Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Русе, 04.07.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в публичното заседание на 21 юни 2023 година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Цветелина Димитрова и в присъствието на
прокурора Емилиян Грънчаров
като разгледа докладваното от съдията Агуш к.а.н.д. №
51 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по
чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 100, против решение № 638/31.10.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 1216/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-2100004/07.10.2021 г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Русе, с което на дружеството, на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лв.
за извършено нарушение по чл. 2 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр.
чл. 82, т. 5 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите и е осъдено дружеството да
заплати на ИА ГИТ, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лева.
В касационната жалба
са изложени съображения за постановяване на въззивното решение в нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на
решението на въззивния съд и отмяна на обжалваното НП, алтернативно се иска
намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
Претендира се и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк. С.-Й. оспорва касационната
жалба като неоснователна.
Иска се оставяне в
сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна
е установено, че на 01.07.2021 г., по повод постъпил сигнал в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Русе за възникнала трудова злополука, инспектори в
ДИТ - Русе извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по
работни места в предприятие за производство на метални изделия – стоманени и
алуминиеви тръби и профили. В хода
на проверката инспекторите от ДИТ - Русе установили, че в същия ден, около
11:40 часа, в един от цеховете на предприятието, работникът Т. Д. П., на
длъжност „Помощник-оператор калибровка“, е извършил подготовка на празен
метален варел за изхвърляне на стоманени отпадъци - стружки от тръбната линия.
За целта е трябвало да бъде премахнато едното дъно на варела. 3а да изреже
капака П. използвал апарат за газокислородно заваряване и рязане (оксижен). При
извършване на дейността се получило възпламеняване, варелът полетял във въздуха
като при падането си ударил П. и запалил част от дрехите му, а впоследствие
пламъците обхванали цялото му тяло. Независимо от оказаната му първа помощ от
намиращи се наблизо негови колеги и от пристигналия на място спешен медицински
екип, в резултат на получените изгаряния работникът починал. От изисканите от
проверяващите и представени от работодателя документи се установило, че
работникът не притежавал валиден документ за правоспособност за извършване на
заваръчни дейности. При така установеното, инспекторите при ДИТ - Русе
преценили, че е налице нарушен чл. 223 от КТ, вр. чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999
г. при експлоатация на обектите, тъй като работодателят - “ЕМЦ Дистрибюшън”
ЕООД допуснал извършването на огневи работи от работника П., без същият да
притежава правоспособност за съответния вид заваръчна дейност. За това
нарушение бил издаден АУАН и в следствие директорът на ДИТ - Русе издал
обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на
основание чл. 413, ал. 2 от КТ наложил на “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД “Имуществена
санкция” в размер на 2 000.00 лв.
За да потвърди
наказателното постановление въззивната инстанция е приела от правна страна
съобразно общата разпоредба на чл. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места при използване работно оборудване, че работодателят е субектът, на който
е възложено да осигури в пълнота прилагането на тези изисквания. Т.е.,
задължение на всеки работодател е да вземе такива мерки, че чрез тях да създаде
обективни и пълноценни предпоставки за спазване на нормативните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд. Несъмнено, извън изчерпателно
посочените в нормативните актове мерки, всеки работодател, по своя преценка,
съобразена със спецификата на трудовата дейност, следва да приложи на работните
места едни или други конкретни способи, целящи да се гарантира правилното
изпълнение на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места при използване работно оборудване. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че в случая
е налице чисто формално и непълноценно отношение на работодателя към мерките за
спазване минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
както и на занижен контрол от негова страна по отношение на трудовия ред и
трудовата дисциплина в предприятието, поради което санкцията е възприета като
правилно наложена. Счел е още, че в хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушение, такива които да водят до отмяна на оспореното
пред него НП само на това основание. С тези мотиви съдът е потвърдил изцяло НП
като законосъобразно и обосновано.
Решението е правилно.
Правилни са изводите
на въззивната инстанция, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание. Действително, се
установява, че при цифровата квалификация на процесното нарушение, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена разпоредбата на чл. 223 от Кодекса
на труда,
която освен, че е отменена от 1992 г., но и преди това не е уреждала правила,
относими към конкретния случай. В същото време обаче, както обосновано е приел
и РС – Русе, това нарушение не е съществено, доколкото не е оказало влияние
върху възможността на нарушителя да разбере какво е вмененото му нарушение и да
реализира пълноценна защита. Това е така, тъй като в акта, а в последствие и в
НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.
По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере, че
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за нарушение,
изразяващо се в допускане на работник да извършва огневи работи, без същият да
притежава необходимата правоспособност за извършване на конкретната заваръчна
дейност.
Правилен и напълно
обоснован е и изводът на РС – Русе, че от събраните по делото писмени и гласни
се установява по несъмнен начин, че съставът на нарушението по чл. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места при използване работно оборудване, вр. чл. 82, т. 5 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., за правилата и нормите на пожарна
безопасност при експлоатация на обектите е осъществен от обективна страна от
„ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, тъй като на 01.07.2021 г., в качеството на работодател
е допуснал работника Т. П. да извършва огневи работи - газокислородно рязане,
без последният да притежава правоспособност за извършване на тази конкретна
заваръчна дейност.
Разпоредбата на чл. 82, т. 5 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., за правилата и нормите на пожарна
безопасност при експлоатация на обектите указва, че не се допуска извършване на
огневи работи, когато изпълнителите не притежават правоспособност за съответния
вид заваряване.
Съобразно чл. 74 от
същата наредба, заваръчните дейности се извършват от правоспособни лица
съгласно Наредба № 7 от 2002 г. на Министерството на образованието и науката за
условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване.
Безспорно, съобразно Наредба № 13 от
26.05.2021 г. за придобиване на квалификация по професията "Заварчик", знанията,
уменията и компетенциите, които се придобиват за професията
"Заварчик" обхващат газокислородно рязане, какъвто е и конкретният
случай. Освен това, съобразно Национална класификация на професиите и
длъжностите, професията "Заварчици и резачи на метал" е класифицирана
в един код – 7212. Това налага извода, че правилно актосъставителят и АНО са
квалифицирали извършваната от работника П. трудова дейност като вид заваряване
и респ., че за тази дейност се изисква притежаването на правоспособност за
заварчик.
Според общата
разпоредба на чл. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места при използване работно оборудване, работодателят е
субектът, на който е възложено да осигури в пълнота прилагането на тези
изисквания. Т.е., задължение на всеки работодател е да вземе такива мерки, че
чрез тях да създаде обективни и пълноценни предпоставки за спазване на
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Несъмнено,
извън изчерпателно посочените в нормативните актове мерки, всеки работодател,
по своя преценка, съобразена със спецификата на трудовата дейност, следва да
приложи на работните места едни или други конкретни способи, целящи да се
гарантира правилното изпълнение на минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване работно оборудване.
В конкретния случай по
несъмнен начин е установено, че работодателят "ЕМЦ Дистрибюшън" ЕООД
не е сторил това. Действително в предприятието била разработена Работна
инструкция РИ-05-05_01 "За експлоатация и безопасна работа на линия за
тръби", в чиято т. 2.6.8. е посочено, че за безопасното отстраняване на
едното дъно на варел следва да се използва секач от цветни метали, като
предварително се развие капачката. В същото време обаче, по делото не са
ангажирани доказателства, че тази работна инструкция е била доведена до
знанието на загиналия работник, било чрез връчване, с проведен му въз основа на
нея инструктаж срещу подпис или по друг начин. Нещо повече, установява се от
показанията на свид. С. С., че макар да е работник от дълги години в
предприятието, тази работна инструкция не му е позната, в това число не му е
известно и това, че е въведен специален способ за премахване дъната на
варелите. От показанията на същия свидетел става ясно, че винаги когато са
премахвали дъна на варели, а това се случвало по няколко пъти на ден,
работниците в цеха са използвали оксижен. Т.е., процесният трагичен случай
очевидно не се явява изолирана и инцидента проява на самоинициатива на
загиналия работник, а е трайно създадена порочна практика, която е останала
извън полезрението на работодателя.
При тези данни
правилно и напълно обосновано съдът е приел, че е налице формално и
непълноценно отношение на работодателя към мерките за спазване минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, както и занижен контрол
от негова страна по отношение на трудовия ред и трудовата дисциплина в
предприятието, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на "ЕМЦ Дистрибюшън" ЕООД за
нарушението по чл. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места при използване работно оборудване, вр. чл. 82, т. 5 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., за правилата и нормите на пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
Правилно АНО е наложил
и санкция в размер над минимума на предвиденото от нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ, доколкото не се
установяват множество или съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, а
е налице отегчаващо такова - настъпилият тежък вредоносен резултат, което дава
основание да се прецени, че степента на обществена опасност на процесното
нарушение е по-висока в сравнение с обикновените случаи на нарушения на
трудовото законодателство.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от
НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс Административен съд – Русе, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 638/31.10.2022 г., постановено по
а.н.д. № 1216/2022 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Тутракан“ № 100, представлявано от В. В. М. да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.