№ 1215
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104775 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Х. Ц. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. Ищецът твърди, че в полза на
ответника срещу неговия наследодател – И. Р. Х. е издадена изпълнителен лист на
08.01.2016 г. в рамките на ч.гр.д.№ 9073/2015 г., по описа на Районен съд Перник по
силата, на който е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник суми в размер на 607,56 лева - главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.10.2013 до 19.10.2015 г.,
ведно със законна лихва до окончателното плащане, 40,13 лева - законна лихва за
забава за периода от 05.03.2014 г. до 17.11.2015 г. Ищецът пояснява, че е единствен
наследник на И. Р. Х., починала на **** г., след като и брат – А. Х. А. е починал на
**** г.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 18.02.2016 г. е
образувано и.д. № 350/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди, че последното действие
по изпълнение е извършено на 19.04.2016 г.
Твърди, че задължението е погасено по давност.
С оглед на изложеното, моли съда да приема за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяване на
вземането по давност за сумата от 607,56 лева - главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.10.2013 до 19.10.2015 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни по отношение на твърдението за недължимост, като
признава, че вземането е погасено по давност. Не оспорва издаването на изпълнителен
лист в негова полза, образуването на изпълнително дело и неговото прекратяване.
Твърди, че дружеството взискател не е предприемало други действия за принудително
събиране на посочените суми, поради което не е провокирало предявяване на
1
настоящия иск. Поддържа, че вземането съществува, но не би могло да бъде събрано
принудително, а единствено ако длъжникът доброволно плати.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа вече изложеното.
Ответникът депозира писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
2
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най късно на 07.01.2016 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки
признанието на ищеца, че такова е направено на по късен етап с образуване на
изпълнително дело и с налагането на запори на 01.03.2016 г.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като погасителната давност е изтекла най – късно на 01.03.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (50,00 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за
неоснователно, тъй като уговорения и заплатен адвокатски хонорара е съобразен с
Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу А. Х.
Ц., ЕГН **********, в качеството на единствен наследник на И. Р. Х. за сумата от
607,56 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 21.10.2013 до 19.10.2015 г., ведно със законна лихва до
окончателното плащане, 40,13 лева - законна лихва за забава за периода от 05.03.2014
г. до 17.11.2015 г. за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист в рамките
на ч.гр.д.№ 9073/2015 г., по описа на Районен съд Перник, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на А. Х. Ц. сумата от 350,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4