Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. Перник, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 599
по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(ЗОПДНПИ, отм., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ) от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, против Б.Н.Г., Д.С.Г. и М.Б.Н.. Твърди се в
исковата молба от 30.09.2016 г., че ответникът Б.Н.Г. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, пр. второ и
чл. 26 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 15 от
ЗОПДНПИ (отм.) и за което е одобрено споразумение по чл. 381 и сл. от НПК на
03.10.2013 г. Поддържа се, че проверката на имуществото на ответника Б.Н.Г. е започнала
с протокол от 11.12.2013 г. на директора на териториалната дирекция на Комисията
въз основа на уведомление от прокурора до него за периода 11.12.2003 г. до
11.12.2013 г., която е установила значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.), представляващо предпоставка за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото от ответника Б.Н.Г. и неговите съпруга и ненавършило пълнолетие
дете имущество на обща стойност 258030.95 лева. Иска се да бъде постановено отнемане
в полза на държавата от Б.Н.Г., Д.С.Г. и М.Б.Н. на имущество на обща стойност
258030.95 лева, от която на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 и
чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б.Н.Г.:
- сумата в размер на 100307.69 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 101806.70 лева, внесена от трети
лица по разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7000 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7868 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 646 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 29328 лева, внесена на каса по
сметка № *** в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Централна кооперативна банка АД, с
титуляр Б.Н.Г., и
- сумата в размер на 30 лева, получена от продажбата на
дружествените дялове от капитала на К и Б 1970 ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Радомир, ул. Отец Паисий № 10,
На основание чл. 63, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.) от М.Б.Н.:
- сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр М.Б.Н., и
На основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.), от Д.С.Г.:
- равностойността на 100 дяла по 50 лева всеки с обща
номинална стойност 5 000 лева от капитала на М.-96 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. Отец Паисий № 10,
представлявано от Д.С.Г.;
- сумата в размер на 300 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Д.С.Г., и
- сумата в размер на 456.20 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Юробанк България АД, с титуляр Д.С.Г..
Претендират се и разноски.
Ответниците Б.Н.Г., Д.С.Г. и М.Б.Н. в срока по чл. 131 от ГПК не са подали отговор на исковата молба, но в съдебно заседание при
разглеждане на делото изразяват становище за неоснователност на така предявени
искове. Претендират разноски.
Пернишки окръжен съд, като прецени всички доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото се установява от представените постановление,
споразумение и справка за съдимост, че ответникът Б.Г. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1, пр. второ във
вр. чл. 26 от НК, извършено от неустановена дата през м. 12.2012 г. до
10.01.2013 г. в село ***, Община Радомир, за което е постигнато споразумение в
досъдебното производство, което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК като одобрено от
съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
Тъй като престъплението, за което ответникът Б.Г. е бил
привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 15 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията
е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
му с протокол Ув-2351 от 22.11.2013 г. на директора на ТД на КОНПИ – София и
рег. номер от 11.12.2013 г., която е обхванала период от 10 години назад,
считано от започването й на 11.12.2003 г. въз основа на посочения протокол. С решение
№ 11 от 14.01.2015 г. на Комисията срокът на проверката е удължен с шест
месеца, като с доклад от 24.04.2015 г. директорът на ТД на КОНПИ – София е
направил предложение за образуване на производство по този закон и внасяне на
искане за допускане на обезпечение, което е прието от Комисията – така решение
№ 271 от 15.06.2016 г. Поисканите обезпечителни мерки са допуснати с определение
№ 479 от 17.06.2016 г., постановено по гр. дело № 409/2016 г. по описа на
Пернишки ОС, за част от които са представени съобщения за налагането им на
01.07.2016 г.
След налагането на обезпечителните мерки Комисията, видно
от известието за доставяне и протокол от 15.07.2016 г., е осигурила
възможността на проверяваното лице Б.Г. да се запознае с материалите по
производството и да направи възражения. Ответникът е представил декларация по
чл. 57 от ЗОПДНПИ (отм.) и възражения за получени от него парични средства въз
основа на договор за заем от 13.12.2002 г., трансформиран въз основа на анекс
към него в дарение, предоставени консултации и други услуги с личен труд и
командироване в чужбина и за неправилно определяне на разходите за издръжка на
семейството му. След обсъждане на възраженията директорът на ТД на КОНПИ –
София е внесъл в Комисията доклад от 21.09.2016 г., въз основа на който същата е
взела решение № 452 от 28.09.2016 г. за предявяване на настоящите искове за
отнемане в полза на държавата от ответниците на незаконно придобито имущество
на стойност 258030.05 лева.
Установява се от извършените справка в НБД Население и
решение по гр. дело № 85 от 11.06.2015 г. на Радомирски РС, че ответниците Б.Г.
и Д.Г. са сключили граждански брак на ***, прекратен с развод въз основа на
влязлото в сила на 11.06.2015 г. решение. От брака помежду им на *** г. е роден
М.Н. – също ответник в настоящото производство.
През проверявания период ответникът Б.Г. е участвал в
управлението и собствеността на дружество К и Б 1970 ООД, регистрирано в Търговския
регистър на АВп на 07.10.2010 г., като е притежавал 50 % от неговия капитал – 3
дяла на обща стойност 30 лева, за които не е установен законен източник на
средства за придобиването им и с които въз основа на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2013 г. се е разпоредил в полза
на Н. Н. за сумата от 30 лева.
Установява се по делото, че ответникът Д.Г. също е собственик
и управител на търговско дружество – М.-96 ЕООД, регистрирано по ф. дело № 677/
28.12.2006 г. на Пернишки ОС и пререгистрирано в Търговския регистър на АВп на 20.01.2011
г., което е с капитал 5000 лева, разпределен в 100 дружествени дяла по 50 лева
всеки. От партидата на дружеството в Търговския регистър е видно, че същата е
едноличен собственик на капитала и не се е разпоредила с дружествените дялове и
към настоящия момент.
От справките на АВп и нотариалните актове се установява,
че ответникът Д.Г. и брат й И.И. въз основа на покупко-продажба по нотариален
акт № 71 от 17.09.2005 г. са придобили неурегулиран поземлен имот, находящ се
с. ***, Община Радомир, като са заплатили общо сумата 1000 лева, при данъчна
оценка на имота 930.90 лева, като припадащата се част от цената по договора за
ответника Д.Г. възлиза в размер на 500 лева.
С покупко-продажба по нотариален акт № 125 от 14.11.2005
г. ответникът Б.Г. и неговият брат Г. Г. са продали на съсобственика си Л.С.
собствената си по давностно владение и наследяване ½ идеална част от
урегулирано дворно място с площ 785 кв.м., находящ се в строителните граници на
гр. Перник, ***, заедно с построени в него едноетажна масивна жилищна сграда, лятна
кухня и стопанска сграда, на продажна цена от 2095.70 лева, при данъчна оценка
2095.70 лева. Припадащата се част за притежаваната от ответника Б.Г. ¼
идеална част от собствеността върху имота възлиза на сумата 1047.85 лева,
представляваща приход от продажбата на същия.
Установява се, че с договор за покупко-продажба на МПС от
03.01.2007 г. ответникът Б.Г. е придобил лек автомобил Форд Ескорт с рег. № ***,
за сумата от 400 лева, който към тази дата се е намирал в движение (така писмо
от 14.09.2017 г. от ОДМВР – Перник), като регистрацията на същия е прекратена
на 30.12.2009 г. поради разкомплектоване. От приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено от вещото лице, се установява, че пазарната стойност на
автомобила към датата на неговото придобиване е 2134 лева.
Представени са по делото и приложените към възраженията
по проведената предварителна проверка договор за заем от 13.12.2002 г. и
разписка от същата дата за получена сума, въз основа на който на ответника Б.Г.
е предоставена от трето лице И.В. сума в размер на 50000 лева за срок до
13.12.2007 г. С анекс към договора от 15.04.2003 г. тази сума е дарена.
Представените частни документи са оспорени от Комисията и същите нямат
достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на нея, липсват
доказателства за доходите на третото лице и произхода на същите и за причината
за даряването на заетата сума, поради което съдът не възприема тази сума като
източник на финансиране – заем от физическо лице, респ. дарение от него, с
която то да е разполагало в началото на проверявания период.
По делото са представени и приети три варианта на заключение
на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не обсъжда и не възприема
първи и втори варианти на заключението, тъй като първият вариант на
заключението от 13.09.2017 г. е изготвено въз основа на извлечения от банкови
сметки, събрани при предварителната проверка, които по своевременно направено
доказателствено искане са допуснати за събиране и в исковото производство, но
не са представени в цялост. Вторият вариант на заключението от 31.10.2010 г. дава
отговор само на част от поставените задачи на експертизата и при това без
посочване на установените от вещото лице данни от извършения анализ на
представените по производството документи, които да правят възможна проверката
на дадените от него отговори. По представения на 05.12.2017 г. трети вариант на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът след преценката му с
другите доказателства съгласно чл. 202 от ГПК възприема само част от
направените с него изводи, тъй като в някои от отговорите си вещото лице е
включило парични средства извън проверявания период или е пропуснало да включи
такива от периода, а за установяване размера на несъответствието на имуществото
на проверяваното лице и законните му доходи за релевирания период не е
съобразило изцяло липсата на установен законен източник. От посоченото
заключение и представените писма, договори и извлечения от сметки се установява
по делото, че ответникът Б.Г. през релевирания период е извършил вноски на каса
по открити за него банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, Юробанк България АД,
Интернешънъл Асет Банк АД, Централна кооперативна банка АД и Обединена
българска банка АД общо в размер на 151816.48 лева (включващи и внесените от него парични средства
за погасяване на задълженията му по получените банкови кредити общо в размер на
24070.98 лева, за които не е установен законен източник на доходи), а
ответникът Д.Г. по открити за нея банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и Юробанк
България АД – общо в размер на 8428.80 лева (сбора на внесени парични средства
по сметка в Банка ДСК ЕАД в размер на 2705 лева и по кредитните карти в размер
на 5723.80 лева), като такива вноски са извършвани и по сметка на ответника М.Н.
в Банка ДСК ЕАД – общо в размер на 245.30 лева (така и извлечение от сметка на
л. 932). При определянето на размера на направените вноски на каса по банкови
сметки от ответника Д.Г. съдът съобрази, че по заключението на вещото лице в
посочения от него общ размер са включени и вноски, направени преди проверявания
период - сумата 7.25 лева от 08.02.2010 г. и сумата 1670 лева от 06.08.2003 г.,
а при вноските по кредитните карти то не е съобразило всички осъществени такива
през 2008 г. – 2009 г., като размерът на тези вноски по кредитните карти, които
не са съобразени по заключението, възлиза на 841 лева, поради което действителният
размер на извършените вноски по кредитните карти възлиза на 5723.80 лева (сбора
на сумата 4882.80 лева по заключението на вещото лице и сумата 841 лева от
осъществените, но несъобразени в заключението вноски), като размерът на усвоените
парични средства по същите кредитни карти, издадени на ответника Д.Г. в Юробанк
България АД, възлиза общо за проверявания период на 7890.57 лева. Установява се
от същите доказателствени средства, че ответникът Б.Г. на 13.06.2008 г. е
открил разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД, по която през периода от
откриването й до края на релевантния период е извършил вноски на каса общо в
размер на 107504.55 лева. По същата
сметка и през същия период са направени вноски и от трети лица общо в размер на
101906.70 лева, за които парични
средства няма посочено основание и доказателства за техния произход, като в
заключението вещото лице не е отчело внасянето на 09.04.2010 г. от третото лице
Н. Х. на сумата от 3000 лева, поради което същото неправилно е посочило, че внесените
суми от третите лица са в общ размер на 98906.70 лева (101906.70 лева – 3000
лева). Тази сметка към крайната дата от периода на извлечението от сметка е със
салдо нула. Ответникът Б.Г. на 01.09.2010 г. е открил и разплащателна сметка в
евро в Интернешънъл Асет Банк АД, по която е извършил вноски общо в размер на
15040 евро, равняваща се на 29415.68 лева (15040 х 1.95583 лева). Така
внесената сума от него е преведена на трето лице, като сметката е закрита на
05.11.2013 г. На 24.08.2011 г. в Централна кооперативна банка АД ответникът Б.Г.
също е открил разплащателна сметка, видно от извлеченията от сметка (л. 706 –
710 от делото), по която внесените от него суми на каса са общо в размер на
1217.58 лева, за които не са установени законен източник на доходи, като сметката
е закрита.
По делото се установява от представените документи, че
през проверявания период ответниците Б.Г. и Д.Г. са получили кредити от БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Юробанк България АД общо в размер на 55280 лева
(сбора на сумата 54980 по заключението на вещото лице и сумата 300 лева,
отпусната на заемателя Д.Г. по договор за потребителски кредит от 2004 г., който
към 14.04.2006 г. е погасен изцяло със заплащане общо на сумата 363 лева). Парични
средства за погасяване на същите през релевирания период възлизат общо в размер
на 55055.29 лева, включващи и сумите за рефинансиране на кредитите общо в
размер на 30984.31 лева. В даденото заключение вещото лице не е съобразило заплатените
суми по горепосочения потребителски кредит от 2004 г. и всички заплатени погасителни
вноски по договора за потребителски кредит от 2008 г., сключен между ответника Б.Г.
и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД (не са взети погасителни вноски общо в размер
на 4655.85 лева, съобразявайки че извършените погасителни вноски до края на
релевирания период са 51 х 173.55 лева = 8851.05 лева, а посочените от вещото
лице разходи за погасяване са в размер на 4195.20 лева), поради което извършените
от двамата ответници разходи за погасяване на отпуснатите кредити възлиза в
размер на 55055.29 лева (сбора на сумата 50036.44 лева по заключението и пропуснатите
суми по потребителските кредити от 363 лева и 4655.85 лева). Въз основа на посочения
договор за потребителски кредит от 2008 г. на ответника Б.Г. е отпусната
парична сума в размер на 7000 лева с краен падеж на плащане – 09.01.2015 г.
Кредитът е усвоен изцяло с превода й по разплащателната сметка на проверяваното
лице в Банка ДСК ЕАД, като до 11.12.2013 г. за погасяване на задълженията по него
са заплатени погасителни вноски, чийто общ размер възлиза на 8851.05 лева, а
по-късно (към 23.01.2015 г.) кредитът е погасен изцяло (до общата стойност на
плащанията в размер на 11974.90 лева). Установява се по делото, че по разплащателна
сметка в Юробанк България АД ответникът Б.Г. е усвоил отпусната му от банката
по договор за кредит от 2006 г. парична сума, за погасяването на който до 23.01.2008
г. са заплатени суми общо в размер на 10680.57 лева, с която кредитът е предсрочно
погасен и в която освен внесените от ответника суми е включена и сумата за
рефинансиране на дълга по кредита в размер на 8040.65 лева, отпусната от същата
банка по договор за потребителски кредит от 23.01.2008 г. за парична сума в
размер на 15000 лева с краен срок на погасяване – 23.01.2018 г. На 19.12.2011
г. и този кредит е предсрочно погасен от ответника общо със заплащане на сума в
размер на 22906.26 лева, част от която в размер на 11623.79 лева представлява
рефинансиране на дълга въз основа на договор за потребителски кредит от
19.12.2011 г. за сумата 12250.00 лева с краен срок на издължаване – 19.12.2021
г., а останалата част в размер на 11282.47 лева– внесени суми от ответника Б.Г..
Кредитът от 19.12.2011 г. също е предсрочно погасен със суми общо в размер на
12254.41 лева към 25.01.2013 г., включващи и сумата 11319.87 лева за
рефинансиране на дълга по този договор, отпусната въз основа на договор за потребителски
кредит от 24.01.2013 г. за предоставяне на кредит от 11730 лева с краен срок на
погасяване – 25.01.2023 г. До края на проверявания период за погасяване на
сумите по последно предоставения на ответника Б.Г. кредит са заплатени парични
средства общо в размер на 646 лева, видно от извлечението от сметка (л. 649 –
651 от делото).
При анализа на доходите, приходите и източници на
финансиране, съобразявайки легалната дефиниция на понятието по § 1, т. 4 от ДР
на ЗОПДНПИ (отм.) и значението на осигурителния доход по КСО и другите относими
за него нормативни актове, съдът приема, че от включените от вещото лице по
заключението доходи следва да се приспаднат сумите по код 12 (за
самоосигуряващи се), представляващи осигурителен доход на ответника Б.Г., и
разликата над облагаемия доход до осигурителния доход за ответника Д.Г.. Осигурителният
доход е този, върху която се начисляват дължимите осигурителни вноски, като
размерите на същия - минимален и максимален месечен такъв, се определят със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Минималният осигурителен доход, т. нар. осигурителен праг, е възможно да не
бъде съразмерен с реализирания доход (ако такъв въобще е реализиран), включително
и с този от трудово възнаграждение, подлежащ на данъчно облагане, поради което
значим за определянето на доходите, приходите и източници на финансиране на
проверяваните лица следва да се реализираните доходи, респ. облагаемите такива.
Следователно от сумата 33744.61 лева по заключението, формирана като доходи от
трудови и други правоотношения, включително и въз основа на продажба на
собствен по наследяване и давностно владение имот, социални помощи и обезщетения
от НОИ, следва да се приспадне сумата 8839.47 лева (сбора на осигурителния доход
за ответника Б.Г. като самоосигуряващо се лице общо в размер на 6408 лева и разликата
над облагаемия доход до осигурителния такъв за ответника Д.Г. общо в размер на
2431.47 лева), т.е. тези доходи възлизат в размер на 24905.14 лева за проверявания
период. Отчитайки тази сума заедно с приходите от аванси за командировки (3134.09
лева), продажба на дялове в търговско дружество (30 лева), получените кредити
от финансови институции (55280 лева) и усвоените парични средства по кредитни
карти (7890.57 лева), размерът на доходите, приходите и източници на финансиране
за релевирания период възлиза на 91239.80 лева. Размерът на разходите за същия
период, включващи обичайни разходи за издръжка на проверяваното лице и
членовете на неговото семейство (75681.46 лева), разходи за командироване в чужбина
(3134.09 лева), разходи за данъчни и осигурителни вноски (4541.56 лева),
разходи за учредяване на дружества (5030 лева), разходи за посяване на получени
кредити (55055.29 лева) и на усвоените средства по кредитни карти (5723.80
лева), разходи за закупуване на автомобил (2134 лева по заключението на
автотехническата експертиза, даваща пазарна стойност към момента на неговото придобиване)
и разходи за закупуване на недвижим имот (500 лева), възлиза на 151800.20 лева.
Съдът намира, че включването на отпуснатите кредити като източник на финансиране
съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) при определяне на нетните доходи
обуславя и включването на разходите за погасяване на задълженията по тях като извънредни
разходи по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), а не само тези по
ЗДДФЛ. При така установените стойности нетните доходи на проверяваното лице за
релевирания период съставляват отрицателна величина от – 60560.40 лева, тъй
като доходи, приходи и източниците на финансиране превишават размера на
извършените разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Предвид установения отрицателен нетен доход от - 60510.40 лева (60510.40 лева –
50 лева начална салдо на проверявания период), внесените парични средства по
банкови сметки от ответниците Б.Г. (127747.50 лева, получени от разликата на внесените
от него суми на каса общо в размер на 151816.48 лева и тези от тях, които са
разходвани са погасяване на отпуснатите кредити, в размер на 24070.98 лева и съобразени
при определянето на размера на нетните доходи на проверяваното лице), Д.Г.
