Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260319 / 30.06.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 101 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.143 ал.1, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД; от „Гарант Къмпани" ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Уилям
Гладстон" 20-22, ет.6, офис 18, представлявано от Р. Д. Г.; против Н.Р.Д.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 19.11.2018 г. в системата за администриране на заявки
за нови кредити и на вече отпуснатите такива на „Форуком и компания" ООД -
клон София, постъпила нова заявка за кредит от името на ответницата. Подаването
на заявление за кредит се извършвало онлайн на сайта на дружеството -
www.bzd.bg и се състояло от следните стъпки - избор на сума и срок, запознаване
с Общите условия на дружеството и със СЕФ, попълване на лични данни,
предоставяне на лица за контакт, избор на начин за усвояване на сумата.
Услугата се предоставяла под марката "Българско заемно дружество",
която била собственост на цитираното дружество. След като се запознаел и
съгласил с ОУ на дружеството и със Стандартния европейски формуляр, което било
необходимо условие, за да се продължи с кандидатстването за кредит
(https://bzd.bg/krediti/zaem-na-vnoski/i2bor-na-zaem), кредитоискателят можел
да подаде своята заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да
кандидатства. Следвало попълването в заявката на лични данни на заявителя - три
имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен и
настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите -
месторабота, възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата.
Извършвали се редица справки /за валидността на личната карта, проверка на
здравноосигурителния статус, проверка в Централен кредитен регистър за кредитна
задлъжнялост/, на базата на които се вземало решение, дали кредитоискателят ще
получи желаната сума. Служителите на дружеството отчели и факта, че към момента
на кандидатстване за кредит, ответницата погасила вече един кредит към „Форуком
и компания" ООД - клон София, коректно и в срок. След като заявката за
кредит получела статус „Одобрен", с кредитоискателя се провеждал телефонен
разговор, в който му се разяснявали условията по договора за потребителски
кредит, както и вариантите за обезпечаване на кредита. Ответницата доброволно
избрала, да обезпечи кредита си чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с ищцовото дружество срещу възнаграждение. На същата било
разяснено, как да даде съгласието си за потвърждаване на двата договора -
договор за потребителски кредит с „Форуком и компания" ООД - клон София и
договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани" ООД. Ищецът
прилагал компакт диск (CD), на който се съдържали телефонни разговори,
проведени във връзка с одобряването на заявката за кредит на ответницата. След
уточняване въпросите по обезпечението, на нея бил изпратен автоматично
генериран от системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече
отпуснатите такива договор за потребителски кредит, погасителен план по този
договор, СЕФ, ОУ на дружеството-кредитодател, които документи тя получавала на
зададения от нея e-mail адрес и било необходимо да ги потвърди, посредством
натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код в поле, което се визуализира
след натискането на линка. Цифровият код се изпращал от дружеството под формата
на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който бил предоставен
при кандидатстването за кредит, като достъп до този код имал единствено и само
кредитополучателят. Тъй като ответницата избрала да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, на посочения от нея e-mail адрес бил изпратен
такъв договор с ищцовото дружество и погасителен план към него. Потвърждаването
се осъществявало посредством натискане на линк. Ищецът прилагал компакт диск
(CD), на който се съдържала информация от системата за администриране на заявки
за нови кредити и на вече отпуснатите такива на „Форуком и компания" ООД -
клон София за потвърждаването на договора за потребителски кредит и на договора
за предоставяне на поръчителство от страна на ответницата. Копие от същото това
доказателство представял и на хартиен носител.
По гореописаната процедура на 19.11.2018 г. между „Форуком и Компания"
ООД - клон София и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит с №
000-КН-11343440/ 19112018 за сумата от 600 лева, която ответницата се задължила
да върне девет равни месечни вноски с падежна дата на всяка 15-то число, с
първа вноска по кредита с падеж на 15.12.2018 г. На същата дата бил сключен и
договор за предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество, според който то
се задължило да отговаря пред „Форуком и Компания" ООД - клон София,
солидарно с ответницата, за изпълнението на всички нейни задължения, както и за
всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит. За поемането на тези задължения от страна на ищеца,
уговорено било месечно възнаграждение за девет-месечния период на кредита.
Договорите били сключени, съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С тях ответницата се съгласила, да заплаща в продължение
на 9 месеца на всяко 15-то число общо по 154,53 лева, състоящи се от: 78,03
лева - главница и лихва по договор за потребителски кредит и 76,50 лева -
месечно възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Сумата на
потребителския кредит от 600 лева била изплатена от страна на „Форуком и
компания" ООД - клон София, посредством каса на „Изипей" АД, където
се изтегляла на място - би следвало след предоставяне на лична карта от
кредитополучателя и удостоверяване, че отговаря на лицето, за което се
представя. Ответницата направила две плащания по кредита, съответно на
20.12.2018 г. и на 23.01.2019 г., на обща стойност от 362 лева, с които напълно
погасени били първите две вноски по кредита. Плащанията били отнесени по
следния начин: 120,16 лева по главница и 35,91 лева по лихва по договор за
потребителски кредит и 205,93 лева за възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство. Целият кредит падежирал на 15.08.2019 г., като други освен
гореизброените плащания не били правени. Многократно служители правили опити за
покани по телефона, за да се уточни и извърши плащане. Ищецът прилага компакт
диск (CD), на който се съдържали телефонни разговори, проведени във връзка с
гореспоменатите две плащания. На 29.05.2020 г. „Форуком и компания" ООД -
клон София отправил писмена покана за плащане на дължими суми към „Гарант
Къмпани" ООД по договор за потребителски кредит с № 000-КН-11343440/
19112018, на основание чл.6 ал.3 от договор за поръчителство, сключен помежду
им на 16.12.2016 г. На ищеца бил предоставен 1-месечен срок, да изплати дължимите
суми, а именно - главница по договора за кредит от 479,84 лв., с дължимата
договорна лихва 113,03 лв. Тези суми ищецът заплатил на кредитора на 24.06.2020
г. по банков път и за него възниквало регресното право, да търси сумата от
479,84 лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно с договорната
лихва дължима от 15.01.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва в
размер на 27,99 лева, дължима за периода от 16.08.2019 г. до 12.03.2020 г.,
както и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Претенциите на ищеца по договора за поръчителство не
били предмет на настоящото исково производство. По негово заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд - Хасково уважил
частично искането му и издал заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1234/2020 г.
На 18.12.2020 г. ищецът получил съобщение, че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като му било указано, да
предяви иск за съществуване на вземането, съгласно чл.422 от ГПК. Ответницата
дължала и сумите за разноски в заповедното и в настоящото производства.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: 479,84 лева
главница и 113,03 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до
15.08.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит №
000-КН-11343440/19112018, сключен на 19.11.2018 година между „Форуком и
Компания" ООД - клон София с ЕИК 8360340510017 и ответницата, които суми
са били погасени от ищеца - поръчител на 24.06.2020 г. по банков път след
писмено поискване от страна на кредитора; както и сумата от 27,99 лева законна
лихва върху главницата, дължима за периода от 16.08.2019 г. до 12.03.2020 г.;
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане; като му се присъдят и направените по делото
разноски. Това си искане той поддържа в допълнително писмено становище по
делото, като иска и постановяване на неприсъствено решение. В открито съдебно
заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно
заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. В допълнителна писмена молба по делото,
ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на
чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно
- на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК. Ищецът обаче претендира, да му бъдат заплатени само разноските за
исковото производство, които единствено е включил и в списъка си по чл.80 от ГПК. Ето защо, предвид диспозитивното начало в гражданския процес и съобразно
изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски за настоящото производство в общ размер на 496,12 лв.,
включващи 136,12 лв. за държавна такса и 360 лв., с ДДС, за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Р.Д. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Гарант Къмпани" ООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Уилям Гладстон" 20-22,
ет.6, офис 18, представлявано от Р. Д. Г.; сумите, както следва: 479,84 лева
главница и 113,03 лева договорна
лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.08.2019 г., дължими по договор за
потребителски кредит № 000-КН- 11343440/ 19112018, сключен на 19.11.2018 година
между „Форуком и Компания" ООД - клон София с ЕИК 8360340510017 и
ответницата, които суми са били погасени от ищеца - поръчител на 24.06.2020 г.
по банков път след писмено поискване от страна на кредитора; както и сумата от 27,99 лева законна лихва върху главницата,
дължима за периода от 16.08.2019 г. до 12.03.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед № 600 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 31.07.2020 г. по
ч.гр.дело № 1234/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Н.Р.Д. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гарант Къмпани" ООД с ЕИК ********* деловодни
разноски за настоящото производство в общ размер от 496,12 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните, като на ищеца – на ел.поща от л.2, като му се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.!