Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

11,10,19г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                     

                                                              

Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 813/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.У.Ц.П.ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление  *** представлявано от Г.В.И. с ЕГН ********** против НП № 413064-F454603 / 26.02.2019 г.на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството- жалбоподател  на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на  за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП, вкл. на база претенция за маловажност. Ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.  

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си  представител поддържа становище за потвърждаване на постановлението.  .

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  Съдът установи:

На 17.11.2018г.  инспектор по приходите към НАП св.З. извършила ( съвместно с инспектори от ОД МВР Пазарджик) оперативна проверка на търговски обект -учебен център, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Цар Освободител №15, стопанисван и управляван от дружеството-жалбоподател.На място били установени 9 бр. кандидат-водачи, които следвало да положат изпит. По настояване на З. всеки от тях попълнил собственоръчно декларация, в която повечето отразили, че на 29,10,18г. платили определена, конкретно посочена, сума на своя инструктор-обучител.

 На 25 и 26.11.2018 г.  проверката продължила като документална - по изискани и представени документи във връзка с счетоводно-финансовата дейност на дружеството и нейната отчетност.

Като прегледала и съпоставила представените разпечатки КЛЕН ( контролна лента на електронен носител) от фискалното устройство и 9 бр. издадени фактури за авансови вноски като частично плащане за услуга-обучение-шофьорски курс категория „В“,  подписаните от лицата декларации при проверката на 17.11.2018 г. и сключените договори за възлагане на поръчка на услуги и ценови оферти от дата 29.10.2018 г.,  св. З. приела, че за извършените плащания на 29.10.2018 г. (съгласно представляваща фактическия момент на авансовото плащане) не са издадени фискални бонове от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство модел "Дейзи експерт" с ИН на ФУ DY336879 и ФП 36424778, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането и съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г,

Съставен бил протокол от извършената проверка, към който се приложени и писмени доказателства.

Актът е съставен в присъствието на законовия представител на дружеството-жалбоподател, надлежно му е предявен и му е връчен препис.п

Свидетелката констатирала, че дружеството има качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г, на МФ и в това си качество не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения се локализират около изискването на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, което се представя като неспазено, предвид описателната част на атакувания санкционен акт.  Тази претенция е напълно основателна. В акта и в НП не се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, което е получило своята правилна правна квалификация. Вмененото нарушение е за бездействие по отношение задължението по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13,12,06г. - в момента на извършване на плащане задълженото лице по чл. 3 от Наредбата да издаде фискален бонове от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан. Това дословно повтаря изискването по нормата  и според него меродавни са две обстоятелства- плащането като факт и по време - моментът, в който то е осъществено. За да се приеме плащането като факт, то трябва да се свърже с опредено лице платец и определено основание и размер; плаща се от -на определена по размер парична сума : това са основните характеристики на плащането. В случая обаче в акта (а и в НП) само се сочи, че на дружеството-жалбоподател било направено плащане, констатирано по девет -9 бр. , издадени от него за авансови вноски,  фактури и  по представени декларации от „лицата“). Нито са описани фактурите, нито се сочи кой е платеца по всяка една , нито се сочи сумата на всяко едно от тези плащания. Не се сочи и общата сума, която е прита като постъпила в полза на дружеството на 29,10,19г. Отсъствието на тези обстоятелства прави напълно невъзможна проверката по тези факти, тъй като те се изясняват една от самите доказателства. А това е недопустимо - необходимо е било да се отразят отделните плащания по своя размер, тъй като за всяко от тях дружеството е дължало издаване на отделен касов бон, доколкото платецът е различен  ( а и основанието - всеки плаща своето обучение). Не може едва в съдебното следствие, чрез доказателства, да се запълват релевантните за нарушението обстоятелства. Те следва да се съдържат в акта,с който стартира административно-наказателното производство и в санкционния, с който приключва, за да може е гарантирано правото на защита по тези факти и да може да осъществи съдебен контрол върху обосноваността на възприетата фактология и нейното отнасяне към съответна правна норма.

  Така, че претенцията на процесуалния представител на дружеството за несъответствие на постановлението с изискването о чл. 42, т.4 ( за АУАН) и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН ( за НП) е напълно основателна, тъй като не е ясно кой  какво плащане е правил, за да възникне основанието дам у се издаде фискален бон или квитанция.

Тези констатации правят НП процесуално незаконосъобразно и обосновават директната му отмяна.

Налице са обаче и основания за отмяна по същество.

Както се посочи горе, релевантни за нарушението са плащането и моментът, в който е осъществено, тъй като именно тогава възниква задължението по чл.3, ал.1 от Наредба. Съставителят на акта е приел, че датата на плащането е 29,10,18г., респ. това е датата на нарушението, на която дружеството ( чрез съответния си служител) е следвало да издаде фискален бон/касова бележка от кочан, но не го е сторило. Дори в акта изрично е отразено, че тази дата е установена предвид сключените от лицата договори и представените от тях писмени декларации. В договорите обаче само е предвидено задължение за плащане - до 30 дни от датата на сключване, което за всеки от представените договори и е с дата 29,10,18г. Според курсистката св.А.(л.174) тя е предала парите на два-ти пъти и то 2-3 седмици след датата на подписване на договора.

Другият курсист - св. А. ( л. 173, гърба) твърди, че „парите ги дал по-късно, а не в началото на курса“ , като отразената в попълнената от него декларация ( л. 74) дата 29,10,18г. „го задължили проверяващите да я напише“.  Така твърди и св. К. ( л. 174)- „ така ни задължиха да напишем от проверката“.

Курсистът св. |К. също заявява, че дата му била посочена от „група хора, които щели да правят проверка „ .. „ аз не се  спомнях датата, но те ми казаха да напиша еди- коя си дата..“ .

Останалите, разпитани като свидетели, курсисти признават, че нямат спомен „от къде дойде тази дата 29,10,18г. „-  св. П. , св. П. , св. Н. ( л. 174, гърба).

          Като се има предвид заявеното от А., К., К. и А. стана несъмнено, че курсистите са платили на различни дати - респективно датата на плащането за някои от деветте плащания не е 29,10,18г. , а за другата част от тях - тя въобще не може да се установи.Защото: първо - декларациите, които е ползвала З., за да приеме тази дата като дата на плащането и дата на нарушението не може да се ползват като източник на данни по настоящото дело, тъй като това са закрепени в писмен вид свидетелски показания ( а събрание такива непосредствено и устно от лицата не установяват датата 29,10,18г.) и второ - внесоха се непреодолими съмнения кой е посочил тази дата , респ. тя не е съобщена от всяко от лицата и не важи за всяко от деветте плащания (по някои от тях лицата са категорични, че за тази дата са били „насочени“ от проверяващите-св.А., К., А., К..

          Горното обсъждане опроверга категорично датата на нарушението и внесе силни съмнения относно начина на извършване на проверката по отношение на събиране на данни за правно-релевантните факти. При осъществяване на съдебния контрол Съдът не може да замества контролния и наказващият орган като приема друга датата на нарушението ,респ.- период , който включва приетата с акта и с НП дата, защото не може да подменя административните органи при установяване на фактическите положения,  които изпълват състава на възприетото нарушение . Контролът е по възприетите факти без те да могат да се изменят, а  само - се проверяват (виж решение на ПАС по канд № 834 /2019 год.,.от 08,10,19г., в което е прието, че дори техническа грешка в датата на издаване на акта не може да се коригира едностранно в производството по ЗАНН) .

          В случая контролният орган е имал пълната възможност да определи правилно период на извършване на нарушението, но въпреки това е приел една дата, към която, както стана ясно е насочил курсистите  и която дори не е достоверна ( поне за повечето от тях).Освен това, като не е фиксирал отделните плащания ( те са ясни по основание - обучението, по размер - отразени са конкретно във всяка декларация , и по платец) като отделни суми , актосъставителя е приел , че се касае до едно нарушение за всички суми , постъпили на възприетата от него дата. Вярно е, че възприетото едно нарушение е в интерес на дружеството-жалбоподател, но това възпрепятства евентуална, принципна възможност за част от сумите все пак да се събират данни за плащане на възприетата в акта дата; въпреки, че ( както се посочи) и това не се установи в хода на съдебното следствие по необходимия несъмнен начин.

 

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ НП № 413064-F454603 / 26.02.2019 г.на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на А.У.Ц.П.ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление  *** представлявано от Г.В.И. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: