Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2611 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 422 ГПК от „И.” АД срещу „М.“ ЕООД, А.И.Ч.
и М.Б.Ч..
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит № 12 от
24.03.2014 г. банката отпуска на „М.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател и А.Ч., в качеството на солидарен
длъжник, кредит в размер на 130 000
евро, с краен срок за погасяване до 24.03.2021 г. С договор за поръчителство от
18.08.2016 г., М.Ч. поема задължение спрямо банката да отговаря солидарно с
длъжниците по договора за кредит за изпълнението на поетите от тях задължения.
Посочва, че кредитът не се е обслужвал редовно, считано от 26.03.2017 г.,
поради което банката е изпратила нотариална
покана до длъжниците, с която е обявила договорът за кредит за
предсрочно изискуем и е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до Районен съд- гр. София. Към
момента на подаване на това заявление броят на просрочените вноски е 7 броя по
главница по лихва. Въз основа на
заявлението е образувано ч. гр. д. № 84872/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, по което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.02.2018 г., поправена по
реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от 06.08.2018 г., с която ответниците са
осъдени солидарно да платят на ищеца сумата от 124235.54 евро, представляваща
просрочена главница по договор за кредит № 12 от 24.03.2014 и анексите към
него, както и договор за поръчителство от 18.08.2016 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на
5108.83 евро за периода от 26.02.2017 г. до 15.10.2017 г.; лихва за забава в
размер на 3043.02 евро за периода от 26.03.2017 г. до 30.11.2017 г.; такса за
поддържане на разплащателна сметка в евро в размер на 210.76 евро; нотариални
такси за връчване на нотариални покани в размер на 156.60 лева; застрахователни
премии в размер на 364.31 лева, както и направените в заповедното производсто
разноски. Твърди, че срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение са подадени възражения от длъжниците, поради
което за „И.” АД е налице правен интерес за предявяване на установителните
искове. Моли да бъде установено по отношение на ответниците, че същите дължат
солидарно на „И.” АД сумата от 124235.54
евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 12 от
24.03.2014 и анексите към него, както и договор за поръчителство от 18.08.2016
г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното плащане;
договорна лихва в размер на 5108.83 евро за периода от 26.02.2017 г. до
15.10.2017 г.; лихва за забава в размер на 3043.02 евро за периода от
26.03.2017 г. до 30.11.2017 г.; такса за поддържане на разплащателна сметка в
евро в размер на 210.76 евро; нотариални такси за връчване на нотариални покани
в размер на 156.60 лева и застрахователни премии в размер на 364.31 лева.
Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
както и разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответниците „М.“ ЕООД, А.И.Ч. и М.Б.Ч. оспорват
предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Ответниците
твърдят, че исковете са недопустими, тъй като не са представени доказателства
пред заповедния съд за предявяването им в законоустановения едномесечен срок.
Излагат и доводи, че не се установява съществуването на претендираните от
банката вземания, тъй като договорът за кредит и договорът за поръчителство, на
които са основани, са нищожни поради поради противоречие със закона и добрите
нрави, както и са унищожаеми като
подписани при крайна нужда и явно неизгодни условия. Посочват, че нелоялността
и недобросъвестността на кредитора е в причинно-следствена връзка с настъпилата
невъзможност кредитополучателя да
обслужва кредита. Освен това договорът за банков кредит и анексите са подписани
от лице без представителна власт по отношение на банката. Твърдят още, че са извършвани
плащания по договора, които не са взети предвид от банката при предявяване на
исковете. Ответниците физически лица
оспорват обстоятелството да са уведомявани за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Освен това намират за необосновани твърденията на
кредитора, че те са уведомени за предсрочната изискуемост два месеца преди
уведомяването на кредитополучателя и
преди датата, на която кредиторът твърди, че е настъпила предрочната
изискуемост – 16.10.2017 г.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
За установяване на
вземанията си ищецът представя договор за банков кредит № 12/24.03.2014 г., подписан от ответника „М.“
ЕООД, представляван от управителя и едноличен собственик на капитала на
дружеството Е. Ч., в качеството на кредитополучател и от ответника А.И.Ч., в
качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя. Съгласно договора,
банката предоставя на кредитополучателя целеви инвестиционен кредит,
предназначен за изграждане и оборудване на пълначна станция за бутилки пропан-бутан,
в размер на 130 000 евро, като усвояването на кредита следва да се
извършва в срок до 6 месеца от датата на подписване на договора и след
учредяване на предвидените в чл. 5 от договора обезпечения. Страните постигат
съгасие кредитополучателят да дължи на банката
годишна лихва върху усвоената част от кредита в размер на 8 %, а при допуснато просрочие по
главницата до окончателното й изплащане, освен лихвата по чл. 8, върху
посочената сума се начислява и лихва за просрочие в размер на 0.05 % на ден.
При погасяване на кредитното задължение се погасяват първо разноските, след
това лихвите и накрая главницата. Предвидено е, че при неизпълнение на
кредитополучателя на задължение по договора, различно от това за плащане на
главницата, лихвата и неустойките, считано от датата на неизпълнението до
датата на изпълнението, лихвата за редовен дълг по кредита се завишава
автоматично общо с 2 пункта. Страните уговарят и заплащане на комисиона за
управление и обработка на кредита в размер на 1 % върху разрешения размер на
кредита за първата година, платима еднократно при първото усвояване на средства
от кредита, както и на 0.75% върху размера на главницата на кредита в началото
на всяка следваща годзина от срока му, както и комисиона за ангажимент в размер
на 0.2 % месечно върху неусвоената част на кредита. Крайният срок за погасяване
на кредита е 84 месеца с гратисен период от 6 месеца по главницата, съгласно
подписан от страните погасителен план. Предвидено е право на банката да
преустанови предоставянето на неусвоените суми по кредита и/или да обяви
усвоеният кредит за изцяло или частично предсрочно изискуем при неизпълнение на
поето с договора задължение на кредитополучателя и солидарния длъжник. С анекс
към договора № 1 от 21.11.2014 г.
страните декларират, че към тази дата задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит са в размер на 128 723.86 евро, като този непогасен
остатък от главницата по кредита следва да бъде погасен до 24.03.2021 г., с
гратисен период по главницата от 3 месеца, считано от 24.11.2014 г., при
подписания от страните погасителен план. С анекс към договора № 2 от 18.08.2016 г. страните декларират, че към
тази дата задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размер
на 102972.81 евро редовна главница;
14685.41 евро просрочена главница; 6867.85 евро просрочени балансови лихви
върху редовна главница; 1007.52 евро просрочени балансови лихви върху
просрочена главница; 725.41 евро текущи лихви към 17.08.2016 г. и 882.44 евро
неплатена такса за управление. Страните се съгласяват, че просрочената главница
се превръща в редовна такава, като се капитализират част от просрочените
балансови лихви върху редовна главница в размер на 6635.66 евро и част от просрочени
балансови лихви върху просрочена главница в размер на 941.66 евро, които заедно
с редовната главница формират нов редовен дълг в размер на 125235.54 евро, с
гратисен период по главницата до 25.11.2016 г., като този дълг следва да бъде погасен, съгласно нов,
подписано от страните погасителен план, без да се променя договорения краен
срок за погасяване - 24.03.2021 г. Кредитополучателят се задължва да погаси към
датата на подписване на анекса останалите задължения за текущи лихви и
неплатена такса управление. С анекса е предвидено да бъде учредено ново лично
обезпечение на всички вземания по договора за кредит, а именно договор за
поръчителство, сключен с М.Б.Ч..
Представен е такъв
договор за поръчителство от 18.08.2016 г., сключен между банката и М.Б.Ч., с който поръчителят Ч.
поема задължение към банката да отговаря
солидарно с кредитополучателя и съдлъжника му за изпълнение на задълженията
им по договора за кредит № 12/24.03.2014
г. и подписаните към договора два анекса, при условията и сроковете, договорени
в договора за кредит и анексите.
С анекс към договора № 3
от 25.08.2016 г., подписан от страните
по договора за кредит и поръчителя Ч., се постига съгласие за разсрочено
събиране на дължимата такса за промяна на условията по договора за кредит от
626.18 евро, представляваща 0.50% върху преструктурирания с анкес № 2 дълг в
размер на 125235.54 евро.
