МОТИВИ към присъда № 16 от 25.01.2017г. по НОХЛ №2664 2015. по описа на Плевенски  районен  съд

 

 

Районна  прокуратура Плевен е  повдигнала обвинение:

-          срещу подсъдимия Н.Д.И., ЕГН **********, за това, че на 27.07.2014г. в с. ***,  в съучастие като извършител  с Ю.З.М. и  М.З.М. отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1700лева от владението на И.Я.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, във вр. чл. 20 ал.2 от НК.

 - срещу М.З.М., ЕГН **********, за това, че на 27.07.2014г. в с. *** в съучастие, като извършител с Ю.З.М. и Н.Д.И., също като извършители, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1700лева от владението на И.Я.И., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК

- срещу подсъдимия Ю.З.М., ЕГН**********, за това, че на 27.07.2014г. в с. *** в съучастие, като извършител с М.З.М. и Н.Д.И., също като извършители, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1700лева от владението на И.Я.И., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че същото е доказано. По отношение на  тримата подсъдими пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер близък до минималния, който законът предвижда, което наказание да изтърпят  ефективно.  

Служебният защитник на подсъдимия Н.Д. *** - адв.П. *** пледира  за оправдателна  присъда спрямо подсъдимите, поради недоказаност  по един несъмнен и категоричен  начин, че именно те са автори  на това деянието. Пледира, че всички съмнения  следва да бъдат  тълкувани в тяхна полза и моли съда да приеме доводите му, изложени в пледоарията му  за основателни,като оправдае подзащитният му. 

Служебният защитникът на подсъдимите  М.З.М. и Ю.З.М. -  адв.П.И. пледира за оправдателна присъда спрямо  подзащитните му, т.к. счита , че  не се установи по несъмнен и категоричен начин, че са извършители на престъплението за което са обвинени, липсват преки доказателства по обосноваване на обвинителната теза, като  счита,че установяване на авторството  на деянието е  най-съществения момент в наказателния процес, и че не са налице  преки доказателства.

 Подсъдимите не дават обяснения, не признават вина, в  даденото от съда право на лична защита и последна дума искат да бъдат оправдани.

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и условията на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият Н.Д.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** и към момента на деянието е  осъждан за множество престъпления от общ характер  за които   са му налагани наказания лишаване от свобода.

Идентично е положението и с подсъдимия М.З.М., който е роден на ***г***, българин, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,

Подсъдимият Ю.З.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН**********. Същият  към момента  на деянието  е бил неосъждан.

Подсъдимите Н.Д.И., Ю.З.М. по прякор „***” и М.З.М. по прякор „***” се познавали и поддържали приятелски взаимоотношения. Тримата били безработни, не реализирали никакви трудови доходи и често изпитвали недостиг на  парични средства.

На 27.07.2014г. вечерта около 21.00часа подсъдимите И., М.М. и Ю.М. отишли да пазаруват в магазина на свидетеля И.П.П.. Там тримата видели непознато за тях лице -мъж, който седял на пейка пред търговския обект, имал до себе си сак с багаж и пиел бира. Тримата подсъдими спрели и завързали разговор с непознатия. Това бил свидетелят И.Я.И.. Св. И. споделил с подсъдимите, че е пристигнал в село *** за да започне работа като пастир в кошарите на лице с малко име „***”. Подсъдимите И., М.М. и Ю.М. казали на св. И., че познават „***” и ще го заведат до мястото, където се намират кошарите с животните му.Тримата подсъдими и св.*** останали пред магазина до към 21 часа вечерта,пили бира и разговаряли.През това време пред магазина спирали и други лица,разговаряли с подсъдимите,със св. И.. Подсъдимите ровили в сака му,което било забелязано от анонимния свидетел. По мръкване,когато и магазина затворил,всички се разотишли, св.***, вярвайки на обещанията на подсъдимите, че ще го заведат при ***, взел сака си и тръгнал с тях. Подсъдимите М.М. и Ю.М.  вървели напред и завили по една странична уличка. От своя страна подс. Н.И. прегърнал през рамо св. И. и го насочил по същата уличка. Там подс. Н.И. започнал да нанася удари в лицето на пострадалия - св.***. В резултат на нанесения побой, пострадалият И. паднал на земята. Подсъдимият Н.И. със сила,скъсвайки ризата, бръкнал в джоба му и взел от там сумата от 1700лв. В джоба на пострадалият били още лична карта и един ваучер за предплатени разговори на „М - ТЕЛ” и бележка с телефонен номер /на ***/,които изпаднали на улицата. Подсъдимите М.М. и Ю.М. наблюдавали от известно разстояние –края на уличката действията на подс.Н.Д..С отнетите пари той се приближил към тях и тримата се отдалечили от местопрестъплението.

След като отминал първоначалния шок от нанесените удари св. И. успял да стане от земята и тръгнал в посока центъра на с.***. Докато се придвижвал бил засечен от патрул на РУ – гр.Пордим. Пострадалият разказал за инцидента на полицейските служители - свидетелите В.Н.Д. и И.К.П.. На полицейските служители св.*** не казал истинското си име,т.к. знаел,че полицията го издирва.Докато те се опитвали да установят самоличността му,той им казал, че иска да отиде до тоалетна и избягал. Прескочил оградата на една къща,в близост до центъра,от където откраднал колело,но бил заловен от същите полицейски служители,които предприели обход на района и го намерили да се крие в храстите край пътя,където било намерено и откраднатото колело.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, протоколи за разпознаване на лица и предмети,протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост, характеристични справки и други писмени доказателства.

Свидетелят И.Я.И. твърди,че през лятата на 2014г. на 26 или 27 юли ходил в *** за работа, да пасе овцете на човек на име ***.Отказал се от работата,но т.к. нямал цигари отишъл да си вземе „до една кръчма”. Пил в кръчмата бира. Имал у себе си хиляда седемстотин и няколко лева. В него период искал да си купува къща във *** и си носил парите –сумата от 1700лв, от доста дълго време все у себе си. В селото пристигнал към два часа следобед. Седнал на една пейка пред магазин за хранителни стоки. Седял доста време там – няколко часа. Напил се. Купувал си от магазина бира и излизал на пейката да пие. Около седем - осем бири бил изпил. През това време - когато пиел, при него дошли две - три момчета,които не познавал. Почерпил ги с  по една бира. „тези момчета” били тримата подсъдими и с тях имало още един човек. „Въртели се” край него. Видели, че е пиян и почнали да го питат откъде бил, що бил.  Той ги накарал да го закарат при този човек, дето щял да  му работи или да му намерят кола и да се върне във ***. Те казали, че ще му намерят кола. Единия му казал „ела до дома, баща ми има кола и ще запалим колата и ще те закараме до ***“. Съгласил се „на пияна глава”. Преди това,докато бил влизал в магазина, някой от тримата подсъдими му бил сменил телефона с друг,със счупен дисплей. Ядосал се. Казал да му върнат телефона, те отричали да са го сменили.  После тръгнали по една улица,те го водили да търсят кола. Парите си- 1700 лева  държал в предния джоб на ризата, закопчан със секретна игла, завити във вестни, заедно с личната му карта. Тръгвали да търсят кола - четирима били тогава. Завили в някаква камениста улица.” По едно време ме удариха като вървим. Този по- възрастния ме удари първо. Този дето го няма днес. Той ме удари с юмруци и по главата, после почнаха и другите и ме събориха с ритници на земята и тези тримата и те се включваха с ритници и юмруци. „ Усетил, че му се дръпнал джоба на ризата, където му били парите . Бил вече на земята. Единия го хванал и го скъсал джоба му-„ направо го дръпна и го скъса с парите вътре. Единия от четиримата беше, но точно кой беше –е туй не можах да видя. Беше тъмно и бях повален на земята.”  Опитвал се да си пази парите, свил се, но не можал. Ритали го. Почнал да викам и те се разбягали, ами му били взели парите. Излезли мъж и жена от една къща наблизо. Извикали полиция. Дошла полиция и го закарали до кметството. Бил арестуван,защото го издирвали.Той избягал и „взел” едно колело,че да се прибере във ***. Това било станало през нощта,след полунощ. Влязъл в една къща  и „изкарал” колело. „Дори не го изкарах, защото полицая ме хвана, пък същия полицай, дето тръгнал да ме търси. Обадил се на кмета, кмета да ми осигури стая да преспя за вечерта, ама  аз не останах и той тръгнал полицая  да ме търси и ме намери, докато крада колелото.” Никой не го бил тогава /по време на кражбата на колелото/. За колелото признал, че бил влязъл да го вземе,но полицаите то „заварили.”Тъмно било и таман на затваряне бил магазина когато тръгнали с подсъдимите. Вървели 15-20 минути, не повече. Не било далеко. На въпроса колко е бил пиян,дали е било до „безпаметност”, св.И. отговаря ”Горе-долу. Щом помня, тъй мисля”.Никой не му бил взел ризата за изследване. Полицаите видели, че ризата му била в кръв. Сцепена му била главата .

От показанията на св.*** съдът направи изводите си,че на процесната дата около 14 часа той пристигнал в с.***, където пред магазина на св.И.П.,няколко часа по-късно се запознал с тримата подсъдими.Изпил няколко бири и около 21 часа заедно с тях тръгнал към уличката,където му бил извършен грабеж на 1700лв. Показанията на св.*** се потвърждават от показанията на св.П. по отношение твърдението му,че тримата подсъдими разговаряли с него и заедно си тръгнали.Показанията му по отношение твърдението,че е нападнат и бит се потвърждават от показанията на анонимният свидетел,свидетелите полицейски служители и съдебномедицинската експертиза.

Според експертното заключение на в.л. д-р П.Д., на пострадалия И.Я.И. са нанесени разкъсно – контузна рана и кръвонасядане на лицето, охлузвания на лявата ръка и дясната поясна област. Уврежданията са резултат на тъпи травми и могат да са получени по начин и време, както съобщава прегледания – удари с ръце, крака, влачене. Конкретна идентификация на действал предмет не може да се направи. Така описаните увреждания са причинили разстройство на здравето временно и неопасно за живота. 

Тоест,безспорно на процестанат дата пострадалият е станал жертва на грабеж. Въпроса,на който следва да бъде отговорено е кой  е автора на деянието.

Според показанията на анонимният свидетел През лятото на миналата година /2014г./ видял „човека” пред магазина,пиел бира ,а „***”бил седнал до човека и го опипвал по джобовете. После като станало тъмно и се качили на едно баирче,свидетелят слизал надолу и се разминали.Тогава видял как *** го „гътнал на земята” и го ударил.Свидетелят видял *** само един път да го удря,като го „гътнал” на земята.Дори не видял,а чул удара и после човека обикалял и ревял.Като минавал и видял как *** „гъта човека ”, „другите „/*** и ***/ ги нямало.После тримата си разделили нещо.По –рано бил видял как  тримата му ровили в сака,пред магазина и после от магазина бил видял как Н. , *** и *** тръгнали с „възрастният мъж”,като Н. го държал „под мишница” и го водел по улицата.

Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел.Те са изложени добросъвестно и макар мисълта на свидетеля и съответно показанията му  да са  разпокъсани и описанието на видяното да започва първо с видяното по време на деянието,а после за случилото се преди това /пред магазина/, то свидетеля е категоричен по въпроса,че тримата подсъдими заедно с пострадалият са си тръгнали от магазина заедно.Същото твърдят и свидетелите П. и ***.Анонимният свидетел също е категоричен по въпроса,че пострадалият е съборен на земята и удрян от подсъдимият Н.Д..Същото, а именно че е съборен на земята и са му нанесени удари, твърди и св.***. Съдът намира за достоверни показанията на анонимният свидетел по отношение въпроса кой е извършил нападението над пострадалият и това е подсъдимият Н.Д.,а не тримата подсъдими и св.Ш.И.,както твърди пострадалият. Причина пострадалият неправилно да е възприел фактите, които представи пред съда, а именно че е нападнат от четирима души е консумираният алкохол, който е объркал възприятията му.

Съдът не дава вяра на показанията на св.*** по отношение твърдението,че е нападнат и бит от тримата подсъдими и четвърти човек-баща на единият подсъдим /св.Ш.И./. Тези твърдения не се подкрепят от останалите доказателства. Действително св.П. твърди,че пострадалият си е тръгнал, придружен от тримата подсъдими и ”***”/ св.Ш.И./,но анонимният свидетел твърди,че е видял Н. да го държи под мишница и да го води по улицата,да го удря и събаря на земята,а останалите двама подсъдими били по-настрани.Не твърди ”***” въобще да е бил по време на престъплението на улицата,където Н.Д. извършил грабежа. Съдът намира,че показанията на св.*** в тази им част са неподкрепени от доказателства и се дължат освен на алкохолното му опиянение,за което говорят всички останали свидетели,включително и самият ***,така и на уплаха.

Твърдения за обстоятелството,че на пострадалият са нанесени удари,че е имал кръв по лицето и дрехите си изказват и свидетелите Н. и П.-полицейските служители посетили местопрестъплението.

