Р E Ш Е Н И Е
№ 646
гр.Плевен, 20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №663/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от Д.Й.Х.,
чрез адв. Р. И.- ПлАК, против Решение от 14.07.2020г. по НАХД№366/2020г. по
описа на Районен съд – Плевен, в частта му, с която е изменено издаденото НП№17-0938-000219/0302.2017г.
на Началника група ОД на МВР, сектор „ Пътна полиция“, за наложено адм.
наказание по реда на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП- „глоба“, в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като е намалил
наложената глоба на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец. Твърди се, че решението, в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, като въззивният съд неправилно е приел за установена
изложената в АУЕАН фактическа обстановка. Твърди се също, че в случая
административнонаказателното производство е погасено по давност, с оглед датата
на извършване на нарушението- 18.01.2017г., като се твърди, че приложимата
абсолютна давност е три години. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение,
като незаконосъобразно.
В с.з., касаторът, ред. пр., явява се лично
и с адв. Р.И., и поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея
основания.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага на съда я
уважи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение №369/14.07.2020г. по
НАХД №366/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е изменил НП №17-0938-000219/0302.2017г.
на Началника група ОД на МВР, сектор „Пътна полиция, в частта му с която, на
касатора Д.Х., са наложени адм. наказания, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП- глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като е намалил размера на
наложената глоба на 50лв. и срокът на лишаването от право на управлява МПС, на
един месец. С решението, ПлРС е отменил наказателното постановление, в
останалата му част, с която на Х. са наложени наказания, както следва: на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП- глоба в размер на 10лв., на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП- глоба в размер на 10лв., на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП- глоба в размер на 10лв, и
на основание чл. чл. 183, ал.1, т.2
от ЗДвП- глоба в размер на 10лв, като
незаконосъобразно. Решението е влязло в сила в тази му част.
В решението си- в обжалваната му част-
въззивния съд е приел за установено, че на 18.01.2017г., ок. 11,20 часа, в гр.
Плевен, ул. „Д. Константинов“, пред входа/изхода на Паркинг пред сградата на
Областна администрация- Плевен, жалбоподателката Х. не е изпълнила устно
разпореждане на контролните органи на МВР, за преместване на автомобила си, във
връзка с мероприятие по обезпечаване на правителствена делегация. В решението
си, ПлРС е приел за установено, че на посочената дата и място, на полицейските
служители Д.Х.и Ю.М., е било възложено осигуряването на безпроблемно
преминаване и паркиране, на паркинга пред сградата на Областна администрация,
на ескорта на министър- председателя на РБ, по повод негово посещение, като за
цел е била извършена временна организация на движението, сигнализирана с конуси,
поставени на входа/изхода на паркинга, целящи недопускане на паркирани, и/или
престояващи в зоната на паркинга, автомобили. Приел е за установено, че
независимо от въведената временна организация, Х. е паркирала лекия си
автомобил ***между конусите и е предприела действия по зареждане със стоки, на
стопанисвания от нея търговски обект – магазин, намиращ се в сградата на Областна
администрация, и обслужване на клиент. Приел е за установено, че Х. не
изпълнила своевременно устното разпореждане за преместване на автомобила, а го
е преместила след словесен конфликт, с продължителност 20- 30 минути. В
решението си, въззивният съд е приел, че
описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка безспорно се установява от
събраните по делото доказателства и е приел, че
Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 103 от ЗДвП. Приел е също, че с
оглед на социалното, материално и
семейно положение на жалбоподателката, наложените й наказания следва да бъдат
намалени.
Настоящия касационен състав намира, при извършената
служебна проверка за законосъобразността и допустимостта на постановеното
решение, в обжалваната му част, че същото е правилно и законосъобразно, не
страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в
сила. В случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила и/или
материалноправните норми, водещо до неговата отмяна. Въззивният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора Х. факти, за които са
наложени съответните наказания, са установени в пълнота, и правилно от въззивния
съд, като при тяхната съвкупна преценка, е изведен правния извод за
съставомерност и доказаност на вмененото на касатора нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да се
преповтарят. Настоящият състав намира, че приетата от въззвиният съд фактическа
обстановка е правилно установена, съобразно показанията на разпитаните
свидетели, а и съобразно обясненията на самия жалбоподател. Следва да бъде
посочено, че съобразно нормата на чл. 220 от АПК, касационната инстанция съблюдава
единствено правилното приложение на материалния закон, въз основа на приетите
за установени, от първоинстанционния съд факти.
Настоящият състав намира, че правилно
въззивният съд е индивидуализирал наложените на касатора Х. наказания, по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като е определил
такива в установеният минимум.
По отношение на направеното възражение за
изтекла погасителна давност, съдът намира за установено следното: съобразно
нормата на чл. 11, ал.3 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Предвидената спрямо
настоящия случай абсолютна давност, определена по правилата на чл. 81, ал.3,
вр. чл. 80, ал.1,т.5 от НК- 4 години и 6 месеца /арг. Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС/, считано от датата на извършване на
нарушение-18.01.2017г, не е изтекла, към датата на приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция. Поради това, възражението за изтекла погасителна
давност, спрямо настоящето административнонаказателно производство, е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. Първо АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №369/14.07.2020г. по НАХД №366/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, в обжалваната му част, с която, е изменено НП №17-0938-000219/0302.2017г. на Началника група ОД на МВР, сектор „Пътна полиция, в частта му с която, на Д.Й.Х.,***, са наложени адм. наказания, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като Е НАМАЛЕН размера на адм. наказание „глоба“ от 100лв. на 50лв. и на адм. наказание „лишаване от право на управлява МПС“ от три месеца, на един месец.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/