РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Карлово, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100802 по описа за 2021 година
Производството е по отделен от гр. д. №334/2021 г. по описа на РС
К. насрещен иск, предявен от „Б.К. – **“ ЕООД, ЕИК *********
представлявано от Б. Х. К., седалище и адрес на управление: гр. К., обл. П.,
ул. „Б. р.“ №**, чрез пълномощника адв. М.Г. против Г. Х. Г., ЕГН:
**********, от гр.К., ул. „К. к.“ №**.
В исковата молба се твърди, че управителят на ищцовото дружество
Б.К. и ответникът имали устна уговорка от началото на 2020 г. Г. Х. Г. да
извършва счетоводни услуги в „Б.К. – **“ ЕООД. Никога не били уговаряли
размер на възнаграждение за конкретна дадена услуга, тъй като на ответника
се заплащало ежемесечно обичайното възнаграждение, като счетоводител.
Б.К. неколкократно предлагал да сключат писмен договор, но ответникът
категорично отказвал да идва в офиса, тъй като имал по -неотложни
счетоводни дейности.
Твърди се, че на 22.07.2020 г. срещу разписка предложена и
подписана от ответника, на същия била изплатена от служител на фирмата
сумата от 1000.00 лева за извършени счетоводни услуги за периода
15.03.2020 – до 15.07.2020 г.
1
Твърди се, че поради безотговорно отношение на ответника при
изпълнение на задълженията му като счетоводител на фирмата, при
извършена проверка на 15.04.2020 г. в ТД на НАП - П. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който на „Б.К. –
**“ ЕООД било издадено наказателно постановление №
527621F547183/24.07.2020 год. на Директора на Д. „О.“ в ТД на НАП – за
това, че не е спазен законният срок – до 14.04.2020 г., включително, за
подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на
НАП П. за данъчен период 01.03.2020 год. – 31.03.2020 г. На ищцовото
дружество била наложена административнативна санкция в размер на 500.00
лева.
Отново по вина на ответника на ищцовото дружество била наложена
и друга санкция в размер на 500 лева – с наказателно постановление №
527624F547185/24.07.2020 г. при извършена проверка на 15.04.2020 г. в ТД на
НАП – П. – за неподаване в срок – до 14.04.2020 г., включително, на
отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП П. за
данъчен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г.
Тъй като ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди
поради виновното поведение на ответника, това обуславяло правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми, представляващи нанесени
имуществени вреди от неточно изпълнение на неформален договор за
счетоводни услуги:
- 500.00 лева – вреди, причинени на ищцовото дружество в резултат
на неизпълнено от ответника задължение, в качеството му на счетоводител
на „Б.К. – **“ ЕООД , да подаде в срок – до 14.04.2020 г., включително,
справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за
данъчен период 01.03.2020 год. – 31.03.2020 год.;
- 500.00 лева – вреди, причинени на ищцовото дружество в резултат
на неизпълнено от ответника задължение, в качеството му на счетоводител
на „Б.К. – **“ ЕООД, за подаване в срок – до 14.04.2020 г., включително, на
отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП П. за
данъчен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г.
2
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, представляван от адв. Р.С., оспорва предявения иск и
счита, че същият представлява злоупотреба с права.
Заявява, че с управителя на ищцовото дружество Б.К. нямали
служебни отношения преди месец май 2020 година, когато той го потърсил и
поискал да му води счетоводството. Б.К. преди това имал счетоводител, но
спрял да работи с него.
Твърди, че когато Б.К. дошъл го потърсил, от страна на ищцовото
дружество не били подавани документи за месец март и април 2020-та година,
поради неизвестни причини. Ответникът признава, че е подписал разписка от
22.07.2020 г. за получена сума в размер на 1000.00 лева за счетоводно
обслужване в периода от 15.03.2020 г. до 15.07.2020 г., както било записано в
нея, но поради липсата на отношения с Б.К. през месец март и април,
ответникът изобщо не знаел за проблемите му по водене на счетоводството и
подаваните документи. Когато през месец май 2020 г. той дошъл при него,
ответникът изготвил и подал документи и за предходните месеци, като това
станало на 13.05.2020 г.
Твърди, че подал документите, независимо, че с Б.К. нямали
уговорка за това и за ответника такова задължение не било възниквало. Това
било известно на , който освен, че искал от ответника да му извършва
счетоводно обслужване, избягвал и не подписал пред нотариус Договор за
счетоводно-консултанско обслужване.
Ответникът счита, че с предявения срещу него иск и въпросната
разписка, се целяло да се създаде невярна представа у съда и да му се
причинят вреди в размер на 1000.00 лева, поради което щял да сезира
Прокуратурата. Твърди, че бил напълно наясно със сроковете за внасяне на
данъчните декларации, така че нямало как да пропусне срок, ако имали
такава уговорка. Към този момент обаче между него и управителя на
ищцовото дружество все още нямало никакъв контакт. Самата разписка била
създадена месец юли, докато счетоводните услуги се предплащат. Ето защо
ответникът счита, че не носи отговорност за наложените на ищцовото
дружество санкции и понесените имуществени вреди, като моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
3
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск по чл.82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че през 2020 г. между ищцовото дружество
„Б.К. – **“ ЕООД – гр. К., с управител Б. Х. К. и ответника Г.Г. е сключен
неформален (устен) договор за предоставяне на счетоводни услуги
(счетоводно обслужване).
От приложените 2 бр. наказателни постановления, издадени от Д. на
Д. „О.“ в ТД на НАП се установява, че на „Б.К. – **“ ЕООД – гр. К. са
наложени две санкции от по 500 лева: за това, че не е спазен законният срок –
до 14.04.2021 г., включително, за подаване на справка - декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП П. и за това, че не е спазен
законният срок – до 14.04.2021 г., включително, за подаване на отчетните
регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП П., за данъчен период
01.03.2020 год. – 31.03.2020 г.
Представена е разписка от 22.07.2021 г., видно от която ответникът е
получил от „Б.К. – **“ ЕООД – гр. К. сумата от 1000 лева за извършени
счетоводни услуги за период от 4 месеца – от 15.03.2020 г. до 15.07.2020 г.
Разписката е подписана от Г.Г., който не оспорва положения подпис и факта,
че сумата му е заплатена на посоченото основание. Твърди обаче, че е
извършил счетоводните услуги не в посочения период, а през м. май 2020 г.
Всъщност в разписката се имало предвид именно това – че се извършват
услуги – подаване на документи, касаещи периода 15.03.2020 г. – 15.07.2020
г., а не че услугите са извършени тогава.
В този контекст е и единият спорен между страните въпрос –
моментът на сключване на процесния договор за счетоводни услуги. Според
ищеца договорните отношения между страните датират от м. март 2020 г., а
според ответника – от м. май 2020 г. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът е този, който е следвало да установи времето
на сключване на договора. Показанията на свидетелите М. К.а – дъщеря на
управителя на ищцовото дружество, и В. Г.а – майка на ответника, подкрепят
твърденията на страната, която ги е ангажирала. Ето защо, преценявайки ги
по реда на чл.172 ГПК, съдът не ги кредитира в частта, касаеща момента на
сключване на процесния договор. Единственото доказателство за този факт
4
представлява разписката от 22.07.2020 г., като с оглед съдържанието й и
начинът, по който е формулирано основанието за плащане, съдът приема, че
ответникът е извършил счетоводни услуги в периода 15.03.2020 г. –
15.07.2020 г., т. е. договорните отношения между страните са от м. март 2020
г.
Обезщетение за неизпълнение на договорно задължение се дължи,
само ако е налице неизпълнение, което има за своя пряка и непосредствена
последица увреждането на изправната страна. /в този смисъл са и множество
решения на ВКС, напр. решение № 179 от 28.05.2004 г. на ВКС по гр. д.
1466/2003 г., II г. о./
От една страна съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен
начин, че на ответника е било вменено задължението да подаде своевременно
в ТД на НАП П. справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС и отчетните
регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС. Подобна договорка не се установи
от показанията на свидетелите, а писмени доказателства в тази връзка не се
ангажираха.
Дори и да се приеме, че за ответника е съществувало такова
задължение, което той виновно не е изпълнил, настоящият съдебен състав
намира, че искът следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при неизпълнение на договора
изправната страна има право да иска обезщетение вместо изпълнение.
Обезщетението според чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната
полза, но само доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен.
За да бъде присъдено обезщетение в полза на изправната страна,
следва да бъдат доказани вреди в пряка и непосредствена връзка с
неизпълнението на договора и тези вреди следва да са реални и конкретни. Не
може да бъде присъждано обезщетение за предполагаеми или очаквани вреди,
без да е установен действителния размер на евентуално претърпяната загуба
или пропусната полза. В настоящия случай ищецът представя наказателни
постановления за наложени му парични санкции в размер на общо 1000 лева,
но по делото не се установи тяхното плащане (а и не се навеждат такива
твърдения). Хипотетично възможно е същите да са обжалвани и да са
5
отменени, да бъдат погасени по давност или плащането им да не се реализира
на друго основание.
Ето защо, доколкото не се доказа ищцовото дружество да е
претърпяло някакви конкретни загуби, изразяващи се в намаляване
имуществото му в определен размер, които да подлежат на репариране от
ответника, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва
да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото
производство разноски – 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният
от „Б.К. – **“ ЕООД, ЕИК ******** представлявано от Б. Х. К., седалище и
адрес на управление: гр. К., обл. П., ул. „Б. р.“ №**иск за осъждане на Г. Х. Г.,
ЕГН: **********, от гр.К., ул. „К. к.“ №**, да му заплати следните суми,
представляващи нанесени имуществени вреди от неточно изпълнение на
неформален договор за счетоводни услуги:
- 500.00 лева – вреди, причинени на ищцовото дружество в резултат
на неизпълнено от ответника задължение, в качеството му на счетоводител
на „Б.К. – **“ ЕООД , да подаде в срок – до 14.04.2020 г., включително,
справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП П. за
данъчен период 01.03.2020 год. – 31.03.2020 год.;
- 500.00 лева – вреди, причинени на ищцовото дружество в резултат
на неизпълнено от ответника задължение, в качеството му на счетоводител
на „Б.К. – **“ ЕООД, за подаване в срок – до 14.04.2020 г., включително, на
отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП П. за
данъчен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Б.К. – **“ ЕООД, ЕИК ***********представлявано от Б.
Х. К., седалище и адрес на управление: гр. К., обл. П., ул. „Б. р.“ №**да
заплати на Г. Х Г., ЕГН: **********, от гр.К., ул. „К. к.“ №**, сумата от
300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
6
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7