Разпореждане по дело №365/2016 на Районен съд - Благоевград

Определение

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8800/02.12.2015 г., от О. С., чрез юрк. С. В. срещу Решение № 391/18.11.2015 г., по Г.д. № 770/2015 г., по описа на РС-Г.С., като изрично се сочи, че решението се обжалва единствено в частта за разноските.

В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното решение в частта за разноските е неправилно и необосновано, тъй като според жалбоподателя са налице условията по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е налице признание на иска. Поради това жалбоподателят иска отмяна на решението в частта за разноските. Претендира разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция.

Насрещната страна ЗД „Б. И. , чрез пълномощника си – М. И.Г. е депозирала отговор, с който оспорва депозираната жалба, която счита за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултското възнаграждение, с аргумент, че „решението се обжалва само в частта за разноските“ и на свой ред претендира заплащане на разноски, представляващи адвокатски хонорар.

Смолянският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените в жалбата и отговора аргументи, намира за установено следното:

С Решение № 391/18.11.2015 г. по Г.д. № 770/2015 г., по описа на СмРС е уважен искът предявен от ЗД „Б. И. срещу О. С., като ответникът е осъден да заплати сумата от 532, 80 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, като едновременно с това е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 350 лева. Решението е постановено при условията на признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Настоящият съдебен състав подчертава, че ГПК – отменен предвиждаше възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, когато не е налице оплакване по същество на разрешения правен спор. По сега действащия ГПК – в сила от 01.03.2008 г. такова производство на самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските не е предвидено. По действащото законодателство, чл. 248 ГПК изрично предвижда процедура по изменение и допълнение на решението в частта за разноските, от съда който е постановил самото решение. Независимо от факта, че страната е счела, че е депозирала въззивна жалба, която е адресирала до Окръжен съд – Г. С., съгласно константната съдебна практика, такава жалба има характер на молба за допълнение или изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Поради това компетентен да се произнесе по такава молба е съдът постановил съдебното решение, а не въззивния съд. В конкретния случай районният съд неправилно я е администрирал като въззивна жалба, вместо да я счете за искане по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на изложеното следва производството пред настоящата инстанция да бъде прекратено, а делото да бъде върнато за произнасяне по депозираната молба, по компетентност на Районен съд – Г. С..

Така мотивиран Окръжен съд – Г. С.

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.Г.д. № 17/2016 г. по описа на Окръжен съд – Г. С..

ВРЪЩА делото за произнасяне по компетентност на Районен съд – Г. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.