№ 776
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100715 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу В.
АТ. В., в която се твърди, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“
АД с клиентски №*** и абонатен №***** за имот, находящ се на адрес гр.
Русе, ********. Ответникът имал незаплатени задължения за потребена
електрическа енергия за този адрес, за които имало издадени фактури за
периода от 21.04.2020г. до 20.07.2020г. на обща стойност 666,60 лв. Поради
неплащането на задълженията по фактурите на падежа им, ответникът дължал
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. За тези суми на
29.09.2020 г. ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № *** от 2020г. по описа на Районен съд - Русе и издадена
заповед за изпълнение за дължимата главница по издадените фактури и
обезщетение за забава. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск
за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно
1
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът В. АТ. В.
дължи на ищцовото дружество сумата от 680,47 лв., от която 666,60 лв.
представляваща главница за потребена електрическа енергия по фактури,
издадени в периода 21.04.2020г. - 20.07.2020г., за адрес гр. Русе, *****, с
абонатен №*****, както и мораторна лихва в размер на 13,87 лв., дължима за
периода от падежа на всяка от фактурите до 17.09.2020г., за които суми има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** от 2020г. по описа на
Районен съд – Русе.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва да е
потребил претендираното от него за заплащане количество електрическа
енергия и счита, че тя му е начислена в резултат от грешно измерване, или от
кражба на електрическа енергия от съсед, за която той не следва да носи
отговорност.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с
доставката и потреблението на електроенергия за имот в гр. Русе ********, с
клиентски №*** и абонатен №*****. За периода от 21.04.2020г. до
20.07.2020г., въз основа на извършен реален отчет на средството за
техническо измерване (СТИ) на адреса, за дължимата цена за потребената
електроенергия, ищцовото дружество е издало четири фактури на обща
стойност 666,60 лв., за които няма спор, че не са заплатени.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа енергия в размер на
666,60лв. по фактури, издадени в периода 21.04.2020г. до 20.07.2020г. за
обект с аб. №***** и обезщетение за забава в размер на 13,87лв.
представляващо сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа
й до 17.09.2020г., законната лихва върху главницата считано от 30.09.2020г.
2
до окончателното й плащане, както и 75лв. разноски за заповедното
производство. Ответникът като длъжник в заповедното производство е
депозирал възражение в срока и по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение.
На 06.01.2021г., по постъпило заявление от ответника, като клиент на
ищцовото дружество е извършена проверка на СТИ за процесния имот и
схемата му на свързване. За извършените констатации е съставен констативен
протокол №**** от същата дата. Според отразеното в протокола, не са
установени нарушения в схемата на свързване на СТИ и няма видимо
вмешателство.
Свидетелят С.М.М. установява, че е съсед на ответника, живеел срещу
процесния имот. Около месец април 2020г., в началото на пандемията,
ответникът го помолил да наглежда къщата му, тъй като влизал в затвора.
Седмица след влизането му в затвора, неговата дъщеря живеела в къщата,
след което се преместила в гр. ***. Свидетелят успял да се свържи с нея едва
след още 2-3 седмици, тъй като ключовете за имота останали в нея. След като
успял да вземе ключовете, той посетил къщата на ответника и изключил
захранването като развил всички бушони, „които били за развиване“.
Следващите месеци никой не живеел в къщата, нямало потребление на
електричество, свидетелят само ходел да нахрани гълъбите на ответника.
Свидетелят Н.Г. Д., служител на „ЕРП – Север“ АД, извършил
проверката и съставил констативния протокол от 06.01.2021г., установява, че
при проверката не са констатирани нередности по СТИ и схемата му на
свързване. Процесният електромер се намирал в табло на стълб пред къщата,
до която отивали захранващи кабели. В самата къща служителите не
извършили проверка. По таблото и стълба нямало нищо необичайно, като
разклонения от кабела към друга къща и пр.
Според заключението на изготвената по делото електротехническа
експертиза, СТИ за процесния имот е поставено в заключващо се табло на
електрически стълб, с ограничен достъп до него само за служители на ЕРП.
Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало на 10.09.2021г.
какви са показанията на СТИ, редовността на пломбите му и заключващия
механизъм на таблото. Електромерът се намира в срока си на
3
експлоатационна годност (6 години) от датата на монтажа му.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след постъпило възражение от длъжника, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за имота посочен в исковата молба.
Претендираното за заплащане количество електроенергия е реално отчетено
като преминало през СТИ, което е сертифицирано и в срока си на
експлоатационна годност.
Срещу дължимостта на претендираните суми като цена на потребена
електроенергия, ответникът е възразил, че не би могло да има такова голямо
потребление тъй като за процесния период в имота му не е живял никой и не е
имало консумация на електроенергия, поради което е налице неправилно
измерване или кражба на електроенергия от съседен на неговия имот.
За доказване на исковата си претенция, ищецът е ангажирал
доказателства, които установяват, количеството и стойността на потребената
от имота на ответника електроенергия за процесния период и в достатъчна
степен обосновават извод за основателност на исковата претенция. Наличието
на сертифицирано СТИ, монтирано съобразно установените правила и
измерващо в срока си на експлоатационна годност презумира, че показанията
му съответстват на реално преминалата през него електроенергия, т.е.
потребена от имота на абоната. Тази презумпция в настоящото производство
не е оборена.
След като по делото не се установява намеса в схемата на свързване на
СТИ и негова неизправност, ирелевантно за спора се явява обстоятелството
дали ответникът реално е потребил (лично или чрез други лица имащи достъп
до имота) отчетената електроенергия, или по една или друга причина,
4
включително кражба от съседен имот, чрез свързването му към
електрическата инсталация на ответника. Ищцовото дружество не би могло да
носи отговорност за изправността на електрическата инсталация за имота на
ответника след СТИ. Поради тази причина, дори ответникът да беше доказал
възражението си в тази насока, не би било налице основание да се отхвърли
исковата претенция. Такова щеше да е налице при категорично установена
неизправност на СТИ и схемата му на свързване и произтичащо от това
неправилно измерване на преминалата през него електроенергия,
доказателства за което не са налице.
За пълнота следва да се отбележи, че ответникът като клиент на
ищцовото дружество е разполагал с възможността да поиска временно
преустановяване на електроподаването към имота му след като
продължително време ще отсъства от него и той няма да е обитаем, както и
подмяна на СТИ, евентуално за негова метрологична експертиза.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде изцяло
уважен като доказан по основание и размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 395лв., както и разноските
за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. в размер на 75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. АТ. В. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 666,60лв. - главница за незаплатена
електрическа енергия по фактури издадени в периода 21.04.2020г. до
20.07.2020г. за обект с клиентски №*** и абонатен №*****, сумата от
13,87лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една фактура
от падежа й до 17.09.2020г., както и законната лихва върху главницата
считано от 30.09.2020г. до окончателното й плащане, за които суми е
5
издадена Заповед №***/01.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА В. АТ. В. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
сумата от 395лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС
– Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6