Р Е Ш Е Н И Е
№……/….02.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 2055 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от В.К.Н. от гр.Варна, против решение №4168/10.10.2019г.
по гр.д.№18246/2018г. на ВРС, 35-ти състав,
с което е отхвърлен предявения от В.К.Н., с адрес: ***, срещу
ЗАД „Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Тодор Александров” № 18, иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 100лв, част от
претенция, цялата в размер на 1550.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на детска количка „Inglessina
ottuto ecru 3 in 1 ottuto“, причинени в резултат на ПТП, реализирано по вина на
водач на МПС рег. № *********, с валидна, към датата на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ в „Уника” АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния и процесуален закон. Счита, че съдът е нарушил основните принципи
на гражд.процес, като е изградил факт.си констатации на доказателства, събрани
в хода на друго производство. Намира, че неправилно е ценен приетия по делото
протокол за ПТП и е приел, че неговата доказ.сила била опровергана. Прави
оплакване, че необосновано съдът при неправилна преценка на събраните
доказателства е приел липсата на извършено противоправно деяние от страна на
водача на автомобила, при нарушение на чл.172 ГПК, както и на
причинно-следствена връзка с уврежданията по количката. Моли да бъде отменено
решението, като бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров №18,
е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от В.К.Н. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД
иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата
от 100лв, предявен като
частичен иск от иск в общ размер на 1550лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на детска количка „Inglessina ottuto ecru 3 in 1
ottuto“, в резултат на настъпило ПТП на 18.09.17г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че
на 18.09.17г. ищцата с детска количка се движела по
пътното платно по ул.Княз Н.Николаевич в посока ул.В.Кънчев, като при шума на
идващ автомобил се обърнала, видяла л.а. Фолксваген Ъп с рег.№*********, и се
качила на тротоара между паркирани автомобили. Докато изчаквала автомобила да
завие надясно по ул.В.Кънчев чула шум и усетила, че той удря детската количка,
като водачът не спрял, а продължил движението си. За ПТП уведомила контролните
органи като посочила номера и марката на л.а., които установили водача и
изготвили протокол за ПТП, в който посочили като виновен водача К.Р.. Твърди,
че вследствие на удара детската количка не можела да се ползва. Сочи , че лекия
автомобил бил застрахован по застраховка ГО в отв.дружество със срок на
действие 26.09.16г.-25.09.17г. Твърди,
че отправил претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение, но ответникът
отказал да заплати такова, поради което и имал правен интерес от предявяване на
иска. Сочи, че не се предлагали резервни части, а стойността на нова детска
количка от същата марка възлизала на 1550лв.
В
отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на наличието на
застр.договор за процесния автомобил по застраховка ГО към момента на
твърдяното ПТП, както и факта на отправена до него претенция от ищцата за
заплащане на застр.обезщетение, по която е постановен отказ. Оспорва факта на настъпило
застр.събитие и фактическия състав на деликта, наличието на противоправно и
виновно поведение от страна на сочения водач на автомобила. Счита претендирания
размер за завишен и несъответстващ на претърпените вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ за процесуално допустим, поради
което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице
спор относно факта на наличието
на застр.договор за процесния автомобил по застраховка ГО, както и
относно факта на завеждането на претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя, по която е постановен отказ.
Основният
спорен момент между страните е налице ли е
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна
на застрахования, респ. настъпило ли е застрахователно събитие, от което да възниква отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените
от ищеца вреди.
По делото е представен препис от
протокол за ПТП №1684878/18.09.2017г., в който е отразено, че на 18.09.2017г. в
18,35ч. на ул.Княз Николаевич и ул.В.Кънчев водача на л.а. Фолксваген Ъп с рег.№*********К.С.Р. извършва маневра завиване надясно,
не пропуска стъпилата на пешеходна пътека, продължение на тротоар, пешеходка В.Н.
с детска количка. Отразено е, че са констатирани следните видими
щети на детската количка – деформация на предна част. В протокола е посочено
още, че местопроизшествието е посетено на място от полицейски служител. Протоколът за ПТП е
съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените
форма и ред, поради което представлява официален
свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила относно
възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства, т.е. в
частта, в която протоколът установява уврежданията по детската количка и датата
и часа на възприемане на посочените факти, настоящият състав намира, че същият
притежава обвързваща доказателствена сила относно удостоверените от съставилия
го компетентен държавен орган обстоятелства.
По отношение на описания от
съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална
доказателствена сила, поради което и съдът не е обвързан от извода на
административния орган, като механизмът е елемент от предмета на доказване в
производството. В тази връзка по делото са събрани две единични и една тройна
САТЕ. Констатираните от експертите увреди по количката се свеждат до изкривена
ос на дясната двойка предни колела и увреждане на пластмасова втулка на предно
дясно вътрешно колело. Видно от заключението на тройната експертиза, което се
възприема от настоящия състав като обективно и пълно, не оспорено от страните,
за да има съприкосновение между МПС и колелото на количката, то или МПС по
време на завиването се е покачил с дясно колело на тротоара или предните
колелца на количката са били на или над пътното платно. От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Е.Д., които съдът кредитира като обективни,
отразяващи нейни лични впечатления, се установява факта, че ищцата, ведно с
количката, се е намирала на тротоара по време на извършване на завой от
преминаваща кола. Като се съобрази този факт и
констатираните в протокола за ПТП щети, съдът намира, че може да се
изведе извод за настъпване на ПТП по начина, посочен от тройната експертиза,
при който предните колелца на количката са се подавали над пътното платно или
са били на самото платно, поради което се е получило съприкосновение между
предното дясно колелце и вероятно задна дясна гума на завиващото МПС.
По делото обаче съдът намира, че не са
събрани доказателства, които да формират категоричния извод, че именно
процесния автомобил е причинил горепосоченото ПТП. Действително протоколът за
ПТП е подписан от водача на посочения в него автомобил К.Р., но е отразено едновременно
с това и издаването на акт за адм.нарушение от същата дата, и видно от
последния водача е вписал изрични възражения за участието си в ПТП, поради
което не би могло да се приеме, че е налице признание на неизгоден факт, нито
че в тази част протокола има обвързваща доказателствена сила спрямо отв.страна.
В същото време от ангажираните от ищеца свидетелски показания на св.Д. се
установява, че колата, която е минала, завила и ударила количката е била бяла
кола, докато видно от показанията на св.Р. и констатациите на тройната
експертиза процесния автомобил е червен на цвят. Други доказателства, които да
установяват участието на последния автомобил в разглежданото ПТП не са
ангажирани по делото.
Предвид така изложеното съдът намира,
че ищцовата страна не е успяла по пътя на пълно и главно доказване да установи
наличието на действие на застрахованото при ответника по застраховка ГО лице,
от което като пряка и непосредствена последица да са й били причинени
твърдяните в исковата молба имуществени вреди. Ето защо предявения иск следва
да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентичен краен
извод ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло
потвърден.
При този изход на спора в тежест на
въззивника на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат възложени сторените от
възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на
100лв-ю.к.възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25
от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №4168/10.10.19г.,
постановено по гр.д. № 18246/18г. на ВРС, 18 състав.
ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Възраждане, бул. Тодор Александров №18, сумата
от 100лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: