Присъда по дело №1775/2021 на Районен съд - Плевен

Районна прокуратура *** е внесла в РС - гр. *** обвинителен акт срещу
П. Г. Г., роден н**** ЕГН **********. Български произход. Български
гражданин. Средно образование. Разведен. Пенсионер. Осъждан. за
извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл.196 ал.1
т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква
„а” и буква “б“ от НК . В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че : На 20.12.2020г. в гр. ***, при условията на опасен рецидив,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел
чужди движими вещи: 1 бр. велосипед ****, на стойност 175 лева, 1 бр.
ъглошлифовъчна машина *** 34/115мм., на стойност 45,00 лева, 2 бр.
дъмбели (гири) по 5 килограма, всяка на стойност 35,00 лева и 2 броя
смесителни батерии, всяка на стойност 10 лева, вещи на обща стойност
310,00 лева от владението на собственика Н.Д. *** от гр. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия
защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът преминава към
разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно
заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратерата поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда за престъплението
на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума на предвиденото
в закона,което да бъде редуцирано при условията на чл.58а от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът в
хода на съдебните прения пледира да бъде определено наказание при
условията на чл. 55 НК, т.к. считам,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно
направено самопризнание още в хода на проведеното ДП, доброто
процесуално поведение на подсъдимия, напредналата възраст и влошено
здравословно състояние, както и ниската стойност на вещите, предмет на
извършеното престъпление. Пледира за наказание под законоустановения
1

минимум, което да се редуцирате на основание чл.58а от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият П. Г. Г. е роден
н**** ЕГН **********, български произход, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер. Към инкриминираната дата същият
бил многократно осъждан. В момента се намира в **** където изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“.
С Определение по НОХД № 2581/2018 година по описа на Софийски
районен съд, било одобрено споразумение, с което обв. Г. се признал за
виновен, за това че на 08.02.2018 година е извършил престъпление по чл.
196,ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1 ,б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години, което да се изтърпи при ****начален строг режим.
Определението влязло в сила на 12.02.2018 година. Наказанието е изтърпяно
на 08.02.2020 година.
С Определение по НОХД № 2208/2017 година по описа на Софийски
районен съд, било одобрено споразумение, с което обв. Г. се признал за
виновен, за това че на 05.12.2016 година е извършил престъпление по чл.
196,ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 ,б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се
изтърпи при ****начален строг режим. Определението влязло в сила на
23.03.2017 година. Наказанитео е изтърпяно на 11.08.2017 година.
На 20.12.2020 година подсъдмият П.Г. се намирал в гр. ***. Същият
минавал по у**** когато видял, че входната врата на вход „Б“ е отворена и
решил да извърши кражба на вещи от някоя от мазите във входа. В
изпълнение на намисленото влязъл във входа, взломил вратата на маза,
стопанисвана от свидетеля Н.Д. ***, като изкривил халката на катинара, с
която била заключена вратата на мазата, така проникнал в нея, откъдето отнел
следните чужди движими вещи: 1 бр. велосипед „**** 1 бр. ъглошлифовъчна
машина ****/115мм., 2 бр. дъмбели (гири) всяка по пет килограма и 2 броя
смесителни батерии. Всички вещи били собственост на Н.Д. ***. След като
отнел вещите подсъдмият Г. се разпоредил с тях по неустановен начин, като в
себе си задържал двата броя смесителни батерии, поставяйки ги в носения от
него куфар. Около обяд на същата дата, свидетелят ***** който живеел в
същия вход, се прибирал от работа. Влизайки във входа забелязал, че общата
врата на мазите е в притворено положение, като едното й крило било
подпряно с куфара (оставен от подсъдмия Г.). Ключът за осветлението бил
включен, но лампите не светели, след което чул шум идващ от мазите.
Свидетелят **** тръгнал към мазите, за да види какво се случва, като пред
мазата на свидетеля *** установил подсъдмия П.Г. и го извел от мазите.
Подсъдмият Г., излизайки от общата врата на мазите взел куфара, с който
била подпряна вратата. Свидетелят **** уведомил за случилото се своя
съсед- свидетеля ***, който се явил на мястото и видял, че вратата на мазата
му е взломена, в отворено положение, като са изкривени халките на катинара,
2

който преди това бил в заключено положение. Свидетелят *** установил, че
от мазата липсват вещите, отнети от подсъдмия Г.. Свидетелят **** подал
сигнал за случая в **** РУ ***. На място по подадения сигнал се явили
полицейските служители: свидетелите **** Те намерили в куфара, носен от
подсъдмия П.Г., двата броя смесителни батерии, собственост на ***.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано
и проведено досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена съдебно - стокова експертиза
от заключението, на която се установява, че стойността на вещите предмет на
престъплението към момента на извършването му възлиза на 310,00 лева,
както следва: 1 бр. велосипед „**** на стойност 175 лева, 1 бр.
ъглошлифовъчна машина *****а стойност 45.00 лева, 2 бр. дъмбели (гири) по
5 килограма, всяка на стойност 35,00 лева и 2 броя смесителни батерии, всяка
на стойност 10 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК,а именно показанията на свидетелите *** **** /л.12-л.14/, ****л.16 /,
Н.Д. *** /л. 19/, ***/л. 15/ заключението на назначената съдебно- оценителна
експертиза /л. 27/, протокол за оглед на местопроизшествие- л. 3, фотоалбум-
л. 5-10; справка за съдимост /л.36-71/.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196 ал.1 т.2, във
вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 буква „а” и бува
„б“ от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост
върху движими вещи;
*от обективнастрана подсъдимия, чрез своите действия отнел
чужди движими вещи, от владението на другиго като прекратил
фактическата власт върху вещите, осъществявана от собственика/владелец и
3

е установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца;
- квалификацията по т.3 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за
осъществяване на съответното деяние подсъдимият е разрушил преграда,
здраво направена за защита на имот- изкъртил халката на катинара, к който
била заключена вратата на мазата;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, коео не е
имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и
не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението ,
т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици;
По отношение подсъдимия е налице квалификация по чл.196 ал.1 т.2
от НК - престъплението извършено от подсъдимият представлява опасен
рецидив на основание чл.29 ал.1 б. “а” от НК, тъй като е извършил деянието
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода,не по-малко от една година,което не е отложено по чл.66 от НК.
Извършил е деянието и по чл.29 б. “б“ от НК, т.к. е бил осъждан повече от
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер
и изпълнението на наказанието лишаване от свобода на поне едно от тях
/такива са наказанията по НОХД2208/2017г., НОХД№2581/2018г. и двете на
РС София/, не е било отложено по чл.66 от НК. Едновременно с това, към
датата на деянието, не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
наказанията по предходните присъди.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
правото на собственост други му и стремеж към придобиване на облаги по
лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените
престъпления съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в
досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния
процес,ниската стойност на предмета на посегателство, възстановяването на
вещите на собственика,напредналата възраст на подсъдимият и видимо не
доброто му здраве /няма писмени доказателства за това/
* отегчаващи вината обстоятелства – осъждан;
Гореизложените обстоятелства мотивираха Съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
4

отношение на подсъдимия, като наказанието за престъплението бъде
определено при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът
констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, пради
които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това деяние, би се
оказало несъразмерно тежко. За престъплението е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 5 до 15 години. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че предвид многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, справедливо и съответно на личността и на извършеното за
подсъдмият ще бъде определяне на наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА «Лишаване от свобода» за престъплението ,което да бъде търпяно
при ****начален «Строг « режим.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
По отношение искането на защитата за приложение едновременно на
чл.55 ал.1 т.1 и по чл.58а ал.1 от НК , а именно налагане на наказание под
минимума, което да бъде редуцирано по чл.58а ал.1 от НК, Съдът намери за
необходимо да посочи, че това би било незаконосъобразно. Законодателят в
чл.58а ал.4 от НК е посочил, че в случаите когато едновременно са налице
условията по чл.55 ал.1-3 и условията на чл.55,съдътприлага само чл.55, ако е
по-благоприятен за дееца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

5

Номер на акта:	71
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия:	Борислава Илиева Якимова

Дело:	20214430201775
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Присъда по дело №1775/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите