М О Т И В И
към присъда по
НОХД N 315 по описа за 2018 год. на Варненския районен съд - ТРЕТИ наказателен състав.
По отношение на подс. М.Й.Х. ЕГН********** от Варненска
районна прокуратура е възведено обвинение по чл. 198, ал.1 от НК, за това, че на 22.06.2017г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A3" ведно
със СИМ-кара на обща стойност 436,50лв. /четиристотин тридесет и шест лева и
петдесет стотинки/ от владението на Н. Е.Т., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Съдът
като взе предвид, че още преди провеждането на разпоредително заседание по
делото, подс.Х. е бил издирван на всички установени
по делото адреси, бил е обявен на ОДИ още в хода на ДП, но местонахождението му
не е било установено, събрани са били доказателства, че подсъдимият не се
задържа в местата за лишаване от свобода, не е бил осъществен контакт с него и
по телефон, в разпоредително заседание, проведено в отсъствието на Х. взетата
по отношение на него МНО в хода на ДП е била изменена в „Задържане под стража”,
отново е бил обявен на ОДИ и във връзка с НОХД № 315/18г. по описа на ВРС, като
местонахождението му отново не е било установено, установени са данни, че подс.Х. е напуснал пределите на РБългария,
като местонахождението му не е установено, поради което съдът прецени, че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за
разкриване на обективната истина, даде ход на делото в хипотезата на чл.269
ал.3т.1,т.2 и т.4 б.”А” от НПК и проведе съдебното производство в отсъствието
на Х..
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатото в хода на досъдебното производство
обвинение, като приема, че същото е безспорно и категорично доказано и че
установената фактическа обстановка по делото е идентична с тази, описана в ОА,
а именно, че на процесната дата, употребявайки сила,
изблъсквайки пострадалата и измъквайки мобилният й телефон от джоба на дрехата,
с която е била облечена, подсъдимият е извършил процесното
деяние.В същия смисъл прокурорът приема, че фактическата обстановка се подкрепя
от всички събрани по делото доказателства, акцентира върху проведеното в хода
на ДП разпознаване, както и върху показанията на св.Ф., закупил процесната вещ, който в с.з. категорично е посочил
подсъдимия, като лицето, което му е продало мобилния телефон след предявяване
на изготвеният в хода на ДП фотоалбум, визират се и обясненията на подсъдимия
от ДП, както и признанията му за извършеното от него престъпно деяние,
издирването на процесния телефон и предаването на
СИМ-картата, с която е ползван същия от самия подсъдим, визират се и
показанията на св.Х.- полицейски служител, задържал подсъдимия, съгласно които
и пред него подсъдимият е признал, че е автор на процесното
деяние.След гореизложеното представителят на ВРП сочи, че подсъдимият е
извършил деянието месец след като е бил реабилитиран по отношение на предходно
осъждане и се иска налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в затвор, при общ режим, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия също приема, че извършеното деяние е доказано,
но акцентира върху изразеното в хода на ДП съжаление за извършеното,
направените самопризнания, възстановяването на процесната
вещ, зависимостта на Х. от Хероин, като приема, че подсъдимият по-скоро се
нуждае от лечение и моли за налагане на минимално наказание, чието изпълнение
предвид факта, че не е осъждан, да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият в
хода на ДП е признал вината си, дал е обяснение за извършеното от него деяние и
е изразил съжаление.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Св.Н. Е.Т.
работила като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, ул."Поп Харитон"
№83.
На
22.06.2017г. тя изпълнявала служебните си задължения в посочения магазин, като
малко след 13,00ч. решила да излезе от магазина, за да изхвърли насъбралите се
отпадъци.
Св.Т.
излязла от магазина, носейки торбата с отпадъци в лявата си ръка и се насочила
към близкия контейнер за отпадъци, находящ се на 3-4
метра. Тя пресякла пътното платно, преминала на отсрещния тротоар на
ул."Поп Харитон" и изхвърлила отпадъците. В
десния джоб на горната си дреха св.Т. носела мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси A3" с ИМЕИ
№355250080962121, в който имало поставена СИМ-карта на „Теленор"
с фабричен номер 89359050000101056474, регистрирана с мобилен номер
++359*********. Джобът, в който се намирал посочения мобилен телефон, не се
закопчавал и телефонът се подавал от него.
По същото
това време и на същата дата подс.М.Й.Х., по прякор „Мемедали", се намирал на ул."Поп Харитон" в гр.Варна и наблюдавал действията на св.Т..
От години подсъдимият бил зависим към хероин и се нуждаел от средства, за да си
закупи необходимата дневна доза наркотично вещество. Подс.Х.
видял, че в джоба си св.Т. носи мобилен телефон и решил да го вземе.
Преди да
се върне на работното си място, св.Т. решила да запали цигара, а подсъдимият,
възползвайки се от момента, се приближил бързо към нея, блъснал я с две ръце
към контейнерите за отпадъци, бръкнал в десния джоб на горната й дреха и взел
от там мобилния телефон марка „Самсунг Галакси A3", с поставената в него СИМ-карта. В
момента, в който подсъдимият изваждал телефона от джоба на дрехата, св.Т.
усетила действията му и се опитала да хване телефона си, но подс.Х.
рязко го издърпал, след което побягнал в посока частната автогара на гр.Варна,
като на място останали чехлите, с които той бил обут.
След
случилото се св.Т. се върнала в търговския обект, в който изпълнявала
служебните си задължения и разстроена споделила със св.Коцева какво се е
случило.
Подаден
бил и сигнал до органите на полицията, като местопроизшествието било посетено
от полицейски служители.На место били прегледани и записи от охранителни
камери, заснели извършването на деянието, след което били предприети ОИМ за
издирване на извършителя.Пострадалата също няколкократно прегледала записите от
охранителните камери, фиксирали действията на подсъдимия.
В хода на
разследването св. Коцева-управител на магазина, находящ
се на ул."Поп Харитон" №83 в гр.Варна, предала записи от охранителните камери на
магазина от процесната дата, за което действие бил
изготвен и съответния протокол за доброволно предаване. При прегледът на записите извършителят бил разпознат, а именно подс.Х., поради което били възложени оперативно-издирвателни
мероприятия /ОИМ/ по установяването му, като в същите участвал и св.Х.. На
23.06.2017г., при изпълнение на служебните си задължения, св. Х.-полицай при
Първо РУ-ОДМВР-Варна, при обход на ул."Пробуда" в гр.Варна, забелязал
подс.Х., легитимирал
се и провел с него беседа, при която подсъдимият признал за извършеното
предходния ден деяние, като заявил, че телефонът го е продал на свой съсед-св. Ф.,
а СИМ-картата била в дома му. След задържането на подсъдимия същият посочил и
местоживеенето на св.Ф., отвел ги до местонахождението му, като св.Ф. възприел
лично, че подсъдимият е задържан от полицейските служители и се намира в
полицейския автомобил. Св.Ф., разбирайки, че закупеният от него мобилен телефон
е предмет на престъпно деяние, го предал доброволно, като мобилния телефон
марка „Самсунг Галакси
A3" с ИМЕИ №355250080962121 бил върнат на пострадалата. Подс.Х. също предал доброволно СИМ-карта на „Теленор" с фабричен номер 89359050000101056474, която
била поставена в отнетия телефон, като доброволното предаване било оформено по
надлежния ред с изготвянето на съответния протокол. Горепосочената СИМ- картата
също била върната на св.Т..
В хода на
ДП било извършено разпознаване на лица,
в хода на което което св.Т. разпознала подс. Х.
като лицето, което я е блъснало и й е взело мобилният й телефон.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на мобилен телефон марка „Самсунг Галакси A3" ведно
със СИМ-кара възлиза на сумата от 436,50лв.
В хода
на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която
е видно, че подс. Х. не страда от психично
заболяване, като при него е бил установен синдром на зависимост към хероин,
вредна употреба на амфетамини. Към момента на
извършване на деянието и към момента на освидетелстването подсъдимият е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като вещото лице е посочило, че
той може правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
От
приобщените по делото справки за
съдимост е видно, че към момента на извършване
на процесното деяние подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право на основание
чл.86 ал.1т.1 от НК/, т.к. с
определение по НОХД № 2337/2014г. на Районен съд Варна, в сила от 29.05.2014г.
е било одобрено споразумение, по силата на което за деяние, извършено на 10.04.2014 г. по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 от НК на подсъдимия е било наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, като този изпитателен срок е изтекъл на 10.04.2017г., т.е. преди
извършване на процесното деяние .
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП единствено в частта, в
която същият сочи, че само е взел
мобилния телефон, тъй като в тази им част същите противоречат на показанията на
св.Т. и на св.Коцева, с която пострадалата е споделила какво се е случило, съгласно които подсъдимият
първоначално е употребил сила, изблъсквайки пострадалата, след което е издърпал
мобилният й телефон.В останалата им
част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени
в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
св.Т., дадени в с.з. ,единствено в частта, в която същата сочи, че не е дала
описание на подсъдимия в хода на ДП, доколкото в тази им част показанията й в
с.з. се разминават с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., към които
свидетелката се придържа, както и относно твърденията й в с.з., че при
разпознаването е посочила лице под №2, тъй като безспорно се установи, че е
посочила лице под №1.Съдът не кредитира показанията на св.Т., дадени в хода на
ДП и прочетени в с.з. в частта, в която е отразено, че извършителят е бил от
ромски произход и че е хвърлил по нея чехъл, тъй като в тази им част
показанията от ДП коренно противоречат на показанията, дадени в с.з., към които
свидетелката се придържа.В останалата част съдът кредитира показанията на св.Т.,
дадени в хода на съдебното производство и тези, дадени в хода на ДП и прочетени
в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Ф. и Х., дадени в
с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са
последователни, искрени и кореспондиращи с всички кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на св.К., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи,
че деецът е от ромски произход и че е бил тъмнокож, тъй като в тази им част
показанията на свидетелката са колебливи, некатегорични, противоречащи на
показанията на св.Т. и след съпоставянето на двете в очна ставка св.Коцева
заявява, че следва да се даде вяра на твърденията на пострадалата. В останалата
част съдът кредитира показанията на св.Коцева, дадени в хода на съдебното
производство, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят
от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство и приети по делото
СОЕ и СПЕ, като компетентни и безпристрастни и необорени от други
доказателства.
Съдът не приобщи към доказателствата по делото предаденият в хода на ДП
диск със запис от охранителни камери, тъй като същият не е бил предмет на
никакво експертно изследване/ липсва експертна справка, не е изготвена и ЛИЕ/,
поради което неговата автентичност е неясна, а в хода на съдебното производство
съдът прецени, че не се налага събиране на други доказателства.
Останалите събрани по делото писмени
доказателства се кредитират от съда, тъй като същите са непротиворечиви по
между си, кореспондират с гласните доказателства по делото и не се оборват по
никакъв начин.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно
– от обясненията на подсъдимия в
кредитираните от съда части, от показанията на свидетелите Т., Ф., Х. и Коцева
в кредитираните от съда части, СОЕ, СПЕ,
справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, приемно-предавателни
протоколи , както и от другите
писмени доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 198 ал.1 от НК, тъй като на 22.06.2017г. в гр. Варна отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A3" ведно със СИМ-кара на обща стойност
436,50лв. /четиристотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ от владението
на Н. Е.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано/ реабилитирано/ физическо
лице.
Изпълнителното деяние се изразява в
отнемането от подсъдимия на мобилен телефон „Самсунг Галакси A3" ведно със СИМ-карта, от владението на
собственичката Т., като след прекъсването на фактическата й власт върху вещта, подс.Х. е установил своя такава. Подсъдимият е употребил
сила за да прекъсне владението върху вещта- избутвайки пострадалата и
издърпвайки мобилният й телефон, като изпълнителното деяние е довършено.
Накърнени са обществените отношения, чрез
които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост
и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От субективна страна - деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема сравнително младата възраст, невисоката стойност на
отнетото имущество, възстановяването на отнетите вещи, съдействието, което
подсъдимият е оказал в хода на ДП за установяване местонахождението на отнетите
вещи, чистото му съдебно минало, доколкото е реабилитиран за предходното си
осъждане, липсата на данни за причинени телесни увреждания на пострадалата,
въпреки упражнената сила и изразеното критично отношение към извършеното в хода
на ДП, доколкото не е установен за с.з..
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.
Причините за извършване на деянието са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на обществените отношения,
свързани с правото на собственост.
Съдът, определяйки наказанието счита че на
подсъдимия следва да се наложи наказание, съобразено с наличието единствено на
смекчаващите вината обстоятелства, които са многобройни. В този смисъл, предвид
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид липсата
на отегчаващи такива съдът намира, че и най- лекото предвидено от закона
наказание се явява несъразмерно тежко, поради което наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.55 ал.1т.1 от НК. Предвид горното съдът счита,
че целите на наказанието, съгл. чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на
подсъдимия Х. бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като предвид чистото
съдебно минало, в следствие на настъпилата реабилитация по право, съдът намира,
че с оглед специалната и генерална превенция същият не следва да бъде изолиран
от обществото.С оглед постигане целите на специалната и генералната превенция,
обаче, съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание „Лишаване
от свобода” под законоустановения минимум следва да
бъде отложено с максимално предвидения от закона срок, който би бил необходим и достатъчен за постигане
целите на наказанието, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години.Наказание
„Лишаване от свобода” за по-дълъг срок
би било несъответно на извършеното от подсъдимия деяние и би било
завишено, тъй като целта на наказанието е не да накаже, а да поправи и
превъзпита дееца. В унисон с гореизложеното, наказание Лишаване от свобода за
по-кратък срок и отлагането на изтърпяването му за по-кратък срок не би имало необходимото поправително и
възпитателно въздействие предвид личността на извършителя и обстоятелствата,
при които е извършил процесното деяние, доколкото не
се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение, най-малкото предвид допуснатата от подсъдимия зависимост към
наркотични вещества, която се дължи на личната му воля и личните му решения.
На
осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните и
деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: