РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 330

 

Град Пловдив,  15 февуари 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                      ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА                   

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА И участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 2890 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Л.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Йовчев, против решение № 260218 от 24.09.2020 г. по а.н.д. № 1140 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 19- 0435- 000194 от 17.01.2020г., издадено от началника на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на касатора за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв., както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР.

Жалбоподателят счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че решението на първоинстанционният съд не отговаря на действителното фактическо положение. Не става ясно според касатора от къде съдът прави извод за това, че лицето е преминало на червен сигнал на светофара при работеща светофарна уредба. Твърди, че полицейските служители не са имали видимост към светофарната уредба, както и че не била указана посоката на движение на автомобила. Подробни съображения развива в жалбата, като претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. Пенкова в нарочно становище намира жалбата за неоснователна и моли за де остави без уважение. Посочва, че са налице безспорни доказателства, доказващи вината на нарушителя. Пра възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа наведените с жалбата касационни основание и събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районният съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора Д..

 Правилно съдът е приел, че в АУАН не са допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си. Описанието на нарушението е ясно и точно, не буди съмнение обстоятелството какво нарушение му е вменено. Изводът на РС-Пловдив за безспорно установено нарушение, квалифицирано правилно, е обоснован с доказателствата по делото и съдържанието на административно-наказателната преписка.

Касаторът се е намирал на мястото на нарушението при съставянето на акта и е бил наясно в коя посока и от къде идва. В случая следва да се посочи, че посоката на движение на автомобила е без значение за съставомерността на деянието – навлизане в кръстовището и преминаване на червен сигнал на същия. На решаващия състав е известно процесното кръстовище, поради което и твърдението на касатора относно липсата на видимост от мястото, на което са се намирали проверяващите към светофара не може да бъде споделено.

Правилно съдът е кредитирал показанията на разпитания актосъставител, а от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било други доказателства, които биха могли да изяснят безапелационно фактическото положение на място.

Съдът е съобразил и доказателствената тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая събраните доказателства не оборват установеното с АУАН.

 Съдът правилно е преценил наказващата норма, както и размера на наложеното наказание. Правилно районният съд е преценил тежестта на нарушението.

Настоящата инстанция напълно споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.

С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХI състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260218 от 24.09.2020 г. по а.н.д. № 1140 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

   2.