№ 2912
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 20099838/20.04.2021г. по гр. д. № 58279/2020г. по описа на
Софийски районен съд 157 състав са отхвърлени предявените от Ю. С. Р.,
ЕГН **********, срещу „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК ****, искове с правно
основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи чрез принудително изпълнение сумата от 11 713,51 лв. главница по
договор за кредит, сключен на 17.10.2010г. за който в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 24.04.2012г.
по ч.гр.д. № 84/2012г. по описа на СРС, в.та по който са прехвърлени на
ответника по силата на договор за цесия, сключен на 03.10.2016г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца Ю. С. Р.. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно. Счита за неправилни и
незаконосъобразни изводите на съда относно прекъсването на давността
м.07.2012г., с молба от 13.08.2014, с молби от 14.06.2018г. и от 21.06.2018г.
Счита че съдът неправилно не е приложил правилото на чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК. Сочи че последното годно изпълнително действие е извършено през
2014г. и правото на принудително изпълнение се е погасило с изтичането
петгодишна давност. Ето защо моли за отмяна на решението и постановяване
на друго с което исковете се уважават.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„А. за с. на в.“ ЕАД с който се взема становище за неоснователност на
1
въззивната жалба. Поддържа че по изпълнителното дело е настъпила
перемпция на 13.08.2016г. и от тази дата не е изтекла твърдяната петгодишна
давност, поради което моли за потвърждаване на решението.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че изпълнително дело5829/2012г., по описа на
ЧСИ М.Б. Рег. № 838 и Район на действие Софийски градски съд, е било
образувано по молба от 22.06.2012 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз
основа на изпълнителен лист от 24.04.2012г. по ч.гр.д. № 84/2012г. по описа
на СРС 31 състав по което е влязла в сила заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, срещу Ю. С. Р. и в качеството му на едноличен търговец и на
Г.Г.Р., за процесните суми. С молбата било поискано налагане на запори на
банкови сметки и трудово възнаграждение.
На 09.07.2012г. на ищеца е наложен запор на трудовото му
възнаграждение при работодател „С 999“ ООД.
На 11.07.2012г. на ищеца е наложен запор на банковите му сметки.
За периода 09.08.2012г. - 13.08.2015г. са постъпвали регулярни месечни
плащания от наложения запор на трудово възнаграждение на ищеца.
На 14.06.2018г. ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК **** е поискал
конституирането му като взискател на основание сключен договор за
прехвърляне на вземането от 03.10.2016г.
На 21.06.2018г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца
при работодател „А.Б.“ ООД.
На 21.01.2021г. е постановено прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.
2
Спорно пред настоящата инстанция е на коя дата е последното валидно
изпълнително действие годно да прекъсне давността за вземането.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността.
В случая настоящият състав намира, че последното изпълнително
действие, направено в срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е плащането по
направения запор на трудово възнаграждение от 13.08.2015г.
Следователно съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на дата
14.08.2017г.
Преди изтичане на петгодишния давностен срок на 21.06.2018г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодател
„А.Б.“ ООД.
Новата и еднопосочна практика на ВКС обаче е категорична /виж
РЕШЕНИЕ № 37 ОТ 24.02.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1747/2020 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 127 ОТ 12.07.2022 Г. ПО ГР. Д. № 2884/2021 Г., Г. К.,
ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 126 ОТ 28.06.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3409/2021
Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 04.02.2022 Г. ПО ГР. Д. №
1722/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 237 ОТ 02.06.2022
Г. ПО ГР. Д. № 5073/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 472
ОТ 30.05.2022 Г. ПО ГР. Д. № 293/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/ че когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
3
воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Ето защо според цитираната практика на ВКС запорът наложен на
21.06.2018г. на трудовото възнаграждение на ищеца при работодател „А.Б.“
ООД е изпълнително действие, годно да прекъсне давността за вземането.
При това положение и при съобразяване с практиката на ВКС съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството въззивникът няма право на разноски.
Право на разноски има въззиваемия. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал.
1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ответникът/
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал3 от ГПК настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 20099838/20.04.2021г. по гр. д. № 58279/2020г. по
описа на Софийски районен съд 157 състав.
ОСЪЖДА Ю. С. Р., ЕГН **********, да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД
4
ЕИК **** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5