Р Е
Ш Е Н
И Е № 269
гр. С., 28.02 .2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 6324/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на
извънреден труд 200 часа положен в
периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г. с цена на иска 1200 лв., 120 лева мораторна лихва, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен и работи
като държавен служител в ответната ГД „ПБЗН” с местоизпълнение на служебните
задължения – РД „ПБЗН” Котел. В исковия период – 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г.,
същият е изпълнявал служебните си задължения при работа на смени, като
работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен период –
тримесечие, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди се, че статутът на държавните служители от МВР
през исковия период е регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, в които се съдържат
специални трудово-правни норми. При празноти в специалната правна уредба, на
общо основание за държавните служители от МВР е приложимо общото трудово
законодателство – КТ, ЗДСл, като общи и основни трудовоправни нормативни
актове, приложими за всички работници и служители.
Сочи се, че работното време на държавните служители от
ЗМВР е регламентирано в чл. 187 ал.1 от ЗМВР, съгласно който нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като ал.5 т.2 от същата норма предвижда, че
извънредния труд за служителите работещи на смени при сумирано работно време се
компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, което в ал.6 е
определено да се изчислява с 50% увеличение върху основното възнаграждение на
държавния служител.
Твърди
се, че през исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното време
на ищеца, като не е включвал към работните му часове при сумирането им за
тримесечие онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от
нощните му смени в дневни такива с коефициента изразяващ съотношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нощното такова – 1,143 и това е
довело до ощетяването му, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват
извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му.
Предвид
изложеното се моли съда да осъди ГД „ПБЗН” да заплати на ищеца сумата от
1 200 лева, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо
200 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.10.2016 г . – 30.09.2019
г., ведно със сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви
върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия
период, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира
разноските по делото за адвокатска защита.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който
счита претенцията за допустима, но неоснователна.
Не оспорва това, че за процесния период ищеца
бил служител при ответника, работил на сменен 24 часов режим на работа при сумарно отчитане на работното време.
Счита обаче, че в случая не следвало да се преизчислява положения нощен труд
към дневен, тъй като не била приложима посочената Наредба за структурата и
организацията на работната заплата към служебните правоотношения на държавните
служители в МВР. Тази наредба се прилагала за работници с трудови
правоотношения по КТ, работещи на смени и имала за цел приравняването на 7
часовия нощен труд по КТ към 8 часов дневен режим на работа с цел заплащането
на труда.
Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена
изрична регламентация на нощния труд за тези служители за времето от 22 ч. до
06 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за 24 часовата
смяна, т.е. не била налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба.
Освен това тези часове не представлявали извънреден труд, тъй като служителят
не полагал труд над установеното за съответния отчетен период работно време.
Иска
се отхвърляне на претенцията. Претендира присъждане на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.
В
с.з. ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния
му представител, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли
съда да уважи исковите претенции на ищеца съобразно изменените им размери,
които счита за напълно доказани по основание и размер. Претендира разноските по
делото за процесуално представителство и защита, които не счита за прекомерни.
Прилага списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и молба за
изменение на исковете.
В с.з. ответникът редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която моли
да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа становището изразено в
писмения отговор. Прилага писмена защита, в която моли съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявени иск като неоснователен и недоказан, като
излага подробни съображения в тази насока.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
През
исковия период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност ст.
пожарникар в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
- гр. Твърдица, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
от която е видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. след корекция с коефициент 0,143 е 1894,91 лева за положени 273 часа и 25
минути извънреден труд. Размерът на дължимата мораторна лихва за същия период е
267,77 лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
главница чрез увеличаването му от сумата 1200 лева на сумата 1894,91 лева и
изменение на исковата претенция за дължимо обезщетение за забавено изпълнение
чрез увеличаването му от 120 лева на 267,77 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – заверено
копие; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСИ - заверена разпечатка от
правно-информационна система „Сиела"; Докладна записка рег. № 8121р-20741
от 30.04.2015 г. - заверено копие; Платежни бележки за възнаграждението на
ищеца за месеците от м. октомври
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи
се в производството, че ищецът работи като ст. пожарникар в Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” - гр. Твърдица, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР. През исковия
период 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и е изпълнявал служебните си задължение на
смени по график.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 17.02.2020 г. е допуснато изменение
на предявения иск за главница чрез увеличаването му от сумата 1200 лева на
сумата 1894,91 лева и изменение на исковата претенция за дължимо обезщетение за
забавено изпълнение чрез увеличаването му от 120 лева на 267,77 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата
сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. след корекция
с коефициент 0,143 е 1894,91 лева за положени 273 часа и 25 минути извънреден
труд. Размерът на дължимата мораторна лихва за същия период е 267,77 лева.
Спорният
в настоящото производство въпрос е дължи
ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 и Наредба
за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа,
че положеният от ищеца труд не надхвърля 70 часа за отчетен период.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.11.2019
г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността на
главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, повелява, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е
положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора
на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено
протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това
служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от
зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 273
часа и 25 минути положен извънреден труд е основателна за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 267,77
лв., до която сума е допуснато изменение и в този размер ще бъде уважена.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 500 лева адв. възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
счита за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 662.58 лв. Дори с оглед
вида на втория иск, който е акцесорен да се намали минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 до размера на сумата 150 лв. , адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
512.58 лева, а ищецът е претендирал сумата 500 лева.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300
лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 125.80.лв.
или общо сумата от 425.80 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска”
171А, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С. с ЕГН ********** *** , със
съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, както следва:
-
сумата 1894,91 лева /хиляда осемстотин деветдесет
и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен от ищеца общо 273 часа и 25 минути извънреден труд за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 266,77 лева /двеста шестдесет и
шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С.
с ЕГН ********** *** , със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, сумата
от 500лева, представляваща
направените в производството разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 125.80 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: