П Р
О Т О
К О Л
Град София, 28 септември 2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЗОРНИЦА ТАСКОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 3661 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 14.43 ч., се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Г.Д.М. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.С.М.–
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.Д.М.: Не желая да бъда защитаван по това
дело, не желая служебен защитник.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
Г.Д.М.
– роден на ***
г. в гр.Ямбол, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен,
осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – строител, местожителство
/по лична карта/ – гр.Ямбол, ж.к..“**********,
настоящ адрес по местоживеене преди задържането – Р Гърция, о–в Китнос, ул.“**********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения М. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Г.Д.М.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя
отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Г.Д.М., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Г.Д.М.: Поддържам молбата, няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата, нямам доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София М.М.:
Представям актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наказанието на осъденото лице.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ,
с оглед относимостта на представената актуална справка от Затвора – гр. София,
касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Г.Д.М. наказание „лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, счита, че същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство представената
актуална справка от Затвора – гр.
София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на
осъдения Г.Д.М. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че макар
и да е налице първата от формалните предпоставки за прилагане института на УПО,
а именно – изтърпяване на по–голямата част от наложеното наказание, не е налице
втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно – доказателства за поправянето
на дееца и постигане целите на наказанието. Видно е, че в периода на изпълнение
на наказанието, спрямо М. са налагани дисциплинарни наказания, същевременно –
не е налице в достатъчна степен корекция в отношението му по отношение
настъпилите вреди от престъплението, не са коригирани и стойностите при
оценката на риска от вреди от последващо негово поведение, поради което считам,
че към настоящият момент не е налице основанието за УПО.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Споделям
становището на прокурора както по отношение изтърпяната част, така и по
отношение доказателствата за поправяне, като ще добавя, че в резултат на
извършените нарушения в Затвора – гр.Стара Загора и неговото поведение там,
рискът от рецидив е увеличен почти двойно – от 17 на 33 точки, и съответно
режимът е променен от „Лек“ на „Общ“, с оглед на което моля да не уважите
молбата на осъдения М.
за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ Г.Д.М.: Мисля, че съм
изпълнил всички критерии по присъдата си – излежал съм по–голямата част, и съм работил
през цялото време.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Г. Б.Д.: Моля да ми се уважи молбата за УПО.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Г.Д.М., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В
днешното с.з., както представителят на СГП, така и на Началника на
Затвора–гр.София, изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата
формална предпоставка за постановяване на УПО, с оглед изтърпяната част от
наложеното по отношение на М. наказание „лишаване от свобода“ до момента, не са
налице достатъчно доказателства относно наличието на втората предпоставка, а
именно – такива за проведен корекционен процес в пълна степен и поправяне на
осъденото лице, предвид съдържащите се за него данни в приложеното към делото досие.
Считат, че с оглед изпълнение целите на наказанието, следва да не бъде уважавана
молбата на осъдения М., доколкото корекционният процес по отношение на същия следва
да продължи, за да бъде занижена степента на риск от вреди от последващо негово
поведение, която към момента е в сравнително високи стойности.
В
своя защита и в последната си дума, осъденото лице моли да бъде уважена
подадената от него молба, като заявява, че е изпълнил всички критерии по
присъдата си и наложеното въз основа на нея наказание, изтърпял е по–голямата
част от това наказание, работил е през по–голямата част при престоя си в
съответните затворнически заведения, с което излага, че са налице предпоставки
за УПО от остатъка на наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ прецени, че осъденият Г.Д.М.
е постъпил първоначално в Затвора–гр.Стара Загора на 14.12.2017 г., като с
начало 17.10.2016 г. по отношение на лицето е приведено в изпълнение наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, определено му с присъда на ОС–гр.Бургас по
НОХД № 294/18 г., с която същият е осъден за извършено от него престъпление по
чл.342, ал.3, буква „б“, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е определен
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание. Посочената
присъда е потвърдена с Решение на АС–гр.Бургас по ВНОХД № 77/09 г., с което
присъдата е изменена единствено в частта относно размера на уважената
гражданска претенция и на държавната такса, като е оставено в сила наложеното
по отношение на М. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години. В
последващ момент, с Решение № 577 от 18.01.2009 г., от когато всъщност и
присъдата е влязла в законна сила, ВКС е оставил в сила постановеното Решение
на АС–гр.Бургас, след която дата е приведено в изпълнение наложеното по
отношение на М. наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно
приложените по делото материали, в частност представената в днешното съдебно
заседание актуална справка от Затвора–гр.София, се установява, че М. към
настоящият момент е изтърпял наказание всичко в размер на 2 години, 8 месеца и
1 ден, като остатъкът който следва да търпи, се равнява в размер на 3 месеца и
29 дни. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима с оглед
конкретиката на процесния случай, УПО може да бъде постановено от изтърпяване
на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по–малко от ½ от наложеното
спрямо него наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1,
т.1 НК, приложима в процесният случай с оглед квалификацията на престъплението,
за което М. е осъден, спрямо изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, СЪДЪТ установява, че е налице първата формална предпоставка за приложение
института за УПО по отношение конкретното осъдено лице, доколкото М. е изтърпял
много повече от ½ от наложеното му общо наказание в размер на 3 години,
като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 3 месеца и 29 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона във връзка с
преценката дали са налице основанията за УПО по отношение на М., следва да се
имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно
– тези доказателства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като добро поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Освен
това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се
установяват и от оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В
конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че от представените по
делото доказателства, са приложени изискуемите по закон такива – доклади,
становища и оценки, които дават основание на съда да счете, че е налице и
другата предпоставка, визирана в закона за УПО на осъдения М.. Действително, с
оглед множеството приложени становища и доклади по отношение осъденото лице, изготвени
от първоначалното му пребиваване в Затвора–гр.Стара Загора до последващото му
преместване в ЗО „Казичене“, настоящият съдебен състав възприема в известен
смисъл първоначално колебливо поведение на осъденото лице в рамките на пенитенциарните
заведения. В тази връзка СЪДЪТ установява, че в началото М. е бил с определен
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, който режим впоследствие, въз основа Заповед от 17.07.2017 г. на
Началника на Затвора – гр. Стара Загора, предвид достатъчно положителни данни
за нагласите и поведението на осъдения в това пенитенциарно заведение, множеството
утвърдителни прояви там и изградени трудови навици и умения, а така също и предвид
многократните му награждавания с „домашен отпуск“, е бил заменен на „лек“
режим. В последващ момент, предвид отрицателно поведение, проявено от страна на
осъденото лице във връзка с изнасяне на оборудване от лекарски кабинет и вземане
на чужди вещи, което поведение представлява грубо нарушение на ограниченията
съгласно ЗИНЗС, М. е бил дисциплинарно наказан с 2 наказания, а именно – със
Заповеди № Б 589 от 01.12.2017 г. и № Б 546 от 07.10.2017 г., въз основа на
които дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания, е бил заменен
и режимът на изтърпяване на наказанието от „лек“ на „общ“, посредством конкретно
издадена заповед за това. Установява се, че първоначално зададените 17 точки риск
от рецидив, с оглед установените дисциплинарни нарушения на правилата и
изискванията за пребиваване в местата за лишаване от свобода, са завишени на 33
точки.
В
последващ момент се установява, че на 22.12.2017 г., М. е приведен на
територията на ЗООТ „Казичене“, където до настоящият момент същият пребивава и според
становището на НС “ЗООТ“, държи изключително позитивна линия на поведение,
следствие провежданите корекционни процеси от страна на служителите на това
затворническо общежитие. Оценката на риска от рецидив – 33 точки, към
настоящият момент продължава да бъде налице в този пункт, но същата с оглед
данните за личността на осъденото лице, следва да бъде коригирана, доколкото се
очертава положителна промяна в нагласите и поведенчиското проявление на М. в
рамките на пенетенциарното заведение на територията на гр.София.
Така,
от приложения доклад на ИСДВР при ЗО „Казичене“, се установява, че М. е с добър
самоконтрол, емоционално и напълно балансиран, без проява на депресивност; има
добри адаптивни способности, умее да релаксира натрупаното напрежение. Проявява
адекватност при вземане на решения и при справяне с проблеми. Дистанцира се от
затворническата субкултура, не изразява враждебни нагласи, не демонстрира
изразени проблеми с овладяване на гнева, нито се намира в състояние на повишена
агресивна готовност. Избягва конфликтни ситуации, открит и адаптивен е, не е
агресивен във взаимоотношенията си, съхранен като интелект и във волево
отношение. Има развити добри социално-комуникативни умения, добри маниери на
възпитание, умения да спазва комуникативна дистанция; прагматичен е,
изпълнителен, като през периода на престой в ЗО „Казичене“, повишава социалната
и емоционална зрялост. Ценностната му система е практична, с битова насоченост.
Положителните характеристични данни за М. се изразяват, според ИСДВР при ЗО
„Казичене“, и в стремежа на осъдения да показва добро поведение. Сочи се, че М.
не е наказван през целия престой в ЗО „Казичане“, няма констатирани случаи на
агресия и враждебност, няма склонност да се включва в субкултурални прояви
поради което и с оглед изразеното положително поведение на М., същият е
награждаван двукратно със Заповед № 024 от 23.03.2018 г., с която е заличено прежде
наложеното му дисциплинарно наказание, и със Заповед № 86 от 26.06.2018 г. –
със „Свиждане с близките си извън ЗО за срок от 12 часа“. Впрочем, конкретните
заповеди за поощряването на М. са приложени към затворническото досие на
осъдения и мотивацията на същите е свързана с наличието на активното му участие
в корекционната работа при изпълнение плана на присъдата, както и за
положителни трудови изяви и за добри отзиви от трудовата дейност във фирмата, в
която осъденият изпълнява обществено-полезен труд. В така приложения доклад се
посочва, че М. се включва активно в изпълнението на плана на присъдата
съобразно неговите възможности, чрез своето поведение през изминалия период е демонстрирал
изпълнение на поставените цели и задачи, като декларира мотивация за промяна на
криминалното си поведение, показва трудови навици, както и позитивно отношение
към труда. Включва се в социалните дейности, като са налице позитивни промени и
е предприета линия на добро поведение към осъзнаване на минали грешки, и
извлечение на поука от тях. Поради тези си именно положителни характеристики, М.
е поощрен по повод подчертаната дисциплинираност, добра трудова дейност и
изпълнение плана на присъдата. Посочва се, че корекционната работа по отношение
осъденото лице е позитивна, наблюдава се осъзнаване тежестта на извършеното
нарушение и стремеж към доказване наново в условията на открит тип на
възможност за законосъобразен начин на живот. Посочва се също, че наложеното
наказание е изиграло своята възпитателна роля, като в процес на реализиране
резултатите от нея са обнадеждаващи и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК,
се постигат. Изтъква се, че е налице известен напредък в поведението на
осъдения и доказателства за неговото поправяне, започнал е положителен процес
на поправяне, няма констатирани данни М. да участва в конфликтни или
нерегламентирани дейности с други лишени от свобода, стреми се към трудова
ангажираност и съвестно изпълнение на поставените задачи, за което всъщност е и
поощрен, стреми се към самосъхранително поведение в условията на местата за
лишаване от свобода.
Действително,
в приложените становища на НС ЗООТ „Казичене“ и ИФ НС СДВР се сочи, че независимо
от наличието на формални предпоставки за УПО, все още процесът за поправяне и
превъзпитание на М. не е завършил, независимо от добрата възпитателна работа и
психологически данни за осъденото лице, но според настоящия съдебен състав така
направените изводи са декларативни, без за тях да се посочват конкретни
аргументи относно липсата на достатъчност на устойчиви доказателства за
поправяне на осъденото лице. В проблемните зони, установени преди това в
поведението на осъдения, СЪДЪТ установява действително наличие на позитивна промяна
чрез стабилна и солидна личностова характеристика както по отношение начина на
живот и отношение на осъденото лице към правонарушението, така и в способността
да разпознава проблемите си и да ги решава по приемлив и законосъобразен начин,
както и да осъзнава последиците от собствените действия, което следва да бъде възприето
като градация касателно поведението на осъденото лице вследствие на провеждания
спрямо него корекционен процес. В доклада на ИСДВР от друга страна се сочи, че
постигнатото до момента спрямо М. се нуждае от последваща корекция и
затвърждаване, за да се наложи действително убеждение, че е налице личностна
готовност за живот на свобода, но според настоящия съдебен състав, от така
приложения доклад се установяват предимно положителни характеристики по
отношение на М., за което същият е награждаван, а не наказван, предвид ясното
наличие на доказателства за трайно и укрепнало поведение на осъдения в местата
за лишаване от свобода, като липсват каквито и да било доказателства от
пребиваването на М. в ЗО „Казичене“, а това е от дата 22.12.2017 г., същият да
не се е съобразявал с правилата и изискванията за добро поведение, с режимните изисквания
и с необходимостта от добри взаимоотношения с администрацията и другите лишени
от свобода в тези места. В този смисъл, независимо от колебливото поведение на
осъденото лице в началния период от време престой в местата за лишаване от
свобода, като следва да се отчете, че в Затвора–гр.Стара Загора, освен
наложените му две наказания, същия е бил и поощряван многократно с награда „Домашен
отпуск“ за различни дни, именно поради проявената положителна характеристика и
поведение от страна на осъденото лице, настоящият съдебен състав прие, че са
налице устойчиви доказателства за целеното поправяне на осъдения, като в тази
връзка не без значение е факта, че през целия период на престой – и в Затвора –
гр. Стара Загора, и в ЗО „Казичане“, М. работи – към настоящият момент той
продължава да изпълнява обществено - полезен труд във фирма „И.“, откъдето
всъщност са налице и предвид приложените доклади и заповеди за поощрение, и
добри отзиви от неговата трудова дейност в посочената фирма.
В
този смисъл, настоящият съдебен състав отчита, че изтърпяното до момента от М.
наказание в размер на 2 години, 8 месеца и 1 ден, е оказало своя поправителен и
положителен въздействащ ефект върху поведението и личностната характеристика на
осъдения; планът за изпълнение на присъдата според настоящия съдебен състав в
пълна цялост е постигнал необходимия положителен резултат – в същия се отчита,
че М. има мотивация да спре извършването на правонарушения, да декларира
готовност за поемане на отговорност за поведението си, осъзнава причините
довели до извършване на правонарушението, поради което и рискът от рецидив е с
ниски стойности и към настоящият момент. Следва да се отчете и фактът на
единствено осъждане на М. по конкретната присъда, и в този смисъл липсата на
отрицателна тенденция в развитието и поведението на осъденото лице към
несъобразяване с обществено приемливите норми и правила за поведение. Постигнати
са позитивни резултати по отношение личностния план на осъдения М., в синтез с
което и предвид изложените по–горе одобрителни, поведенчески проявления от
страна на същия, този съдебен състав прие, че по–голямата част от наказанието,
което е изтърпяно до момента, е изпълнило своите цели, и занапред М. ще може в
пълноправие да се социализира в обществото по обществено полезен и
законосъобразен начин на живот. Същият е демонстрирал осъзната необходимост от
спазване на законите и нормите в страната, от полагане на труд и трудова
ангажираност и занапред, от неизвършване на бъдещи противообществени прояви и криминални
деятелности, в който смисъл, СЪДЪТ счете, че М. е дал убедителни доказателства
за своето поправяне, предвид което поради липсата на пречка за постановяване на
УПО от изтърпяване на малкия остатък от наложеното спрямо него наказание,
равняващ се на 3 месеца и 29 дни, настоящият съдебен състав прие, че молбата на
осъденото лице се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
СЪДЪТ
ПРИЕ, че следва да приложи разпоредбата на чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, и да постанови изпълнението на една от пробационните мерки, които са
предвидени в закона, за да бъде отразена в цялост положителната промяна в
поведението на осъдения занапред, и на същия да бъде предоставена възможност за
отговорно обществено поведенческо проявление и спазване на законите и добрите
нрави в Р България.
Воден от гореизложените съображения,
и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Г.Д.М.
– роден на ***
г. в гр.Ямбол, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен,
осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – строител,
местожителство /по лична карта/ – гр.Ямбол, ж.к..“**********, настоящ адрес по
местоживеене преди задържането – Р Гърция, о–в Китнос, ул.“********** –
от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, а именно – остатък в размер на 3 месеца и 29 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно – 3 месеца и 29 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения Г.Д.М. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
на протест в 7 – дневен срок от днес
пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: