№ 4798
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110150849 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано
е по молба на А. Г. Н., ЕГН: **********, срещу М. П. М., ЕГН **********, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът е осъществил актове на домашно
насилие спрямо молителя на 31.08.2021г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.
2 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 31.08.2021г. представляват акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 3
от делото), съдебномедицинско удостоверение на молителката по делото (л. 4 от делото),
листа за преглед на пациент от 31.08.2021г. (л. 2 от делото - гръб); преписка с вх. №
68501/13.10.2021г. от 09 РУ - СДВР (л. 52- 70 от делото).
По делото страните не спорят, че са живели на семейни начала до момента на твърдения
1
акт на домашно насилие.
Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 294.09/2021г.,
издадено на А. Г. Н., при последната се установяват следните травматични увреждания:
рана, оток и кръвонасядане на горната устна; оток на носа, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи се, че тези увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както
съобщава прегледаната.
По делото е представен и лист за преглед на пациент от 31.08.2021г, от 23.58 часа, в който
е посочено, че същата е ударена с коляно в носа и има травма на носа и рана, като са
насрочени изследвания - графия на носни кости.
Към доказателствената съвкупност по делото е приобщена и преписката от 09 РУ на
СДВР с вх. № 68501/13.10.2021г. В докладната записка е посочено, че преписката е
образувана по подадена молба от А. Г. Н., ЕГН: ********* срещу М. П. М., ЕГН
**********, с който живеела на семейни начала. В обясненията от молителката същата
заявява, че на 31.08.2021г. дколо 23,00 часа докато са се намирали в жилището си на адрес:
гр. София, кв. “Смърдана”, ул. “Звънче” № 1, ответникът по делото след употребата на
значително количество алкохол започнал да я обижда, без да бъде провокиран, след което й
нанесъл побой, изразяващ се в удари с ръце и крака в областта на тялото и главата и й
нанесъл удар с коляно в областта на носа й. Заявила е,ч е в следствие на нанесения побой,
носът й бил разбит, а устните й подути. Отправял й и много обидни думи като “свиня”,
“шопар”, “прасе”, “травестит”. В друго обяснение от молителката пред 09 РУ СДВР същата
съобщава за системен тормоз от години от ответника по делото. По делото са налице и
обяснения от ответника по делото М. П. М.. В същото заявява, че на 31.08.2021г. Около
21.00 часа А. започнала да го обижда и се скарали, при което той я плеснал и тя излезнала
навън. По делото е приобщена и заповед за задържане на лице от 31.08.2021г. на ответника
по делото във връзка с твърдения акт на насилие.
По делото е изготвено и заключение на съдебно - медицинска експертиза, което е
изготвено въз основа на материалите по делото и личен преглед на молителката. В същото е
отразено, че молителката се оплаква от подуване на носната лигавица и усещане за запушен
нос всяка сутрин, нещо което го е нямало до носната травма. При прегледа се установява, че
не са налице белези по видимата част на лицето, както и по лигавичната част на горната
устна, носът е със запазена симетрия и вдишването не е затруднено и през двете ноздри.
Вещото лице заявява, че от представените по делото медицински документи е видно, че
ищцата е получила контузия на носа и горната устна, довела до: силна оточност в тези две
области; кръвонасядане от 3 см по кожната повърхност по горната устна; разкъсно -
контузна рана от 0.5 см по лигавичната повърхност на горната устна. Сочи, че описаните
травматични увреждания са получени по механизма на удара с или в твърд тъп предмет или
повърхност с ограничена площ, обхващаща анатаомичната област на носа и горната устна
на молителката. Вещото лице отбелязва още, че от травматична гледна точка свитото коляно
се приравнява ди тъпа и твърда повърхност и насочено със сила към главата, особено когато
2
последната е фиксирана с ръце, може да нанесе установените с СМУ № 294/09.2021г.
телесни повреди. Сочи и че от друга страна, засегнатата площ на травматичните увреждания
по лицето на пострадалата, а именно ограничена само до носа и горната устна съответства
на площта на едно свито коляно. Заявено е, че описаните травматични увреждания
реализират медико - биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Посочено е, че медицинските критерии за пълното възстановяване от получените
травматични увреждания на молителката, при навременно адекватно лечение и липса на
усложнения е до 20 дни, което кореспондира с анамнестичните данни от личния преглед.
(възстановяване за 14 дни). Не са установени и остатъчни явление от понесената лицева
травма на лични преглед. Сочи се, че установените травматичини увреждания на ищцата
могат да бъдат получени и по механизма на самонараняване в или с твърд тъп предмет или
повърхност с площ ограничена до размерите на областта обхващаща носа и горната устна на
пострадалата. В откритото по делото съдебно заседание от 24.10.2022г. Вещото лице К. е
заявило, че масата е твърд тъп предмет, но е голяма на площ и ако има удар в нея ще е
имаме чело, нос, всичко, което ще допре тази повърхност ще бъде травматичен агент. Сочи,
че в конкретния случай имаме ограничена площ и тя много добре кореспондира с площта на
едно сгънато коляно. Анатомичната област на носа и горната устна съответстват на по -
малка площ, поради което заявява, че може да има и самонараняване, но след като се оцени
точно каква площ като размер, за да предизвика тези ограничени по размер и разстояние
една до друга увреждания. Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно -
медицинска експертиза, като намира същото за обективно, обосновано и достоверно,
съответстващо на останалия по делото доказателствен материал и изготвено от вещо лице,
притежаващо специални знания в областта на медицината, травматологията и ортопедията.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото е разпитана като свидетел Силвия Г. Борисова, сестра на молителката, която е
заявила, че познава М. от 20 години, тъй като същият е живеел на семейни начала със сестра
й. Заявява, че не живеят заедно от деня на инцидента. Твърди, че сестра й е подложена на
системен тормоз от ответника по делото - психически и физически. Поддържа, че знае, че
след употреба на алкохол започвал да я обижда и бие и молителката се е обаждала на
свидетелката след такива инциденти често през нощта. Заявява, че е била свидетел на много
от случаите, при което е виждала синини по тялото на молителката, но последната е казвала,
че много обича ответника и не желае да го напусне. Твърди, че не е била пряк очевидец на
случилото се на 31.08.2021г., като сестра й се е обадила към 12 или 01 часа през нощта да й
каже, че ответникът я е ритал в главата и имала кръв, поради което чакала полиция и
линейка. Свидетелства, че е тръгнала веднага към молителката към Пирогов, като е видяла
там А., която плачела, била уплашена, главата й била в кръв, ходила по кабинети, тъй като
лекарите се съмнявали дали няма счупен нос. Твърди, че са й направили рентген и на другия
ден молителката е отишла в 09 РУ на СДВР да подаде жалба и да си извади
съдебномедицинска експертиза. Свидетелства, че пряко след инцидента лицето на
молителката е било синьо, подпухнало, синьо - лилаво, подуто и в кръв, както и че е видяла
3
единствено наранявани по главата на молителката. Заявява, че вследствие на ударите по
лицето и челото на втория и последващите дни след инцидента е пожълтяло мястото на
удара. Съдът при преценка на свидетелските показания на Борисова съобразени по реда на
чл. 172 ГПК намира същите за обективни, логични и достоверни в тази им част и
подкрепени от останалата част от доказателствената съвкупност, поради което и ги
кредитира в тази им част. Съдебният състав не кредитира същите обаче в частта, в която
свидетелката сочи, че молителката е била ритната от ответника по делото в главата, тъй като
същите са преходни и първата не е била пряк очевидец на акта на насилие.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от
изложението на молителката в молбата, становището на ответника така и от свидетелските
показания.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното и
нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителката, изразяващо се във
физическо посегателство над личността й, граничи с ненормално ниво на комуникация
между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за
човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва
да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за
ескалация на отношенията в поведението на ответника, която не може да разреши по
нормален път възникнали спорове между страните. Между тях е налице непримирим
конфликт на лична основа. Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон,
разбирателството и взаимното доверие.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата, като представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да послужи като годно доказателствено средство,
предвид обстоятелството, че не съдържа всички необходими реквизити по отношение на
дата, място, начин на извършване на твърдените актове на насилие. В конкретния случай са
налице други доказателства по делото, поради което предвид разпоредбата на чл. 13 ЗЗДН
декларацията по чл. 9 ЗЗДН не може да се ползва като годно доказателство.
От кредитираните показания на свидетелката пък се установява физическото и
психическото състояние на молителката след инцидента, които кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото - съдебно медицинското удостоверение и амбулаторния
лист, както и кредитираното заключение по изготвената, приета и неоспорена от страните
съдебно - медицинска експертиза. Не се спори, че на актовете на домашно насилие не са
присъствали свидетели очевидци. Следва да се отбележи, че по делото останаха изолирани
твърденията на ответната страна, че молителката сама се е самонаранила, тъй като от
свидетелските показания на Борисова се установява, че след употреба на алкохол същата е
била често удряна и пребивана от ответника и техните скандали и агресията на ответника
към молителката не са спорадичен случай, а напротив - често явление. Отделно от това в
откритото по делото съдебно заседание на 24.10.2022г. вещото лице е посочило, както бе
4
споменато по - горе, че в конкретния случай имаме ограничена площ /по отношение на
травматичното увреждане/ и тя много добре кореспондира с площта на едно сгънато коляно,
поради което остава недоказано, че молителката се е самонаранила. Предвид изложеното
съдът намира молбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответницата
към молителя, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на
физическо и психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове
на домашно насилие, каквито в случая са налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл.
21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до А. Г. Н., на разстояние по-
малко от 300 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от 12 месеца,
считано от издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие. Мерките, съдът определи като взе
предвид, че от извършения акт на домашно насилие са настъпили за молителката А. Г. Н.
значителни вредни последици за живота и здравето й, както и че актовете на насилие не са с
инцидентен характер.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от деянието, счита че на М. П. М., ЕГН ********** следва да
бъде наложена глоба в размер от 300,00 (триста) лева.
Относно разноските за делото.
Молителката претендира разноски, каквито й се следват с оглед изхода на делото поради
5
което и следва да й бъдат присъждани. Същите се установяват да са сторени в общ размер
на 700,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар за един адвокат и депозит за назначената по
делото СМЕ, в какъвто размер следва и да бъде присъдено.
На основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се
възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и
ответницата следва да бъде осъдена да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. П. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Хайредин, област Враца, ул. “Георги Димитров” 65, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, М. П. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на А. Г. Н., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на М. П. М., ЕГН **********,
да приближава А. Г. Н., ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 300 метра за срок от 12
(дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, М. П. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на М. П. М., ЕГН **********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, да заплати на А. Г.
Н., ЕГН: ********** сума в размер на 700,00 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза по изготвената СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, М. П. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6