(2705 лева, получени от разликата на внесените от нея суми на каса общо в
размер на 8428.80 лева и тези от тях, които са разходвани са погасяване на
усвоените парични средства по кредитните карти, в размер на 5723.80 лева и
съобразени при определянето на размера на нетните доходи) и М.Н. (245.30 лева)
общо в размер на 130695.80 лева и внесените суми по банковите сметки от третите
лица общо в размер на 101906.70 лева, които парични средства представляват част
от имуществото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съдът приема,
че несъответствието в имуществото е в размер на 293112.90 лева.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При така установените факти съдът приема от правна страна
следното.
Предявени са искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.),
които са допустими, тъй като са изпълнени специалните изисквания на закона.
Внесеното искане за отнемане на незаконно придобито имущество е против ответника
Б.Г., който е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 22, ал. 1, т. 15
от ЗОПДНПИ (отм.), и ответниците Д.Г. и М.Н. - негови съпруга и ненавършило пълнолетно
дете през релевирания период – чл. 63, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗОПДНПИ (отм.), като
искането е предшествано от предварителна проверка, осъществена в сроковете по
чл. 27, ал. 1 и 2 от закона, производство по неговото обезпечаване и решение на
Комисията по чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Наличието на престъпна дейност е
само повод за образуване на проверката от Комисията, като впоследствие
наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството
по отнемане на незаконно придобито имущество, което в случая дори е приключило
с одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда.
Според уредбата в ЗОПДНПИ (отм.), престъпната дейност е само повод за
образуване на проверката от Комисията (за да не е проверката произволна), като
впоследствие подлежащите на изследване от Комисията предпоставки за отнемането
на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма
значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество.
Разликата между старата правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.) е, че на отнемане
по ЗОПДИППД (отм., 2012 г.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност,
а по ЗОПДНПИ (отм., 2018 г.) - незаконно придобито имущество. Поради тази
причина, в настоящото производство, започнало по искане на Комисията по ЗОПДНПИ
(отм.), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между
придобитото имущество и извършеното от проверяваното лице престъпление (в този
смисъл определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 1964/2016 г. на ВКС,
ІІІ ГО).
Уважаването на така предявените искове се предпоставя от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: несъответствие
между имуществото на проверяваното лице и членовете на неговото семейство и
техните доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените от тях обичайни и извънредни разходи, което по размер да надвишава 250000
лева за целия проверяван период - от 11.12.2003 г. до 11.12.2013 г., и липсата
на установен законен източник. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм., ред.,
преди ДВ - бр. 103 от 2016 г., релевантна за случая по арг. от § 5, ал. 1 от
ПЗР на ЗПКОНПИ във вр. с § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОПДНПИ)
„значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото
и нетния доход, който надвишава 250000 лева за целия проверяван период. На
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т.н.),
направените през това време разходи и възникналите задължения. Тази категория
факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански
процес и ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (в този
смисъл мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012
г. на Конституционния съд на Република България). В разглеждания случай се
доказа, че е налице несъответствие в имуществото на проверяваното лице Б.Г. и
членовете на неговото семейство и нетния доход, размерът на което несъответствие
е над посочения размер в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм., ред., преди ДВ - бр.
103 от 2016 г.).
Не се установи и придобиването на имуществото да е от
законни източници. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) за незаконно
придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е
установен законен източник. Тази законова разпоредба създава правната основа за
възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза на държавата на
имущество, което като противозаконно придобито от неговия притежател подлежи на
връщане на обществото, като в закона е установена оборима презумпция, съгласно
която се предполага, че едно имущество е придобито незаконно, щом не е
установен законен източник на доходи за придобиването му, т.е. налице е
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Тъй като
разходите през проверявания период не се свеждат единствено до закупуване на имуществото,
за да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че
получените през периода законни приходи надвишават всичките му установени разходи,
включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства
от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване
на сочените предпоставки, поради което съдът приема че са налице предпоставките
на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от ответниците
Б.Г., Д.Г. и М.Н. на част от описаните в искането на Комисията суми, тъй като по
делото не се установи законен произход на средствата, с които са придобити. Съдът
не приема, че заетата сума от 50000 лева по договора за заем от 13.12.2002 г.,
която заемодателят – третото лице И.В., е подарил на проверяваното лице Б.Г.
въз основа на анекса към него от 13.12.2002 г., е доход за придобиване на имуществото
през проверявания период. Посочените документи представляват частни документи
без материална доказателствена сила. Те са оспорени от ищеца и по отношение на
него нямат достоверна дата съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК. За съществуването им
няма никакви данни отпреди започване на проверката по специалния закон. Липсват
също данни по делото третото лице И.В. да е разполагал с такива парични суми,
както и какъв е техният произход. Съобразно неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест непълно доказаният факт
за съда е неосъществил се такъв, поради което твърденият от ответниците факт на
предоставяне на тези парични средства от третото лице не може да се приеме за
установен по делото (в този смисъл решение № 162 от 02.06.2015 г. по гр. дело №
6592/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение от 28.05.2012 г. по гр. дело № 1601/2010 г.
на ВКС, ІV ГО, решение от 10.09.2012 г. по гр. дело № 1782/10 г. на ВКС, ІV ГО,
и други).
Съгласно правната уредба на ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане по
реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество,
включително наличните парични средства по банковите сметки (чл. 63, ал. 1 във вр.
с чл. 62 от ЗОПДНПИ), а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната
равностойност на имуществото (чл. 72 от ЗОПДНПИ), а при преобразуване -
преобразуваното имущество (чл. 70 от ЗОПДНПИ). Неналичните парични средства във
валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност,
доколкото са налице основанията по чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) - така определение
№ 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г. на ВКС, ІV ГО, а при
невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този
момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се
претендира действителната му стойност (така определение № 740 от 29.06.2017 г.
по гр. дело № 5307/2016 г. на ВКС, IV ГО, и решение № 187 от 26.07.2011 г. по
гр.д. № 1557/2010 г. на ВКС, III ГО).
По делото се установи, че през проверявания период
ответникът Б.Г. е придобил и впоследствие отчуждил дялове в търговско дружество
К и Б 1970 ООД, както и че паричните средства на ответниците, предмет на
искането, не са налични, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗОПДНПИ
(отм.) на отнемане подлежи паричната им равностойност. Чрез приетите по делото
документи, предоставени от финансовите институции, и заключението на счетоводната
експертиза се установи стойността на неналичните парични средства, внесени за
погасяване на отпуснатите парични суми от финансовите институции и на каса по
банковите сметки на ответниците, която възлиза на 262297.28 лева (сбора на
внесените суми на каса по сметки на ответниците – 151816.48 лева, 8428.80 лева
и 245.30 лева, включително и за погасяване на задълженията за връщане на отпуснатите
парични средства по договорите за кредит, и внесените суми от третите лица –
101806.70 лева, за които не се установи законен източник). Установи се също по
делото и паричната равностойност на отчуждените от ответника Б.Г. дружествени
дялове, която в случая по арг. от чл. 61, ал. 1 и 2 (ред., преди ДВ - бр. 103
от 2016 г.) ЗОПДНПИ (отм.) е цената от 30 лева, посочен в договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2013 г.
С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало в
гражданския процес относно сумите, които се претендират, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на
държавата от Б.Г., Д.Г. и М.Н. на част от описаните в искането суми в общ
размер на 252574.75 лева, тъй като за тях не се установи по делото законен източник,
а именно:
- сумата в размер на 100307.69 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 101806.70 лева, внесена от трети
лица по разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 646.00 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по
сметка № *** в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титу-ляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Централна кооперативна банка АД, с
титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на
дружествените дялове от капитала на К и Б 1970 ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Радомир, ул. Отец Паисий № 10;
- сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр М.Б.Н., и
- сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Д. С. Г..
Искането в частта за отнемане от ответника Д.Г. на сумата
5000 лева, представляваща паричната равностойност на 100 дружествени дяла по 50
лева всеки от капитала на М.-96 ЕООД, и сумата 456.20 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Юробанк България АД, съдът намира
за неоснователно. Дружествените дялове и понастоящем са притежавани от
ответника Д.Г., поради което предпоставките на чл. 63, ал. 1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ
(отм.) не са налице. На отнемане подлежат дружествените дялове с посочената
номинална стойност, но такова искане не е направено от ищеца (в този смисъл и решение
№ 287 от 16.10.2015 г. по гр. дело № 2832/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други). Сумата
456.20 лева не се установи да е внесена на каса по посочената банкова сметка от
ответника Д.Г. както от представените банкови документи (част от тях са само с
нечетни страници – стр. 668 и сл. от делото), така и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (в същото е направен анализ само на внесените
суми за погасяване на усвоените средства по издадените от тази банка кредитни
карти, но не и тези по разплащателната й сметка).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него
разноски по производството общо в размер на 871.18 лева, представляващи
заплатените от същия възнаграждения за вещи лица и такса за обнародване на
искането в Държавен вестник съразмерно на уважената му част. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Д.Г.
сумата 12.69 лева, представляваща сторените от нея разноски за възнаграждение
за вещо лице съразмерно на отхвърлената част на искането.
Ответниците следва да заплатят на съда на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) сумата 10102.99 лева,
представляваща дължимата държавна такса за уважената част от искането.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТНЕМА от Б.Н.Г., ЕГН **********, Д.С.Г., ЕГН **********, и М.Б.Н.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, в полза на Държавата по предявени
от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, преименувана на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) паричната равностойност на незаконно
придобито имущество на обща стойност 252574.75 лева, както следва:
На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл.
62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б.Н.Г.:
- сумата в размер на 100307.69 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 101806.70 лева, внесена от трети
лица по разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 646.00 лева, представляваща
равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № ***,
открита в Юробанк България АД, с титуляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по
сметка № *** в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титу-ляр Б.Н.Г.;
- сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Централна кооперативна банка АД, с
титуляр Б.Н.Г., и
- сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на
дружествените дялове от капитала на К и Б 1970 ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Радомир, ул. Отец Паисий № 10,
На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл.
62 от ЗОПДНПИ (отм.) от М.Б.Н.:
- сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Банка ДСК ЕАД, с титуляр М.Б.Н., и
На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл.
62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Д.С.Г.:
- сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
равностойността на усвоения кредит, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
на Д.С.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявените Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество, преименувана на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, против Д.С.Г., ЕГН
**********,***, искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза
на Държавата на следното:
- равностойността на 100 дяла по 50 лева всеки с обща
номинална стойност 5 000 лева от капитала на М.-96 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. Отец Паисий № 10,
представлявано от Д.С.Г., и
- сумата в размер на 456.20 лева, внесена на каса по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в Юробанк България АД, с титуляр Д.С.Г..
ОСЪЖДА Б.Н.Г., ЕГН **********и, Д.С.Г., ЕГН **********, и М.Б.Н.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, да заплатят на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество, преименувана на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 871.18 лева, представляваща разноски
по производството съразмерно на уважената част на искането.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 12.69 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част на искането.
ОСЪЖДА Б.Н.Г., ЕГН **********и, Д.С.Г., ЕГН **********, и М.Б.Н.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, да заплатят на Пернишки окръжен
съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)
сумата 10102.99 лева, представляваща държавна такса съразмерно на уважената
част от искането.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова