Решение по дело №7904/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261389
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20205330107904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  261389     29.04.2021г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7904 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД – за връщане на сумата от 232.21 лв., начислена по партида клиентски *** за ИТН: ***.

         В исковата молба от М.Н.С. против „Електроразпределение Юг” ЕАД е посочено, че ищецът е потребител на ел.енергия към ответника с клиентски номер ***. С писмо от *** ответното дружество уведомило ищеца, че е извършена на *** проверка на меренето на ел.енергията на обект с измервателна точка *** в гр.П., ул. „***“ № ***, ет.*, ап.*, като било констатирано, че уредът е манипулиран. Бил съставен констативен протокол № ***, като допълнително била начислена сума от 232.21 лв. Ответникът е издал фактура № ***, с която била коригирана сметката на ищеца за минал момент. Сочи се, че допълнителната енергия била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и Общите условия на ответника. Ищецът не бил получавал никакви документи за демонтаж на електромера. Приложеният констативен протокол бил частен документ, не бил изготвен съобразно правилата по ПИКЕЕ. Съставен бил в отсъствие на клиента, освен това бил съставен на ***, а изпратен на клиента на ***, в нарушение на установения 7 – дневен срок за това. Издадената фактура също сама по себе си не представлявала основание за плащане. Неясно било за ищеца как е изчислен периодът на корекцията. Липсвали данни за виновно поведение на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружеството. Задължението за поддържане на СТИ в изправност били на ответното дружество. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.82 ЗЗД. На *** ищецът заплатил посочената сума, поради възможността за прекъсване на ел.захранването. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 232.21 лв., платена по фактура № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение Юг” ЕАД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочено е, че на *** служители на оператора са извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, като СТИ е демонтирано и изпратено за проверка, за които действия бил съставен констативен протокол № *** Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърдили от заключенията на експертизата на СТИ, извършена от БИМ, които резултати били обективирани в протокол от ***. Поради това било установено, че са налице предпоставките на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия. Позовава се на разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Въпросът кой бил конкретният извършител на нерегламентираната манипулация бил ирелевантен, тъй като в посочените законови разпоредби не се съдържали изисквания извършването на корекции да става при установено виновно поведение на крайния клиент. Посочено е, че крайните снабдители вече не участват в процеса по извършване на т.нар. „корекция на сметка“ и логично общите условия вече не намирали приложение в тези отношения. С оглед изложеното се моли да се отхвърли иска, като неоснователен. Претендират се разноски.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         По делото е представена фактура № ***, издадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с получател на доставката М.Н.С., ИТН: ***, на стойност 232.21 лв. – дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № *** за периода 16.12.2019г. – 28.02.2020г. Приложена е справка за коригиране на сметката за електроенергия.

         Представено е писмо до М.Н.С., изх.№ *** от ***, според което сметката му ще бъде коригирана за периода от 16.12.2019г. до 28.02.2020г., за 74 дни, с оглед извършената на *** проверка от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

         Представен е Констативен протокол № *** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от ***, както и Констативен протокол на Български институт по метрология от метрологична експертиза на средство за измерване № *** от ***г.

         Ангажирани са и доказателства за извършено от ищеца плащане на сумата в размер от 232.21 лв. на ответното дружество.

         Прието е по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което описаното в КП от метрологичната експертиза на средство за измерване № ** на БИМ състояние на СТИ № *** представлява случай на неправомерно присъединяване към измервателната схема на електромера на чужд за нея елемент, водещо до измерване с грешка извън допустимата, по смисъла на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ. Описаните манипулации водят до частично измерване на електрическата енергия. Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия по случая, както и правилно според вещото лице е извършено остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия, съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Предходна техническа проверка на електромера – фабричен номер *** е извършена на ***. Електромер фабричен номер *** е произведен през ***г., преминал същата година първоначална проверка. Към датата на изготвяне на констативния протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ – *** електромерът е бил в срока на действие на извършената му първоначална проверка.   

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

         Не се спори по делото, установява се и от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, кл. № ***, ИТН: ***. Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.). В решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на I т.о. ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Налице е предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, за което съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия или Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които са с характер на подзаконов нормативен акт. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/.  Разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ.бр.98 от 12.11.2013г.,  са отменени като незаконосъобразни с решение Решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в.

Считано от 04.05.2019г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи, обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г. Ответното дружество се позовава на разпоредбата на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, според която в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода на датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.

От писмените доказателства се установява, че електромерът  с фабричен № *** отчита извън допустимите граници за класа си на точност, поради което е демонтиран при проверката на дата *** и предаден в безшевна торба, пломбирана с пломба № *** за предаване за експертиза в ГД „МИУ” РО. Видно от констативен протокол № *** г., издаден от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, електромерът е манипулиран – осъществен е достъп до вътрешния панел на електромера, изменени са техническите и метрологични характеристики на електромера. Манипулацията на електромера се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което извършеното закъсяване с меден проводник на куплунг Х2 е довело до преминаване на тока директно през шунта, без да бъде измерван от електромера, тоест до частично измерване на електрическата енергия. Според вещото лице правилно е приложена методиката за изчисление на неотчетеното количество ел.енергия в съответствие с чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, както и правилно е остойностяването й, съобразно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ и в съответствие с определените с Решение от 01.07.2019г. на КЕВР цени.

Предвид така установените факти, съдът приема, че са спазени изискванията на ПИКЕЕ, позволяващи на ответното дружество за извърши едностранна корекция на сметката на потребителя. Липсва необходимост от виновно поведение на потребителя. Съдебната практика, постановена по сходни дела, след приетите изменения в Закона за енергетиката, ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., еднопосочно приема, че е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал периода от време – приетите ПИКЕЕ, като не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл решение № 111/17.07.2015 г., по т.д.№ 1650 по описа за 2014 г. на ВКС,  Търговска колегия, І отделение, решение № 173/ 16.12.2015 г., по търговско дело №3262/2014 г., второ търговско отделение на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г. на 1 т.о., ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. 1671/2015 г. на 1 т.о., ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т.о., ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II т.о., ВКС. Освен това, в актуалната практика на ВКС, която преосмисля наложената до момента практика, се приема, че ако в Общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Така – решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о. Както се приема и в цитираното решение, касае се за договор за продажба (доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване – така и решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г.о. Предвид констатираното надлежно упражнено право на едностранна корекция на сметката на потребителя, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

    При този изход на делото и предвид изрично направеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски, в общ размер на 300 лв., от които 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице. 

    По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.С., ЕГН ********** *** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г Данов“ № 37 иск за заплащане на сумата от 232.21 лв. /двеста тридесет и два лева и 21 ст./, заплатена за едностранно начислена корекция на сметката за установено неизмерване, непълно и неточно измерване на количество електрическа енергия за времето от 74 дни за периода от 16.12.2019г. до 28.02.2020 г., за която сума е издадена фактура № *** от ***г. за обект ИТН: ***, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН ********** *** да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г Данов“ № 37 сумата от 300 лв. /триста лева/ направени по делото разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.