания и е неефективна.
В 15,35
часа служители на ООАА - Варна започнали извършването на комплексна проверка на
„Димов Инвест“ ЕООД, като в присъствието на
техническите специалисти – П.С.
(председател) и А.А. (член на комисията), бил
съставен констативен протокол, в който контролните органи удостоверили
несъответствие на извършения от тях преглед с прегледа по издадения протокол от
„Димов Инвест“ ЕООД, като направили извод, че заключението
е дадено преди тестване с газоанализатор, пожарогасителят е с изтекъл срок на
годност, липсва на аптечка, както и че паркинг
спирачката не покрива нормите.
Жалбоподателят
П.С. написал писмени обяснения, в които заявил, че протоколът е попълнен със
заключение по инерция. Посочил още, че показателите за спирачката са в норма по
протокол, тъй като най-вероятно шофьорът си е помогнал с крак. Относно липсата
на аптечка и пожарогасител заявява, че при
попълването на протокола е считал, че същите са налице, тъй като не е бил
уведомен за тяхната липса.
В хода на
проверката писмени обяснения е дал и А. И.А., който фактически извършвал
проверката на автомобила, като същият също е посочил, че най-вероятно при
тестването на ръчната спирачка шофьорът на автомобила е използвал и крачната
спирачка. Заявява, че не е извършил проверка на аптечка
и пожарогасител, защото проверката е била прекъсната от контролните органи.
Приемайки,
че с това свое поведение П.Я. Стайков е извършил нарушение на чл. 43, ал. 1, т.
6 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, К.Н.К. ***) съставил на 01.11.2018 г. акт за
установяване на административно нарушение в присъствието на лицето.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок П.Я.С. не е депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 17.12.2018 г. началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178а, ал.
10 ЗДвП наложил на въззивника глоба в размер на 500
лева за извършеното нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н –
32/16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на
св. К.Н.К. и писмени доказателства и доказателствени
средства: АУАН, справка за нарушител по правно основание за периода от
01.07.2008 г. – 22.01.2019 г., протокол за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС, 5 бр. разпечатки от проверка на спирачките на лек
автомобил с рег. № В 9349 РК, 4 бр. разпечатки от измерване с газоанализатор, обяснение
от П.Я.С., обяснение от А.И.А., справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател,
разрешение № 999 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства от 24.02.2014 г., списък на
техническите специалисти, справка от програма „Прегледи“, удостоверение за
техническа изправност на ППС, констативен протокол за извършена комплексна
проверка.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. К.Н.К. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на представеното по делото писмено доказателствено средство – АУАН.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. К.Н.К., както и събраните по делото писмени доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, последният също служи като основа на
направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, като следва да се акцентира
върху справката от програма „Прегледи“, от която се установява, че прегледът е
започнал в 15,15 часа на 30.10.2018 г. и е приключил
в 16,47 часа на 30.10.2018 г., като още при идването на контролните органи в
15,35 часа, същите са установили издаден протокол за извършен технически
преглед, в който е било удостоверено от председателя на комисията заключението за допускането на съответното ППС
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно още
преди приключване на техническия преглед в 16,47 часа, председателят на
комисията е вписал в протокола положително заключение относно техническото
състояние на проверяваното ППС.
По тези
съображения съдът изгради своите фактически изводи въз основа на събраните по
делото и посочени по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 г., издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при
извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията след
извършване на проверките от члена на комисията, когато прегледът е извършен
съгласно изискванията на част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1, отбелязва заключението за допускането на съответното
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, подписва и
подпечатва протокола.
От обективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредбата, тъй като
при отбелязване на окончателното положително заключение в протокола за
технически преглед не са били извършени всички необходими проверки съгласно
изискванията на методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата, а именно за отделянето на отработилите
газове, наличието на пожарогасител и аптечка.
Очевидно проверка на спирачната уредба е била извършена, поради което,
независимо от достоверността на резултатите от нея, неизвършването на същата не
следва да се вменява във вина на жалбоподателя.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото П.С. е знаел, че прегледът
не е приключил с извършването на необходимите проверки и въпреки това още в
началото на прегледа отбелязал в протокола за извършен технически преглед
заключение „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване“, подписал и подпечатал протокола.
Предвид
гореизложеното, съдът прие, че въззивникът е извършил
нарушението по 43, ал. 1, т. 6 от Наредбата.
По възраженията на въззивната страна:
Съдът намира, че е налице съответствие между описанието
на нарушението и посочената правна квалификация на същото. Както в АУАН, така и
в НП е посочено, че въззивникът като председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи на ППС е отбелязал
заключението „Допуска се ППС да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване“ преди да са извършени
съответните проверки, които се изискват съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 от
Наредбата, подписал и подпечатал протокола. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 6
от Наредбата въвежда императивно задължение за председателя на комисията да
въведе посоченото заключение, да подпише и подпечата протокола, само ако са
извършени проверките от члена на комисията и са спазени изискванията на част
II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1. Следователно наказващият орган правилно при
тези факти е квалифицирал нарушението по чл. 43, ал. 1, т.
1, б. „б“ от Наредбата.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление са посочени
обстоятелства, съставомерни относно различни
нарушения: по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредбата и чл. 43, ал. 1, т. 6 от
Наредбата, тъй като по недвусмислен начин е посочено, че нарушението се
изразява само във въвеждане на положително заключение, подписване и
подпечатване на протокола, без да са налице предпоставките за това.
Не е нарушен и принципът „ne
bis in idem“,
т.е. не е налице наказване на жалбоподателя за едно и също нарушение, тъй като
от представената по делото справка от ООАА - Варна се установява, че е издадено
още едно наказателно постановление, но за друго нарушение – по чл. 43, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от Наредбата. В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В конкретния
случай жалбоподателят е санкциониран за две незаконосъобразни деяния, които
самостоятелно е осъществил в рамките на един периодичен технически преглед.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
свързано със създаване на потенциална опасност от настъпване на
пътно-транспортно произшествие поради движение на технически неизправно ППС.
Следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, съгласно
която за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за
техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за
водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 500
лв.
Поради това,
че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не
е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-0001166 от 17.12.2018 г., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция „Автомобилна
инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на П.Я.С.
на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н –
32/16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: