РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1019/06.02.2020 г. по гражданско дело № 2551/2018 г. Софийски
Градски Съд, 1-6 състав е осъдил И. С. Б. в лично качество като кредитополучател и в
качеството му на наследник по закон на другия кредитополучател -съпругата му М. Е. Н. да
заплати на основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ, 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД на „Юробанк България“ АД, част от общо дължимите суми по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г., ведно с прилежащите към него
Приложение № 1 от 15.05.2008 г., Допълнително споразумение от 25.08.2010 г.,
Допълнително споразумение от 14.03.2011 г. и Допълнително споразумение от 19.12.2012 г.
в общ размер на 181 312.42 швейцарски франка - част от общо дължима главница от
210 290.46 швейцарски франка за периода от 15.08.2013 г. до 21.02.2018 г. и 80 лв.-
разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща част от общото задължение по договора за кредит, обявен за
предсрочно изискуем на 29.06.2017 г., както да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
сумата от 21 982.44 лв., разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от И. С. Б. чрез адв.Х.Й.,
който моли то да бъде отменено изцяло. Съдът неправилно преценил размера на
претендираната дължима главница като неоспорен и се доверил на вещото лице по
основното заключение на счетоводната експертиза, което обаче не е обхванало всички
1
важни въпроси от значение за определяне размера на дълга. Жалбоподателят бил
възпрепятстван да вземе активно и надлежно участие в процеса пред първа инстанция,
поради изключително тежкото си здравословно и имуществено състояние - като инвалид с
над 95% нетрудоспособност. И.Б. не внесъл необходимите такси пред първа инстанция и в
тази връзка, по делото са заличени допуснатите задачи на ответника към назначената
съдебно-счетоводна експертиза:1./ Как се е променяла вноската по кредита по сключения
Договор за кредит и анексите към него?; 2./ Какъв е общият размер на платената от
ответника сума по договора за кредит и анексите към него (разпределени като главница,
лихви и такси, както и в общ размер)? Какво е следвало да плати съобразно уговореното в
договора и първоначално определената месечна вноска и какво е платено в повече в
резултат на увеличения размер на погасителната вноска? 3./ Каква е разликата между
претендираните от банката в исковата молба суми и сумите, които би дължал ответникът,
ако се вземе предвид уговореното в договора и първоначално определената месечна вноска,
без да се има предвид едностранното увеличаване на погасителната вноска и валутната
разлика? 4/ Какъв е общият размер на надвнесената такса за управление, като се има
предвид, че вследствие на завишените месечни вноски, същите не са покривали все по-
голяма част от главницата, а се случвало точно обратното. По тази причина годишната такса
за управление е завишена, в сравнение с първоначално договорените условия на кредита. 5./
Какво би дължал ответника, ако не беше налице увеличаване размера на главницата с
просрочени лихви и такси в резултат на подписвани допълнителни споразумения от
30.05.2009 г. и 20.07.2010 г.? 6./ Предвид евентуално представената от ищеца
методика/справка/друг документ, поискана с отговора на искова молба, имало ли е
основание банката да намали БЛП, с колко и как това намаление би се отразило на
дължимите от ответника суми? Правено ли е от страна на банката такова намаление в
рамките на процесния период?; 7./ Като се вземат предвид изчислените от вещото лице суми
по т.2.3.4.5 и 6 и същите се приспаднат от исковата претенция на банката, какъв е точният
размер на галвница, лихва и такси, които ответникът дължи към датата на депозиране а
исковата молба?; 8./ Как е повлиял курса на швейцарския франк върху размера на кредита?
Въззивникът заявява, че поддържа направеното възражение за нищожност на
клаузите, касаещи увеличаване на лихвения процент, което съдът не обсъдил поради това,
че в процеса същите не били предмет на спора, а претенцията е само тази за главница.
Счита, че са накърнени добрите нрави. При предоставяне на банковият кредит банката
оценила способността на кредитополучателите за получаване на кредит, съгласно Правилата
за кредитиране, като към датата на отпускане на кредита, ответникът е отговарял на тези
изисквания, т.е. размерът на месечната погасителна вноска е бил съобразен с размера на
дохода, който е получавал Б.. С едностранната промяна на лихвения процент и вдигането на
вноската по договора за кредит почти двойно, банката натоварила кредитополучателите с
плащане на месечна погасителна вноска, чийто размер не отговаря на доходите им.
Неправомерността на тези клаузи оказала огромна роля върху сформирането на дълга, а от
там и лихвите върху образуване и промяна на главницата. За така направеното увеличение
на лихвения процент ответника не бил уведомяван и не е подписвал допълнително
споразумение към договора или нов погасителен план, въпреки че съгласно чл.25 от
договора всички уведомления свързани с договора стават в писмена форма.
Б. заплащал така завишените погасителни вноски, дори видно от приложените
допълнителни споразумения от 25.08.2010 г., 14.03.2011 г. и 14.12.2012 г. погасявал
частично и предсрочно и главницата. Счита, че от исковата претенция на банката следва да
бъде приспадната разликата между платените от Б. погасителни вноски и първоначално
договорените месечни погасителни вноски, тъй като същите били недължимо платени.
Следвало да се приспаднат и сумите, претендирани над договорената с договора месечна
анюитетна вноска, тъй като включването им би обогатило неоснователно банката.
В резултат на увеличаването на годишната лихва /с прилагане на нищожни
клаузи/ и на едностранно изменяните от банката размери на погасителните вноски и части
2
на погасяване на главница и лихва се стигнало до погасяване на по-малка част от главницата
и до завишаване на лихвата. Това довело до неточно и недобросъвестно изпълнение на чл.4,
ал.1 от договора при определяне размера на комисионната за управление на кредита, която
банката определяла върху по-висок и неправилно изчислен размер на непогасена главница.
Не било обсъдено направеното възражение от Б., във връзка с предоставянето
на кредит в швейцарски франкове с повишен валутен риск. С чл.22, ал.1 от кредитния
договор, кредитополучателят поел за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев
или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия
смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Разпоредбата била неясна и неразбираема. Банката не предоставила на потребителя към
момента на сключване на договора цялата относима информация, която би му позволила да
прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за задълженията му при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Към момента на сключването на
договора потребителят възприел предлаганият му кредитен продукт като по-изгоден с оглед
по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една
от основните световни валути, но при липса на предоставена от банката информация какви
са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк с оглед срока на
договора. Жалбоподателят не бил защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране изисквало съгласието на банката. Банката
нарушила принципа на добросъвестност и договорните клаузи, уреждащи превалутирането
на отпуснатия кредит от франкове в евро, погасяването му в евро при курс към франка
определен от банката, обективирани в чл.1, ал.1 - в частта „кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 6, ал. 2 - в частта на
изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; на чл.22, ал.1 и ал.2 от
договора за кредит за покупка на недвижим имот HL36199/29.04.2008 год., съдът следва да
квалифицира като неравноправни.
Кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, защото такава валута никога
не била предоставяна на кредитополучателя. Недопустимо било страна по договора да
създава фикции относно изпълнението на основното си задължение по договора. Нещо
повече, с чл.2, ал.3 кредитополучателят безусловно и неотменимо се съгласил сумата
служебно да бъде превалутирана от швейцарски франкове в евро. Кредитът бил усвоен в
евро и преведен по банкова сметка предоставена от продавача на ипотекирания имот за това
и следвало да бъде връщан в евро. Предоставянето на кредит във валута, различна от тази, в
която кредитополучателя получава доходите си съдържало валутна спекулация. СЕС
поставял като изискване банката да предоставя "цялата необходима информация" и да
запознаят клиента с влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя като възлагал на националните съдилища да извършат
необходимата в тази насока проверка.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва жалбата и моли да бъде
оставена без уважение. В производството не се претендирали лихви и било неотносимо
изчисляването на размера на лихвите. Увеличението на лихвите по никакъв начин не се
отразявало на главницата. Единствено отражение можело да има върху капитализациите, но
първоинстанционният съд прогласил капитализациите за нищожни, като е приел главницата
в първоначалния й вид. При увеличаване на лихвения процент се размествали компонентите
„главница-лихва" като част от анюитетната вноска. Анюитетните вноски се определяли по
стандартна формула и при увеличаване на компонента „лихва", компонентът „главница"
намалявал и обратно. Премахването на капитализацита водело до начисляване на
3
наказателна надбавка върху всички просрочия и върху неплатените суми поради облекчения
период на погасяване със сключените споразумения.
Въззиваемият поддържа, че курсът на швейцарския франк не е повлиял на
размера на кредита, тъй като кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, усвоен е в
швейцарски франкове и се погасявал в швейцарски франкове. Практиката на ВКС в
множество решения приела, че тези кредити са в швейцарски франкове. С клаузата на чл.22
от договора кредитополучателят поел риска от повишаване, а банката поела риска от
понижаване на валутния курс. Договорът за кредит бил отпуснат в швейцарски франкове и
кредитополучателят имал задължение да погасява кредита в швейцарски франкове.
Кредитополучателят бил в правото си да погасява вноската както пожелае, стига на падежа
да постъпи определената сума във франкове. Когато обаче кредитополучателят е решил да
внесе в банката сума във валута различна от швейцарски франкове, банката по своя курс за
деня превалутирала тази сума в швейцарски франкове, тъй като кредитът е отпуснат във
франкове и се погасява във франкове. Тенденцията за периода от 2006 г. до 2008 г. е към
поевтиняване на швейцарския франк. Докато през 2006 година курсът е бил около 1.25, то
към датата на сключване на договора, три години по-късно нивата се били около 1.18.
Въпреки това, кредитополучателите били предупредени, че съществува вероятност франкът
да поскъпне, като са предупредени и за икономическите последици от евентуалното
поскъпване. В процесния договор рискът от промяна в курса на швейцарския франк бил
поделен между страните. В процесния период банката предлагала кредити в евро, лева и
швейцарски франкове, като всеки кредитополучател избирал валутата на кредита според
своите изисквания, възможности и други обстоятелства.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Юробанк
България“ АД срещу И.Б. искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от
ТЗ. Ищецът твърди, че на 29.04.2008 г. между него от една страна и И.Б. и съпругата му М.
Н. /починала/, в качеството им на кредитополучатели и солидарни длъжници, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 130 000 евро по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита срещу задължение на
кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора. Уговорена била годишна лихва в размер на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период плюс договорна
надбавка от 1,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4,5%. Страните договорили и
лихва за забава в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от
10 пункта. Уговорени били и дължимите такси за управление на кредита, ежемесечна
комисионна за управление на кредита, административна такса за обработване на документи.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил 312 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита-15.05.2008 г. Със сключени допълнителни
споразумения от 25.08.2010 г., 14.03.2011 г., 19.12.2012 г., страните предоговорили
съществуващите към датата на съответните споразумения задължения на
кредитополучателите към банката. С договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 12.06.2008 г. вземанията на банката срещу ответниците били прехвърлени на
трето лице, а впоследствие на 23.02.2016 г., отново с договор, били прехвърлени обратно на
банката, за което длъжниците били уведомени с нотариални покани. С нотариални покани
4
връчени на длъжниците съответно на 22.06.2017 г., 07.02.2018 г. и 07.02.2018 г. банката ги
уведомила, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, обявява
същия за изцяло и предсрочно изискуем. Към момента на подаване на исковата молба не
били постъпили никакви плащания, а непогасените вноски били: 55 непогасени вноски за
главница, считано от 15.08.2013 г. и 57 непогасени вноски за лихва, считано от 15.06.2013 г.
Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати част от общо дължимите суми
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г., ведно с
прилежащите към него Приложение № 1 от 15.05.2008 г., Допълнително споразумение от
25.08.2010 г., Допълнително споразумение от 14.03.2011 г. и Допълнително споразумение от
19.12.2012 г. в общ размер на 181 312.42 швейцарски франка - част от дължима главница за
периода от 15.08.2013 г. до 21.02.2018 г. и 960 лв. - нотариални разноски за периода от
09.02.2018 г. до 21.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от общото
задължение по договора за кредит.
Ответникът И.Б. с отговора на исковата молба оспорва исковете. Поддържа, че
не е бил уведомяван за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и заявява възражение
за изтекла погасителна давност на вземането.
Ответникът поддържа, че клаузите в договора, в резултат на които банката е
увеличавала едностранно лихвения процент /чл.3, ал.1, чл.3, ал.5; чл.4, ал.3 и чл.12/ са
нищожни. Ищецът сключил договора в качеството си на потребител. Тези клаузи не били
изготвени индивидуално за процесния договор за кредит. Банката предоставила на
ответника кредит в евро. Договорът бил изготвен едностранно от банката и предоставен на
ответника непосредствено преди неговото подписване без да бъде допуснат коментар на
съдържащите се в договора разпоредби, въпреки желанието на ответника за това. Счита, че
приложение в случая намира разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП доколкото при
увеличаване на лихвата по кредита, представляваща цена на предоставената от банката
услуга, за потребителя не е налице възможност да се откаже от договора. Клаузите били
нищожни и на основание чл.143, т.10 от ЗЗП, доколкото в договора за кредит не били
посочени ясни правила и обективни критерии, по които банката да променя БЛП, размера
на вноските, лихвата и дължимите такси и договорът бил променян на непредвидено в него
основание. Ответникът не бил уведомяван за възможността да прекрати договора в резултат
на едностранната му промяна, а тази възможност не била и предвидена в договора. Клаузите
противоречали и на чл.143, т.3 от ЗЗП, тъй като промяната на БЛП се определяла от самата
банка.
При условията на евентуалност ответникът заявил нищожност на посочените
клаузи, поради накърняване на добрите нрави. При сключване на договора банката
съобразила размера на месечната погасителна вноска с размера на дохода на
кредитополучателя, а с увеличаване на лихвения процент, вноската се увеличила и размерът
й не отговарял на доходите на кредитополучателя.
Ответникът моли от исковата претенция на банката да се приспадне разликата
между платените от ответника погасителни вноски и първоначално договорените месечни
погасителни вноски, тъй като завишението на същите било недължимо платено. Следвало да
се приспаднат и сумите, претендирани над договорената с договора месечна анюитетна
вноска, както и надплатените суми за годишна такса за управление /които се изчислявали
върху размера на непогасената главница/, чиито размери ответникът заявил, че ще посочи
след експертиза.
Ответникът оспорил като нищожни поради противоречие със закона /чл.10,
ал.3 от ЗЗД, чл.294, ал.2 от ТЗ, вр. чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ, както и чл.13,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 3.04.2008 г./ на съдържащите се в допълнителните
5
споразумения клаузи, с които към главницата са прибавени просрочени лихви, редовни
лихви и такси. Твърди се, че е допустимо капитализиране, представляващо увеличение на
главницата чрез прибавяне към нея на дължими, но непросрочени лихви, което обаче следва
да е било предвидено в първоначалния договор. Твърди се, че с подписаните допълнителни
споразумения е извършено увеличаване размер на главницата, но с просрочени лихви и така
полученият размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви било
забранено и в случая уговорките, въз основа на които е осъществено това олихвяване са
нищожни. Нищожна била уговорката по силата на която главницата се е увеличила не само
с просрочени лихви, но и с просрочени такси.
Ответникът е оспорил, че банката не е прилагала променлив БЛП и не се е
съобразявала с неговото намаляване. Банката предоставила кредит в швейцарски франкове с
повишен валутен риск. Оспорва и претенцията за извънсъдебни разноски за нотариални
такси като недопустима.
Представен е Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
36199/29.04.2008 г., по силата на който „Юробанк и Еф Джи България“ АД се е задължила
да предостави на И. С. Б. и М. Е. Н. в качеството им на кредитополучатели кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000
евро по курс „Купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 45 500 евро - в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 84 500 евро - в деня на усвояване на кредита за други разплащания
/чл.1, ал.1 от договора/. Кредитополучателите поели солидарна отговорност да върнат
кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. С чл.3, ал.1 от
договора страните са уговорили годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване
на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4,5%. По силата на чл.3, ал.3 от договора страните са договорили и лихва за забава в случай
на просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период
на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. С чл.3, ал.5 от договора
страните приели, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят. В чл.4 от договора са уговорени и дължимите такси за управление
на кредита – 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо
усвояване по кредита, а в началото на всяка следваща година, считано от откриването на
заемната сметка по кредита – 0.3% върху размера на непогасената главница към същата
дата, административна такса за обработване на документи, еднократно - 20 лв.
Кредитополучателите са се задължили да погасят кредита, включително дължимите лихви в
срок от 312 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. По силата на чл.12 от
договора Банката е запазила правото си по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното им превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови
органи и са задължителни за страните по договора.
С Приложение № 1 към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
36199/29.04.2008 г. страните са удостоверили, че на 15.05.2008 г. е усвоена главница в
6
размер на 216 740.42 шв.фр. като приложимият към датата на усвояване курс купува на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД към евро е 1.667234.
С Допълнително споразумение от 25.08.2010 г. страните предоговорили
съществуващи към датата на сключването му задължения на кредитополучателите като са
приели, че към 25.08.2010 г. задълженията са: просрочена главница в размер на 557.72
шв.фр., представляваща сбор от падежирали месечни вноски за главница към 25.08.2010 г. с
падежи 15.07.2010 г. и 15.08.2010 г., просрочени вноски за лихва общо в размер на 1774.12
шв.фр. - с падеж 15.07.2010 г. в размер на 524.30 шв.фр. и с падеж 15.08.2010 г. в размер на
1249.82 шв.фр., просрочени наказателни лихви върху просрочените главница в размер на
7.42 шв.фр. просрочени такси общо в размер на 72.93 шв.фр. – 62.84 шв.фр. такса
управление за м. 08.2010 г. и 10.09 шв.фр. такса за администриране на просрочен кредит за
м.07.2010 г. и м.08.2010 г. /чл.2 от споразумението/. Страните се съгласили, че всички
дължими плащания по чл.2 се преоформят служебно от банката на датата на споразумението
чрез натрупването им към главницата. Уговорен е 6-месечен гратисен период, през който
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 770 шв.фр. През
този период не са начислява, съответно не се дължи главница. Със сумата от 770 шф.фр. се
погасява само част от дължимата лихва. По силата на чл.5, ал.1 от допълнителното
споразумение, след изтичане на периода на облекченото погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена и недължима през периода на облекченото погасяване лихва.
Представено е допълнително споразумение от 14.03.2011 г. към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199, сключено между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД от една страна и И.Б. и М. Е. Н. от друга страна, с което отношенията по
договора за кредит са предоговорени. Страните са констатирали в чл.2, ал.1, че към
14.03.2011 г. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размери: т.2 –
435.15 шв.фр. просрочена част от редовна лихва дължима на 15.02.2011 г. последна падежна
дата от уговорения 6-месечен гратисен период със споразумението от 25.08.2010 г.; т.5 -
214 842.61 шв.фр. редовна главница. С чл.3 страните са се съгласили всички плащания във
връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4 да се преоформят служебно от кредитора на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит в размера по чл.2, ал.1, т.5 от договора, с
което редовната главница е увеличена на сумата от 215 277,76 шв.фр.. С чл.4 е уговорен 12-
месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който
се начислява фиксрана годишна лихва в размер 4.45% и кредитополучателят погасява дълга
на равни месечни погасителни вноски в размер 800 шв.фр. Съгласно чл.5 след изтичане на
периода на облекчено погасяване на дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателят дава своето
съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. Съгласно чл.6 след този период се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата Базов
лихвен процент на кредитора за жилищни кредити плюс договорна лихвена надбавка в
размер 0.28 пункта и кредиторът погасява дълга на равни месечни погасителни вноски
съгласно погасителния план, неразделна част от споразумението.
Представено е допълнително споразумение от 19.12.2012 г. към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199, сключено между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД от една страна и И.Б. и М. Е. Н. от друга страна, с което отношенията по
договора за кредит са предоговорени. Страните са констатирали в чл.2, ал.1, че към
19.12.2012 г.. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размери: т.1 –
1 437.53 шв.фр. просрочена главница т.2 – 5 272.89 шв.фр. просрочена редовна лихва; т.3
7
307.59 шв.фр. просрочени такси и т.5 – 212 755.02 шв.фр. редовна главница. С чл.3 страните
са се съгласили всички плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4 да се преоформят
служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит
в размера по чл.2, ал.1, т.5 от договора, с което редовната главница е увеличена на сумата
219 773,03 шв.фр. В чл.4 е уговорен 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от следващия падеж, след изтичането на който върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
кредитополучателят с подписване на споразумението дава съгласие. Пред периода се
начислява годишна лихва равна на действащия към същата дата Базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2.47 пункта като през периода
погасяването на дълга се извършва на равни месечни погасителни вноски в размер 815
шв.фр. на месец съгласно погасителен план. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата съгласно предходния
член се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
базов лихвен п роцент на банката за жилищни кредити в съответна валута плюс договорена
лихвен анадбавка в размер 0.46 пункта като след изтичане на периода за облекчено
погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга
на равни месечни вноски съобразно погасителния план. Към датата на сключване на
споразумението БЛП за жилищни кредити в шв.фр. е посочен 6.95%.
С договор за цесия /за прехвърляне на вземания по договори за кредит/ от
12.06.2008 г. „Юробанк България“ АД в качеството си на цедент е прехвърлила на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД в качеството на цесионер вземанията си по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199 към И.Б. и М. Е. Н., които впоследствие и
на 23.12.2016 г. отново с договор са прехвърлени обратно на „Юробанк България“ АД . За
прехвърлянето длъжникът е уведомен с нотариална покана с рег.№ 1494, том 1, акт 198 от
19.06.2017 г. на Нотариус А. Г. с рег. № 031 на НК, връчена редовно на ответника на
22.06.2017 г. чрез неговата майка М. Н. Б..
С нотариална покана с рег. № 1493 от 19.06.2017 г., том 1, акт 197 на нотариус
А. Г. с рег. № 031 на НК, връчена на И.Б. редовно на 22.06.2017 г. чрез неговата майка М. Н.
Б., „Юробанк България“ АД го уведомила, че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и като компетентно изготвена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото
лице към 23.02.2018 г., дългът по кредита е общо в размер на 306 641,12 шв.фр.в т.ч.:
остатък редовна (непадежирала) главница - в размер на 196 053.89 шв.фр. (таблица 1, колона
3 от заключението); просрочена главница - в размер на 24 255.57 шв.фр. (таблица 1, колона
24), представляваща 55 непогасени месечни вноски за главница на падежни дати за периода
15.08.2013 г. - 15.02.2018 г.; Просрочени редовни лихви - общо в размер на 72 922.98 шв.фр.,
представляващи 57 непогасени месечни вноски за редовни лихви (таблица 1, колона 23), в
т.ч.: 1630 шв.фр. - просрочени 2 вноски за редовни лихви по 815 шв.фр. с падежи 15.06.2013
г. и 15.07.2013 г. от дължимите през 6-месечния гратисен период съгласно допълнително
споразумение № 2 71 010.50 шв.фр. - просрочени 55 (петдесет и пет) вноски с падежи от
15.08.2013 г. до 15.02.2018 г. вкл., 282.48 шв.фр. - просрочена текуща лихва, начислена от
15.02.2018 г. до 22.02.2018 г. вкл.; Просрочени наказателни лихви - общо в размер на
9 037.53 шв.фр., начислени за периода 15.09.2013 г. до 22.02.2018 г. вкл. върху просрочените
главници с падежи от 15.08.2013 г. до 15.02.2018 г. (таблица 1, колона 25); Просрочени
месечни такси за управление на кредита - общо в размер на 3 580,40 шв.фр., начислени за
периода от 15.06.2013 г. до 15.02.2018 г. вкл. по 0,03% върху остатъка от редовна главница
(таблица 1, колона 26); Просрочени такси за администриране на просрочен кредит - общо в
8
размер на 140,19 шв.фр., начислени с падежи от 15.06.2013 г. до 15.12.2013 г. вкл. (таблица
1, колона 27); Просрочени имуществени застраховки - общо в размер на 650.56 шв.фр,, в т.ч.
част от застраховката за 2013 г. в размер на 106.06 шв.фр., застраховката за 2014 г. в размер
на 249.87 шв.фр., за 2015 г. в размер на 102.58 шв.фр., за 2016 г. в размер на 83 шв.фр., за
2017 г. в размер 109.05 шв.фр. (таблица 1, колона 28).
Дългът по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199 към
20.01.2020 г. е общо в размер на 382 502.25 шв.фр. в т.ч.: Остатък редовна (непадежирала)
главница - в размер на 196 053.89 шв.фр. (таблица 2, колона 3); Просрочена главница — в
размер на 37 100.57 шв.фр. (таблица 2, колона 24), представляваща 78 непогасени месечни
вноски за главница на падежни дати за периода 15.08.2013 г. - 15.01.2020 г.; Просрочени
редовни лихви - общо в размер на 99 822.58 шв.фр., представляващи 80 непогасени месечни
вноски за редовни лихви (таблица 2, колона 23), в т.ч.: 1 630 шв.фр. - просрочени 2 вноски за
редовни лихви по 815 шв.фр. с падежи 15.06.2013 г. и 15.07.2013 г. от дължимите през 6-
месечния гратисен период съгласно допълнително споразумение № 2, 98 004,03 шв.фр. -
просрочени 78 вноски с падежи от 15.08.2013 г. до 15.01.2020 г. вкл., 188.55 шв.фр. -
просрочена текуща лихва, начислена от 15.01.2020 г. до 19.01.2018 г. вкл.; Просрочени
наказателни лихви - общо в размер на 19 587.06 шв.фр., начислени за периода 15.09.2013 г.
до 19.01.2020 г. вкл. върху просрочените главници е падежи от 15.08.2013 г. до 15.01.2020 г.
(таблица 2, колона 25); Просрочени месечни такси за управление на кредита - общо в размер
на 4 891.83 шв.фр., начислени за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2020 г. вкл. по 0,03%
върху остатъка от редовна главница (таблица 2, колона 26); Просрочени такси за
администриране на просрочен кредит - общо в размер на 140.19 шв.фр., начислени с падежи
от 15.06.2013 г. до 15.12.2013 г. вкл. (таблица 2, колона 27); Просрочени имуществени
застраховки общо в размер на 650.56 шв.фр., в т.ч. част от застраховката за 2013 г. в размер
на 106.06 шв.фр., застраховката за 2014 г. в размер на 249.87 шв.фр., за 2015 г. в размер на
102.58 шв.фр., за 2016 г. в размер на 83 шв.фр., за 2017 г. в размер 109,05 шв.фр. (таблица 2,
колона 28).
Вещото лице е отразило периодите, през които ответникът не е
обслужвал/плащал процесния кредит в таблица 1 (и таблица 2) към експертизата за периода
от 19.12.2012 г. (датата на сключване на допълнително споразумение № 2) до 11.11.2013 г.
(дата на последно постъпила сума по погасителната разплащателна сметка в швейцарски
франкове на ответника с IB AN *** за плащане на задължения по кредита). Посочените в
експертизата последни плащания по кредита са за периода от 20.01.2013 г. до 11.11.2013 г.
Датите на плащанията и размерът на платените суми по пера, са посочени в таблици 1 (и в
таблица 2), в колони 16, 17, 20, 21 и 22, както следва: в колона 16 - дата на погасяване, в
колона 17 - погасена редовна лихва, в колона 20 - погасена такса за управление на кредита, в
колона 21 - погасена такса за администриране на просрочен кредит, в колона 22 - погасена
имуществена застраховка. Видно от данните в таблицата, последната дата на плащане е
11.11.2013 г., на която са платени следните задължения по кредита: 225.30 шв.фр.
задължение за редовна лихва; 146.65 шв.фр. - част от задължението за имуществена
застраховка за 2013 г., цялата в размер 252.71 шв.фр. Посочените плащания са съобразно
счетоводните записвания за постъпилите суми по разплащателната сметка на ответника в
швейцарски франкове № *** при ищцовата банка, обслужваща погасяването на кредита,
отнесени с основание за погасяване на съответно задължение по кредит с референтен №
895726 - процесният. За посочения период - 20.01.2013 г. - 11.11.2013 г. ответникът
захранвал разплащателната си сметка в швейцарски франкове с IBAN *** срещу левове,
внесени в брой на каса в банката, които в момента на вноската са обменяни в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката в деня на вноската.
Във въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която въззиввникът-жалбоподател държи сумите, изчислени от вещото
9
лице към 23.02.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/, при който вариант е взето
предвид уговореното в първоначалния договор и първоначално определената месечна
вноска, без да се взема предвид едностранното увеличаване на погасителната вноска и
валутната разлика. При това дължимата сума е 256 728.35 шв.фр., от които: 1./ дълг по
главница – 195 446.97 шв.фр., от които 169 061.36 шв.фр. остатък по редовна главница;
26 385.61 шв.фр. просрочена главница /представляваща нехогасена част от вноската спадеж
15.06.2013 г. в размер 302.66 шв.фр., цялата в размер 406.23 шв.фр. и 56 непогасени месечни
вноски за главница на падежди дати за периода от 15.07.2013 г. до 15.02.2018 г., общо в
размер 26 082.83 шв.фр.; 2./ просрочени редовни лихви - 48 412.10 шв.фр., представляващи
56 непогасени месечни вноски за редовни лихви с падежи от 15.07.2013 г. до 15.02.2018 г.
общо в размер на 48 226.37 шв.фр. и 185.73 шв.фр. текуща лихва, начислена от 15.02.2018 г.
до 22.02.2018 г. вкл.; 3./ просрочени наказателни лихви - 9 191.13 шв.фр., начислени за
периода 15.10.2013 г. до 22.02.2018 г. вкл. върху просрочените главници с падежи от
15.07.2013 г. до 15.02.2018 г.; 4./ просрочени месечни такси за управление на кредита -
2 839.40 шв.фр., начислени за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2018 г. вкл. по 0.03% върху
остатъка от редовна главница; 5./ просрочени такси за администриране на просрочен кредит
– 41.54 шв.фр., начислени с падежи от 15.11.2013 г. и 15.12.2013 г.; 6./ просрочени
имуществени застраховки – 797.21 шв.фр., в т.ч. застрахователната премия за 2013 г. в
размер на 252.71 шв.фр., застрахователната премия за 2014 г. в размер на 249.87 шв.фр., за
2015 г. в размер на 102.58 шв.фр., за 2016 г. в размер на 83.00 шв.фр., за 2017 г. в размер
109.05 шв.фр.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство е предсрочно изискуемо парично
вземане на „Юробанк България“ АД към И. С. Б., произтичащо от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г.
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката, в
качеството й на кредитодател от една страна и ответникът и М. Е. Н. като
кредитополучатели е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата
на което банката е отпуснала на кредитополучателя кредитен лимит в размер
равностойността в швейцарски франкове на 130 000 евро по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита срещу задължение на
кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора.
От изслушаната експертиза е установено, че банката е изпълнила
задълженията си и е предоставила на кредитополучателите уговорената парична сума, а
ответникът в качеството си на кредитополучатели не е изпълнили задължението си да върне
в цялост сумата съобразно уговорения срок като след 11.11.2013 г. са преустановени
плащанията към банката, поради което последната се е възползвала от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 18 от процесния договор. Предсрочната
изискуемост е обявена от страна на банката на ответника на 22.06.2017 г. с нотариална
покана с рег. № 1493 от 19.06.2017 г., том 1, акт 197 на нотариус А. Г. с рег. № 031 на НК и
има действие от момента на получаване на волеизявлението от длъжника, в случай, че към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /т.18 от ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът приема, че банката-ищец надлежно е упражнила
10
потестативното право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като това
волеизявление е достигнало до ответниците.
За установяване размера на задължението, съдът следва да се произнесе по
направените възражения за недействителност на клаузи от договора /чл.3, ал.1, чл.3, ал.5;
чл.4, ал.3 и чл.12/ и от споразуменията към него, които имат пряко отношение към
формирането на дълга, като следва да се има предвид, че това е и служебно задължение на
съда произтичащо от засилената защита на правата на по-слабата страна в
правоотношението, каквато безспорно са ответниците-потребители. Съдът счита, че
ответниците имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като
такива се ползват от защитата на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Тази засилена защита е уредена със специални императивни норми. Съдебният
състав приема, че с разпоредбите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от
процесния договор са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са
нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тежест на
търговеца е да установи, че клауза от договора или общите условия, която го ползва, е
индивидуално уговорена. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия - чл. 143, ал. 2 ЗЗП.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.
143 от ЗЗП, като изброяването е примерно. С чл. 3, ал. 5 от процесния договор страните са
предвидили, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като
договорените надбавки не се променят. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в
лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. С чл. 6, ал. 3 от договора страните са се
договорили, че в случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за
което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие. С чл. 12, ал. 1 от подписания договор страните са приели, че Банката запазва
правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 20. С посочените разпоредби е договорено промяната на
лихвения процент, на погасителните вноски, на Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните да се решава еднолично от банката, за което кредитополучателят бива само
уведомяван. Действително, чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно
изменение на цената на договора /в случая възнаградителната лихва и таксите/ поради
външни причини, които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/ или от държавния регулатор, но визира сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Съдът
11
съобразява и практиката на ВКС и задължителната практика на СЕС, в които е възприето, че
една клауза е сключена във вреда на потребителя, когато тя не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, като потребителят следва предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може той на своя ред да реагира по най-уместния начин. Процесният договор
не предвижда условията, налагащи едностранната промяна на БЛП и механизъм за
определяне на този размер от банката. Не е ясна методологията, създадена от банката-
кредитор, по която последната определя цената.
В постоянната съдебна практика по Директива 93/13 се приема, че въведената
с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност. Това положение го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 и др. /. В случаите, в
които търговецът използва това, се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните. По този начин се нарушават изискванията за добросъвестност
при сключване на договорите. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в
облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от правните норми
интерес, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания са нарушени с включването на обсъдените по-горе договорни клаузи, доколкото
с тях се ограничават възможностите на потребителя. Това води не само до липса на защита,
но и до незачитане на неговите интереси. Посочените клаузи говорят за икономическата
неосведоменост на ответника, която недобросъвестно е ползвана от Банката. По делото не са
ангажирани доказателства, че тези клаузи са индивидуално договорени, което е било в
доказателствена тежест на банката.
По изложените съображения апелативният съд приема, че обсъжданите клаузи
в Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г. не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Следователно тези
клаузи покриват общите критерии, дадени в нормата на чл. 143 ЗЗП, което ги прави
неравноправни. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП процесните договорни клаузи -
чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, са нищожни и като такива не намират приложение в
отношенията между страните.
С клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от
договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати
ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. С чл.23, ал.2 кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Така формулирана клаузата на
чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Банката не е
предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за
които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че
12
това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му,
не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя. На потребителя,
обаче, като по-слабата страна в правоотношението, което включва и степента на
информираност, не е предоставена информация при сключването на договора за жилищен
кредит какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност. Не е установено
икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да
са му разяснени. Банката, като професионалист, е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната
страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се
отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по-слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Това са и разясненията, дадени с решение № 295 от 22.02.2019
г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО, в което е прието също, че неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която
не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в
този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3
ЗЗП. Приетото относно неравноправния характер на посочената клауза е напълно относимо
към настоящия случай, тъй като по делото не се установи ответниците да са били
информирани при сключването на договора за жилищен кредит със срок на издължаване от
26 години /312 месеца – чл.5, ал.1 от договора/ какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо националната валута, нито им е бил разяснен
валутния риск.
Ответникът - кредитополучатели не е бил предварително информиран за
валутния риск, с оглед на което за него са останали неясни последиците от сключването на
договора за кредит в швейцарски франкове и начина, по който промяната на валутния курс е
възможно да повлияе върху конкретните им задължения за погасяване на кредита. По тези
съображения клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 са също неравноправни като неиндивидуално
договорени, чиито последици са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и които не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. В нарушение на принципа за добросъвестност, те създават във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, тези клаузи се явяват
нищожни на основание чл. 143, т. 19 /предишна т. 18/ вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Сключените в последствие допълнителни споразумения също не сочат на
индивидуално договаряне при сключването на договора. Като тяхна цел е посочено
постигане на облекчени за длъжниците условия по разплащане на дълга. С техните клаузи
са уговорени периоди на облекчено погасяване – 6-месечен, 12-месечен с месечни вноски в
намален размер, както и намален БЛП, но само за тези периоди. След изтичането, обаче, на
тези облекчени периоди е предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. Прави впечатление, че към датата на последното
допълнително споразумение 19.12.2012 г. БЛП е бил в размер на 6.95 %, докато при
13
сключването на договора е бил в размер на 4. 50 %. Практическият резултат от тези
споразумения е увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване
върху тях на възнаградителни лихви. С това по никакъв начин не се постига облекчаване
изпълнението на задълженията на длъжниците, а се утежнява тяхното положение чрез
олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява
възнаградителна лихва. Уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит,
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД и са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Това разрешение е
възприето и в практиката на ВКС - решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на
ВКС, II ТО/. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов
акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
само между търговците. В настоящия случай, ответниците са физически лица. Липсва
приета от БНБ Наредба по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и като такава не може да бъде приета
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отменена, но
действала към релевантния момент/. В нито една от разпоредбите на чл. 13 от Наредбата не
се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от
03.04.2008 г. (отм.); не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, установяваща
възможност за олихвяване на изтекли лихви. В тази връзка възражението на въззивниците е
правилно.
Допълнителните споразумения към договора за кредит са сключени от
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Цесията има действие спрямо длъжника от
момента, в който е уведомен за нея от цедента - чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. В настоящия
случай, не се спори, а и от доказателствата по делото, се установи, че цедентът е уведомил
длъжниците за извършената цесия. От момента на уведомяването спрямо длъжниците
титуляр на вземането им е цесионерът - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД., който е
придобил вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД т. е. с всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да договаря
нови условия. С прехвърлянето на вземането не е нарушена законова разпоредба, а
естеството на вземането позволява неговото препвърляне, поради което не е налице
нарушение на чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване установената нищожност на клаузите в допълнителните
споразумения, водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер на клаузите в
договора за промяна едностранно от банката на базовия лихвения процент, който участва
при формирането на възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния
характер на клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора, съдът приема, че задължението на
ответниците следва да бъде изчислено, като се вземат предвид месечните вноски,
договорената лихва към момента на усвояване на кредита, без да се съобразяват
настъпилите след този момент изменения, обективирани в допълнителните споразумения,
както и последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен процент.
От допуснатата пред настоящия съдебен състав допълнителна ССЕ /частта й
по задача 3 на жалбоподателя/ съдът приема за установено, че въззиввникът-жалбоподател
държи сумите, изчислени от вещото лице към 23.02.2018 г. /датата на подаване на исковата
молба/, при който вариант е взето предвид уговореното в първоначалния договор и
първоначално определената месечна вноска, без да се взема предвид едностранното
увеличаване на погасителната вноска и валутната разлика. При това дължимата сума е
256 728.35 шв.фр., от които: 1./ дълг по главница – 195 446.97 шв.фр., от които 169 061.36
шв.фр. остатък по редовна главница; 26 385.61 шв.фр. просрочена главница /представляваща
14
нехогасена част от вноската спадеж 15.06.2013 г. в размер 302.66 шв.фр., цялата в размер
406.23 шв.фр. и 56 непогасени месечни вноски за главница на падежди дати за периода от
15.07.2013 г. до 15.02.2018 г., общо в размер 26 082.83 шв.фр.; 2./ просрочени редовни
лихви - 48 412.10 шв.фр., представляващи 56 непогасени месечни вноски за редовни лихви с
падежи от 15.07.2013 г. до 15.02.2018 г. общо в размер на 48 226.37 шв.фр. и 185.73 шв.фр.
текуща лихва, начислена от 15.02.2018 г. до 22.02.2018 г. вкл.; 3./ просрочени наказателни
лихви - 9 191.13 шв.фр., начислени за периода 15.10.2013 г. до 22.02.2018 г. вкл. върху
просрочените главници с падежи от 15.07.2013 г. до 15.02.2018 г.; 4./ просрочени месечни
такси за управление на кредита - 2 839.40 шв.фр., начислени за периода от 15.11.2013 г. до
15.02.2018 г. вкл. по 0.03% върху остатъка от редовна главница; 5./ просрочени такси за
администриране на просрочен кредит – 41.54 шв.фр., начислени с падежи от 15.11.2013 г. и
15.12.2013 г.; 6./ просрочени имуществени застраховки – 797.21 шв.фр., в т.ч.
застрахователната премия за 2013 г. в размер на 252.71 шв.фр., застрахователната премия за
2014 г. в размер на 249.87 шв.фр., за 2015 г. в размер на 102.58 шв.фр., за 2016 г. в размер на
83.00 шв.фр., за 2017 г. в размер 109.05 шв.фр.
Следователно ответникът следва да бъдат осъден да заплати целия предявен
размер на иска за заплащане на част от дължимата главница, който е 181 312.42 шв.фр.,
която сума е в рамките на дължимият към 23.02.2018 г. /датата на подаване на исковата
молба/ размер на главницата съобразен с договореното единствено в първоначално
сключения договор между страните.
По отношение на възражението за недължимост на сумата от 960 лв. – такса за
изпратените до ответника нотариални покани.
Процесният договор е търговска сделка и към него са приложими
разпоредбите, уреждащи материята на този вид сделки. Разпоредбата на чл.309а ТЗ
предоставя на кредиторът право на обезщетение за разноски за събиране на вземането в
размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът има право на
обезщетяване за разноските по събиране, понесени вследствие на забавата на длъжника.
Настоящият съдебен състав намира, че в тези разноски се включват разходите, направени за
отправянето на покана към длъжника да заплати задълженията си, тъй като с нея се цели
именно събиране на вземането. Тези разноски представляват вреда за кредитора, която
вреда се намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка.
Вследствие неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена
вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на нотариалните покани, с които е обявил
предсрочната изискуемост на кредита.
По делото е установено, че въззиваемият е направил разноски за изготвяне и
изпращане на нотариалната покана до въззивника, с която Банката е обявила предсрочна
изискуемост на кредита. Същите са във връзка с неизпълнението на задълженията по
процесния договор.
Съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд за недължимост на
разноските за уведомленията за извършените две цесии, както и тези до другите двама
наследници на починалия съдлъжник, които са се отказали от неговото наследство.
В процесната нотариална покана е удостоверено събирането на такса за нея в
размер 20 лв. Доколкото ищецът не е представил доказателства от които да се установява да
е направил други разноски във връзка със събирането на вземането си, съдът намираче искът
му се явява основателен за сумата 80 лв., предвидена от закона като минимален размер на
това обезщетение, който размер е присъден от първоинстанционния съд поради което и
искът за разликата над 80 лв. до претендираната сума от 960 лв. правилно и законосъобразно
е отхвърлен.
15
Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за разноските следва да се поеме от
въззивника, като същият бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 400 лв.,
представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1019/06.02.2020 г. по гражданско дело №
2551/2018 г. Софийски Градски Съд, 1-6 състав.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.7,
ап.97 на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. “Околовръстен път“ № 260 на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16