Свидетелят В.Н.Д. в съдебно заседание, проведено на 06.10.2016г.  твърди, че през лятото на 2014г. са били нощна смяна с колегата си – св.И.П., и двамата служители към РУ Пордим. На процесната дата  27.07.2014г., при  обход по населени места получили  сигнал от ОДЧ за извършена кражба в с.***. Било късно вечерта. На място когато отишли   с колегата си – св.П. в с. ***, установили, че е извършен грабеж. На центъра на селото ги чакал  пострадалият. Обяснил им, че непознати лица са му взели пари и документи. Свидетелят  няма спомен дали пострадалият е  бил ударен, не знае  и колко е бил бит, въпреки, че   последният им бил дал някакви обяснения за физическо насилие спрямо него, за  отнета сума пари. Свидетелят има ясен спомен, че  пострадалият е бил видимо пиян.   При  пристигането им,  го заварили до един магазин.  Свидетелят  неможе да посочи  пред съда, как е постъпил сигнала  в ОДЧ, както и дали се съхранява информацията  за лицето, подало сигнала. Пострадалият е бил  сам, когато са  пристигнали на място. Снели  самоличност, извършили проверка в БДС  по посочените имена,но ***ва лице не излизало.   Пострадалият  помолил служителите да отиде до тоалетна, т.к. през цялото време  разговаряли до  служебният автомобил.Служителите уважили  молбата му и го  освободили да   отиде . „…докато се огледахме – изчезна. Не помня дали имаше улично осветление или нещо да свети, да е било осветено. Тръгнахме с колегата да го търсим – в тази улица, в онази улица… и в това време ни се обадиха пак от ОДЧ пък за друга кражба, отново в ***…“. Тръгнали на обход в   селото с  колегата си, за  да търсят пострадалия. При получения  втори сигнал от ОДЧ, двамата свидетели се отправили на  посещение.  В близост  до  домът, за който  е подаден сигнала, свидетелите  намерили в едни храсти св.  И., когото отвели в ПУ – Славяново. Свидетелят Д. допълва, че  пострадалият бил  извършил кражбата на велосипеда,след като бил  избягал от полицейските служители.

В своя разпит пред съда, свидетелят И.К.П. потвърждава заявеното от св. Д., като внася уточнение, относно  намерението на пострадалия да посети с. ***. Целта на  посещението му била – според заявеното от него,  започване на работа в това село, при лице, което се занимава със животновъдство. При получен сигнал от ОДЧ  за  кражба  от  лице, чиито имена не били познати, полицейските служители и свидетели по делото В.Д. и И.П., установили лицето на място. Същият бил без документи за самоличност, видимо изглеждал бит, имало кръв по него. Опитали се да му снемат самоличност, но  при справката от ОДЧ -  база данни,  се установило, че няма ***ва лице. Лицето – св. И. заявил, че бил бит, че му бил извършен  грабеж и му била отнета сумата „…от 1800лв., или нещо ***ва, голяма сума пари…“. Св. П. уточнява, че е  мл. РИ на село ***  от 2009 г.  и  познава хората. Пострадалият бил пристигнал в селото, за да започне работа като гледач на животни, но  човека при когото е щял да работи му  заявил, че на този етап нямал нужда от него. Пострадалият решил да се прибира  във с. ***, където живеел със съпругата си. Пътьом се спрял  пред  магазина на св. И.П..Започнал да „се черпи” с алкохол. Свидетелят сочи, че по думи  на пострадалият,  същият бил разговарял с  лица, черпил ги той, те него - това пострадалият бил разказал на полицейските служители. В един момент  нещо се  случило с телефонът му, бил искал да му го върнат – така  разказал на полицаите. Разказал как   някой му бил казал да отиде до някаква къща и да си вземе телефона, да му го дадат и го завели  до  една неосветена улица. Там му нанесли побой и му взели парите. Било на 20 -30 метра от мястото, където са го били, т.е. на 30 метра от мястото където го заварили  полицейските  служители - свидетелите В.Д. и И.П..Последните се опитали отново да снемат самоличността му, но не  могли. Св. П. сочи, че пострадалият им казал, че били четирима нападатели -   „трима млади, един по- възрастен, между 1,60 – 1,70м.“.  Свидетелят  сочи по –нататък че докато му установявали самоличността, той ги помолил да отиде до тоалетна. Било му разрешено, като служителите  решили,че като е потърпевш,  нямало логика да избяга. Но той не се бил върнал.С колегата  си – св. Д., направили обход на района. Търсили го по барата, из храстите, но не го установили. Обадили  се на началника им, който  бил запознат със сигнала – „искам да кажа,че и преди това му бяхме заявили за сигнала. Замислихме се малко… потърпевш, а да бяга… Лъхаше много на алкохол, но си беше адекватен, защото като тръгна от мястото на което говорихме,  за да отиде до тоалетна, си вървеше нормално“. Обходили  района. Малко преди да им свърши смяната получили  сигнал  за кражба от частен дом, отново в с.***, на същата улица и в близост до мястото където бил  извършен грабежа. Служителите - св.П. и Д. предприели  необходимите  действия. Собственика на имота им  казал,  че бил вътре в стаята и видял  крадеца през прозореца на  банята.  Улицата  била осветена. До оградата  на имота имало храсти  с малини и колелото било там облегнато. Полицейските служители дочули шум от храстите. Огледали, но не видели пътека, т.к. имало висок  към метър„буренак”. Обградили  мястото  и навлезли в  тревата, където  „намерихме същият господин, който преди два - три часа ни заяви за грабеж. До последно отричаше да е взел колелото, но собственичката беше на улицата  и докато го видя и каза „това е лицето“. Свидетелят П. сочи, че  по пострадалият не е имало допълнителни следи от нанасяне на  побой, не им е споменавал да  са го били, след като е избягал от  тях.Имал  засъхнала кръв по лицето, в областта на носа и устните.Пострадалият  заявил, че бил ударен няколко пъти в лицето и, че бил свален на земята и са го ритали нападателите при грабежа.  Сутринта на свидетелят П.  се  обадил  кмета и му  заявил, че човек от селото е намерил лична карта,  и след справка било установено лицето  на  което е личната карта. Същото било обявено за ОДИ към ОД МВР Русе. На свидетеля е известно още,че било извършено  разпознаване на лица във връзка с установяване  извършителите на грабежа в с. *** и  били  посочени   подсъдимите  М.З.М., Н.Д.И.  и Ю.З.М..

Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като обективни, незаинтересувани .От тях изведе изводи за датата,мястото и настъпилите събития след грабежа.Тези показания внесоха яснота по въпроса какво е било състоянието на пострадалият-че е имал видими следи от насилие-кръв по лицето,че е бил пиян,че е избягал и откраднал колело,след което заловен и арестуван.Същото твърди и пострадалият.

Свидетелят И.П. сочи, че е собственик на магазин   за хранителни стоки в центъра на с. ***. Твърди,че не помни  нищо за случая. Има  клиенти през целия ден, които идват до магазина и и си отиват.  „Човекът седеше и пиеше биричка. Беше следобяд. Седнал на пейката пред магазина, по-встрани от магазина и носеше някаква чанта със себе си.Отстрани на магазина седна на пейката  и два-три пъти влиза и си купува бира.Седя няколко часа“. Свидетелят сочи, че  няма спомен  да са идвали тримата подсъдими в магазина. Вечерта  когато е затворил магазина  е било светло.Поради това,че не си спомня и по реда на НПК,показанията му от ДП са прочетени и след като ги чу свидетелят заяви,че това е така.В тях той твърди,че пострадалият дошъл в магазина към 14 часа.Видимо било,че е употребил алкохол. Купил си бира и ваучер за телефон и седнал на пейка отстрани на магазина. След известно време пак влязъл в магазина и си купил бира и втори ваучер.Отново седнал на пейката.После още няколко пъти си купувал бира.Около 17 часа св.П. излязъл пред магазина и човекът му се оплакал,че някой му бил сменил телефона.Около 19 часа този човек още бил пред магазина му и ударил телефона си в  земята. По късно в магазина дошли   „***”  /Ш.  И.И. - баща на подсъдимият Н./ с жена си,Н. /подсъдимият Н.Д./,”***” /подсъдимият М.М. и „***” /подсъдимият Ю.М./ с жена си.Насядали около „непознатия” /св.***/.Било около 21 часа когато мъжът взел сака си и тръгнал с „***”,Н.,”***” и „***”.Петимата тръгнали заедно,но св.не може да уточни в каква посока,а се заел да мете пред магазина.Премел и останките от телефона и ги изхвърлил в кошчето.На сутринта кмета го попитал дали знае нещо за откраднат телефон на мъж,който предната вечер пиел пред магазина и св.П. му разказал каквото знаел.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.П..Те са непротиворечиви на показанията на св.И. относно обстоятелството, че последният е бил пред магазина заедно с тримата подсъдими и св.Ш.И. /баща на подс.Н.Д./ и петимата заедно са тръгнали.Няма яснота по въпроса накъде е тръгнал св.Ш.И.,т.к.св.П. не е забелязал накъде тръгват,а анонимният свидетел твърди,че не го е видял в уличката,където станал свидетел на нападението над пострадалия. От своя страна св.Ш.И. отрича да си е тръгвал с подсъдимите и пострадалият,а подсъдимите отказват да дават обяснения.Съдът намира за изяснено обстоятелството,че св.Ш.И., макар да си е тръгнал заедно с подсъдимите и пострадалия, не е бил на местопрестъплението.

