Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260362/15.3.2021г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХХVII състав, в открито съдебно заседание
на 10.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 4113 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на И.П.Т., ЕГН **********, против Наказателно постановление №
100094/ 01.09.2020 год. на Заместник - кмет на Община -Варна, с което на
основание чл.75 т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община Варна /НУОТОВ/ му е наложено административно наказание „Глоба ” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В жалбата си възз. Т.
оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението, твърди, че не е
извършил описаното в него нарушение, като релевира и
доводи за множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани със съставяне на постановлението, неизясняване на наличие на виновно
поведение от негова страна и други. Поради това се иска отмяна на наказателното
постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, възз. Т.
редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и
не се представлява по делото.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2020г. свид. С. - главен инспектор в „Екологичен
контрол“ при район - „Аспарухово“, заедно със свои колеги се отзовали на подаден
сигнал за изхвърляне на строителни отпадъци по пътя за с.Звездица и
кв.“Аспарухово“, в района на местност „Малка чайка“. При отиването им на място те
установили, че от МПС с рег. № В 24-04 НС, собственост на „ГИД 2014“ ООД, ЕИК
********* са разтоварени чували със строителни отпадъци /около седем чувала/.
При проверката установили, че това действие се извършва от въззивника. На место
той им обяснил, че правел ремонт в дома си и за това изхвърлял строителните
отпадъци на това място.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.75
т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна
/НУОТОВ/. При предявяването на акта възз. Т. не
посочил възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не депозирал
възражения.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно
наказващия орган изцяло възприел описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.75, т.1
от Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/. За него, на основание
чл.85, ал.1, т.1 и чл.91,, ал.2 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община Варна /НУОТОВ/, на въз.Т. била наложена „Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв.
В съдебно заседание бе разпитана свид.С.
-актосъставител, която изрично заяви, че при отиването й на място установила
изхвърлените строителни отпадъци, възприела лично действия, извършени от възз.Т., поради това съставила акт срещу него. Съдът
кредитира изцяло показанията и свидетелите – С. и Д., като логични,
последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка,
както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган: от Заместник - кмет на Община - Варна на основание Заповед № 0505/ 07.02.2020 год. на Кмета на Община - Варна.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът
намира, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правото на
защита на въз. Т..
Нормата на чл.75 т.1 от Наредба за управление на отпадъците
на територията на Община Варна /НУОТОВ/ забранява изхвърлянето на отпадъци извън
определените от кмета на Община – Варна места, инсталации и съоръжения за
обезвреждане и/или оползотворяване. Безспорно по делото се доказа, че на 05.06.2020
г. по пътя за
с.Звездица и кв.“Аспарухово“, в района на местност „Малка чайка“ без разрешение са били изхвърлени
строителни отпадъци. В акта и в постановлението установеното нарушение от
фактическа страна е било описано като изхвърляне на строителни отпадъци /около
седем броя чували/, с което е била осъществена хипотезата, предвидена в нормата
на чл.75 т.1 от Наредба за
управление на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/.
В хода на административно - наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално - правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи,
че в хода на административно-наказателното производство безспорно се
установяват фактите посочени в обжалваното НП, с оглед на което правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
нарушение разпоредбата на чл. 75, т.1 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община Варна /НУОТОВ/.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивника сочи на
незаконосъобразност на наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът
намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП
не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон, водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда
фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което
и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.
Въззивникът сочи още, че при
постановяване на НП е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдът, противно на изразената позиция, намери,
че както в АУАН, така и в НП са описани всички признаци на състава на
нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на изхвърляне
на строителни отпадъци въпреки законовата забрана, с което се изчерпват
елементите от състава на нарушението.
Следва да се посочи, че в съдебната практика трайно
е застъпено становището, че нарушителя се защитава срещу факти, поради което и
неправилното квалифициране на деянието не води до ограничаване правото на
защита на същия. Липсва обаче неправилно прилагане на закона в настоящия
случай, доколкото правилно е посочена правната норма, която въззивникът е
нарушил с осъщественото от него деяние. Същевременно в обстоятелствената част
на НП и АУАН е изложена констатацията на съответния орган относно всички факти
на деянието и правната му квалификация.
Съдът съобрази, че административното наказание правилно
е определено в предвидения в закона размер.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски".
От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи
в размер на 80.00 /осемдесет/ лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 100094/ 01.09.2020 г. на Заместник-кмет на Община-Варна, с
което на основание чл.75 т.1 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община - Варна /НУОТОВ/, на И.П.Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание “
Глоба ” в размер на 300.00 /триста/ лв .
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН ********** *** сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :