Р Е Ш Е Н И Е
№ 260374 08.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 10761 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против А.Й.С. за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
7614/2019 г. по описа на РС – Бургас.
С
определение № 8476/02.06.2020 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен
особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв АК – Бургас
определя адвокат М.П.. С определение от 09.07.2020 г. адв. П. е назначена за особен представител
на ответника А.Й.С. по делото и тя депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди заседанието депозира писмено становище, с което моли съдът
да уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 27.08.2015 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и А.Й.С., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит
№ *** (за краткост Договора). Условията на договора са следните: общ размер на
кредита (главница) – 600 лева; такса за оценка на досие – 30 лева; общ размер
на фиксирана лихва – 81,96 лева, представляваща 29,73 % годишно; годишен
процент на разходите – 49. Таксата за оценка на досието е платима при
подписване на договора, но ще бъде включена в седмичните вноски за улеснение на
клиента – чл.3 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договора.
С. избира услугата „Кредит у дома“, която представлява домашна
доставка на заетата сума в брой по нейно местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. За тази услуга той дължи такса в размер на
349,68 лева. Така общият размер на дължимата сума е 1061,64 лева, срокът на
договора в седмици е 45, размерът на седмичното плащане с изключение на
последното е 23,60 лева, а на последното – 23,24 лева. Първото седмично плащане
се дължи на 03.09.2015 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията,
е понеделник. Според чл.12 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договора
клиентът има право да получи, при поискване и безвъзмездно, по всяко време от
срока на договора за кредит, извлечение по сметка под формата на погасителен
план, съгласно чл.11, ал.1, т.12 от Закон за потребителския кредит. Срокът на Договора
е изтекъл.
Тъй като длъжникът избира услугата „Кредит у дома“,
членове 4-8 не се прилагат, докато членове 25-30 от Договора се прилагат заедно
с всички останали клаузи от Договора. Според чл.27 от раздел „Договорни
разпоредби“ от Договора с подписването му С. потвърждава, че е получил пълния
размер на кредита или 600 лева. В чл.14 от Договора е предвидена възможността
кредитополучателят да се откаже от Договора, а според чл.22 от Договора
кредиторът може да прехвърля вземанията си по него на трети лица без съгласие
на длъжника.
С. е платил по кредита сума в общ размер от 158 лева.
„***“ ООД (с последващо наименование „***“ ЕООД) прехвърля с договор за цесия от 28.07.2016 г. на
дружеството ищец вземанията си към С. по Договора. Цесията е съобщена на
длъжника с получаване на книжата по делото.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза оставащата дължима главница по Договора е в
размер на 523,60 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода
22.07.2026 г. – 05.07.2019 г. е в размер на 156,95 лева.
На
23.07.2019 г. ищцовото
дружество входира в РС – Раднево
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С., по което е образувано
ч. гр. дело № 494/2019 г.
по описа на съда,
което е прекратено и изпратено по подсъдност на БРС, пред който съдът е
образувано ч. гр. дело № 7614/2019 г. На 11.09.2019 г. съдът издава заповед
за изпълнение № 3400,
с която разпорежда С.
(ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството сумата от 528,59 лева главница по Договора, 63,39 лева договорна
лихва за периода 17.10.2015 г. – 07.07.2016 г., 196,24 лева лихва за забава за
периода 18.10.2015 г. – 05.07.2019 г., 251,91 лева такси и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
заявителят предявява установителен иск само част от вземанията
си пред БРС, по който
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване два установителни иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Няма доказателства ответникът да е уведомен
за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.
Ответникът по делото е уведомен от цесионера за
цесията, но действащ като пълномощник на стария кредитор, т.е. С.
узнава точно кое свое задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о. Ето защо с получаването на книжата по делото ответникът е уведомен за цесията. Без значение е обстоятелството, че ответникът е
представляван от особен представител (аргумент от решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС, първо т. о.), т.е. е налице връчване на
уведомлението за цесията на ответника чрез назначения му особен представител, поради което цесията е
произвела действие по отношение на С..
Безспорно се установи, че е налице договор за кредит,
като той е написан на шрифт 12. Тъй като С. е избрал услугата „Кредит у дома“,
членове от 4 до 8 от Договора не се прилага, а се прилагат членове от 25 до 30.
Според чл.27 с подписването на Договора длъжникът потвърждава, че е получил
пълния размер на кредита, т.е. Договорът служи за разписка за получена сума.
Според пар.2 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от
15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г. – Словакия на съда на ЕС в договора за кредит не е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по
този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност
падежите на тези вноски – в случая това условие е спазено. Според същото
решение в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Държавата
членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва
размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума, но
въпреки това е посочена – 81,96 лева. Лихвата е фиксирана за целия срок на
Договора.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Поради това
съответствието на съдържанието на това едностранно изявление на кредитора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12, изр. второ и трето от ЗПК
е проявна форма на добросъвестното изпълнение на неговите задължения по Договора и евентуално несъответствие с тези
изисквания не може да доведе до недействителност на вече сключен договор за
потребителски кредит.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата.
Следва изрично да се посочи, че дружеството не предявява
установителни искове за присъждане на възнаградителна лихва и за такси. При все
това, с оглед факта, че такса „оценка на досие“ и такса „Кредит у дома“ се
включват във всяка една погасителна вноска, то съдът следва да прецени дали
такива се дължат.
В
разглеждания случай e видно от клаузата на чл. 25 от Договора, че услугата „Кредит
у дома“ е допълнителна и се
изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на клиента и
събиране на седмичните погасителни вноски също по неговото местоживеене, като
за тази услуга се дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с
нейното организиране и предоставянето на кредита, а останалата част – с
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента. Предвидено е, че
таксата е дължима при подписване на Договора, но е платима на равни вноски през
периода на кредита за негово улеснение, като и в случаите на отказ от тази
допълнителна услуга, клиентът дължи 30 % от таксата.
Настоящият
съдебен състав приема, че горепосочената клауза противоречи на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Клаузата на чл. 3 от Договора, която предвижда
заплащането на задължителна такса за оценка на досието, е нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която установява задължението на кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да му предостави кредит. С обсъжданата
клауза на практика се прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващия за кредит, вменени й с посочената
норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на разходите по
кредита. Извън горното,
действията по актуализиране на наличната финансова информация за потребителя
след сключването на договора за потребителски кредит са свързани с управлението
на кредита (управлението
на риска), във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни на основание чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно
клаузите в Договора,
предвиждащи такса за „оценка на досие“ и такса за услуга „Кредит
у дома“, са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В този смисъл С.
не дължи суми по тях или с платените от него 158 лева той погасява само
главница и възнаградителна лихва или остава непогасена главница в размер на 475,86
лева, до който размер искът за главница следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда, а над този
размер до пълния претендиран такъв отхвърлен. Тук се налага следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят е придобил вземанията си от финансова
институция, поради което за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да
начислява законна лихва върху вземането за главница, защото тя по същество
представлява лихва за забава от момента на сезиране на съда.
Лихвата за забава върху сумата от 475,86 лева за периода
22.07.2026 г. – 05.07.2019 г. е в размер на 143,96 лева, до който искът за това
вземане се явява основателен, а над тази сума до пълния претендиран такъв
следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото, на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 44,69 лева, част от
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съответстващи на предявените и
уважени установителни искове, и разноски в исковото производство в размер на
455,60 лева –част от държавна такса, от юрисконсултско възнаграждение, от
депозит за особен представител и за вещо лице, съответни на уважената част от
претенциите.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил
искане за присъждане на такива.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че А.Й.С., ЕГН – **********, дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 475,86 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща главница по договор за кредит № ***/27.08.2015 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 23.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, с изключение на периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 7614/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над признатото вземане за главница до пълния претендиран
размер от 528,59 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че А.Й.С., ЕГН – **********, дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 143,96 лева (сто
четиридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща лихва за
забава за периода 22.07.2016 г. – 05.07.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7614/2019 г. по описа
на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над признатото вземане за лихва до пълния претендиран размер от
158,44 лева.
ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН – **********, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 44,69 лева (четиридесет и четири
лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело №
7614/2019 г. по описа на БРС, и сумата от 455,60 лева (четиристотин петдесет и
пет лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