По делото  е посочена  като свидетел М.А. ***. Същата  многократно е търсена на известните за съда адреси и не е била открита. Спрямо нея е постановявано принудително довеждане, което не е било изпълнено от органите на СО - Плевен, депозирани докладни записки  в тази насока. Налице са  данни  по делото от които е  видно, че същата е напуснала пределите на страната. Със съгласие на  страните, на  основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 от НПК в съдебно заседание  се прочетоха показанията на свидетелката, дадени по ДП № 1719/2014г.  по описа на РП-Плевен, приложени  на л.25, които  съдът намира за обективни и като такива ги кредитира с доверие .Тя твърди,че на 27.07.2014г.,когато тръгнал за с.***,св.*** носел у себе си малко по-малко от 2000лв.Това се потвърждава от св.***,който твърди,че сумата носена от него била 1700лв.

Разпитан по делото като свидетел е Ш.  И.И.. /баща на подс. Н.Д.И./ Същият сочи, че  е ходил да пазарува до магазина, взел си  една бира и седнал на пейката пред магазина при непознат човек с когото започнал  да води  разговор. На  пейката имало   кутийки от бира. Човекът , който  И. заварил на пейката  му поискал  цигара.  Свидетелят му дал,  изпил си бирата и си тръгнал към къщи. Сочи, че повече не   се е връщал в  магазина и „никой не е имало там“ . Не посочва дали  подсъдимите М.  и Ю. *** *** са били там и дали са се връщали към магазина. Пред магазина било имало доста хора, т.к. тогава имало сватба. Имало и  хора, които не са били от селото, непознати за него. Сочи, че бил викан в РУ-Пордим, но при  разпознаването, той не  бил  посочен от лицето извършващо разпознаването.Едва на сутринта разбрал , че   на този човек, с който  е бил  на пейката и е разговарял, му бил извършен грабеж. “Кварталният И. ме извика и ми повдигна обвинение и 1000 лв. гаранция“. Отрича да е извършил той грабежа, както и да е разбрал  от синът си Н.И.  обстоятелства, около случилото се. Сочи,че лицето  което  е било на пейката  и при когото е  седнал му е искало само цигара. Сочи, че не  е взимал от това лице вещи,  че според него лицето е било в нетрезво състояние. Сочи, че е разбрал в последствие за извършена кражба в домът на съседа му, за  отнето  колело, както и, че изобщо не е разбрал защо този човек е  бил в селото.

Показанията на този свидетел са продиктувани от желанието му да оневини подсъдимите,единият от които му е син.Разбира се той няма задължения да дава показания по въпроси,които биха уличили него или синът му в престъпление.Безспорно по делото,според съда е обстоятелството,че той,заедно с тримата подсъдими са били на пейката до магазина и всички те са придружили св.***, напускайки района.Наистина по делото няма данни къде е отишъл св.Ш.И.,въпреки,че са тръгнали петимата заедно,но той не е бил на место престъплението

Според показанията на свидетелите Ц.П.Г. и В.К.И. ,вещите,които са предали с протоколи за доброволно предаване на разследващият полицай били намерени от тях.

Първият е предал с протокол /л.63 от ДП ,том1/калъф и мобилен телефон-разглобен. Вещите били намерени пред магазина на И.П..

Свидетеля В.И. твърди,че намерил лична карта и понеже не била на човек от селото я занесъл в кметството.С протокол от 28.07.2014г. св.В.И. предал  калъф за документи,лична карта на И.Я. ***,сим карта,бележка с телефонен номер /л.62 от ДП,том 1/.Вещите намерил на улицата,на платното за движение.

Разследващите органи са провели и процесуално следствени действия по разпознаване на извършителите на деянието –протоколи за разпознаване извършено на 27.07.2014г. /албум – л.60 по ДП/, протоколи за разпити на свидетели. Тези протоколи са изготвени съгласно изискванията на чл. 128-129 НПК и съобразно реда за извършване на разпознаване по чл.171 НПК, респ. представляват годно доказателствено средство и съдът ги включва в доказателствения материал.При разпознаванията,св.И. посочил тримата подсъдими като лицата съпричастни с престъплението.

На основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ прие и вложи в делото чрез прочитане писмените доказателства и доказателствени средства  в т.ч. и тези по ДП № 1719/2014г. по описа на РП-Плевен.

Освен от тези писмени доказателства,съдът изгради изводите си за фактическата обстановка и от обсъдените до тук гласни доказателства-свидетелските показания.

При така установеното, от фактическа страна съдът намери за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Н.Д.И. е осъществил престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, а именно на 27.07.2014г. в с. ***, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1700лева от владението на И.Я.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Обект на престъплението, извършено от подсъдимия Н.Д.И. са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля  и да избира поведение.

При обикновения състав на чл.198, ал.1 НК, принудата е това престъпление, осъществяването на което на практика улеснява отнемането на вещта. В същото време принудата, психическа или физическа, във всички случаи е насочена към постигането на точно определен резултат - противозаконното отнемане на чужда движима вещ. От това произтича и неделимата връзка в субективното отношение на дееца при извършване на това престъпление. Предмет на настоящето производство  е връзката между употребената сила и настъп*** резултат - отнемането на паричната сума от  1700 лева.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда .

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние, подсъдимият Н.Д.И.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно на 27.07.2014г. в с. *** отнел чужди движими вещи – паричната сума от 1700лева, от владението на И.Я.И., с намерение протвизоконно да ги присвои като употребил за това сила.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и искал  установяването на тази власт върху предмета на престъплението, като употребил за това сила-нанесъл удари на пострадалият,съборил го на земята,със сила и скъсвайки джоба на ризата му отнел паричната сума. Другите вещи- лична карта, сим карта и бележка, изпаднали от джоба и останали на улицата.Те не са предмет на деянието,нито на обвинението и целта на дееца не е била да ги отнеме.Целта му била да отнеме паричната сума,която той постигнал,използвайки сила.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.198 ал.1 от НК именно отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, с употреба на сила. Налице е отнемане на чужда движими вещи от страна на подсъдимият от владението на собственика св. И.И. (т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на последният и установяване на своя трайна такава от страна на подсъдимият Н.Д.). Предмет на отнемането са движими вещи – паричната сума в  размер на 1700 лв. Деянието е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на движимата вещ и въпреки неговата воля. Подсъдимият И. е установил трайно фактическо владение върху тях, като те са преминали от патримониума на пострадалия, в този на подсъдимия Н.Д.. Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени. Но налице е и годен според състава на престъплението по чл.198 от НК предмет на посегателство, т.к. са били отнети  пари, на които подсъдимият не е собственик – сума в общ размер на 1700 лв. Съдът няма съмнения по отношение авторството на деянието. За отнемането на паричната сума подсъдимият е употребил принуда в първата форми. Принудата - сила спрямо И.Я.И. е била употребена само и единствено, за да се осъществи противозаконното отнемане на парите от собственика им. Подсъдимият Н.Д. осъществил физическо въздействие върху пострадалия И., изразяващо се в нанасяне на удари,в следствие на което му причинил разкъсно – контузна рана и кръвонасядане на лицето, охлузвания на лявата ръка и дясната поясна област. Уврежданията били резултат на тъпи травми, както и удари с ръце, крака, влачене. Налице е физическо лице, което е пострадало и по отношение на което е била употребена сила - св. И.И., като системата от действия /телодвижения/ на подс.Н.И. е била насочена именно към отнемане на вещите, а користта е водещата специална цел. Отнети са пари, които са чужди, собственост на пострадалия и подсъдимият е съзнавал това.

Налице е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство, насочена срещу действията на пострадалият за запазване на владението на отнетата вещ, а именно нанасяне на побой –удари,събаряне на земята. Силата се изразява във физическото въздействие върху личността на пострадалия и е използвана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние. След нанесения побой е налице връзка и близост между употребената сила и отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерението паричната сума да бъде присвоена, като действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. По този начин, чрез употребата на сила –събаряне на земята, удряне и късане на джоба подсъдимият е отнел вещите, успял е да установи своя трайна фактическа власт върху тях.

От субективна страна деянието е извършено от подс.Д. при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран светкавично в съзнанието на извършителят, осъзнавайки благоприятната обстановка- пусто място, тъмна част от денонощието, алкохолно опиянен пострадал. Подсъдимият осъществили деянието си чрез употребата на сила, и установил своя трайна фактическа власт върху паричната сума,а личната карта,сим картата и бележката, които също били в джоба, изпаднали на улицата.Целта на дееца не била насочена към отнемането на тези вещи,а само на парите и той ги оставил- не установил фактическата си власт над тях,те не били негова цел.Това е причината тези вещи да не са включени в диспозитива на обвинението и от прокурора в ОА.Подсъдимият съзнавал обществено опасния характер на деянието си-неговата противоправност, запретеност и наказуемост.

Между тримата подсъдими липсва освен идентичност на действията и общност на умисъла, доколкото само подс.Д. е извършил деянието.Подсъдимите М. и Ю. *** нито заедно,нито поотделно са участвали в изпълнителното деяние.Не са налице дори данни те да са знаели  за намеренията на подсъдимият Н.Д..

Съобразявайки гореизложеното съдът  призна подсъдимия Н.Д.И.  за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, като го оправда  да е извършил деянието  в съучастие като извършител с  Ю.З.М. и М.З.М. -чл. 20, ал.2 НК.

По отношение на  подсъдимите  М.З.М. и  *** З.М. съдът на осн. чл.304 от НПК ги оправда по повдигнатото обвинение по чл.198, ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК,.

Съдът намери ,че липсват доказателства за участие в изпълнителното деяние под каквато и да е форма на съучастие  на подсъдимитя М.М. и Ю.М..Тримата не са действали в съучастие под формата на съизвършителство,в което са обвинени.Предвид това,т.к. подсъдимият Н.Д. не е извършил деянието като съизвършител с подсъдимите *** З.М. и М.З.М.,а лично и сам  , поради което и  на основание чл. 304 от НПК, Съдът го призна за невиновен и оправда по обвинението за съучастие като извършител по чл. 20 ал.2 от НК.

Поради същите изводи,съдът намери за не виновни и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимите  *** З.М. и М.З.М. по обвинението по чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.

За деянието по чл.198, ал.1 НК наказанието, предвидено в посочения текст е лишаване от свобода  за срок от 3 до десет години. Съдът определи наказание  на опдс. Н.Д.И.  в минималният размер.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,обуславящи отговорността на подсъдимият, както и целите на наказателната репресия по чл.З6 НК.

Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. Н.Д.И. са предишните осъждания, наказанията по които не са оказали необходимото поправително и възпитателно въздействие върху личността му.

Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и неприкосновеността на гражданите. Същевременно стойността на предмета на деянието също е сравнително висока- стойността му възлиза на 1 700 лева,които не са възстановени.

Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на подсъдимият и в желанието му да се облагодетелстват противозаконно за чужда сметка, в неуважението към личността на другите граждани, собствеността и труда. Мотивите са били користни- бързо и лесно набавяне на средства, без да полагат труд за това.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намери младата възраст на подсъдимият,добро му процесуално поведение, ориентирано към разкриване на обективната истина,съобразно защитната му теза.

В настоящия процес не се установи наличие нито на изключително смекчаващо обстоятелство,нито на многобройни смекчаващи обстоятелства,за да счете съдът,че и най-лекото наказание лишаване от свобода е несъразмерно тежко за подсъдимият,налагащи приложението на чл. 55,ал.1,т.1 от НК. Поради което и наказанието за извършеното престъпление бе определено на основание чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализацията на наказанията.

           При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и не игнорира фактора продължителност на наказателното производство в контекста на претенцията за смекчаване на наказанието. Видно от материалите по делото, първите действия по разследването са започнати през 2014 г. От тогава до датата на произнасяне на присъдата от настоящия съдебен състав са минали повече от две и половина години. Върховният касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство, която в случая е надхвърлена и е необходимо  прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ.  В т. см. Решение № 561 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 542/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията ***.  Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат, стойността на паричната сума, целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на  чл.54 от НК в минимума и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият не е наложително да изтърпи наказание в по-голям размер.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът наложи на подсъдимият наказание: ТРИ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

При обсъждане на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът  счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Тази разпоредба се прилага по преценка на съда при наличие на предпоставките, визирани в нея. От друга страна за целите на наказателната репресия и най- вече за поправянето на подсъдимият, както и с оглед генералната превенция на наказателната репресия, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Този си извод съдът обосновава със завишената степен на обществена опасност и трайно установен противообществен начин на живот, изявена склонност за извършване на престъпления против собствеността. Същевременно единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието могат да бъдат постигнати целите на наказателната репресия по чл.З6 от НК и преди всичко ще се осъществи поправително-възпитателното въздействие на наказанието спрямо самите осъден.

Така определеното наказание на подсъдимия Н.Д.И., съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че така наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

На осн.чл.189, ал.З НПК съдът се произнесе и по сторените по делото разноски, като от общата сума в размер на 70 лева възложи на подсъдимият Н.Д.И., която да заплати по сметка на ОД МВР Плевен.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК: