Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12
състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4353/2016г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от В.С.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.С.К., ЕГН ********** и К.Б.К., личен № *, двамата с адрес гр. * иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част с площ от 59кв.м. /след допуснато изменение
размера на иска с протоколно определение от 16.12.2016г./, от които 29кв.м. от *, целият с площ
от 920кв.м., а по скица 1010кв.м., находящ се в с. *, община *, в кв.3 по плана на селото одобрен
със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед №
274/07.05.2014г. на Кмета на Община *, при граници на частта: *, улица, останалата част от * и при граници на целия имот * и *, * и улица, очертана с жълт цвят на скицата на лист 28 от делото и 30кв.м. от *, 450 целият с
площ от 1490кв.м., находящ се в с. *, община *, в кв.3 по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен
със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници на
частта: УПИ *, улица, останалата част от УПИ * и при граници на целия имот УПИ * и улица, очертана с червен цвят на скицата на лист 28 от
делото и осъждане ответниците да предадат владението
върху спорната реална част, основан на твърдения за придобиване на
собствеността чрез договор за покупко- продажба по НА
№ *., а праводателят му по силата
на договор за покупко- продажба № *г., евентуално давностно
владение осъществявано в периода 05.09.1986г. до 10.10.2006г. и по регулация по НА № *. Отправя се и искане с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № *. на нотариус рег. № 12
на НК в съответната част.
Ищецът основава активната
си материалноправна легитимация, твърдейки в исковата
молба и уточняващите я следното: С договор за покупко-
продажба по НА *. е придобил собствеността върху дворно място с площ от
920кв.м., а по скица 1010кв.м. представляващо УПИ *по плана на с. *. Неговият праводател и баща * С. се легитимирал като собственик на имота по силата на
договор за замяна по НА № *., с който му е признато право на собственост върху 75кв.м. придобити по
регулация, като придаваема
част към парцел * по силата на ДРП. С договор за покупко-
продажба по НА *., ответниците по време на
брака си придобили от * и * правото на собственост върху УПИ * с площ от 670кв.м. включващ ПИ *, кв. 3, като имотът е бил с неуредени сметки по
регулация по отношение на придаваемо място от ПИ * и *. С НА № *. ответникът закупил от * ПИ * с площ от 640кв.м., кв. 3, а с КНА № *. е бил признат за собственик на 183кв.м., част от ПИ * с обща площ от 853кв.м. включен в образуването на УПИ *. Твърди се, че процесната
реална част с площ от общо 59кв.м. се владее от ответниците
без основание, доколкото същата представлява придаваема
част от ПИ- * съгласно ДРП от 1977г., чието отчуждително
действие на основание пар. 8 ПР на ЗУТ е отпаднало и
съответно тази част е била придобита от техния праводател,
а от там и от тях. В евентуалност се сочи, че правото на собственост върху
същата реална част е придобита от праводателя му
Стойчо С. по давностно владение осъществувано
в периода 05.09.1986г. до 10.10.2006г., присъединявайки владение на неговите праводатели осъществявано от 24.12.1975г. Искането е за
уважаване на исковата претенция. Претендират и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като недопустим, евентуално
неоснователен и молят за неговото отхвърляне. Оспорват ищецът, респ. неговият праводател да са придобили правото на собственост върху
спорните реални части. В тази връзка излагат следните доводи: Твърдят, че със
сделката по НА *. ищецът е придобил правото на собственост върху дворно
място с площ от 920кв.м., вкл. в площта на УПИ съобразно регулационната линия
по плана от 1977г., но не и на УПИ с площ от 1010кв.м. Неговият праводател е придобил с договора за замяна парцел * с площ 845кв.м., а по регулация 75кв.м. от имот пл. № *, УПИ * и по този начин площта на имота е станала 920кв.м. Оспорват констатациите
по НА 35/1986г. като твърдят, че протокол за оценка на придаваемия
имот няма и дължимото обезщетение за придаваемата
част не е било заплатено. А в случай, че регулационните сметки са били уредени,
то твърди се, че и собствениците на УПИ * са уредили сметките по регулация за придаваемата
част от 57,36кв.м. от имот пл. № 40, но не са се сдобили с документ за
собственост. Твърдят, че собствениците доброволно са си отстъпили придаваемите части от двата парцела, заели са ги и са
изградили ограда между двата парцела съобразно регулационната линия по плана от
1977г. Оспорват констатациите на нотариуса в НА № * че сметките по регулация не са уредени. Твърди се, че
уреждането на регулационните сметки е извършено от наследодателя на праводателката на ответниците- *. Твърди се още, че в площта от 183кв.м., на която е бил
признат за собственик с КНА № *. са включени и спорните 57,36кв.м. Владението на УПИ * е осъществявано по регулационната линия от 1977г., където
е и оградата между имотите, а не по имотната граница. В евентуалност твърдят,
че са придобили правото на собственост върху спорната реална част от 57,36кв.м.
от УПИ * въз основа на давностно
владение осъществявано в периода 2005-2010г., респ. 2005г. до настоящия момент,
чрез присъединяване владението на своите праводатели.
Претендират разноски.
В о.с.з. исковата молба и
отговорът се поддържат. И двете страни депозират в предоставения им от съда
срок писмени защити, в които развиват доводите си по същество на исковата
претенция.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
108 ЗС.
Ищецът въвежда като придобивно
основание договор за покупко- продажба по
НА № *., а праводателят му по силата
на договор за покупко- продажба № *., евентуално давностно
владение осъществявано в периода 05.09.1986г. до 10.10.2006г. и по регулация по НА № *.
За да бъде уважената така заявената искова
претенция в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на спорната реална част от имота на така
въведено основание-договор за покупко- продажба по НА
№ *., а праводателят му по силата
на договор за замяна по НА № *. и НА № *., с който му е признато право на собственост върху
75кв.м. придобити по регулация, за което е било платено съответното
обезщетение, респ. осъществявано давностно владение
върху спорната реална част от праводателя му и
неговите праводатели във въведения период и че
спорната реална част се владее от ответниците.
В тежест на ответниците,
които оспорват иска, е да установят наличието на противопоставими
права върху спорната реална част от имота и упражняват фактическа
власт на годно правно основание, в т.ч. че регулационните сметки за придаваемата част от имот пл. № * са били уредени със собствениците на УПИ *, като са придобили собствеността, въз основа на
въведеното от тях придобивно основание осъществявана
необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене
в периода от 2005г. до 2010г., респ. към настоящия момент, присъединявайки
владението на праводателите си.
По делото са ангажирани писмени доказателства, от
които се установява следното: С договор за покупко-
продажба по НА № *. на нотариус рег. № * на НК, ищецът е придобил от баща
си * С. правото на собственост
върху дворно място с площ от 920кв.м., а по скица 1010кв.м. находящо
се в с. * и представляващо УПИ *, кв.3 по ПУП на селото, ведно
с изградената в него жилищна сграда с изба и гараж. Праводателят му се е
легитимирал като собственик на имота, въз основа на договор за замяна по НА *. на нотариус *, сключен с * *, по силата на който е
придобил собствеността на незастроено дворно място с площ от 845кв.м., находящо се в с. * и представляващо парцел * по
плана на селото. При изповядване на сделката, праводателите
са се легитимирали като собственици на недвижимия имот по силата на НА № *., с които * е признат за собственик по
наследство и съдебна делба на незастроено дворно място с площ от 845кв.м.,
съставляващо парцел * на с. *. А с НА № *. на нотариус *, * С. е придобил собствеността по
регулация на празно дворно място с площ от 75кв.м., което се взема от имот пл.
№ ** кв.3 по плана на с. * и парцел * и се придава към парцел * на основание утвърдения план
на селото. Отразено е в НА, че стойността на придаваемото
място е заплатена на собственика на придаваемите
части от парцел *. С договор за покупко-
продажба по НА № **. ответникът Н.К. по време на брака си с
ответницата К.К. е придобил от * и * собствеността върху дворно
място с площ от 670кв.м. в с. * представляващо УПИ *, включващ ПИ *, кв. 3, с неуредени сметки по
регулация по отношение на придаваемо място от ПИ * и ПИ *. Праводателите
им са се легитимирали като собственици на имота въз основа на постановление за
възлагане от 01.03.2005г. по изп.д. № 14241/2002г. на
съдия изпълнител при ВРС, с което са придобили съсобствения
между * К., * И., * И., имот. С КНА № *. на нотариус при ВРС, *, като наследници на Коста
Нанев са били признати за собственици по давностно
владение и наследство на дворно място с площ от 3280кв.м., находящо
се в с. *, кв.3 съставляващи имот пл. №
41, от които 670кв.м. включени с парцел *, 750кв.м. включени в парцел * и 1260кв.м. включени в парцел
* С договор за
покупко-
продажба по НА № * ответникът К. е придобил от Никола Карбов собствеността върху имот *, идентичен на УПИ * кв.3 по плана на с. * с площ от 640кв.м. С КНА № *. на нотариус рег. № *, ответникът К. е бил признат
за собственик по давностно владение на 183кв.м. от ПИ
№ * с площ от 853кв.м. включен в
образуването на УПИ *, кв.3 по плана на с. * при граници ПИ * и улица.
От удостоверение за наследници е видно, че
наследници по закон на *, починал на 11.04.1978г. са ****
С влязло в сила решение
по гр.д. № 7729/2013г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията
между страните по искове на Н. и К. Колеви срещу В.С., че * са собственици на реална част в площ от 11,64кв.м. от
УПИ * към момента на влизане в сила на на
Заповед № 175/26.02.2007г. на кмета на Община *, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния
заявен размер от 69кв.м на основание чл. 53 ЗКИР.
Със Заповед № 175/26.02.2007г.
на кмета на община * е било одобрено
изменение в действащия РП на с. * относно УПИ * посредством обединение на УПИ * в общ УПИ *, на който вътрешните странични регулационни линии се
поставят в съответствие със съществуващите на терен граници на имотите, при
което се образуват и УПИ *.
С разрешение за строеж №
210/10.10.2006г. издадено от гл.архитект на Община * е разрешено на ответника изграждането на ограда в УПИ *, жалбата на ищеца срещу изпълнението, на която е била
оставена без уважение с влязло в сила решение на ВАС. Представени са и други
документи, касаещи подавани жалби до различни институции и отговори по тях,
касаещи изпълнението на оградата между имотите на ищеца и ответниците,
които не са били уважени, а и съдът преценява, че като неотносими
към предмета на спора, не следва да бъдат обсъждани.
С оглед установяване ситуирането на процесните реални
части съобразно действалите планове и документите за собственост на страните по
делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът
кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно изготвено, базирано
на детайлно документално проучване на действалите за местността планове. Независимо,
че е било оспорено от ответника, като обосновано и аргументирано защитено при
изслушването му, няма основание за поставяне под съмнение неговата правилност. Действалите
планове за обследваната територия са, както следва: КРП от 1931г., който е
първият, КРП от 1977г., в който са извършвани промени касаещи процесните имоти. На скица №1 в.лице е ситуирало
имотите по КРП в първоначалния му вид- ПИ *, ПИ * и ПИ *, като съответно по КП границата между имотите ПИ * и ПИ * е по линията *. Първата промяна в КП е
извършена със заповед № 141/03.04.2006г. на кмета на общината и е била
единствено в попълване на плана с ПИ- * /скица 2, лилав цвят/, попадащ изцяло в площта на ПИ * първата промяна в РП е извършена на основание заповед № 175/26.02.2007г.
на кмета изразяваща се в образуването на нови четири парцела- *-* /скица 4/ в площта на
парцелите *. Съобразно този план УПИ * включва цялата площ на парцел *. в първоначалния му вид и допълнително 44кв.м., като
североизточната граница на имота, т.е граничещата с имота на ответника съвпада
с кадастралната граница на *. след втората му промяна, заключена между точки 7-9-12-14. От своя страна
УПИ * включва площта
единствено на ПИ * и ПИ * по КП от 1977г. след първата и втората промяна, като границата се движи по
точките 7-9-12-14 и съвпада с кадастралните граници по КП след втората промяна.
Втората промяна в КП от 1977г. е извършена на основание заповед №
161/06.04.2006г. и касае попълване на ПИ – * /скица 3, кафяв цвят/. Площта му попада в ПИ-* по КП в първоначалния му вид, но наред с това включва и 29кв.м.
от ПИ * в точките 9-10-11-12-9 и 15кв.м. от ПИ ** Третото изменение на КП извършено на основание заповед №
274/07.05.2014г. касае само ПИ * и образуване на четири нови парцела в неговите граници. Парцелът на ищеца
с № * по РП от 1977г. първоначален вид /скица 1/ и площ от
962кв.м. е образуван от 886кв.м. от ПИ * и 72кв.м. от ПИ * /заключени между точки
1-13-14/ и 4кв.м. попадали в улица. По РП от 1977г. парцелът на ищеца УПИ * е с площ от 1006кв.м. и включва 916кв.м. от ПИ * и 85кв.м. от ПИ * след втората промяна в плана /точки 1-13-12-14-1/ и 5кв.м. улица. Парцелът
на ответника * по РП от 1977г. /скица 1/, площ 793кв.м. в първоначалния
му вид включва 59кв.м. от ПИ 40 /точки 8-9-10-11-12-13-8/, а по действащия РП е
с площ от 1505кв.м. и се образува от площта 653кв.м. на ПИ- * /КП първа промяна/, 852кв.м. на ПИ- * /КП втора промяна, т.е след включване на 29кв.м от ПИ */. Според в.л. е
налице идентичност между имота придобит от ищеца с НА от 2012г. и този на праводателя му съобразно двата НА от 1986г. /скица 1/.
Дворното място с площ от 845кв.м. /945кв.м. измерена аналитично, от която
59кв.м. отредена за съседния парцел на ответника */ по НА *. е ситуирано на скица № 1 между точки
1-3-4-5-6-8-13-14-1, а площта от 75кв.м. /72кв.м. измерена аналитично/ по НА № *. между точки 1-13-14-1. Така имотът на ищеца става с площ
от 1017кв.м. ситуиран между точки
1-3-4-5-8-9-10-11-12-13-14-1. Към момента на сделката по НА от 2012г. е бил
действащ КРП след втората му промяна /скица 3/, като съответно 29кв.м. от
площта на ПИ 40 е включена в площта на ПИ 427 на ответника /9-10-11-12-9/,
85кв.м. попада в ПИ *13-14-1/ и 30кв.м.
остават в площта на ищеца /8-9-12-13-8/. Т.е имотът на ищеца е бил с площ от 920кв.м.
измерена аналитично и вкл. 886кв.м. от ПИ * /скица 4, точки 1-3-4-5-813-1/, 72кв.м. по НА *. /1-13-14-1/ и 30кв.м. /8-9-12-13/. Според в.л. е налице
частична идентичност между имота на ответника УПИ * и тези придобитите с НА от 2005 и 2006г. Имотът е с площ
от 793кв.м. /скица 1, точки 6-8-13-14-15-27-25-24-7-6/ измерена аналитично по
действащия КРП в първоначалния му вид. Имотът по НА *. е с площ от 709кв.м. измерена аналитично и отговоря на
част от ПИ *. С КНА № *. ответникът е бил признат за собственик на 183кв.м. от ПИ-* с обща площ от 853кв.м. , вкл. образуването на парцел * 186кв.м. измерена аналитично. В тази площ според в.л. се
включват различни площи от ПИ -* /скица 1/, в т.ч. и 59кв.м. заключена площ между точките
8-9-10-11-121-13-8. Измерена аналитично в.л. посочва, че спорните реални части
са с площ и граници, както следва изчертани на скица
5: 30кв.м. част от ПИ * по КП от 1977г. в
първоначалния му вид, точки 8-9-12-13-8 при граници: парцел *, ПИ *, ПИ * и улица и 29кв., като част от ПИ * по КП 1977г. след първата промяна при граници: имот 40,
останалата част на ПИ * и улица. В.лице
посочва, че материализираната на терен граница между имотите се движи по точки
6-8-13-14 на скица 1 и 6, като съответно съвпада с регулационната граница между
парцелите * по РП от 1977г. в първоначалния му вид.
В.л. Й.А. по допусната
повторна СТЕ дава заключение, че площта на ПИ * включена в парцел * е 898кв.м. образувана като разлика на площта на УПИ- 969кв.м. и 71кв.м.,
колкото е площта от ПИ * вкл. в УПИ. А площта на
ПИ * вкл. в УПИ * е 720кв.м. Геодезически измерени площите на
имотите са 969кв.м. за УПИ * за УПИ *. Според в.л. площта заключена между регулационните линии
на двата имота по плана от 1977г. и след изменението му през 2007г. е 47кв.м.
защриховано в син цвят на изготвената скица, като границата между имотите
понастоящем се движи по регулационната линия от 1977г. Съдът намира, че така
даденото заключението по т.1 и т.2 не следва да бъде кредитирано, тъй като
макар да е изготвено от в.лице в нужната специализация, то се явява
необосновано и неубедително защитено при изслушването му. Това е достатъчно, за
да се породят основателни съмнения относно неговата правилност, вкл. с оглед
предприетото оспорване от страна на ищеца, а и предвид разминаванията в
констатациите направени от в.л. по първоначално изслушаното и прието
заключение. Неясно е въз основа на кои свои констатации по действалите
плановете, съпоставки, в резултат на какви изчисления и по какъв начин са
извършени те, в.лице е достигнало до посочените отговори на поставените му
задачи. Предвид на това, съдът не дава вяра на заключението на това в.лице в
посочената част и следва да основе изводите си на отговорите дадени от в.лице
по първоначално изслушаното заключение.
За установяване
твърденията на всяка от страните относно параметрите, в които са владяни имотите, разположение на оградата между тях и
твърденията за осъществявано давностно владение от праводателя на ищеца, респ. от ответниците
и техните праводатели, събрани бяха по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели, водени от всяка от
страните. От показанията на свидетелите на ищеца * и двамата без родствена връзка със страните по делото,
става ясно следното: И двамата свидетели познават ищеца и баща му Стойчо и знаят,
че притежава имот в с. Долище, който са посещавали в годините. Св. * посочва, че имала в съседство имот от 1974г., а св. * ходел да помага. За пръв път отишъл през 1996г., а след това в години по
два, три, четири пъти. И двамата свидетели посочват, че първоначално между
имота на Стойчо и на ответниците имало ограда от плет
и мрежа, нездрава. В имота * си построил гараж и жилищна сграда. Оградата стояла на около 3 /според
Керанова/ и 5м. /според */ от гаража изграден в имота на ищеца. Към 2007г. била построена от ответниците нова ограда, метална, която обаче била построена
не на мястото на старата, а била изместена. По този начин отстоянието
на оградата от гаража на ответниците било намалено на
около метър, метър и нещо. * се ядосал, че е станало без негово знание и съгласие, и уж получил
уверение, че ще се премести, но това така и не станало. В съседното на * място, св. Керанова посочва, че имало много наследници,
които не можели да се разберат и знаела, че там живее една възрастна жена. Познавала
само * и *, а впоследствие и *. Редовно ходела на
мястото си за последно до лятото на 2006г., след което престанала тъй като
съпругът й се разболял. Не знаела, че мястото е продадено, но тогава / лятото
на 2006г./ единствено видяла, че имотът са започнали да го разчистват. Св. * също потвърждава, че съседният имот в
периода, в който е ходел 1996-2006г. е бил необработван, запустял, с храсти. Съдът
кредитира показанията и на двамата свидетели в частта им относно изложените
релевантни за делото факти, с изключение на тези касателно
местоположението на оградата между имотите във времето. В останалата им част,
те отразяват преки впечатления, последователни са, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи на всички останали събрани по делото писмени, в т.ч. и
гласни доказателства. Затова, няма причина съдът да ги поставя под съмнения.
От показанията на
свидетелите на ответниците * и * И. се установява следното: Двамата свидетели са придобили
имота, спечелен на търг. Иначе бил съсобствен между
много наследници и докато го купили за него се грижел бащата на свидетелката *. Двамата посещавали имота рядко. Преди да го продадат на
Н., по негово искане го изчистили, като преди това бил запустял. Никога не му
били правили идеално почистване, както като го продавали. В имота имало орехи и
овощни дървета- сливи, круши. Имало изградена ограда, но откъм улицата била
надигната и комшии си вкарвали животните там. Имотът на * бил като хавра, не се
обработвал и в него имало постройка на груб строеж и нещо като гараж. Оградата
между двата имота била от старите, от плет. * направил ограда с мрежа и бетонови колове и едва, когато го продали мястото видяли, че е била изградена хубава ограда. И двамата
посочват, че оградата не е била местена във времето и новата е била изградена
на мястото на старата, тъй като помнели, че гаражът на * стоял на метър, метър и нещо
от нея. Никога не били виждали някой в имота на *, а св. И. знаела от баща си, че имотът не се обработва. Съдът
преценява, че показанията на тези двамата свидетели относно релевантните за
спора факти, като отразяващи преки техни впечатления трупани във времето от
1979г., по- последователни и убедителни и съответни на останалите писмени
доказателства следва да бъдат кредитирани, независимо от обстоятелството че те
са праводатели на ответниците
и би могло да се мисли за евентуална тяхна предубеденост.
Заявеният иск е
допустим. Твърдяното материално право е спорно в отношенията между страните, предвид заявените права от ищеца върху реална част от имота му, част от която се твърди и да е погрешно
включена в имота на ответниците и съответно се владее
от ответниците без основание.
Фактическите твърдения, заложени в исковата молба и процесуалното поведение на страните
обосновават колизия на права, като
изходът на спора по иска
за собственост би разрешил и материалноправния спор между страните досежно принадлежността
към патримониума
на ищеца на спорното право,
с което би се постигнал и целения от него
правен резултат в пълен обем. Последното
поражда правния интерес на ищеца от разрешаване на спора при така избраната форма на искова защита. Не обуславя извод за
недопустимост и обстоятелството, че между същите страните се е водил предходен
спор по иск с правно основание чл. 54 ЗКИР, приключил с влязло в сила решение
по гр.д. № 7729/2013г. по описа на ВРС. Това е така, защото в рамките на
онова производство не са били признати, респ. отречени със сила на пресъдено нещо правата на ищеца, въведени като предмет на
изследване в настоящото производство.
В рамките на
настоящия правен спор ищецът е въвел придобивно
основание, което обуславя допустимостта на исковата претенция, а именно правна
сделка- договор за покупко- продажба по НА № *, дело № *., а праводателят
му по силата на договор за покупко- продажба № *г. и по регулация по НА № * евентуално давностно
владение осъществявано от праводателя му в периода
05.09.1986г. до 10.10.2006г.
От
ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение по
първоначалната експертиза, което съдът посочи, че кредитира като основа на
формиране на изводите си по съществото на спора, се установи, че ищецът е
придобил с договора от 2012г. правото на собственост върху УПИ * идентичен на имот * РП от 1977г., попадащ изцяло в ПИ ** В КП от 1977г. са били извършвани две
промени през 2006г., касаещи попълване на ПИ – *, попадащ изцяло в ПИ 42 и ПИ – * попадащ изцяло в ПИ *, но включващ и 29кв.м. от ПИ *. По РП от 1977г. парцелът на
ответника е включвал УПИ * и
59кв.м. от ПИ, придадени по регулация. С обособяването на УПИ по РП след
изменението 2007г., имотът на ответника * е образуван от площта на двата имота образувани след
изменението на КП от 2006г., както и 29кв.м. от ПИ *. Т.е урегулирането имота на ответника
е извършено с придаване на част от ПИ * с площ от 29кв.м. Следователно с извършването на
промяната в РП от 2007г., площта от 30кв.м. придаваема
от ПИ * от общо 59кв.м. вече
е била включена в площта на имота на ищеца, заключена между точки 8-9-12-13-8
от заключението на в.л. Б., скица 3, тъй като УПИ * е образуван само от площта на ПИ *. Към момента на сделката от 2012г.,
по силата на която ищецът е придобил собствеността върху УПИ * е бил в сила именно РП след
изменението от 2007г., поради което и същият е станал собственик на имота в конфигурацията,
в която се е ситуирал съобразно действащия план. Още
повече, че в.л. е установило и идентичност на имота, с този придобит от праводателя на ищеца въз основа на представените по делото
документи за собственост. Въведеното възражение от ответниците,
че по отношение на придаваемите части от ПИ 41 към
имота на праводателя на ищеца УПИ * не са уредени сметките по регулация,
съдът приема за неоснователни, а и неотносими към
предмета на спора. Това е така, защото видно е, че тези придаваеми
площи нямат отношение към процесните, тъй като се ситуират в друга част имота между точки 1-13-12-14-1.
Същевременно, не е проведено и доказване оборващо констатацията на нотариуса,
относно представените му и описани в НА при изповядване на сделката документи.
Ответникът е
придобил собствеността върху *
въз основа на сделка по НА № *.
Както се посочи, изрично е отразено в документа, че имотът е с неуредени сметки
по регулацията по отношение на ПИ * и
ПИ *. От заключението на
в.л. се установи, че при първото урегулиране парцела на ответниците
в неговата площ е включена площ от 59кв. м. от ПИ *, а след изменението в РП със
заповедта от 2007г. площ от 29кв.м., включени в ПИ * след извършване на втората промяна на
КП от 2006г. Безспорно, провеждане на доказване уреждане на сметките по
регулацията, т.е ангажиране на годни доказателства оборващи тази констатация на
нотариуса, ответниците не са ангажирали. Това налага
съдът да приеме, че действително липсва плащане на обезщетение в полза на
собствениците за придаваемата площ от техния имот към
имота на ответниците.
Предвид
горното, съществените за настоящото дело материалноправни
въпроси касаят предпоставките за придобиване на право на собственост върху част
от имот при придаването му по регулация към съседен имот при действието на
ЗПИНМ, на ЗТСУ и на ЗУТ, кога дворищната регулация се счита за приложена и
какви са правните последици от отпадането на отчуждителното
действие на дворищната регулация по смисъла на пар.8,
ал.1 от ЗУТ. Известно е, че с приемането на ЗТСУ /1973г., в сила до 2001г./,
ДРП е имал отчуждително действие, т.е с влизането в
сила на плана, имотите или частите от тях, които се придават към съседни
парцели по регулация се считат за отчуждени и оттам правото на собственост
върху тях преминава към собственика на парцела, към който те се придават /чл.
101 ЗТСУ/. Това отчуждително действие обаче ще отпадне, ако при
изготвянето на последващия план се установи, че
предходният не е бил приложен, при което имотните границите на имотите по
предхождащия неприложения план стават парцелни граници по новия план. Приложен
ли е бил планът, то същият се ползва за кадастрална основа при приемането на
следващ ДРП и имотните граници по новия план са дефакто
регулационните линии по предходния план. Разяснения относно това кога един план
се счита за приложен, тоест дали парцелните граници по стария регулационен план
са се трансформирали в имотни и е следвало да станат парцелни по новия
регулационен план са дадени от задължителната съдебната практика, вкл. ТР №
3/1993г на ОСГК на ВС. ДРП следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи
трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. И докато планът не бъде приложен, той може да бъде
изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ/отм./, при което новият план
се създава въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. При наличие
на условията за изменение на ДРП от кръга на тези по чл. 33, ал.1 ЗТСУ
/отм./, а именно- грешка в кадастралната основа, явна фактическа
грешка на плана или когато плана е одобрен при съществени закононарушения, то
ДРП се приема за "приложен" при доказаното наличие на две кумулативно
дадени предпоставки: 1/ завземане на имота по законоустановения
ред и 2/ изтичане на 10 годишен срок от това завземане, т.е упражнявано
владение в рамките на този срок върху завзетата част. В случай, че основанията
за изменение на плана са установените от чл. 32, т.1 и
т.2 ЗТСУ /отм./ следва да е налице едно от алтернативно посочените в
чл. 33, ал.2
ЗТСУ /отм./ условия- до деня на откриване на производството за
изменение на РП, придадената по регулация част с предходния регулационен план
да е завзета по законоустановения ред или дължимото
за нея обезщетение да е изплатено по нормативно определения ред от ППЗСТУ. Ето
защо, независимо от коя от посочените хипотези е налице като основание за
изменение на плана, условие за допустимост на изменението е или да е изплатено
обезщетение или придаваемите части да са заети по законовоустановен начин и оттогава да са изминали 10г.
Иначе казано, ако до приемането на новия план през 2007г., ответниците
бяха изплатили дължимото обезщетение, то РП от 1977г. щеше да е приложен,
поради което при изготвянето на новия последващия ДРП
през 2007г. придадените 59кв.м. нямаше да се връщат в собственост на ищеца и
следваше да бъдат заснети в границите на неговия имот. Във втората хипотеза, след
изтичането на тези 10години владение, закононарушението при съставяне на
предишния план би се санирало и новият план ще се
издаде въз основа на парцелните границите на имотите по стария опорочен план.
В
разглеждания случай ДРП за с. Долище имащ отношение към спорните имоти е
утвърден през 1977г. при действието на ЗТСУ и по отношение на спорната площ от 59кв.
м., която е била отредена за УПИ * в РП от 1977г. в първоначалния му вид, регулацията не е приложена,
защото както се посочи липсват доказателства да е било платено обезщетение за
това придаваемо място от праводателите
на ответника, както се е твърдяло. Липсват доказателства и то да е заето по законоустановен начин. Смята се, че придаденият имот е зает по законен ред,
когато той е бил зает фактически при спазване на съответно действуващите
разпоредби. В кадастралния план от 1977г. с
изменението от 2006г. е било показано, че към парцела се е придавал чужд имот-
29кв.м. от ПИ 40. Отчуждителното действие на
регулацията по ЗТСУ е регламентирано в пар.6, ал.2 ПР
на ЗУТ, който предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ ДРП
могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в
сила на ЗУТ, тоест до 30.09.2001г., а пар.6, ал.4 ПР
на ЗУТ предвижда, че одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови ДРП могат да
бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им сила,
т.е най- късно до 31.06.2002г./. След изтичане на посочените срокове, съгласно пар. 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП се прекратява при това
автоматично, както е прието с ТР № 3 от 28.03.2011г. по т.гр.д.№ 3 от 2010 г.
на ОСГК на ВКС. Съгласно така посочената разпоредба на ЗУТ, отпада отчуждителното действие само на дворищната регулация и
касае само страничните регулационни линии между два парцела /съседни от страни
и от към дъното на парцела/. Този текст се отнася до неприложен дворищно -
регулационен план при влизане в сила на ЗУТ, който е имал отчуждително
действие, но след изтичане на срока предвиден в него за прилагането му, в
резултат на неплащане на дължимото обезщетение необходимо, за да бъде приложен,
автоматично е отпаднал този негов вещноправен ефект.
Отпадането на отчуждителното действие на регулацията
не означава, че ДРП вече не е в сила, а че заинтересованата страна може да
поиска привеждане на границите на парцелите в съответствие с границите на
собственост- тоест такова изменение на ДРП, в което имотните граници да бъдат
превърнати в парцелни. В настоящия случай съдът приема, че регулацията по РП от
1977г. в първоначалния му вид /когато към имота на ответника е придадена част
от 59кв.м. от ПИ */
е била приложена, независимо, че липсват доказателства относно плащане на
нужното обезщетение. Това е така, защото е било осъществено второто условие, а
именно имотът е бил зает в тези му граници и това състояние е продължило повече
от 10години. При формирането на този си извод съдът взе предвид
обстоятелството, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви
по отношение на факта какво е било местоположението на оградата и била ли е тя
премествана във времето. Преценени в съвкупност обаче от показанията на
свидетелите следва извод, че първоначално между двата имота е имало ограда от
плет, а след като Стойчо е закупил мястото /1986г./ е направил друга такава от
бетонови блокчета и мрежа, като старата ограда останала. Т.е съществували са
две огради, но не е безспорно установено дали наличната и направената от Стойчо
са били ситуирани на едно и също място. Впоследствие
изградената ограда вече през 2007г. от ответника Н.К. е била изградена на
мястото на тази от мрежа и бетонови блокчета направени от ищеца, за което
говорят свидетелите на ответниците. В тази им част
показанията им са по- конкретни, категорични, ясни и непротиворечиви, за
разлика от казаното от свидетелите на ищеца. Ето защо, следва да се приеме, че
от приемането на ДРП през 1977г. одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г. са
изминали десет години, в рамките на който придадените с плана 59кв.м. от ПИ 40
по регулация са били владяни, поради което и те са
преминали в собственост на ответниците и е следвало да
бъдат заснети в границите на техния имот. Междувпрочем,
заключенията и на двете вещи лица са били в смисъл, че понастоящем границата
между имотите на ищеца и ответника са ситуирани по
регулационната линия по ДРП от 1977г. По изложените съображения и исковата
претенция се явява неоснователна.
Дори обаче и
да не бъде споделено становището, че регулацията с ДРП от 1977г. е приложена,
доколкото не е платено обезщетението за придаваемите
части по съответния ред, респ. тези части не са заети и владяни
в продължение на 10г., което да е довело и до отпадане отчуждителното
действие на плана, то исковата претенция се явява неоснователна и с оглед
наведеното от ответниците възражение за придобиване
посочените реални части по давност. От заключението на в.л. Б. се установи, че
спорните общо 59кв.м. попадат в площта от 183кв.м. от ПИ *, за които ответникът е бил признат за
собственик въз основа на давностно владение с КНА № *. Затова и легитимиращото действие на
КНА предполага проведено от ищеца доказване, че разполага с противопоставими
права на собственост върху спорната реална част, респ. опровергаване фактите,
обуславящи придобивното основание посочено в КНА, в
случая осъществявано от праводателите на ответниците давностно владение.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно
основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа
власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота.
Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване
по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно. Следва да се
има предвид и че до 2001г. в чл. 59 ЗТСУ /отм., в редакцията му до изменението
с ДВ бр. 34 от 2000г., в сила от 01.01.2001г./ е съществувала изрична забрана
за придобиване на част от парцел по давност, а в чл.59 ЗТСУ /отм./ в редакцията
му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000г. и в чл.200 ЗУТ е предвидено, че
владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване
по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то
само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия
благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/. Тъй като в
случая спорната реална част е на границата между спорещите страни и същата би
станала част от имота на някой от тях, то няма спор, че изискването на чл. 200,
ал. 2 ЗУТ би било спазено. Иначе казано, давност за спорните реални части,
доколкото са били част от дворищнорегулационен
парцел, т.е важима за тях е забрана по чл. 59 ЗТСУ
/отм./, би могла да тече едва от 2001г. Давност са въвели както ищеца, така и ответниците. Ищецът твърди спорната реална част да е
владяна от неговия праводател до 2006г., а ответниците от самите тях, вкл. и чрез присъединяване владението
на своите праводатели продължаващо и понастоящем. От
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се налага категоричен
извод, че реално спорната част е владяна от ответниците,
респ. техните праводатели. Ответниците
са установили владението си въз основа на договора за покупко-
продажба по НА № *.,
към който момент действащ е бил КРП от 1977г. в първоначалния му вид и
представляващ УПИ *
/скица 1/, ситуиран с граници с червен цвят. Изрично
е отразено в акта, че сметките по регулация не са уредени. С КНА *. дефакто ответниците са признати за собственици на 183кв.м. от ПИ- * образуван след промяната в КП със
заповедта от 06.04.2006г., а по предходния план включващ процесните
59кв.м. от ПИ *. Приемайки,
че давността е започнала да тече през 2001г., то очевидно е, че за ответниците към датата на съставяне на КНА от 2006г. няма
как да е изтекла нужната 10г. давност. От друга страна, праводателят
на ищеца стана ясно, че е установил владението си през 1986г. Изградил е в
имота постройка на груб строеж и гараж. Оградата, която е била поставена между
неговия и на праводателите на ответниците
имот е била рехава, нездрава, от плет, поради което и се е наложило той да
направи нова от мрежа и колове. Дали изградената от него оградата е била на
мястото на наличната от плет, респ. какво е било тяхното точно местоположение, категорични
гласни доказателства по делото не са налице. Но, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и експертни заключения, съдът приема, че ответниците са владяли имота в
конфигурацията съобразно документа им за собственост- НА № *., т.е по ДРП от 1977г. и в границите
посочени там, което опровергава твърденията на ищеца неговият праводател да е владял имота в този му вид. Още повече, че
понастоящем материализираната на терен ограда е също по регулационните линии по
плана от 1977г., а изграждането й е въз основа на разрешителното издадено в
полза на ответниците през 2006г. Упражнявана от тях
фактическа власт от 2005г. е била трайно и непрекъснато състояние, доколкото
липсват данни ищецът да е предприел действия, които явно и категорично да са препятствали
възможността на ответниците да упражняват фактическа
власт върху имота, респ. имащи за последица отстраняването му от имота. Фактическата
власт е била осъществявана явно и несъмнено, тъй като стана ясно, че ответниците са се снабдили с разрешение за строеж, а
впоследствие и в съответствие с него са изградили оградата между двата имота.
Обстоятелството, че ищецът е подавал жалби срещу законността на изграждането на
оградата и издаване на разрешението за направата й, нямат характер на действия
смущаващи, респ. прекъсващи владението върху вещта, тъй като не са били
насочени към установяване собственическите права на ищеца по съдебен ред. Демонстриране
по отношение на невладеещия собственик на поведение, което несъмнено да сочи,
че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен имот, т.е.
предприемане на активни действия, е необходимо безспорно само при наличие на
заявени претенции от трето лице, че счита себе си за собственик на същия имот.
Достатъчно е в подобна хипотеза да полага нормалните за собственика грижи за
имота. Доказване от страна на ищеца на твърденията му владение върху спорната
реална част да е осъществявано от праводателя му в релевирания период, като такова оборващо това на ответниците, не е проведено. Още повече констатацията на
в.лица, че оградата между имотите, за която има разрешение и е изградена 2007г.
е материализирана на терен съобразно регулационната граница между *. в първоначалния му вид. Ето защо, следва да приеме, че по отношение на
спорната реална част срокът по чл. 79, ал.1
ЗС е изтекъл и същата е била придобита по давност от ответниците, въз основа на осъществявано от тях владение в
периода от 2005г. до датата на подаване на исковата молба 19.04.2016г.
Ето
защо, предявените искове се явяват неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне, вкл. и искането с правно основание
чл. 537, ал. 2 ГПК, бидейки то законна последица от уважаване на иска за
собственост касаещ спорните 59кв.м.
С оглед изхода на
спора, разноските сторени от ответниците следва да се
понесат от ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски,
от които 10лева държавна такса за 2 бр. съд.удостоверения, 786лева по изготвени
СТЕ и 500лева платено адв. възнаграждение съобразно договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2017г. Следва да присъдят разноски в общ размер от 1296лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.С.К., ЕГН ********** и К.Б.К.,
личен № *, двамата с адрес гр. * иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на реална част с площ от 59кв.м., от които 29кв.м. от УПИ *, целият с площ
от 920кв.м., а по скица 1010кв.м., находящ се в с. *, в кв.3 по плана на селото одобрен
със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община *, при граници на частта: *, улица, останалата част от УПИ * и при граници на целия имот УПИ *, * и улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана
от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение и 30кв.м. от УПИ № * целият с площ от 1490кв.м., находящ се в с. *, община *, в кв.3 по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен
със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община *, при граници на частта: УПИ *, останалата част от УПИ * и при граници на целия имот УПИ * и улица, защрихована със зелен цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана
от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение и осъждане ответниците да предадат владението
върху спорната реална част, основан на твърдения за придобиване на собствеността
чрез договор за покупко- продажба по НА № *., а праводателят му по силата
на договор за покупко- продажба № *., евентуално давностно
владение осъществявано в периода 05.09.1986г. до 10.10.2006г. и по регулация по
НА № *., на правно основание чл. 108 ЗС и искането за отмяна на
КНА № *. на нотариус рег. № 12 на НК в съответната част, на
основание чл. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********
да заплати на Н.С.К., ЕГН **********
и К.Б.К., личен № * сумата от 1269лева, представляваща сторени по
делото в първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: