№ 3152
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110215382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. СЛ. Т. срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-020371/07.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са му наложени административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП,
поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е изготвен
от некомпетентен орган, тъй като проверката е извършена на територията на
гр. Божурище. Излагат се съображения за неспазване на разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че в действителност жалбоподателят не е отказал
проверка с техническо средство, като е издишал нееднократно. Твърди, че
срокът предоставен му за явяване в медицинско заведение е бил
недостатъчен.
В съдебното заседание жалбоподателят, се явява заедно с адв. Т.. Адв. Т.
поддържа жалбата по изложените съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.09.2021 г. около 08:48 часа жалбоподателят АЛ. СЛ. Т. управлявал
лек автомобил „...“, с рег. № ......... в гр. София, по бул. „Европа“, с посока на
движението от гр. Божурище към ул. „Околовръстен път“. Срещу магазин
„Метро“ водачът бил спрян за проверка от полицейските служители Г. ИВ. Б.
и ИВ. СЛ. Д.. На свидетеля Д. му направило впечатление, че жалбоподателят
лъха на алкохол, поради което пристъпили към проверка на последния с
Алкотест Дрегер 7510, № 0208. Жалбоподателят опитал един - два пъти да
даде проба, като следвало да издиша в дрегера между седем и десет секунди,
но не изпълнил указанията, без да изтъкне причина, поради която да не може
да даде проба. От свидетеля Б. бил издаден талон за изследване № 080754,
връчен на Т. в 09:15 ч. на 25.09.2021 г. с указание, че следва да се яви в
УМБАЛ "Св. Анна" в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на
кръвна проба за извършване на медицинско и химическо изследване. В този
срок жалбоподателят не се явил в посоченото лечебно заведение.
Свидетелят Д. приел, че водачът е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие АУАН Серия GA
№ 523164/25.09.2021 г., в присъствието на свидетел очевидец на нарушението
– Г.Б.. АУАН бил предявен на жалбоподателя на същата дата и място, като го
подписал акта без възражения. Такива постъпили в допълнително
предоставения срок, като по същество възпроизвеждат изложеното в жалбата.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-020371/07.10.2021 г., с
което на Т. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП били наложени
административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 21.10.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства по делото – показанията на свидетелите И.Д., Г.Б., Т.Р. и М.И.,
както и от писмените такива – талон за изследване № 080754 от 25.09.2021 г.,
протокол за предупреждение, доклад, справка картон на водача, заповед №
8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност; справка от АПИ.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите И.Д. и Т.Р. се установява, че на
жалбоподателя е била извършена проверка с дрегер, като същият е направил
един – два опита да издиша в същия. Показанията на свидетеля Д. обаче са по
подробни в тази насока, като същият изяснява, че за да е годен опитът
жалбоподателят е следвало да издиша между седем и десет секунди в дрегера,
нещо което последният не е сторил, без да посочи причини поради които не
може да го стори. С оглед изложеното следва да се посочи, че неоснователно
е изложеното от жалбоподателя, че всъщност е дала проба, доколкото видно
от доказателствения материал същият е предприел единствено симулативни
2
действия, с цел да избегне извършване на проверка. Това се установява и от
изложеното от свидетеля Д., че при спирането за проверка жалбоподателят е
лъхал на алкохол. С оглед изложеното и като прецени, че действията на
жалбоподателя са били предприети единствено с цел да саботира проверката,
съдът намира, че по естеството си същите представляват отказ да бъде
изпробван с техническото средство. В останалата част свидетелските
показания са неотносими към предмета на доказаване.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която посочва
къде според него е била инициирана проверка, доколкото същият не е
присъствал на същата, а впечатленията му се градят единствено на
изложеното от жалбоподателя.
От друга страна следва да се посочи, че съгласно представената по делото
справка от АПИ път I-8 Калотина – София попада в административно –
териториалния район на Столична община – Район „Връбница“ от км 46+600
/кръстовище с магазин Метро/ до км 48+700 пътен възел на три нива със
Софийски околовръстен път, като проверката е извършена именно срещу
магазин Метро.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението
са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби,
респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, доколкото както се
посочи по-горе проверка е извършената на територията на Столична община.
АУАН и НП са издадени в законоустановения срок. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че при издаване на АУАН е допуснато
нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото видно от същия е, че е
подписан от посочения свидетел, който е очевидец на нарушението, като
законът не поставя изискания към неговото качество.
По приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, за което именно е
ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя в
конкретния случай, без значение дали същият желае да даде кръвна проба за
установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване.
Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на А.Т. - отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, осъществява
фактическия състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
като за възникване на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП не е
необходимо да е реализиран кумулативно и състава по предл. 2 - водачът да
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
3
алкохол в кръвта му (въпреки че в конкретния случай се установява и
неявяването в указания срок в съответното лечебно заведение, посочено в
талона за изследване). По никакъв начин не са опровергани фактическите
констатации на административния орган, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер", чрез
извършване на симулативни действия по издишане в дрегера, при
неизпълнение на указанията на полицейските служители. Обстоятелството
дали е дал кръвна проба и причините за това са ирелевантни в случая, тъй
като касаят второто предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказание му е
наложено за реализиран административно наказателен състав по предл. 1 на
посочения член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са
точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП.
Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и
цифрово кое точно предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е нарушено от
жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не
препятства жалбоподателят да разбере за какво точно е сакциониран. Още със
съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е
бил наясно точно за коя хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се ангажира
отговорността му. Повдигнатото административно обвинение е за
нарушението, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е
санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо
средство. Това, че е описано още едно нарушение, за което обаче не е
наложено наказание, не може да опорочи установеното такова и
санкционирано надлежно нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че А.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер,
поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. Отказът от съдействие на
полицейските служители възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на алкохол и му предоставя възможност да
избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
4
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, СРС, НО, 115 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
020371/07.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което на АЛ. СЛ. Т. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5