На 10.07.2017 г. банката
изпраща на ответниците нотариална покана за доброволно изпълнение, с която
уведомява длъжниците по договора за кредит и поръчителя, че договорът за кредит
е обявен за изцяло предсрочно изискуем, съгласно чл. 19, ал. 1, б. а” от
договора за кредит, считано от датата на връчване на поканата. В поканата са
посочени дължимите по договора суми в общ размер от 127243.09 евро, като е отправено искане, в седмичен срок от
получаване на поканата тези задължения да бъдат погасени. Поканата е изпратена
на посочения от длъжниците и поръчителя в договора за кредит, съответно
договора за поръчителство адрес. Поканата е връчена чрез залепване на
уведомление на този адрес, като видно от нотариалното удостоверяване на
нотариус Никола Николов, в район на действие РС Силистра, от 28.08.2017 г.,
уведомлението е залепено на 11.08.2017 г. на вписания в Търговския регистър
адрес на управелние на „М.“ ЕООД, съответно на вписания в регистър НБД „Население”
постоянен адрес на А.И.Ч. и М.Б.Ч.. Посочено е, че адресът е посетен от
служител на нотариуса на 11.07.2017 г. в 15 ч.; 28.07.2017 г. в 18 ч.;
11.08.2017 г. в 16 ч., като при тези посещения на адреса не е намерен никой от
адресатите или лице от адреса, което да получи поканата. Поради неоткриване на
лицата на адреса, на 11.08.2017 г. е залепено уведомление на входната врата на
апартамента, като уведомлението е пуснато и в пощенската кутия. Удостоверено е,
че в указания в уведомлението двуседмичен срок лицата не са се явили в
нотариалната кантора за получаване на поканата, поради която същата следва да
се счита връчена на 26.08.2017 г.
На 20.07.2017 г. в
Търговския регистър е вписана промяна в седалището и адреса на управление на „М.“
ЕООД, като изпратената на новия адрес нотариална покана за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
тъй като видно от нотариалното удостоверяване на помощник нотариус по
заместване на нотариус В.И., адресът е посетен на 01.09.2017 г.; 19.09.2017 г.
и 02.10.2017 г., но на адреса няма табела и канцелария, съответно служители на
дружеството. Затова на 02.10.2017 г. е залепено уведомление на входната врата
на адреса и на видно място във входа. Поради неявяване на адресата да получи
книжата в указания в уведомлението срок, нотариусът е удостоверил връчването на
поканата на 20.10.2017 г.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че сумата по договора за кредит от
130 000 евро е усвоена изцяло от
кредитополучателя. Вещото лице представя в табличен вид начисляванията по
договора за кредит и анексите към него спрямо валидния към съответната
дата погасителен план и получените
плащания с погасителен ефект по тях. Общо погасената от кредитополучателя
главница е в размер на 13341.78 евро, като последното плащане с погасителен
ефект е направено на 28.04.2017 г. и е в размер на 230.54 евро, с което е
погасена изцяло дължимата на 26.02.2017 г. вноска по главницата. Следват 7
вноски по главницата от 26.03.2017 г. до 26.09.2017 г. вкл., по които няма
извършени плащания с погасителен ефект. Към 16.10.2017 г. /датата на
предсрочната изискуемост/ общо неиздължената главница е в размер на 124235.54
евро, като към 01.12.2017 г. /датата на заявлението/ сумата е същата. Толкова е
съответно и редовната главница след последната погасителна вноска от 26.02.2017
г. Общо платената от кредитополучателя
възнаградителна лихва е в размер на
18524.23 евро, като последното плащане с погасителен ефект е направено на
29.06.2017 г. и е в размер на 51.02 евро, с което е погасена частично дължимата
на 26.03.2017 г. вноска по възнаградителна лихва по погасителния план. Следват 6 пълни вноски по лихва от 26.04.2017 г. до 26.09.2017 г. вкл., по
които няма извършени плащания с погасителен ефект. Към 16.10.2017 г. общо
неиздължената възнаградителна лихва е в размер на 5108.83 евро, като към 01.12.2017
г. сумата е същата. Тя е начислена като сума от частично погасената вноска от
26.03.2017 г. и следващите 6 изцяло непогасени вноски, както и частично начислената
лихва до датата на предсрочната изискуемост – 16.10.2017 г. Общо платената от
кредитополучателя лихва за забава върху просрочена главница е в размер на 209.26
евро, като последното плащане с погасителен ефект е направено на 28.06.2017 г.
и е в размер на 6.61 евро, с което е погасена изцяло дължимата на 26.03.2017 г.
вноска по лихва за забава върху просрочена главница по погасителния
план. Следват 8 вноски по лихва за
забава от 26.04.2017 г. до 26.11.2017 г.
вкл., както и частично начислената до 01.12.2017 г., по които няма извършени
плащания с погасителен ефект. Именно сумата от тези последни 9 начислявания на
лихва за забава върху просрочена главница се формира и общото
остатъчно задължение по това перо към 01.12.2017 г., а именно 3043.02 евро.
Всички начислявани, съгласно предвиденото в договора, неустойки за просрочие на
възнаградителна/договорна лихва общо в размер на 9.91 евро са своевременно
погасени от началото на процесния договор до 24.02.2015 г. От м. февруари 2015
г. такава неустойка не е начислявана, съгласно решение на УС на банката да се
отмени начисляването на този вид неустойка по всички договори за банкови
кредити. За периода 2015 г. – 2017 г. кредитополучателят има начислени и
неплатени такси за обслужване на разплащателната сметка в размер на 210.76
евро. Банката е платила служебно дължимите от кредитополучателя застрахователни
премии в общ размер от 364.31 лева. Дължимите нотариални такси за връчване на
поканите са в размер на 313.20 лева, но те са по два активни кредита на
дружеството, съответно във връзка с процесния кредит платените нотариални такси
са в размер на 156.60 лева. Вещото лице дава и вариант на дължимите по договора
суми, ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно този
вариант, дължимите от кредитополучателя по договора за кредит към 27.01.2020 г.
суми са следните: дължима главница в размер на 124235.54 евро, от които
73080.54 евро редовна главница и 51.155 евро просрочена главница; дължима
възнаградителна лихва в размер на 20466.92 евро; дължима неустойка за просрочие
по главницата в размер на 11911.45 евро; дължими такси за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 515.58 евро; дължими такси за управление на
кредита в размер на 2795.30 евро; дължими застрахователни премии в размер на
1092.91 лева; дължими нотариални такси в размер на 10.50 лева /или 167.10лева,
ако прибавим и тези платени от банката за нотариалните покани пред 2017 г./ и
дължима такса за подновяване на вписване – 25 лева.
От служебно изисканото ч.
гр. д. № 84872/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, се установява, че на 01.12.2017 г. ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните книги срещу „М.“ ЕООД, А.И.Ч. и М.Б.Ч. за сумите:
124235.54 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 12 от
24.03.2014 и анексите към него, както и договор за поръчителство от 18.08.2016
г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното плащане;
5108.83 евро, представляваща договорна лихва за периода от 26.02.2017 г. до
15.10.2017 г.; 3043.02 евро, представляваща лихва за забава за периода от
26.03.2017 г. до 30.11.2017 г.; 210.76 евро, представляваща такса за поддържане
на разплащателна сметка в евро; 156.60 лева нотариални такси за връчване на нотариални
покани; 364.31 лева застрахователни премии. Заявителят претендира и направените
в производството разноски. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 84872/2017
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
19.02.2018 г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от 06.08.2018
г., с която ответниците са осъдени солидарно да платят на ищеца сумата от
124235.54 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 12 от
24.03.2014 и анексите към него, както и договор за поръчителство от 18.08.2016
г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното плащане;
договорна лихва в размер на 5108.83 евро за периода от 26.02.2017 г. до
15.10.2017 г.; лихва за забава в размер на 3043.02 евро за периода от
26.03.2017 г. до 30.11.2017 г.; такса за поддържане на разплащателна сметка в
евро в размер на 210.76 евро; нотариални такси за връчване на нотариални покани
в размер на 156.60 лева; застрахователни премии в размер на 364.31 лева, както
и направените в заповедното производсто разноски в размер на 5297.20 лева, в
това число 5197.20 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжниците
възразяват срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които
указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето
производство. В настоящето производство Съдът извършва проверка единствено
относно обстоятелството дали искът е предявен в установения в чл. 415, ал. 4 от ГПК срок, но не и дали заповедният съд е уведомен за това предявяване в този
срок. В случая исковете са предявени на 11.12.2018 г. или в едномесечен срок от
даване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК /26.11.2018 г./, поради което
отводът за недопустимост на настоящето производство, заявен от ответниците е
неоснователен.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване по отношение на обстоятелството, че има валиден договор за
кредит, сключен между него и кредитополучателя „М.“ ЕООД, по който е
предоставен кредит в размер на претендираната като главница сума, както и да
установи наличието на клауза в договора за кредит за дължимостта на претендираните
лихви и техният размер, както и да установи дължимостта на останалите разноски,
свързани с договора. Следва да установи и обстоятелството, че ответникът А.И.Ч.
е поел задължение с този договор да отговаря като солидарен длъжник за
изпълнението на поетите от кредитополучателя задължения. Ищецът следва да
установи и наличието на валиден договор за поръчителство, сключен между него и
ответника М.Б.Ч. и обстоятелството, че действията спрямо поръчителя са
предприети в срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
От ангажираните доказателства се установява наличието
на валидно облигационно правоотношение
между страните с типичното за договор за
кредит съдържание, съгласно което ищецът се задължава да предостави кредит, като е
постигнато съгласие кредитополучателят да усвои и върне кредита до 24.03.2021 г. Ответникът А.И.Ч. е поел солидарна отговорност с
ответника кредитополучател „М.“ ЕООД за задълженията по договора за кредит,
като тези ответници за подписали, както първоначалния договор за кредит, така и
всички 3 анекса, сключени към него. Уговорка за поемане от Ч. на солидарна
отговорност за задълженията на кредитополучателя има характер на самостоятелно
съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Доколкото това съглашение
има акцесорен характер спрямо основното задължение, то и неговата съдба зависи
от съдбата на основното задължение. Ако по различни правни причини това основно
задължение не е породено или е отпаднало, то това ще доведе до същите последици
и спрямо акцесорното съглашение за солидарността. В случая се установи
наличието на валидно основно задължение, съответно следва да се счита за
установено и съществуването на задължението на Ч. по договора, което е с
акцесорен характер. Ищецът ангажира доказателства за наличието на валидно правоотношение с
ответника М.Ч. по договор за поръчителство, в изискуемата по
чл. 138, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за действителност. С този договор
ответникът М.Ч. се е задължила да отговаря спрямо кредитора за
изпълнението на поетите от кредитополучателя по процесния договор за кредит
задължения, което е основание за възникване на солидарна отговорност между
кредитополучателя и ответника М.Ч. за задълженията към банката – арг. от чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД. В договора за поръчителство
М.Ч. изрично е изразила съгласие да отговаря за
задълженията на кредитополучателя, при условията и сроковете, уговорени в
подписаните между банката и кредитополучателя първи два анекса, като в
качеството си на поръчител е подписала и третия анекс. В този смисъл следва да се приеме, че
ответникът поръчител е поел задължение да отговаря солидарно с главния длъжник
спрямо банката до уговорения в договора за кредита и анексите срок, а именно 24.03.2021
г. В случая в подаденото на 01.12.2017 г. заявление за издаване на заповед по
чл. 417 от ГПК ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита в хипотезата на чл. 19 от договора.
Необосновани
се явяват възраженията на ответниците, че договорът за кредит и анексите към
него не обвързват страните, тъй като не са подписали от лице без представителна власт по отношение на банката. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В случая се установи, че ищецът безспорно не оспорва
извършените от него име действия, доколкото от действията му по осчетоводяване
на вземанията и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
основано на договора за кредит и анексите към него, може да се направи извод,
че той не се само не се е противопоставил на действията, извършени от негово
име, а напротив – приел ги е.
Съдът намира за
неоснователни изложените от ответниците по делото доводи за нищожност на
процесните договор за кредит и поръчителство поради противоречието им със
закона и добрите нрави. За да е налице противоречие със закона, като основание
за нищожност, установено в чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва договорът да е
сключен при несъобразяване с предписанията на императивните правни норми. В
този смисъл договорът следва да отговаря на първо място на общите изисквания за
действителност, установени в чл. 26 – 33 ЗЗД. Следователно той следва да
съдържа всички общи елементи на договора – съгласие, основание и предмет. В
случая процесният договор съдържа тези елементи. Ответниците не доказаха и
наличието на основания, които да обусловят извод, че процесният договор е
сключен със съдържание, което противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. Съгласно константната съдебна практика на ВКС не може предварително
да се изведат критериите, при наличието на които следва да се приеме, че има
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, а следва да се извършва индивидуална преценка за всеки отделен
случай, която да е съобразена със спецификите на конкретната сделка, правния
интерес на страните и принципа на свободата на договаряне. Като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави се посочва нееквивалентността на
престациите, която следва да се изразява в значителна липса на еквивалентност в
насрещните престации, за да обуслови нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не
е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице
сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по
чл. 33 от 33Д, ако такъв иск е предявен. В случая не се установява такава
нееквивалентност на престациите на страните, поети с договорите за кредит и
поръчителство. Ответниците не представят доказателства да са предявили
конститутивен иск за унищожаване на договора в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че унищожаемост поради крайна нужда не може
да се релевира с възражение по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД поради различната
регламентация при хипотезата на унищожаемост поради крайна нужда. Тази хипотеза
е изведена в самостоятелна разпоредба, като е установен различен срок
/по-кратък/ за предявяване на претенцията в сравнение с предвидения такъв за унищожаемост
на договора поради недееспособност,
грешка, измама или заплашване и не е предвижда възможност правото по чл. 33 от ЗЗД да може да се предявява с възражение
/такова възможност изрично е предвидена за останалите хипотези по чл. 32 от ЗЗД/. За пълнота следва да се отбележи,
че в случая от самите твърдения на ответниците за наличие на крайна нужда може
да се обоснове извод за неоснователност на възражението. Състоянието на крайна
нужда предполага такова състояние на субекта, което да го принуждава да сключи
сделката /да няма достатъчно средства за ежедневната си издръжка и това да го
мотивира да сключи сделката/, сделката да е сключена при явно неизгодни условия
/да има явно икономическо несъответствие на престациите на насрещните страни/,
както и да е налице причинна връзка
между условието да се сключи сделката и самата сделка. В случая твърденията на ответниците и събраните по
делото доказателства не се съответни и не са индиция за съществуването на
горепосочените предпоставки, при наличието на които може да се приеме, че е
налице крайна нужда.
В представените писмени
становища по съществото на делото, ответниците правят възражения за неравноправност на отделни
клаузи на договора и противоречието им с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Изискванията на тази директива са транспонирани в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителски кредит /ЗПК/. По аргумент от чл.
4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК,
разпоредбите на закона са неприложими по отношение на процесния договор за
кредит. Кредитополучателят е търговец и няма
качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
дадената в тази разпоредба законова дефиниция, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Процесният договор за банков кредит
е сключен между банката и юридическо лице, с цел обслужване търговската дейност
на кредитополучателя, поради което ответникът „М.“ ЕООД не може да се ползва с
предоставената със ЗЗП закрила. Недоказан остана доводът на ответника Ч., че
спрямо него трябва да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за
потребителския кредит. Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения
на ВКС, І ТО № 38/23.06.2017 г., по т.д. № 2754/2015 г. и № 84 от 20.07.2017 г., по т. д. № 1934/2015
г., физическо лице - съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото. В случая физическото лице - съдлъжник Ч. има
такива професионални връзки с дружеството кредитополучател. Видно от справка в
търговския регистър, Ч. е вписан като управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството. Тези обстоятелства обосновават извод, че спрямо
Ч., в качеството му на съдлъжник по процесния договор, не са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителя и Закона за
потребителския кредит. При извършване на горепосочената преценка, настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на поръчителя Ч. не може да се приеме,
че същата има тесни професионални връзки с дружествотокъм датата на подписване
на договора за поръчителство. Обстоятелството, че същата е съпруга на
едноличния собственик на капитала и управител на дружеството кредитополучател
не обосновава извод, че Ч. не следва да се ползва от установената в ЗЗП защита.
От ангажираните по делото доказателства обаче не се установява да има нарушение
на правата на поръчителя като потребител, съответно не се доказа претендираните
от банката спрямо този ответник суми да са основани на неравноправни клаузи.
Съдът
намира за неоснователно възражението, заявено в писменото становище по
съществото на делото, че е налице начисляване на лихви върху лихви, което е
недопустимо по отношение на физически лица. Съгласно трайната съдебна практика,
анатоцизмът е забранен в отношенията между физически лица, като такава уговорка, че ще се дължат лихви върху вече
изтекли лихви, е допустима само за
търговските отношения – арг. от чл. 294, ал. 2 от ТЗ. В случая не е налице
такова начисляване на лихва върху лихва, тъй като няма уговаряне на мораторна
лихва върху дължимо обезщетение за забава. Капитализирането на лихва, уговорено
в анекс № 2 няма характер на уговаряне на лихва върху лихва, тъй като
договореното от страните преструктуриране на задълженията чрез увеличаване на
главницата с размера на договореното възнаграждение на банката, каквото по
естеството си представлява договорната лихва, не е сложна лихва.
Възнаградителната лихва е цената на ползването на предоставените парични
средства и длъжникът може да изпадне в забава, както относно издължаване на
главницата, така и на възнаградителната /договорна/ лихва. При това положение
няма пречка двете задължения да бъдат обединени и после олихвени с уговорена в
проценти нова лихва, за което е налице съгласие на двете страни. По въпроса за
правния характер на възнаградителната лихва е формирана последователна и трайно
непротиворечива практика на ВКС, която е в смисъл, че уговорената в договора за
банков кредит възнаградителна лихва не е лихвата, която се дължи при забавено
изпълнение на парично задължение, имаща обезщетителен характер. Договорната
лихва в хипотезата на банков кредит по своя правен характер е възнаграждението,
платимо на кредитора за ползването на предоставените на кредитополучателя
парични средства. Ето защо договорната лихва е цената на стойността на
капитала, който се предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не
плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху
просрочените суми - главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а ако няма такава- законната лихва. Ето защо в
разглежданата хипотеза не е налице и анатоцизъм, който да нарушава
ограничението по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът извежда основанието на исковете си от настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с изявления на една от страните по договора, достигнало до насрещната
страна. За настъпване на същото следва да има обективно проявяване на
обстоятелствата, предвидени в договора за предсрочна изискуемост-неплащане на
определен брой вноски, както и упражняване на правото на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента на
получаване на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство в
заповедното дело следва да бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК, а в
исковото дело може да се установи с други доказателства, допустими от ГПК.
Постигната предварителна уговорка по договора за настъпване на предсрочна
изискуемост без до длъжника да е достигнало изявление на кредитора за същото,
не поражда действие, ако банката изрично не е заявила с отделно изявление,
достигнало до длъжника-кредитополучател,
че упражнява правото си да обяви задължението по договора за предсрочно
изискуемо. Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението за издаване
на заповед, доколкото същото не достига до длъжника- препис от него не се
връчва на длъжника. /В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013г./. Настъпването на предсрочната изискуемост е предпоставка за упражняването на правото по
чл. 417 от ГПК и като последица-уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване
на съществуването на вземането.
Съгласно тълкувателнте мотиви на ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по
тълк. дело 8/2017 г., предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Ако кредиторът поддържа, че за него
се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи,
че такава възможност е възникнала само за част от него, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит
е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на
кредитора. Посочено е още, че съгласно задължителните указания, дадени с т. 9
на ТР от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. относно падежа на
определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение. Това е така с оглед момента, към който
се формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след
което решението е влязло в сила. След като съществуването на вземането се
установява към този момент, а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира
сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало да се даде възможност на
ответника да релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в
хода на производството /плащане, прихващане, разсрочване, опрощаване на дълга и
др./, но такава възможност да бъде отречена на ищеца, който да е ограничен да
доказва възникването на своето вземане само към момента на подаването на
заявлението. Решението трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват /напр. ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска/. Преценката на съда относно
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/. Специфичните особености на производството по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера
на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В случая съдът намира, че от ангажираните
от ищеца доказателства се установява, че банката е направила кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК. По делото се установи, че страните са уговорили с договора /чл. 19/
възможност за настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по
договора при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, като от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи изпадането на длъжника в забава да
плати дължими по договора вноски, съответно е доказано наличието на обективните предпоставки, обуславящи
настъпването на уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост. Доказа
се и получаване на изявлението на кредитора за обявяване на тази предсрочна изискуемост
от кредитополучателя, като Съдът приема, че задължението по кредита е обявено
за предсрочно изискуемо с получаването на нотариалната покана от
кредитополучателя по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК /чрез залепване на
уведомление на 02.10.2017 г. на вписания в ТР на 20.07.2017 г. нов адрес на
управление на дружеството кредитополучател/, съдържаща изявление на банката за
упражняване на субективното й потестативно право по чл. 19 от договора. Такъв извод може да бъде обоснован от извършените
нотариални удостоверявания върху нотариалната покана. По силата на чл. 50
Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, при връчването от
нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37-чл. 58 от ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато
лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че
книжата са връчени съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Същата процедура се предвижда и в
случаите, когато на вписания в търговския регистър адрес на управление на
дружеството, връчителят няма достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението – арг. от чл. 50,
ал. 4 от ГПК. Посочените
разпоредби намират приложение и при връчване на нотариална покана,
съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД. В случая нотариалната покана,
съдържаща изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е изпратена на адреса на
управление на длъжника и от извършеното от нотариуса удостоверяване е видно, че
на този адрес няма служители, които да приемат книжата, поради което е залепено
уведомление, със съдържанието по чл. 47, ал. 2 от ГПК. В указания с уведомлението срок, в кантората
на нотариуса не се е явило лице, което да получи книжата, поради което с
изтичане на предвидения в закона двуседмичен срок от залепване на
уведомлението, поканата следва да се счита връчена. Ето защо Съдът приема, че банката е уведомила надлежно кредитополучателя за
обявената предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на
заявелнието за издаване на заповед за изпълнение. От настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението не е изтекъл установения в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
6-месечен срок за ангажиране отговорността на поръчителя.
От заключението по изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява факта на усвояване на сумата по
кредита от кредитополучателя. Установява се и дължимостта на сумите в размера,
за който е издадена заповедта за изпълнение. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не са ангажирали доказателства, останалите дължими по договора
за кредит суми – предмет на заявлението по чл. 417 от ГПК да са платени от
кредитополучателя или някой друг от солидарните длъжници. Не се установи
основателността на направените от ответниците възражения, че банката не е
отчела направени от тях плащания за погасяване на задължението по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД,
липсата на парични средства за изпълнение на задължението, не освобождава
длъжника от отговорност. В този смисъл ирелевантна към предмета на доказване по
делото се явява причината, поради която ответникът е в невъзможност да осигури
финансирането по договора. Затова и Съдът не приема за обосновани твърденията
на ответниците, че невъзможността
на кредитополучателя да обслужва кредита
е пряко обусловена от нелоялни и недобросъвестни действия на кредитора. Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така, Съдът е длъжен да преме, че
сумите, останали дължими по договора за кредит, за които е издадена заповедта
на изпълнение по чл. 417 от ГПК, не са платени от длъжниците по договора на
банката.
Предвид изложеното съдът намира предявените
установителни искове срещу ответниците за основателни и доказани по размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и ал. 8 ГПК, които възлизат на
5797.20 лева, в това
число 5197.20 лева – дължима за довнасяне държавна такса по предявените искове;
500 лева хонорар за вещо лице и 100 лева лева юрисконсултско възнаграждение /в
такъв размер е поисканото от ищеца със
списъка по чл. 80 от ГПК юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението
по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото
производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с
решението или с определението за прекратяване на производството по делото
разноски за исковия процес. Затова ответниците
следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца и присъдените със заповедта
по чл. 417 от ГПК разноски в размер на 5297.20 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „И.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, А.И.Ч., ЕГН **********,*** и М.Б.Ч., ЕГН **********,***,
положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
422 от ГПК, че „М.“ ЕООД, А.И.Ч. и М.Б.Ч. дължат солидарно на „И.” АД сумата от
124235.54 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 12 от
24.03.2014 и анексите към него, както и договор за поръчителство от 18.08.2016
г., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г. до окончателното плащане; сумата
от 5108.83 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 26.02.2017 г. до 15.10.2017 г.; сумата от
3043.02 евро, представляваща лихва за забава за периода от 26.03.2017 г. до
30.11.2017 г.; сумата от 210.76 евро, представляваща такса за поддържане на
разплащателна сметка в евро; сумата от 156.60 лева, представляваща нотариални
такси за връчване на нотариални покани и сумата от 364.31 лева, представлаваща
застрахователни премии, за които суми срещу „М.“ ЕООД, в качеството на
кредитополучател, А.И.Ч., в качеството на солидарен длъжник и М.Б.Ч., в
качеството на поръчител, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.02.2018 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 87 състав, по ч. гр. дело № 84872/2017 г., поправена по
реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от 06.08.2018 г.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, А.И.Ч., ЕГН **********,*** и М.Б.Ч., ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на „И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски по настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на
5797.20 лева.
ОСЪЖДА „„М.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, А.И.Ч., ЕГН **********,*** и М.Б.Ч., ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на „И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по заповедното производство - ч. гр. дело № 84872/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 87 състав, в размер на 5297.20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати
заверен препис на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, по ч. гр. дело №
84872/2017 г.
СЪДИЯ: