№ 61
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900152 по описа за 2022 година
М.С.С. от с. П., Софийска област, ул. „Детелина“ № 1, с ЕГН **********, е
предявила срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК, обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за
причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на
смъртта на живелия приживе с нея на съпружески начала Б.Е.С. с ЕГН **********,
настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021 год. около 18.00 часа, на един километър от
гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И.Г.И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, със застрахователна полица №
BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.02.2022 год. до окончателното й заплащане.
Претендира се присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Увеличение на размера на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, първоначално
предявен като частичен – от 70 000 лева на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 04.02.2022 год. год. до окончателното й заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от
ГПК в о.с.з. на 23.05.2023 год.
Ищцата твърди, че при ПТП, настъпило на 06.07.2021 год. около 18.00 часа, на един
километър от гр. Е.П., в посока с. П., Софийска област, починал Б.Е.С., на 24 години, с
който приживе с М.С.С. съжителствали на съпружески начала.
Твърди се, че на посоченото време и място И.Г.И. с ЕГН ********** – водач на лек
1
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ, нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДП, като извършил неправомерно маневра
„обратен завой”, отнел предимството и блъснал правомерно движещия се в посока с. П.
мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСХ Р 1000”, с ДК № СА 3412 К, управляван от Б.Е.С..
В резултат на настъпилото събитие е пострадал С., който е получил тежки, несъвместими с
живота травми, довели до летален изход.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
8/06.07.2021 год. и било образувано досъдебно производство ДП № 169/2021 год. по описа
на РУ на МВР – Е.П., неприключило до настоящия момент.
С исковата молба се сочи, че смъртта на Б.С. причинила на ищцата неимоверни
душевни болки и страдания, стрес и психически срив. Твърди се, че ищцата имала връзка с
починалия, като от 2018 год. са живеели в едно домакинство на съпружески начала; видно и
от приложеното с и.м. удостоверение за настоящ адрес от 23.03.2020 год., починалият Б.С. е
регистрирал като свой настоящ адрес постоянния адрес на ищцата. Двамата били
изключително близки, като още от ученическите си години били неразделни, а впоследствие
създали истинско семейство. Връзката между двамата продължила осем години, от 2013
год., отношенията им се развили в сериозна връзка, направили ремонт на жилището в което
живеели, имали планове за сватба и закупуване на собствено жилище след като ищцата
завърши висшето си образование. Твърди се, че Б.С. е бил изключително добър и грижовен
мъж, като помагал на ищцата както в материален, така и в морален аспект.
Твърди се, че вследствие на смъртта на най-близкия и значим човек в живота на
ищцата тя преживява изключително тежко загубата на човека, който е бил опората в живота
й и най-голямата любов в живота й. След смъртта на Б.С. ищцата изпаднала в тежка
депресия, станала е затворена и неконтактна, често плаче, няма желание да излиза с
приятели и да води какъвто и да било социален живот.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ
0546 РХ, управляван при ПТП от деликвента И.Г.И., е била сключена със "ЗД Б.И." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002910277, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до "ЗД Б.И." АД – вх. № ОК-73664/04.02.2022 год., но до изтичане на тримесечния
срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и изплати
обезщетение.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
2
С отговора се оспорват твърденията по и.м. да е причинен деликт от страна на водача
на лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546 РХ – И.Г.И.,
като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, при
което да е настъпило процесното ПТП. Оспорва се и механизма на ПТП, като се сочи, че
единственото доказателство за механизма, което ангажират ищците, е съставеният по случая
констативен протокол за ПТП. Сочи се, че последният не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Сочи се, че в констативния протокол за ПТП като участник № 1 е посочен именно
водачът на мотоциклета Б.С. /без да се отчита саморъчната номерация, написана встрани в
полето/, поради което той е бил приет за виновен при първоначалния оглед на пътния
инцидент, а описанието на механизма на ПТП в и.м. е невярно – в същата се твърди, че
водачът на л.а. „Сузуки” извършва маневра „обратен завой”, с което отнема предимство на
движещия се в същата посока мотоциклет, докато в протокола е отразено, че участник 1
извършва маневра „обратен завой“ и участник 2 се удря в него – а като първи участник е
посочен тъкмо Б.С..
Твърди се, че изцяло виновен за пътния инцидент е покойният Б.С., който е
управлявал мотоциклет с превишена и несъобразена скорост, като в нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП не е спазил безопасна дистанция, застигал е попътно движещия се пред него
лек автомобил и го е ударил в задната му част. Ударът е бил изцяло предотвратим за Б.С., но
противоправното му поведение е довело до удар в извършващия пред него маневра лек
автомобил. Сочи се, че на скицата на ПТП в протокола е отбелязана пътната маркировка,
която позволява на водачите преминаване в съседна пътна лента, което вероятно е
извършвал водачът на лекия автомобил, когато е бил застигнат и ударен отзад от
мотоциклета. В случая отговорността е на ППС, движещо се отзад, тъй като водачът му Б.С.
е следвало да съобрази поведението си с движещото се пред него ППС и да избере такава
скорост и дистанция, че да е в състояние да предотврати удар и дори да спре при
необходимост, но не го е сторил. Твърди се, че вината е изцяло на моториста, който не е
спазвал безопасна дистанция, не се е движел с безопасна скорост и безопасно място по
широчина на пътното платно, като е застигал и ударил в задната му част движещия се пред
него лек автомобил. При този механизъм извършваната от водача на лекия автомобил
маневра е ирелевантна, защото е бил ударен в задна дясна част от движещия се зад него
мотоциклет, при което дори с аварийно спиране ударът не би бил избегнат от страна на
водача на автомобила.
С отговора е направено и възражение за съпричиняване на вредата от страна на Б.С.,
който е управлявал мотоциклет :
1/ с превишена и несъобразена за пътния участък скорост в нарушение на чл.5, ал.1,
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като с това поведение е създал риск за ПТП, допринесъл за
настъпването му и силата на удара, което е причинило травмата му, несъвместими с живота;
2/ без необходимата нормативно призната квалификация от категория „А” и нарочно
3
издаден документ за правоспособност в нарушение на чл.150а от ЗДвП; не е притежавал
необходимите знания и умения за управление на МПС от този клас, с което е създал риск от
пътен инцидент;
3/ без предпазна каска в нарушение на чл.189 от ППЗДвП, която е можела да
ограничи травмите в областта на главата до степен, при която да не са опасни за живата му;
4/ извършил е нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като е застигнал и ударил в задната
му част движещия се пред него лек автомобил;
5/ евентуално е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта, което
обективно е пречело на преценката му в създалата се критична ситуация и е повлияло на
времето и способността за реакция;
6/ извършил е нарушение и на чл.15 от ЗДвП – ако се е движил възможно най-вдясно
на пътното платно с разрешена скорост, при същата траектория на движение на лекия
автомобил, то удар не би настъпил или значително би се повишила обективната възможност
да се избегна ПТП.
С отговора се оспорва ищцата да е била във фактическо съпружеско съжителство с
покойния Б.С., като че сочи, че видно от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 8/06.07.2021 год. на РУ на МВР – Е.П., като постоянен и настоящ адрес
на покойния Б.С. е посочен адрес в гр. Благоевград. Оспорва се и истинността на
представеното с и.м. удостоверение за настоящ адрес на покойния Б.Е.С., издадено от
община Е.П..
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Оспорва се и началния момент на претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение – от уведомяването на
застрахователя.
Ответникът също претендира направените по делото разноски. С молба от 22.05.2023
год. е направил и бланкетно искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
на разноските, съставляващи претендирано от ищцата прекомерно адвокатско
възнаграждение.
Пълномощникът на ищцата в о.с.з. на 22.05.2023 год. също е направил искане по
чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел И.Г.И., участник
в ПТП, от приобщените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 8/06.07.2021 год. на РУ на МВР – Е.П. и протокол за оглед на
4
местопроизшествие от 06.07.2021 год., съставени по ДП № 169/2021 год. по описа на РУ на
МВР – Е.П., пр.пр. № 2125/2021 год. по описа на СОП, както и от заключението по
назначената автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно, задълбочено и
изчерпателно, се установява следната фактическа обстановка :
На 06.07.2021 год. около 18 часа – в светата част от денонощието, по общински път
SF00234 между гр. Е.П. и с. П., Софийска област, в посока към с. П., в дясната си пътна
лента се е движил лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546
РХ, управляван от И.Г.И.. Платното за движение по общинския път било предназначено за
двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока, разделени една от друга
посредством единична прекъсната линия „M3”. Пътят бил в прав, равнинен участък, със
сухо асфалтово покритие и добра видимост.
Придвижвайки се по пътя, водачът на автомобила е решил да извърши маневра за
завиване в обрата посока, като за целта пресякъл лентата за насрещно движение и навлязъл
в уширение, намиращо се вляво на платното за движение по отношение посоката на
движение на автомобила и спирайки в уширението, изчакал да преминат попътно движещи
се след него автомобили, след което предприел маневра за завиване в обратна посока.
Преминал е лентата, предназначена за движение в посока от с. П. към гр. Е.П. и с челната
част на автомобила навлязъл в лентата за движение в посока от гр. Е.П. към с. П., в която
правомерно се е движил мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСХ Р 1000”, с ДК № СА 3412
К, управляван от Б.Е.С.. Настъпил е удар между челната част на мотоциклета и дясната
странична част на лекия автомобил, в областта на задната част на предения му десен калник.
Вследствие на удара от мотоциклета е придадена кинетична енергия на лекия автомобил,
който е започнал ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и в
същото време транслационно в посока към село Петково, като в крайната фаза се е
установил в мястото и положението, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие, а мотоциклетът се е установил до дясната странична част на
автомобила. Мотоциклетистът се е отделил от мотоциклета и тялото му, приплъзвайки се по
асфалта, също се е установило в мястото, където е описан в протокола за оглед.
АТЕ определя мястото на удара, както следва :
- по дължина на платното за движение – на около 14 до 15 метра след приетата по
време на огледа линия „МР” за посока гр. Е.П. – с. П.;
- по широчина на платното за движение – на около 2 до 2.5 метра вляво от приетия по
време па огледа ОР2 по отношение горната посока, т.е. изцяло в лентата за движение на
мотоциклета.
Определените от експертизата скорости на движение на двамата участници в ПТП
непосредствено преди същото са, както следва :
- на автомобила – 15 км/ч;
- на мотоциклета – 109 км/ч – при нормативно установеното ограничение при липса
на други пътни знаци от 80 км/ч.
5
Експертизата изчислява при горните скорости на участниците в ПТП опасните им
зони за спиране – за лекия автомобил от 7.1 метра и за мотоциклета от 118 метра. Опасната
зона за спиране на мотоциклета при движение с максималната допустима в участъка скорост
от 80 км/ч възлиза на 71 метра.
Заключението на АТЕ е, че към момента на навлизане на челната част на автомобила
в лентата за движение на мотоциклета челната част на последния се е намирала от мястото
на удара на 13.44 метра. Ако към този момент мотоциклетът се е движил с максимално
допустимата за участъка скорост от 80 км/ч, то челната му част ще отстои от мястото на
удара на 9.86 метра. С оглед на горното и при сравнение на резултатите от изчисленията с
опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретните пътни условия се установява, че и
при движение на мотоциклета с реалната скорост от 109 км/ч, както и при движение с
нормативно допустимата от 80 км/ч, ПТП за водача на мотоциклета е било
непредотвратимо, поради което причините за настъпването му съставляват единствено
субективните действия на водача на лекия автомобил, който при предприемане на
неправилна маневра за завиване в обратна посока от дясната част на пътното платно не е
пропуснал да премине движещия се в зоната на платното за движение мотоциклет.
Обяснението на свидетеля И.Г.И., водачът на автомобила, за предизвиканото от него
ПТП е, че движейки се от гр. Е.П. към с. П., решил да направи обратен завой, но тъй като от
дясната страна на пътя нямало уширение, а такова имало от лявата страна, пресякъл пътното
платно, изчакал движещите се в двете посоки коли и предприел маневрата с ниска скорост.
Установил, че пътното платно не е достатъчно широко за да направи обратен завой с една
маневра, а трябвало да спре и да включи на задна предавка; тъкмо бил пресякъл осевата
линия и почти бил спрял, когато в предната му дясна гума се ударил движещ се от гр. Е.П.
към с. П. мотоциклет. В този участък пътят бил прав, нямало завои, било светло.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че при аутопсията на трупа на водача на мотоциклета Б.Е.С. са
установени тежка съчетана шийна и гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на
шести шиен прешлен, тежък оток на мозъка с вклиняване, контузия и разкъсване на белия
дроб двустранно, контузия на големите съдове в зоната на средостението и шията,
многофрагментно счупване на костите на таза, счупване на костите на левите крайници и
обширни охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, които увреждания по своя
характер представляват високоенергийна травма и са довели до смъртта на С.. Предвид
тежестта на травматичните увреждания смъртта е настъпила за кратко време след тяхното
причиняване, което определя и пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между
тяхното причиняване при пътнотранспортното произшествие и настъпилия смъртен изход.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищцата, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
С.П.П., от показанията на която се установява следното :
Свидетелката е връстник на ищцата – и двете понастоящем са на 23 години. Познава
я от малка, като двете са израснали заедно и са близки приятелки. Познавала и приятелят на
6
М. С. – Б.С., като сочи, че двамата имали връзка от осем години, а четири години преди
инцидента, при който загинал Б., заживели заедно в къщата на М. в с. П. – заедно с майка й,
баща й и сестра й. Знае, че след този момент Б. сменил настоящия си адрес от гр. Ботевград
в с. П.. Сочи, че двамата заживели на съпружески начала, като имали планове за семейство и
за дете, но ищцата й споделяла, че иска първо да завърши бакалавърска степен и тогава да
направят годеж. Отношенията между двамата били изключително „стабилни“ по думите на
Петрова, а тя и нейният приятел били най-близките семейни приятели на двамата и си
споделяли всичко. Свидетелката знае както от ищцата, така и от Б.С., че през 2019 год. М. С.
направила спонтанен аборт, което било изключителен стрес за нея.
За пътния инцидент, при който починал Б., разбрала от ищцата, която й се обадила по
телефона. Веднага пристигнала на мястото на катастрофата и заварила там М. С.
неадекватна и в шок, била разстроена, треперела и плачела, била седнала на земята. Същата
вечер прекарали заедно, но състоянието на ищцата не се променила, наложило да се й дават
валидол, на погребението по-късно също била на успокоителни. До 40-ия ден след
погребението излизала от доМ.С.С.мо като ходила на работа и да посещава гробището –
всяка сутрин и вечер, а след това отишла да потърси подкрепа в Градешкия манастир,
където главният свещеник бил много добър приятел на Б..
Свидетелката сочи, че и към настоящия момент не е настъпила особена промяна в
поведението на ищцата – затворила се в себе си, не излиза, не комуникира по същия начин,
както преди, започнала да чете много книги. И досега няма отношения с друг мъж.
Видно от представените с исковата молба удостоверение за настоящ адрес на Б.Е.С. –
изх. № 00029/23.03.2020 год. на община Е.П. и копие от лична карта на М.С.С., настоящият
адрес на С. от 23.03.2000 год. или около година и три месеца преди смъртта му, е бил в с. П.,
Софийска област, ул. „Детелина“ № 1 – същият адрес, който е вписан като постоянен такъв
на ищцата. Горното се установява и от извършената от съда справка от НБД „Население“.
Във връзка с направеното от пълномощника на ответника оспорване на
представеното с и.м. удостоверение за настоящ адрес на покойния Б.Е.С., издадено от
община Е.П., съдът на осн. чл.186, изр.2, предл.1-во от ГПК е изискал от община Е.П.
преписи от всички подадени от С. документи, въз основа на които е вписан негов настоящ
адрес в с. П., ул. „Детелина“ № 1, отразен в удостоверение за настоящ адрес изх. №
00029/23.03.2020 год. на община Е.П.. В с.з. на 28.02.2023 год. пълномощникът на ответника
е оспорил истинността на представената от общината адресна карта за настоящ адрес от
23.03.2022 г. на Б.Е.С. относно автентичността на подписа на лицето, посочено, че я е
попълнило, като в същото с.з. е открито на основание чл.193 ГПК производство по
оспорване на соченото от пълномощника на ответника писмено доказателство. По искане на
страната от ОДМВР – Благоевград са изискани оригиналите на всички подадени от С.
заявления за издавани на това лице документи за самоличност, съдържащи химизиран
подпис на заявителя, а след прилагането им по делото е назначена графологична експертиза
със задача да изследва дали подписът, положен в горната адресна карта, е на това лице.
От заключението на горната експертиза, неоспорено от странните и прието в о.с.з. на
7
23.05.2023 год., се установява, че подписът, положен в оспорения документ, е на Б.Е.С..
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК №
СВ 0546 РХ, управляван при ПТП от деликвента И.Г.И., е била сключена със "ЗД Б.И." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002910277, валидна от 25.10.2020 год. до 24.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
06.07.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на ищцата М.С.С. – вх. № ОК-73664/04.02.2022 год. по описа на "ЗД Б.И." АД, по същата
е била образувана преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108,
ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
8
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата
М.С.С. – вх. № ОК-73664/04.02.2022 год. по описа на "ЗД Б.И." АД, по която е била
образувана преписка по щета и по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от
КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай
ищцата следва да установи и че е съжителствала на съпружески начала с починалия при
ПТП, без да е бил сключен брак, както и че това съжителство не съставлява престъпление и
не противоречи на правилата на морала – т.е. че е от кръга на лицата, легитимирани да
получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 5/24.11.1969 год.
Последното бе установено по несъмнен начин от събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства. Свидетелката С.П. установи, че отношенията между
ищцата и покойния са били много близки и интимни, били са заедно от осем години, а
четири години преди инцидента, при който загинал Б., заживели заедно като семейство в
къщата на М. в с. П., планирали брак и да създадат деца; две години след това ищцата
направила и спонтанен аборт.
9
Обстоятелството, че Б.С. действително е променил настоящия си адрес, като по
негово заявление в общината бил вписан като нов такъв адреса на ищцата в с. П., бе
установено по несъмнен начин от приетите в о.с.з. на 28.02.2023 год. подадени от Б.Е.С. с
ЕГН ********** документи, въз основа на които е вписан негов настоящ адрес в с. П.,
Софийска област, ул. „Детелина“ № 1, отразен в удостоверение за настоящ адрес изх. №
00029/23.03.2020 год. на община Е.П. – адресна карта за настоящ адрес, декларация по чл.92,
ал.3 от ЗГР от Методи Стоилов Методиев от 22.03.2020 год. и нот. акт № 45, том I, дело
184/1993 год. на РС – Е.П.. Заключението по назначената по делото графологична
експертиза установи, че именно С. е бил лицето, което лично е положило подпис в горната
адресна карта за настоящ адрес, поради което оспорването от пълномощника на ответника
на истинността на горния документ остана недоказано и на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от
ГПК следва да бъде признато като такова с решението по същество. Съдът обаче не дължи
произнасяне с нарочен диспозитив и по оспорването от същата страна на представеното с
и.м. удостоверение за настоящ адрес изх. № 00029/23.03.2020 год. на община Е.П. –
независимо, че с определението по чл.374 от ГПК е било погрешно открито производство по
реда на чл.193 ГПК по оспорване на истинността му; с искането на ответника е било
оспорено съдържанието на документа, а не истинността му /авторството му/. По така
направеното оспорване е достатъчно в мотивите да се отбележи, че същото е недоказано –
установено бе, че по заявление на покойния Б. Евгениев е вписан негов настоящ адрес в с.
П., ул. „Детелина“ № 1, считано от 23.03.2020 год.
На следващо място, в настоящия случай от събраните гласни и писмени
доказателства и от заключението по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че
причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са единствено субективните действия от
страна на водача на лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ
0546 РХ – И.Г.И., който в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, при предприемане на неправилна маневра за завиване в обратна посока от дясната
част на пътното платно не е пропуснал да премине движещия се в зоната на платното за
движение мотоциклет и е реализирал ПТП, сблъсквайки се с мотоциклета, при което е
причинена смъртта на водача му. Сблъсъкът е бил непредотвратим за водача на мотоциклета
както при движение с реалната му скорост от 109 км/ч, така и ако същият се движил с
нормативно допустимата от 80 км/ч.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ 0546
РХ, управляван при ПТП от деликвента И.Г.И., е бил сключен с ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002910277, валидна от 25.10.2020 год. до 06.07.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
14.04.2017 год.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени неимуществени
вреди на ищцата съдът намери за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2
10
от ЗЗД за редуциране на размера на същото поради твърдяното съществено съпричиняване
на вредоносния резултат от действията на пострадалия. Както бе посочено по-горе, ПТП е
било непредотвратимо за водача на мотоциклета независимо, че същият се е движил със
скорост от 29 км/ч над максимално допустимата за пътния участък – ударът с внезапно
навлезлия в неговата пътна лента автомобил не би могъл да бъде избегнат от пострадалия,
дори и да се е движил с разрешената скорост от 80 км/ч. Доводите на пълномощника на
ответника, че мотоциклетът се е движил с по-висока от разрешената скорост, което е
допринесло за по-голямата сила на удара между двете превозни средства, нямат отношение
към възражението на съпричиняване, доколкото не бе установено по несъмнен начин, че и
при движение с допустимата скорост ударът не би довел до летален изход.
По делото останаха изцяло недоказани или опровергани от събраните доказателства и
останалите доводи във връзка с възражението за съпричиняване –
- че мотоциклетистът е нямал необходимата нормативно призната квалификация от
категория „А” и нарочно издаден документ за правоспособност в нарушение на чл.150а от
ЗДвП; че не е притежавал необходимите знания и умения за управление на МПС от този
клас, с което е създал риск от пътен инцидент;
- че е бил без предпазна каска в нарушение на чл.189 от ППЗДвП, която е можела да
ограничи травмите в областта на главата до степен, при която да не са опасни за живата му;
- че е извършил е нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като е застигнал и ударил в
задната му част движещия се пред него лек автомобил;
- че е управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта, което обективно е
пречело на преценката му в създалата се критична ситуация и е повлияло на времето и
способността за реакция;
- че е извършил е нарушение и на чл.15 от ЗДвП, тъй като ако се е движил възможно
най-вдясно на пътното платно с разрешена скорост, при същата траектория на движение на
лекия автомобил, то удар не би настъпил или значително би се повишила обективната
възможност да се избегне ПТП. Последното категорично бе опровергано от заключението на
АТЕ, от което е видно, че при предприетата от водача на автомобила маневра с оглед
минималния му диаметър на завиване от 10.6 метра и обща ширина на пътното платно,
ведно с уширението, от 9.6 метра, същият, навлизайки в лентата за насрещно движение, ще
се нуждае или от връщане в посока назад или пък навлизане в зоната на дясното крайпътно
пространство минимум с 1 метър по широчина, поради което при всички случаи би пресякъл
пътя на мотоциклетиста.
Във връзка с така наведените възражения на ответника следва да се посочи и че
същият следваше да установи и причинната връзка между действията, респ. бездействията
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено; в горния смисъл е и
трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения №
99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. №
35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и №
11
98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на душевни болки и страдания, причинени на
ищцата, живяла на съпружески начала с починалия при ПТП Б.Е.С.. Характерът и тежестта
на същите бяха установени от показанията на свидетелката С.П. – ищцата е преживяла
изключително тежко загубата на С., изпаднала е в шок на мястото на катастрофата,
продължително време е била на успокояващи медикаменти. Съдът отчита, че макар двамата
да не са имали деца от съвместното им съжителство, са имали планове за такива, живели са
в едно домакинство четири години, били са изключително близки и привързани помежду си,
планирали са сватба след като ищцата завърши висшето си образование.
Същевременно съдът отчита и че поради сравнително младата възраст както на
ищцата, така и на лицето, с което е живяла на съпружески начала, съвместното им
съжителство е продължило сравнително кратко – четири години, през които са живели
заедно в семейния дом на М. С., като болката от загубата не би могла да бъде сравнявана с
тази от загубата на съпруг, с който пострадалото лице е живяло в брак заедно в продължение
на десетилетия и от който брак са били родени деца. В заключение и съобразно
12
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения
за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия
с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът дължи на
ищцата, е в размер на 80 000 лева – съобразена и с момента на настъпване на
застрахователното събитие, 06.07.2021 год., при отчитане на настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата и
икономическата конюнктура. Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва
да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен след допуснатото
увеличение размер от 150 000 лева.
Върху първоначално заявения размер от 70 000 лева на претенцията за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
04.02.2022 год. – датата, на която застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
М.С.С. е била получена от "ЗД Б.И." АД.
Върху разликата от 10 000 лева до пълния размер на така присъденото обезщетение
от 80 000 лева следва да се присъди законна лихва, считано от деня, в който е направено
увеличение на иска в о.с.з. на 23.05.2023 год., като искът по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се
отхвърли в частта му за претендирания период за заплащане на законна лихва върху
обезщетението от 10 000 лева от 04.02.2022 год. до 23.05.2023 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 385/27.09.2022 год. ищцата е била освободена на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 3 200 лева върху уважения размер
на исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева за
изплатени възнаграждения на в.л. по АТЕ и СМЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 23.05.2023 год. договор за правна помощ
от 02.05.2023 год., сключен между ищцата и адв. Г. Й. Й. от САК, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й
към ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 7 050 лева
/минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 80 000 лева – уваженият размер на
иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума не следва
13
да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е
регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе
съобразен с невисоката фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените
заседания /две/ и извършените процесуални действия с участието на страните /разпит на
двама свидетели и изслушани заключения по три експертизи/.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата
да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете – 3 677.33 лева от общо направени разноски в размер на 7 880 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 7 000 лева с ДДС,
внесени депозити за призоваване на свидетел в размер на 80 лева и за възнаграждения на
в.л. по назначените автотехническа и графологична експертизи в общ размер на 800 лева.
Съдът не намира основания за намаляване на така договореното и заплатено на
пълномощника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с
направеното от ищцовата страна искане по чл.78, ал.5 от ГПК – възнаграждението е в
размер, близък до минималния по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 6 250 лева с оглед първоначално
заявената претенция от 70 000 лева.
По искането на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът не дължи произнасяне,
доколкото ищцата не е претендирала заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство, а такъв е определен от съда на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК
оспорването от ответника на истинността на адресна карта за настоящ адрес вх. №
029/23.03.2022 год. по описа на кметство с Петково, община Е.П., подадена от Б.Е.С. с ЕГН
********** – относно автентичността на подписа на лицето, посочено, че я е попълнило.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на
М.С.С. от с. П., Софийска област, ул. „Детелина“ № 1, с ЕГН **********, сумата от 80 000
лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия приживе с нея на
съпружески начала Б.Е.С. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 06.07.2021
год. около 18.00 часа, на един километър от гр. Е.П., в посока с. П., по вина на И.Г.И. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № СВ
0546 РХ, със застрахователна полица № BG/02/120002910277 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.10.2020 год. до
24.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, както следва : върху сумата от
70 000 лева – считано от 04.02.2022 год. до окончателното й заплащане и върху сумата от
10 000 лева – считано от 23.05.2023 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
14
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ В
ЧАСТТА МУ заплащане на законна лихва върху сумата от 10 000 лева за претендирания
период от 04.02.2022 год. до 23.05.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 3 800 лева /три хиляди и осемстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на адв. Г. Й. Й. от
САК, с ЕГН **********, с личен номер в САК **********, със служебен адрес гр. София,
бул. „Евлоги и Христо Г.и“ № 85, ет.2, ап.6, сумата от 7 050 лева /седем хиляди и петдесет
лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.С.С. от с. П., Софийска област, ул.
„Детелина“ № 1, с ЕГН **********, да заплати на "ЗД Б.И." АД, ЕИК сумата от 3 677.33
лева /три хиляди шестстотин седемдесет и седем лв. и тридесет и три ст./, съставляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15