Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 4245
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от В.Й.Й., ЕГН **********, чрез процесуалния
й представител адв. И.Ж. *** за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в
резултат от ПТП, настъпило на 16.10.2017 г. в размер на сумата от 60 000
лв., както и сумата от 337,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди –
направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху посочените суми,
считано от 02.03.2018 г. – датата на постановения отказ за плащане до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди,че вина за настъпване
на ПТП-то носи водачът
на лек автомобил „Тата Индиго“ с per. № ********В.Д.Ц..
В следствие на катастрофата
ищцата,която била пътник в лек автомобил „Сеат Кордоба" с per. № ********получила
контузия на главата и шийната област с краткотрайна загуба на съзнание,
причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота
Ищцата
моли съда да осъди ответното дружество, при което автомобилът управляван от
виновния водач е било застраховано по застраховка Гражданска отговорност, да й
заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в посочения размер с
лихвата от 02.03.2018
г. до окончателното изплащане на сумата и претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД
„А.“, гр. София оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ по
отношение на л.а. „Тата Индиго“, с рег. № ********към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП,
наличието на вина на водача на посоченото МПС за настъпване на процесното ПТП и
пряката – причинно следствена връзка между него и получените от ищцата травми.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, поради това, че същата е пътувала без
поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП. С оглед липсата на
данни относно здравословното състояние на ищцата преди настъпване на процесното
ПТП, при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от фактори, свързани с общия й физиологичен статус и
здравно състояние, допринесли за уврежданията.
Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан, евентуално да присъди по-нисък и съобразен със
справедливостта, социално-икономическите условия и съпричиняването размер.Претендира
разноски .
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото протокол за ПТП № 1228059 от
16.10.2017 год. с Peг. № 17, се установява,че на 16.10.2017 г. около 10:30 ч. в
с. Разлив, обл. Софийска, по път ПП-3 е настъпило ПТП, при което управлявания
от Т.Г.П.автомобил „Сеат Кордоба" с peг. № ******, е бил ударен отзад от
лек автомобил „Тата Индиго" с peг. № ******, управлявано от В.Д.Ц.,
който се движел в същата посока, но без да спази правилата за дистанция. В
протокола е отбелязано,че няма пострадали лица.
Фактът, че за лек автомобил „Тата Индиго" с peг. № ********към момента на настъпване на ПТП е
бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ - застрахователна полица № № BG/11/117002505092
валидна от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. при
ответното застрахователно дружество е обявен за безспорен.
Установен е факта,че по случая при
ответника е образувана преписка по щета
№ 10018100100672Н по молба от 22.06.2017 г . с искане от страна на В.Й.Й. за
обезщетение на претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени и имуществени вреди.
От заключението на приетата АТЕ се потвърждава
описания механизъм на ПТП , при който лекият автомобил „Сеат Кордоба“ с per. № ******,
управляван от Т.Г.П.се
е движил по
първокласен път ПП 1-3, с посока гр.
Ботевград
и в района на 195
км е предприел
намаляване на скоростта, при което движещият се него лек автомобил „Тата Индиго“ с
управляван от В.Д.Ц.
не е успял да спре и го е ударил отзад.
Ударът, според експерта е настъпил поради неспазване от водача на лек автомобил „Тата Индиго“ на необходимата безопасна дистанция.
От приетата и неоспорена по делото
СМЕ се установи, че непосредствено
след инцидента ищцата не е потърсила медицинска помощ. На 24.10.2017 г. /8 дни
след инцидента/ е приета за лечение в МБАЛ – Ботевград с оплаквания от силни
болки в главата, сънливост, спадане на десния клепач, гадене, повръщане, без
ясен спомен за случилото се.
Изписана на 27.10.2017 г. с
подобрение, стабилна хемодинамика, трайно афебрилна. Лечението е продължено в
домашно-амбулаторни условия под наблюдение от личен лекар и невролог. Била е в
състояние на временна неработоспособност от 24.10.2017 г. до 26.12.2017 г. с
диагноза: Мозъчно сътресение.
Към момента на актуалния преглед - 03.04.2019 г. се установяват
координационни нарушения - дизметрия при носопоказалечна проба, нестабилност
при пробата на Ромберг1, което дава основание да се приеме,че пострадалата все
още не е напълно възстановена. Вещото лице подчертава,че шийната травма при
ищцата е получена и протича на фона на напреднали дегенеративни промени в
шийния отдел на гръбначния стълб.
С оглед факта,че липсата на
травми и наранявания в областта на лицето, гърдите, корема и крайниците ,
според експерта говори, че към момента на инцидента ищцата е била е поставен предпазен
колан.
Свидетелят Т.П.установява,че
автомобилът,който го е ударил отзад се е появил внезапно. Карал е сравнително
бавно, пред него е имало други автомобили, които били спрели и затова предприел
намаляване на скоростта и малко преди да спре бил ударен.
От показанията на свидетеля В.Ц. /водач
на автомобила „Тата
Индиго",
установява, че участвал в катастрофа,която настъпила в с.Трудовец,при която
ударил отзад внезапно спрял пред него лек автомобил. Бил на разстояние около 10
м.,когато забелязал,че предния автомобил спира рязко.Движил се с около 40 км.ч.
Свидетелката Г.С.е разбрала от
пострадалата за случилата се катастрофа непосредствено след нея,а след няколко
дни последната се оплакала от главоболие и се наложило да я закара до болницата
в гр.Ботевград. Преди това е имала такива оплаквания също. Наложило се 1 месец
да носи шина на врата,била отпаднала.Клепача на едното й око бил паднал
много,окото направо било затворено,но не и отекло.
По делото е представена справка от
НЗОК за извършените на ищцата прегледи при личен лекар и при специалисти за
периода от 2009 год. до м.април 2019 год.,като от същите е видно,че в периода
до процесното ПТП/16.10.2017
г./ ищцата е провела е провела прегледи и консултации/основно през 2009 год. и
2015 год./ във връзка с увреждане на междупрешленните дискове в поясната област
и други отдели на гръбначния стълб.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, където е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съдът приема за установено, че
произшествието е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача
на лек автомобил „Тата
Индиго" с per. № ******, управляван от В.Д.Ц., който е нарушил разпоредбата на чл.
20 ал. 2 от ЗДвП, тъй като е бил длъжен при избиране на скоростта на движение
да се съобрази с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Водачът не е спазил необходимата
дистанция и не е спрял при възникналата опасност за движението, а именно лекия
автомобил „Сеат
Кордоба",
който е предприел рязко спиране на пътя поради наличието на спрели пред него автомобили.
Причинно-следствената връзка между
описаните във фактическата част на решението травматични увреждания и
процесното ПТП е частично установена, доколкото е факт,че ищцата е имала от
години здравословни проблеми свързани с болки
в шийната област на гръбначния стълб,където са установени и документирани и настъпили
дегенеративни проблеми.
Според съда в причинна връзка с настъпилото произшествие са обостряния и усложнения
на горните заболявания,както и лекостепенно мозъчно сътресение, без данни за
несъзнателно състояние,симптомине на което са се появили не непосредствено при
катастрофата,но са установени след около седмица и при липса на предишни такива
оплаквания са последица от ПТП-то.
Факт е, че за лек автомобил „Тата Индиго"с peг. № ********е имало валидна застраховка за
Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛЕН.
Във връзка с размера на обезщетението
съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради пътуване без поставен
предпазен колан. От заключението на вещото лице по направената САТЕ се
установява, че същите травми биха настъпили дори ако пострадалата не е била с
обезопасителен колан. Освен това според заключението, ако пострадалата действително е била без
поставен обезопасителен колан, неминуемо щеше да са налице травми от интериора
на купето на лекия автомобил,което говори,че последната вероятно е била с
поставен предпазен колан С оглед изложеното съдът приема, че не е налице съпричиняване
от страна на ищцата.
По размера на неимуществените вреди:
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид характера и
степента на увреждането, претърпените физически болки и страдания,
неудобството, което е причинено на ищцата в процеса на възстановяване и
продължителността на последния. Съобрази и принципа, че обезщетението следва да
служи единствено за репариране на настъпилите вреди и да съответства на
социално- икономическите условия в страната, поради което определя същото в
размер на 10 000 лв. В останалата част, до пълния предявен размер на иска от 60 000
лв., искът е неоснователен.
Претенцията за обезщетяване на
имуществените вреди е изцяло основателна с оглед на представените две фактури и
следва да се уважи в претендирания размер от 337.40 лв.
Относно акцесорната претенция за
законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди от датата на
деликта до окончателното й изплащане, съдът приема, че в процесната хипотеза
законна лихва се дължи при условията на чл. 497,ал.1,т.2 от КЗ - не
от момента на деликта, а след изтичане на три месеца от поискването на
обезщетение,т.е от 22.09.2017 год.,но тъй като ищецът сочи по-късна дата съдът
постановява лихвата да се начислява от нея-02.03.2018 год.
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото разноските
на ищцата са 85 лв. за експертизи, а тези на ответника-191 лв. за експертизи и
свидетел и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение /по преценка на съда/, като
след компенсация ищцата следва да плати на ответника разноски от 406 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. И.Ж. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА в размер на 830 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр. София,
ул. „******да
заплати на В.Й.Й.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. И.Ж., със съдебен адрес:***
на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.07.2017 г.
и 337.40 лв. имуществени такива, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата като отхвърля иска над уважения размер за неимуществените вреди до
претендирания такъв от 60 000 като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Й.Й., ЕГН ********** да заплати на ответника ЗАД „А.“, ЕИК ****** разноски по делото от 406 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ****** да заплати на адв. И.Ж. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА в размер на 830 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от уведомяването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: